Определение № 516 от 16.05.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 516 гр. София, 16.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Магдалена Лазарова като разгледа докладваното от Магдалена Лазарова Въззивно частно наказателно дело № 20241000600628 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 от НПК, вр. гл. ХХII от НПК.

С определение от 12.04.2024г. по н.ч.д. №1926/2024г. по описа на СГС, НО, 15 състав, е оставено без уважение искането на лишения от свобода Р. К.

Д. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване от остатъка на наказанието „лишаване от свобода“, наложено му с присъда № 251 от 09.10.2015 г. по н.о.х.д. № 3302/2015г. по описа на СГС, НО, 3 състав.

Срещу определението е постъпила частна жалба и допълнение към нея от защитника на осъдения Р. Д. – адв. С. И. от САК, с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, като в производството по УПО първостепенният съд е допуснал и множество нарушения на съдопроизводствените правила. Според защитника, мотивите на атакуваното определение не са изградени надлежно и следва да бъдат приравнени на липсващи такива, като в подкрепа на тези твърдения се цитира съдебна практика. Възразява се, че неправилно при обсъждане на предпоставките за приложението на института на условното предсрочно освобождаване, съдът се е доверил единствено на докладите на затворническата администрация, като същевременно е игнорирал множеството доказателства за поправяне на осъдения по време на целия му престой в мястото за лишаване от свобода, обективирани в затворническото му досие, в частност в определение от 13.01.2021 г. по ч.н.д. № 848/2020 г., 1

СГС, НО, 4 състав. Оспорва се доказателствената стойност на становищата на администрацията в производствата по УПО, позовавайки се на извадка от анализ на НИП от 2020 г. Изтъкват се доводи, за наличие на изискванията, визирани в чл. 439а от НПК, тъй като Д. спазвал добро поведение, полагал доброволен труд, участвал в социално-превъзпитателни дейности, като е отличаван и награждаван многократно. Позовава се на Постановление № 7 от 27.06.1975 г. на Пленума на ВС на Р. България – за допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдено лице, не е необходимо да се направи и обоснове извод за окончателното му и пълно поправяне в условията на затвора, а е достатъчно същото да е започнало трайно и необратимо. Твърди се, че в случая следва да бъде съобразена и REC № 76/2 на Комисията на Съвета на Европа, , според която следва да се постанови условно предсрочно освобождаване при благоприятна възможност и прогноза, като генералната превенция не оправдава отказа.

В заключени се настоява първоинстанционното определение да бъде отменено и да бъде уважена молбата за условно предсрочно освобождаване.

САС, след като се запозна с доказателствата по делото и съобрази доводите в частната жалба, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения 7-дневен срок от активно легитимирана страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С влязла в сила присъда № 251 от 09.10.2015 г. по н.о.х.д. № 3302/2015г. по описа на СГС, н.о. трети състав, Р. Д. е осъден за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т.6, т.7 и т.9, вр. чл.115 от НК (убийство на съпругата си), за което при условията на чл. 58а, ал.2 и ал.3 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 17 (седемнадесет години), при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, като на основание чл. 59, ал.1 от НК е приспаднато времето, през което е бил задържан, считано от 14.05.2014г.

Видно от приложената справка към 20.03.2024 г., лишеният от свобода Д. е изтърпял общо 11 години, 8 месеца и 20 дни, от които фактически 9 години, 10 месеца и 6 дни и 1 година, 10 месеца и 14 дни зачетени от работа, с което е изпълнена една от кумулативно изискуемите предпоставки на закона за допускане на УПО, както обосновано е приел и СГС. Верен е и изводът, че макар формално Д. да е придобил право по чл. 70, ал.1, т.1 от НК, то отсъства втората предпоставка за прилагане на института на условното предсрочно освобождаване.

2

В този аспект, първостепенният съд, макар и без да навлиза в детайли, по същество е съобразил цялата налична информация от затворническото досие на лишения от свобода, при което резонно е мотивирал нужда от продължаване на превъзпитателните дейности с него. Действително съдът се е позовал преимуществено на докладите на затворническата администрация, но противно на възраженията на защитника, същите съгласно чл.439а, ал.2 от НПК безспорно представляват източник на оказателства в производството по УПО. Констатациите, залегнали в докладите, в частност и в последния такъв, са формирани в хода на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ и следва да бъдат кредитирани. Те не са повлияни от становището на началника на затвора, дадено за целите на настоящето производство, а са били придобити от наблюдението на Д. по време на целия му престой в местата за лишаване от свобода, включително и преди инициирането на настоящата съдебна процедура за УПО. Ето защо доводите в жалбата, свързани с необективност и необоснованост на направените изводи в атакувания съдебен акт, не могат да бъдат споделени, като неотносима в случая е и цитираната съдебна практика, касаеща граждански и търговски дела.

Въззивният състав, като обсъди защитните доводи и атакувания съдебен акт, както и доказателствата от затворническото досие (в т.ч. заповеди за назначаване на работа, заповеди за награждаване на осъдения, Заповед № 82/24.0.2021г. за замяна на режима на наказанието от „строг“ на „общ“ , Заповед № 24/22.03.2022г. за преместване в затворническо общежитие от открит тип ЗО ,„Казичене“, считано от 21.04.2022г. , вкл. посоченото в жалбата определение от 13.01.2021 г. по ч.н.д. № 848/2020 г., СГС, НО, 4 състав) се съгласява с довода, че лишеният от свобода по време на изтърпяване на наложеното наказание действително е демонстрирал желание за личностна промяна и поправяне. При проявеното отношение към труда същият доказано е бил последователен, проявил е упорство и с оглед доброто изпълнение на задачите си е бил многократно награждаван. Участието в социални и културни мероприятия, инициативността му, както и готовността за наемане на лицето от работодател при освобождаване от затвора, също е показател за тази положителна оценка. Тези обстоятелства са мотивирали затворническата администрация да снижи оценката на риска от рецидив от първоначалните 39 т. на 36 т., както и да го премести в затворническо общежитие от открит тип, където изтърпява наказанието при по-облекчени условия. Същевременно обаче в последния доклад по чл.155, ал.1 от ЗИНС се сочи, че целите на присъдата все още не са изпълнени в цялост и продължава 3 да е налична дефицитна зона, свързана с нагласите и уменията за мислене на осъдения, което налага необходимост от продължаване на корекционния процес за утвърждаване на законосъобразно поведение, стимулиране на личните му нагласи и осъзнаване на вредата от криминалното му деяние, развитие на умения за разпознаване и разрешаване на проблемите и формиране на умения и навици за предвиждане на резултатите и последствията от собствените действия и поемане на отговроност.

В светлината на гореизложеното, отчитайки положителните данни за поведението на осъдения и едновременно с това съществуващите дефицити, следва да бъде направен извод за наличен поправителен процес, но не и за пълното постигане на целеното от закона, чрез наказанието, поправяне на осъдения. Постигнатият прогрес в случая не може да се приеме за необратим, като режимът на изтърпяване на наказанието все още не е променен на „лек“, и по-скоро следва да се заключи, че в случая безспорно е налице положителна тенденция в корекционния процес, която обаче трябва се развие и затвърди.

В тази връзка САС намира, че атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие с изискванията на чл.439а от НПК и въз основа на правилна оценка на съдържащата се информацията в затворническото досие на Д., от която не се установява завършен напълно поправителен процес съгласно индивидуалния план на присъдата.

Настоящият състав не се съгласява с посоченото от защитника в жалбата, аргументирано с ППВС № 7 от 27.06.1975 г., че не е необходимо поправителният процес да е напълно завършил, за да може да се приеме, че осъденият е постигнал изискуемите критерии, за да се установи втората положителната предпоставка на чл.70, ал.1 от НК. Този институт е изключение от общия принцип, че наложените наказания трябва да се търпят напълно, за да се постигнат целите на наказателната репресия, установени в закона. В този смисъл следва да се направи разграничение, че за разлика от условията за изменение на режима по чл. 66, ал. 1 от ЗИНЗС ("... да има добро поведение и да покаже, че се поправя"), от института по чл. 70, ал. 1 от НК може да се ползват само тези осъдени лица, при които корекционият процес е изцяло приключил и именно поради това по-нататъшният им престой в затвора не се налага. В този смисъл е и наведеният от защитата довод с цитирането на Постановление № 7/1975 г. Пленума на ВС на Р. България – „Когато поправянето на осъдения на лишаване от свобода е постигнато преди да е изтекъл целият срок на наказанието, ...изтърпяването на остатъка от него се явява нецелесъобразно...". В мотивите на същото, са дадени задължителни 4 указания към съдилищата във всеки отделен случай да преценяват дали е налице приключил процес на поправяне, а не за такъв в развитие, доколкото такива са и целите на наказанието по чл. 36 НК. С оглед на това защитните доводи, че при незавършен поправителен процес, само с наличие на положителни тенденции, превъзпитанието на осъдения може да продължи в условията извън пенитенциарното заведение, се явяват неоснователни.

Лишени от основание са и твърденията на защитата за наличие на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, доколкото същите не са подкрепени с обективни доказателства за това.

Водим от горното САС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 12.04.2024г. по н.ч.д. № 1926/2024 г. по описа на СГС, НО, 15 състав, с което е оставено без уважение искането на лишения от свобода Р. К. Д. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване от остатъка на наказанието „лишаване от свобода“, наложено му с присъда № 251 от 09.10.2015 г. по н.о.х.д. № 3302/2015г. по описа на СГС, НО, 3 състав.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5