Решение № 89 от 05.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. София, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20231100513887 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Гаранционен фонд срещу постановление от 14.11.2023 г., постановено по изпълнително дело № 20238600401875 по описа на ЧСИ В.М. с рег. № 860, в частта, с която са оставени без уважение възраженията на длъжника срещу приемането на разноските за адвокатско възнаграждение, срещу техния размер, както и срещу размера на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят счита за незаконосъобразно възлагането в полза на взискателя на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. предвид липсата на доказателства за реалното им плащане, като евентуално счита, че така определеният размер е прекомерно завишен и следва да бъде намален до сумата от 200 лв., тъй като не са извършвани действия по събиране на вземането, а сумите са платени в срока за доброволно изпълнение. Излага доводи за незаконосъобразно определен размер на таксата по т. 26 от Тарифата, доколкото съдебният изпълнител погрешно е включил в паричното вземане, въз основа на което я изчислява, и разноските по изпълнението, а не само размера на вземането по изпълнителния лист, поради което моли размерът на таксата да бъде намален.

Ответникът по частната жалба Н.С.И. (взискател) е подал отговор, с който счита същата за неоснователна.

В законоустановения срок са депозирани писмени мотиви от ЧСИ, с които се излага становище, че определеното адвокатско възнаграждение съответства на установеното от чл.

1

10 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а размерът на таксата по т. 26 се изчислява въз основа на материалния интерес по изпълнителното дело, като се изключва само авансовата такса.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок за обжалване (чл. 436, ал. 1 ГПК) от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Изпълнително дело № 20238600401875 по описа на ЧСИ В.М. е образувано въз основа на молба от 01.11.2023 г., подадена от Н.С.И., чрез адв. Н.Д., срещу Гаранционен фонд, за принудително събиране на присъдените в полза на взискателя суми по изпълнителен лист от 30.10.2023 г., издаден по т.д. № 23/2022 г. по описа на ОС – Враца, като на съдебния изпълнител е възложено да проучи имуществото на длъжника и на основание чл. 18 ЗЧСИ да определи начина на изпълнение. Към молбата за образуване на изпълнителното дело са представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие по изпълнителното дело, като е договорено възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, а с молбата за образуване на изпълнителното дело същото е претендирано в размер на 480 лв. с ДДС.

На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена от него на 01.11.2023 г., в която е посочено, че задължението по изпълнителното дело възлиза на общо 67953,63 лв., включващо и 480 лв., адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, както и такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 4505,36 лв. В рамките на двуседмичния срок за доброволно изпълнение длъжникът е платил търсените вземания изцяло (дори е надплатил сума в размер на 13,70 лв.), като на 07.11.2023 г. е превел по сметката на ЧСИ сумата от общо 68085,68 лв.

По делото е постъпило възражение от длъжника на 07.11.2023 г., с което същият е поискал отпадане на разноските за адвокатско възнаграждение предвид липсата на доказателства за плащането им, евентуално намаляване на определеното възнаграждение за процесуално представителство на взискателя до минималния размер за образуване на изпълнително дело от 200 лв., както и отпадане или намаляване на определената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. С обжалваното в настоящото производство постановление от 14.11.2023 г. ЧСИ В.М. е оставила без уважение всички възражения на длъжника.

При осъществена защита по изпълнително производство минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от НМРАВ в редакцията на нормата към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие. В посочената разпоредба е предвидено, че за образуване на изпълнително дело се дължи възнаграждение в размер на 200 лв. (чл. 10, т. 1 от Наредбата), а когато адвокатът е поел задължение и за процесуално представителство и е предприел действия по събиране на вземането, се дължи и допълнително възнаграждение по реда на чл. 10, т. 2 в размер на ½ от съответното 2 възнаграждение по чл. 7, ал. 2 НМРАВ. Двата вида адвокатско възнаграждение са самостоятелни по своето основание и ред за определяне на техния размер, което е обусловено от спецификата на всяко конкретно изпълнително производство.

В настоящия случай процесуалният представител на взискателя е осъществил действие по образуване на изпълнително производство, като е подал съответна молба, в която не е посочил конкретен способ на принудително изпълнение, а на основание чл. 18 ЗЧСИ е възложил на съдебния изпълнител да извърши цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника, като определи допълнителен начин на изпълнение. Сезирането на ЧСИ с конкретен изпълнителен способ е условие за редовност на молбата на взискателя, поради което първоначалното посочване на начина на изпълнение (в случая чрез възлагане на това правомощие в полза на съдебния изпълнител) следва да се счита, че е основание за начисляване на адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнително дело по т. 1 на чл. 10 НМРАВ. В чл. 426, ал. 2, изр. второ ГПК е предвидено, че в течение на производството взискателят може да посочва и други начини на изпълнение, като в такива случаи се дължи адвокатско възнаграждение и по т. 2 на чл. 10 НМРАВ. По настоящото дело обаче не са извършени каквито и да било други действия по изпълнението от страна на процесуалния представител на взискателя, доколкото в срока за доброволно изпълнение длъжникът е погасил подлежащите на принудително изпълнение вземания изцяло, т.е. в рамките на изпълнителното производство освен подаването на първоначалната молба, с която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният представител на взискателя не е извършил други действия, насочени към удовлетворяване на процесното вземане.

Подаването на отговор по жалбата, въз основа на която е образувано настоящото дело, не представлява действие, пряко насочено към удовлетворяване на процесните вземания.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорен хонорар на основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗАдв, т.е. договорена е безплатна правна помощ, поради което не следва да се представят доказателства за реалното плащане на възнаграждението, а на основание чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗАдв съдът следва да определи размера му (не по-нисък от този по Наредба № 1/2004 г.) и да осъди насрещната страна да го плати. С оглед изложеното и съобразявайки проведеното в т. 1 и т. 2 на чл. 10 НМРАВ разграничение относно различния обем извършени действия по изпълнителното дело от страна на процесуалния представител на взискателя, респ. необходимостта от извършване на тези действия, насочени към реализиране на вземането, вземайки предвид етапа, на който производството по делото се намира и процесуалното развитие на същото, съдът намира, че дължимо в случая е възнаграждението по т. 1 на чл. 10 от Наредбата в размер на 200 лева за подаване на молба за образуване на изпълнително дело, поради което възражението на жалбоподателя за прекомерност на определеното от ЧСИ възнаграждение като определено съобразно чл. 10, т. 1 и т. 2 НМРАВ се явява основателно. Същото следва да се намали до минималния размер, предвиден само в т. 1 на посочената норма – 200 лв., като настоящият съдебен състав намира, че така то съответства на фактическата и правна сложност на самото изпълнително дело и на преследваната от тази разпоредба легитимна цел. Върху посочената 3 сума не следва да се присъжда ДДС, доколкото липсват доказателства процесуалният представител на взискателя да е регистриран по ЗДДС, като същевременно по смисъла на чл. 9, ал. 1 вр. чл. 8 ЗДДС осъществената безплатна правна помощ представлява безвъзмездна доставка на услуга, която не подлежи на облагане с данък върху добавената стойност – арг. чл. 2, т. 1 ЗДДС, чл. 2 пар. 1, б. „в“ от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност. В този смисъл –Определение № 917 от 02.05.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1323/2023 г., IV г. о.

Относно пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ настоящият съдебен състав счита, че в основата за определянето й не следва да се включват разноските на взискателя по изпълнителното дело (включително размерът на платеното адвокатско възнаграждение за защита в изпълнителния процес). Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ, пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес, който би следвало да се формира от сумите, предмет на изпълнението, обективирани в изпълнителния лист. Този извод следва и от тълкуването на разпоредбата на т. 26 ТТРЗЧСИ във връзка с останалите норми, регламентиращи пропорционалните такси в изпълнителното производство, когато негов предмет не е събиране на парично вземане – във всички хипотези по т. 20 – 25 от Тарифата, основа за изчисляване на таксата е оценката на имуществото, явяващо се основен предмет на принудително изпълнение, без в същата да се включват други разноски, направени от взискателя. В този смисъл, адвокатският хонорар не представлява част от материалния интерес по изпълнителното дело, поради което, макар и формално да се събира от съдебния изпълнител, не се включва в размера на „събраната сума“ по т. 26 ТТРЗЧСИ.

В случая с оглед сбора на вземанията, предмет на изпълнителния лист, приложима е разпоредбата на т. 26, б. „д“ ТТРЗЧСИ, като изчислена по този начин, пропорционалната такса възлиза на сумата от 4482,31 лв. с ДДС, до която същата следва да бъде намалена.

Независимо от изхода на спора, разноски между страните не следва да се разпределят.

Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди (включително на разноските за обжалването им по реда на чл. 435 от ГПК) е съдебният изпълнител, който не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му, поради което разпоредбата на чл. 78 ГПК в случая не намира приложение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на длъжника Гаранционен фонд постановление от 14.11.2023 г. по изпълнително дело № 20238600401875, в частта, с която ЧСИ В.М., с рег. № 860 и район на действие СГС, е оставила без уважение възраженията на длъжника срещу размера на приетото адвокатско възнаграждение и срещу размера на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, и 4

ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК дължимото от Гаранционен фонд адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по изпълнително дело № 20238600401875 до сумата от 200 лв., както и дължимата от Гаранционен фонд такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ до сумата от 4482,31 лв. с ДДС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника Гаранционен фонд срещу постановление от 14.11.2023 г. по изпълнително дело № 20238600401875 в останалата част.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5