Определение № 306 от 05.03.2025, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 87/2025
- Вид
- Определение № 306
- Подписан
- 05.03.2025
- В сила
- 07.05.2025
- Състав
- Даниела Каролова Телбизова-Янчева, Орлин Найденов Летов, Николай Илиев Уруков
Цитирани разпоредби
- чл. 128, ал. 1, т. 4 и т. 6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 128, ал. 1, т. 4 и т. 6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 203, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 204, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 256 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 1, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 23, ал. 2 и ал. 3 · Закон за правната помощ
- чл. 23, ал. 2 и ал. 3 · Закон за правната помощ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 306 гр. Стара Загора, 05.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:
Николай Ил. Уруков
Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно частно гражданско дело № 20255500500087 по описа за 2025 година
ГПК.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 15, ал. 2 Образувано е по частна жалба вх. № 33293/19.11.2024 г. на И. Г. П., ЕГН **********, уточнена с частна жалба вх. № 1021/10.01.2025 г., подадена от адв. П. А. К. от АК-Стара Загора /процесуален представител на жалбоподателя по чл. 21, т. 2, вр. чл. 23, ал. 2 и ал. 3 ЗПП/, против определение № 3081/07.11.2024 г. по гр. д. № 4952/2024 г. на Районен съд – Стара Загора, XII граждански състав, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено за разглеждане на Административен съд – Стара Загора.
В подадената от жалбоподателя частна жалба вх. № 33293/19.11.2024 г. се твърди, че делото е гражданско, а не административно. В подадената от адв.
П. А. К. частна жалба вх. № 1021/10.01.2025 г. се посочва, че неправилно първоинстанционният съд е тълкувал волята на ищеца, вместо да остави исковата молба без движение с указания за уточняване на искането му. Твърди се, че в случая ищецът иска да установи правото си да притежава копие от документ за самоличност, а не обжалва отказа за издаване на такова копие.
Ето защо този иск следва да бъде разгледан от гражданския съд. Искането да се установи кой следва да е административния орган, който е компетентен да изготви и предаде на жалбоподателя копие от документа му за самоличност, както и искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, следва да бъдат разгледани от Административен съд – Стара Загора. Следователно районният съд е следвало да раздели исковете, като остави за разглеждане пред себе си единствено иска за установяване на правото на ищеца да притежава копие на лична карта. Ето защо обжалваното определение се явява незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено.
Въззивният съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и материалите по делото, достигна до следните фактически и правни изводи:
1
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата е процесуално допустима и редовна.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
По делото се установява, че жалбоподателят И. Г. П. е подал пред Районен съд – Стара Загора искова молба /озаглавена „жалба“/ срещу ГД „ИН“, в която се твърди, че ГД “ИН“ отказва да издаде на ищеца копие от личната му карта, което му е нужно за неговото пенсиониране във Франция, както и за екстрадирането му в същата държава. Ищецът моли съда да установи правото му да притежава копие от лична карта, да осъди ГД „ИН“ да му предостави такова, както и да му заплати сумата от 5000 лева – обезщетение за забавено издаване на копие от лична карта.
За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че с подадената от жалбоподателя искова молба са предявени иск по чл.
1, ал. 1 ЗОДОВ, оспорване по чл. 256 АПК, както и искане по чл. 204, ал. 4 АПК. Ето защо съгласно чл. 128, ал. 1, т. 4 и т. 6 АПК компетентен да разгледа делото е Административен съд – Стара Загора.
Настоящият съдебен състав счита, че определението е правилно.
Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на АПК. А съобразно чл. 204, ал. 4 АПК незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени в т. 8 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по тълк. д. № 2/2014 г. на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, делата по искове за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията при и по повод изпълнение на наказанията лишаване от свобода, са подсъдни на административните съдилища. Дейността на администрацията на затворите при или по повод изпълнение на наказание лишаване от свобода е свързана с упражняване на държавна принуда във връзка с изпълнение на наказанията.
Тази дейност е административна и вредите от нея следва да се търсят по реда на чл. 1 ЗОДОВ.
С оглед посочените в исковата молба правопораждащи юридически факти, петитум и страни, въззивният съд намира за правилни изводите на районния съд, съгласно които в случая се касае за предявен срещу ГД„ИН“ иск за обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, който съобразно цитираното по-горе тълкувателно постановление следва да бъде разгледан от административен съд. Така предявеният иск е съединен с оспорване на твърдяно неоснователно бездействие от страна на същия административен орган. В тези случаи на основание чл. 128, т. 4 и т. 6 АПК подведомствеността на спора на гражданския съд е изключена, като претенциите на жалбоподателя следва да бъдат разгледани по реда на глава ХІ и глава XV от АПК от Административен съд-Стара Загора. Следва да се посочи, че въпросът дали ищецът има право да 2 притежава копие от личната си карта подлежи на обсъждане в производството пред административния съд във връзка с преценката за незаконосъобразност на постановения отказ от страна на органа по изпълнение на наказанията.
По отношение наведените в жалбите доводи е необходимо да се изясни, че при явна неподведомственост на спора, каквато е налице в настоящия случай, гражданският съд няма законно основание да оставя исковата молба без движение и да дава указания за отстраняване на нередовности. Въпросите, свързани с необходимостта от конкретизация на заявените претенции, следва да бъдат разрешени от компетентния административен съд.
Ето защо изводът на районния съд, че производството по делото следва да бъде прекратено и изпратено за разглеждане на Административен съд – Стара Загора, е правилен и законосъобразен.
Предвид изложеното, частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3081/07.11.2024 г. по гр. д. № 4952/2024 г. на Районен съд – Стара Загора, XII граждански състав.
ПРЕПИС от определението да се връчи на жалбоподателя.
Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от съобщението пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3