Решение № 62 от 01.11.2024, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Момчилград, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно наказателно дело № 20245150200143 по описа за 2024 година Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на О. К. О. с ЕГН- **********, законен представител на „У.И.“ ЕООД с ЕИК- 201909256, срещу

ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба серия К № 8149924 на ОДМВРКърджали, с който на осн.чл.189 ал.4 вр.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, на жалбоподателят е било наложено административно наказание- “глоба” в размер на 300 лева, за допуснато нарушение на чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се изразява недоволство от процесният електронен фиш, с който му е била наложена горната глоба, като сочи, че същият е незаконосъобразен, защото по него липсвали задължителните реквизити. Било нарушено правото на защита на наказаното лице поради неяснота относно фактическата обстановка- липсвало посочване на мястото на нарушението, и същото било неясно, не било посочено местоположението на АТСС, ограничителните знаци, разстоянието и др. Липсва протокол за използване на АТСС. Не било спазено изискването за отстояние на ограничителният пътен знак за скорост от мястото за видимост по Наредба № 18/ 23.07.2001г., нямало дублиране на знака, и др. В тази насока са развити подробни съображения, изложени в жалбата и иска отмяната на ел.фиш и претендира разноски.

1

В съдебно заседание– жалбоподателят, редовно призован чрез адв.И. О. от АК- Пловдив, не се явява и не се представлява.

Ответната страна- административно- наказващият орган, ОДМВРКърджали, не се представлява и като от главен юрисконсул е постъпило писмено становища по жалбата, която се намира за неоснователна, както и се претендират разноски, респ. иска се намаляване на адв.възнаграждение поради прекомерност. От РУ- Кирково към ОДМВР- Кърджали, е постъпило писмо със писмени доказателства.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

С електронен фиш серия К № 8149924 на ОДМВР- Кърджали, на жалбоподателят е било наложено на основание чл.189 ал.4 вр. с чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП, административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева, за това, че на 22.09.2023г. в 12,45ч. в общ.Кирково, Извън населено място, по път Е 85 1-5, км 372+150, в посока на движение о т гр.Кърджали за ГКПП „Маказа“, при ограничение на скоростта 60 км/ч., въведено с пътен знак „В26“, с МПС- тов.автомобил „ОПЕЛ МЕРИВА“ с рег.№ ********, е извършил нарушение за скорост, което е било установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 120c50b. В ел.фиш е посочено, че разрешената скорост е 60 км/ч., установената скорост е била 9 2 км/ч, като превишението на скоростта е било с 32 км/ч., което представлява нарушение на чл.21 ал.2 вр.1 от ЗДвП.

Като доказателство по делото АНО е приложил снимка с разположението на АТСС, и снимка на знак „В 26“ за разрешена скорост от 60 км/ч, като в тях не са упоменати координатите на местоположението на знака и АТСС, като в една снимка се съдържа указателна табела за посоката на движение- и тя е към ГКПП „Маказа“/; Като доказателство е представен клипснимка от АТСС № 120c50b- записано е изрично, която е от процесната дата и час, в който се вижда МПС с рег.№ ********, като измерената скорост е 95 км/ч., при ограничение от 60 км/ч.. в снимката- клип са дадени и клип географските координати на местоизвършване на нарушението. Сиреч, в ел.фиш АНО е приложил и законовият толеранс от минус 3 км/ч. Към този клип е приложена и снимка на географска карта за месторазположението на самото

АТСС. В този снимков материал е посочено и мястото на 2 нарушението, с координати и словесно обозначаване на района. Посочен е също така и регистрационният номер на автомобила, който съвпада с посочения номер във фиша, в който точно и ясно е посочено мястото на нарушението.

С копие на протокол със съответен рег. № на РУ- Кирково към ОДМВР- Кърджали, се установява, че използваното автоматизираното техническо средство/система е вид ARH CAM S 1, и № 120c50b, т.е. описаното в ел.фиш, на процесната дата/22.09.2023г. за времето от 11,00 часа до 17,00 часа е било разположено на път Е 85 1-5, км 374+150, в посока на движение- гр.Кърджали към ГКПП „Маказа“, където е имало пътен знак за ограничение на скоростта от 60 км/ч.- като разстоянието от автоматизираното техн.средство /мобилно/ до пътният знак е възлизало на 220 метра. От този протокол е видно, че за това време са били направени 206 клипа- не са посочени номерата, т.е. в т.ч. е и процесният, упоменат по-горе, клип- снимка.

Т.е. в протокола е посочено и конкретният пътен участък, който с съвпада с посоченото в горе разположение на самата мобилна система за видеоконтрол- този смисъл съдът приема, че географските координати, посочени в клипа-снимка съвпадат с местоизвършването на нарушениетосиреч направеното възражение в тази част е неоснователно.

От Протокол от 29.06.2023г. за проверка на мобилна система за видеоконтрол / вид ARH CAM S 1, и № 120c50b, т.е. описаното в ел.фиш/;

Протокол за извършено обучение от 20.04.2022г.; и Удостоверение за одобрен тип за измерване ARH CAM S 1, се установява, че използваната по време на установяване на процесното нарушение мобилна система е от одобреният тип средство за измерване, което е преминало проверка и е било годно за експлоатация към момента на проверката/респ. установяване на нарушението.

Със справка от сектор КАТ- ПП се установява, че автомобилът, с който е допуснато нарушението за скорост, и е предмет на процесният ел.фиш е собственост на дружеството, чийто законен преставител е жалбоподателят по настоящото производство- т.е. автомобилът е записан на името на дружеството, с посочване и на името на жалбоподателя.

По делото е приложена Заповед за утвърждаване на правила за работа с АТСС, както и самите правила. Приложена е заповед и за определяне на длъжностни лица от системата на МВР с определени правомощия.

3

Приложена е справка за нарушител, касаеща жалбподателя по настоящото производство, както и 2 бр. снимки от „Гугъл Мапс“, които съдът прилага към делото- същите касаящ пътният участък в района на който е допуснато нарушение с отразени разстояния.

При така приетата фактическа обстановка от правна страна съдът съобрази следното: Жалбата е процесуално допустима, и е подадена лице, което има правен интерес от обжалването- т.е. от легитимирана страна, и в срок- приема се, че е такава поради обстоятелството, че АНО не е ангажирал доказателства за връчването на електронният фиш на жалбоподателят по делото- в нарочно писмо до съда е посочено, че няма получена разписка за връчване на процесният ел. фиш, поради и което съдът приема, че е същата е подадена в срок.

Жалбата, разгледана по същество, се явява неоснователна.

Съдът, като се запозна със съдържанието на обжалваният Ел. фиш, намери, че същият съдържа всички задължителни реквизити, посочени в разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, както следва; 1/ посочена е териториалната структура на МВР, където нарушението е установено /и това е ОДМВР- Кърджали/. Следва да се подчертае, че н яма законово изискване да се посочва конкретно кой е неговия издател, а така също и по какъв ред следва да се обжалва, както и същият да съдържа подпис и печат на издателя му, посочване на мястото и датата на издаването му. Съдът счита, че не може по аналогия да се прилагат правилата на ЗАНН, относно съдържанието на АУАН и НП, тъй като такова препращане не е предвидено. Нещо повече, в случаят е използван утвърден образец на ЕФ от Министъра на вътрешните работи.

Обжалваният ЕФ съдържа и мястото, на което е установено нарушението, което е задължителен реквизит на издаденият електронен фиш, като същото е посочено коректно с текстово описание и координатите индивидуализиращи точно определено място на извършване на нарушението.

От приложените веществени доказателствени средства също се установява точното място, на което е извършено нарушението, както и посоката на движение, а така също датата и точният час, както и регистрационният номер на автомобила, а и всички останали реквизити на акта.

При така посоченото място, а това е територията на Община Кирково /което се установява с горните доказателства/, безспорна е компетентността на 4

ОД на МВР-Кърджали да издаде ЕФ, както и компетентността на настоящият съд да се произнесе по спора.

От събраните по делото доказателства се стига до извода, че извършването на процесното административно нарушение п о чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП /където е посочена различието от разрешената скорост на движение в извън населено място за съответният вид МПС, установено с пътен знак В-26/ е установено и заснето с автоматизирано техническо средство- описаното по-горе като вид и съответен номер, което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение от одобрен тип, преминала и съответна проверка и е годна за експлоатация.

В тази насока следва да се упомене, че в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС е прието, че издаването на електронният фиш е строго ограничено и е възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им /чл.165 ал.2 т.6 и т.7 от ЗДвП/, същите да работят на автоматичен режим- без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.

Следва да се посочи, че с изменението на ЗДвП /с ДВ от 13.03.2015г/., електронни фишове могат да се издават и от автоматизирани технически средства или системи, съответно стационарни или монтирани на автомобил, какъвто е настоящия случай при спазване на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Съгласно § 65. /Нова– ДВ, бр.19/ 2015 г./ от ДР на ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и същите могат да бъдат два вида, както следва; 1/стационарни– прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; и 2/ мобилни– прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работният процес.

5

Трябва да се упомене, че с последното изменение на чл.189 ал.4 от ЗДвП /ДВ бр.54/2017г., в сила от 09.07.2017г./, и която редакция е в сила към момента на извършване на процесното нарушение, се предвижда издаването на ЕФ да става в отсъствие на контролен орган и на нарушител, при наличието на предпоставки за това, а именно- Нарушението да е установено и заснето с АТСС, както и за него да не се предвижда наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ или „отнемане на контролни точки“. Или казано иначе, отсъствието на контролният орган и нарушителят е меродавно към момента на издаването на ЕФ, а не на установяването на административното нарушение. Следва да бъде съобразена и законовата промяна от 09.07.2017г. на чл.165 ал.2 т.8 от ЗДвП, с която е отпадна изискването контролните органи да обозначават, чрез поставяне на пътни знаци и да оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР участъкът от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез АТСС.

Предвид изложеното по-горе следва извода, че ограничението с ТР № 1/26.02.2014г. на ВАС в случая е неприложимо, предвид последвалите законодателни изменения в ЗДвП. В цитираното по-горе Тълкувателно решение, както и в чл.7 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., която понастоящем е отменена, е посочено, че при контролиране на движението с горепосочената система следва да е поставен предупредителният знак. Такова изискване нормативно към настоящия момент липсва, предвид, че чл.7 от Наредбата е отменен, а и дори при неговото действие в практиката на съдилищата се приемаше, че непоставянето на знака не е съществено нарушение.