Решение № 900 от 13.07.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 900 гр. Пазарджик, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20265220100071 по описа за 2026 година

Производството е образувано по повод искова молба от „Т. Б. А. Б.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Д. Х.” 52-54, чрез юрисконсулт Д. И., против Д. В. Г., ЕГН **********, с адрес: с. Д., ул. „Т.“ 10, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият в качеството си на кредитополучател по договор за потребителски кредит № 720031147276 от 16.05.2023 г., дължи изпълнение на парично задължение към ищеца в качеството му на кредитодател по същия договор в общ размер от 756,25 евро /1479,09 лева/, от които 629,10 евро /1230,42 лева/ главница, договорна лихва в размер на 113,55 евро /222,08 лева/ за периода от 05.03.2025 г. до 26.08.2025 г., обезщетение за забава в размер на 13,60 евро /26,59 лева/ за периода от 05.03.2025 г. до 30.09.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК (09.10.2025 г.) до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д. 643/2025 г. по описа на РС Ардино.

Претендира разноски.

На основание чл.127, ал.4 ГПК посочва банкова сметка: BG 27 ТВIВ ***** в „Т. Б. А.

Б.“ ЕАД.

В исковата молба се излагат обстоятелства, че на 16.05.2023 г. между страните е възникнало правоотношение по силата на договор за потребителски кредит № 720031147276. На основание така сключения договор, ищецът е предоставил сума в размер на 1430 лева.

Твърди, че общата дължима от потребителя сума е разсрочена на 60 погасителни 1 месечни вноски, 59 от които в размер на 49,95 лева и последната в размер на 49,36 лева.

Първата погасителна вноска е дължима на 05.07.2023 г., а последната - на 05.06.2028 г. Така предоставената сума, кредитополучателят има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва. Годишният процент на разходите по договора, съгласно чл.10 от договора е 38,59%, ГЛП в размер на 34,12 %, а общата дължима сума по договора е в размер на 2996,41 лева.

Посочено е, че длъжникът е просрочил изплащането на три поредни вноски с падеж 05.03.2025 г., 05.04.2025 г. и 05.05.2025 г., поради което кредиторът е изпратил уведомление за предсрочна изискуемост, което е получено лично от ответника на 26.08.2025 г., считано от която дата е настъпила изискуемост на цялото задължение по договора.

Твърди се, че е възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК. Съдът уважил претенцията им и по образуваното ч.гр.д. № 643/2025 по описа на Районен съд Ардино. Със свое разпореждане, получено от ищеца, съдът предоставил едномесечен срок, съгласно чл.415 ГПК, за предявяване на иск за установяване вземането си.

В проведеното последно съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща законов или процесуален представител. Постъпила е молба, с която се иска от съда да бъдат уважени предявените искове.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът депозира отговор на исковата молба, чрез пълномощника си адвокат С. М. от АК Пазарджик, в който излага доводи за допустимост и неоснователност на претенцията.

Не оспорва, че на 16.05.2023 г. е сключил договор за потребителски кредит № 720031147276 с банката за отпускане на кредит в размер на 1430 лева.

Смята, че с оглед клаузите на договор за потребителски кредит № 720031147276, не са спазени императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и годишния процент на разходите.

Счита, че в процесния договор е записан годишен процент на разходите от 38,59 %, който се явява неточен и неверен.

Във връзка с горното счита, че посочването в договора на стойност на ГПР, която не отговаря на действителната, а е по-ниска, представлява невярна информация, която следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68г, ал.4 ЗЗП, във връзка с чл.68д, ал.1 ЗЗП, тъй като подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.19, ал.4 ЗПК и изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и не му позволява да прецени реалната икономическа тежест на договора.

Претендира разноски.

По изложените съображения се иска от съда да отхвърли исковата претенция в цялост.

В проведеното последно съдебно заседание ответната страна не се явява и не изпраща 2 представител. Постъпила е молба, с която моли съда да отхвърли исковата претенция.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложените и приети по делото писмени доказателства /Договор за потребителски кредит № 720031147276, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от „Т. Б. А. Б.“, Заявление – декларация за установяване на договорни отношения, Декларация, че между „Т. Б. А. Б.“ ЕАД от една страна и Д. В. Г. от друга, на 16.05.2023 г. е сключен Договор за потребителски кредит № 720031147276, по силата на който дружеството се задължило да предостави на ответника потребителски кредит в размер на 1430 лева. Крайното задължение възлиза в размер на 2996,41 лева, която сума е разсрочена на 60 погасителни месечни вноски- 59 вноски всяка в размер на 49,95 лева, ведно с последна изравнителна вноска в размер на 49,36 лева. ГЛП е уговорен в размер на 34,12 %, а ГПР в размер на 38,59 %.. Съгласно чл. 15.1 от договора в случай, че потребителят е допуснал просрочие на дължимите от него плащания, той дължи на кредитора и законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието – от датата на падежа до датата на ефективното изплащане на сумата. В чл. 16.2 от договора е уговорено, че при пълно или частично просрочие при изплащането на три поредни месечни вноски цялото непогасено задължение, съгласно погасителния план към договора става предсрочно и незабавно изискуемо, считано от датата на падежа на последната от трите поредни просрочени месечни вноски. Считано от тази дата върху цялото непогасено към момента задължение за главница, на потребителя се начислява законна лихва по чл. 9.4 до окончателното погасяване на задължението. Съгласно чл.25.8 от договора цялата кореспонденция между страните, свързана с изпълнение на договора се изпраща единствено и само на адресите за кореспонденция и контакти, посочени в чл.3 и чл.4 от договора. С чл.25.10 от договора е предвидено, че при промяна на адресите, съответната страна трябва да уведоми за това другата страна предварително в писмен вид, а при невъзможност - незабавно след промяната на адреса. Според чл.25.11 от договора всички писма, изпратени на последния посочен писмено от страната адрес се смятат за получени от страната и в случаите, когато страната е променила адреса си за кореспонденция и контакти, но не е изпълнила задължението си по чл.25.10 от договора.

Видно от приложеното по делото уведомление за предсрочна изискуемост, банката – ищец е изпратила до ответника уведомление за предсрочна изискуемост на вземането по процесния договор на адреса му, посочен в договора. Установява се от приложената обратна разписка, че уведомлението е получено лично от ответника на 26.08.2025 г..

От заключението на вещото лице по изготвената ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено, даващо отговора на поставените въпроси и неоспорено от страните се установява, че ответникът е заплатил общо сумата в размер на 859,09 лева. Посочено е какви задължения са платени и какви са останали неплатени. Вещото лице посочва, че при размер на главницата 1430 лева, погасяване на кредита на 60 месечни вноски при годишен лихвен процент 34.12 %, размера на ГПР е 39,9938 %.

3

В проведеното о.с.з. вещото лице поддържа заключението си.

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

Районен съд Пазарджик е сезиран с кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл.9 от ЗПК, във вр. чл. 430, ал.1, чл.430, ал.2 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за съществуване на вземания за главница, договорна лихва и обезщетение за забава по договор за потребителски кредит.

На 09.10.2025 г. ищцовото дружество е подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу ответника, в качеството му на длъжник, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 643/2025 г. по описа на РС Ардино. Същото е било уважено и съдът е издал Заповед № 541 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК на 10.10.2025 г. и изпълнителен лист от 10.10.2025 г. за следните суми:

1230,42 лева, представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 09.10.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 222,08 лева, представляваща договорна лихва за период от 05.03.2025 г. до 26.08.2025 г., сумата 26,59 лева, представляваща обезщетение за забава за период от 05.03.2025 г. до 30.09.2025 г., както и държавна такса в размер на 25,15 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 60 лева. Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: извлечение от счетоводните книги към 30.09.2025 г.. Заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК е връчена на длъжника, който е депозирал възражение, поради което на кредитора са дадени указания и срок за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането му. В законния едномесечен срок дружеството-ищец е предявило настоящата искова претенция.

Предвид горното съдът приема, че предявените искове са процесуално допустими и подлежат на разглеждане. По съществото им, съдът счита следното:

Основателността на исковете предполага съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по посочения в исковата молба договор за потребителски кредит, по който ищецът е изправна страна и по силата на който за ответника е възникнало задължение да заплати сумите, предмет на исковете в претендирания размер; да бъде установено поставянето в забава на ответника, както и претенцията за обезщетение за забава по размер. Ответникът следва да установи обстоятелството, че е върнал заетата сума по договора за кредит или, че задължението за връщането му е погасено по друг правнорелевантен способ.

Не е спорно между страните, че на 16.05.2023 г. е възникнало правоотношение по силата на договор за потребителски кредит № 720031147276, че заемната сума е в размер на 1430 лева, която е усвоена от ответника, както и че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, както и че длъжникът е преустановил плащанията по договора за повече от три месечни вноски, съгласно погасителния план към договора, а именно вноски с падежи 05.03.2025 г., 05.04.2025 г. и 05.05.2025 г..

Предвид изложеното съдът приема, че в конкретния случай между страните по договора за потребителски кредит – банката и ответникът е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за паричен заем по смисъла на разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ доколкото ответникът е физическо лице, притежаващо качеството на потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗПК, а ищецът - търговец по смисъла на пар. 13, т. 2 от ДР на ЗПК. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК 4 договорът за потребителския кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане или всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Доколкото в случая се касая за защитими интереси на икономически по-слаби участници в оборота, уреждащият тази материя Закон за потребителските кредити предвижда редица императивни разпоредби, за спазването на които съдът е задължен да следи служебно /в този смисъл са задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.