Решение № 42 от 31.01.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Ботевград, 31.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ***** като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20241810100700 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК.

„ЮтеКредит България” ЕООД , с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. *****, чрез пълномощник юрк.Г***** моли да бъде признато за установено по отношение на ответника Е. Б. Х. от Ботевград, *****, с ЕГН: ********** за съществуване на вземането, за което е издадена Заповед № 1150 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 13.11.2023г. по ч.гр.д.№ 1782/2023г. по описа на РСБотевград, както следва: з а сумата-главница от 1500 лева /хиляда и петстотин лева/, представляваща главница по Договор за кредит № L314214 от 23.01.2023 година, както и за сумата от 47.38 лева /четиридесет и седем лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща възнаградителна лихва за периода от 10.02.2023г. до 01.04.2023г., както и за сумата от 383.46 лева /триста осемдесет и три лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 10.02.2023г. до 17.10.2023г., както и за сумата от 285.78 лева /двеста осемдесет и пет лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща такса за разглеждане, дължима считано от 23.01.2023г., както и за законната лихва върху горната сума-главница, считано от 30.10.2023г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на вземането, както и да се присъдят разноските по настоящето дело и в заповедното производство, за които ве представя списък за разноските по чл.80 от ГПК.

В с.з. ищецът, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по исковете.

Ответникът-Е. Б. Х. от Ботевград, чрез назначения на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител адв. В. И. В. от САК, не е представил писмен отговор в предвидения в закона срок.

В с.з. ответникът Е. Б. Х. от Ботевград, чрез назначения на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител адв. В. И. В. от САК оспорва исковете само в частта, в която са посочени такси и лихви за забава на плащането, тъй като се явяват нелоялна практика от страна на ищеца.

1

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

От представените писмени доказателства-копие от ч.гр.дело № 1782/2023г. по описа на РС-Ботевград, се установява, че на основание чл.410 от ГПК на 13.11.2023г. е разпоредено по искане на ищеца издаване на Заповед № 1150 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 13.11.2023г. по ч.гр.д.№ 1782/2023г. по описа на РСБотевград, както следва: з а сумата-главница от 1500 лева, представляваща главница по Договор за кредит № L314214 от 23.01.2023 година, както и за сумата от 47.38 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 10.02.2023г. до 01.04.2023г., както и за сумата от 383.46 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 10.02.2023г. до 17.10.2023г., както и за сумата от 285.78 лева, представляваща такса за разглеждане, дължима считано от 23.01.2023г., както и за законната лихва върху горната сума-главница, считано от 30.10.2023г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на вземането.

Горната заповед е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПКчрез залепване на уведомление на постоянния и настоящ адрес като връчителят е събрал данни, че не живее на адреса и е посочил източника на тези данни в съобщението, за което ищецът е бил уведомен на 13.03.2024г. за възможността на предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК с Разпореждане №371 от 07.03.2024г.

Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № 700/2024г. по описа на РС-Ботевград с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е постъпила на 16.04.2024г. в РС-Ботевград, след като е изпратена по куриер с дата от 15.04.2024г. / понеделник/, т.е. в едномесечния срок, предвиден за това в ГПК от връчване на горното разпореждане.

Ищецът твърди, че на 23.01.2023г. между Е. Б. Х. /Кредитополучател или клиент/ и „ЮтеКредит България” ЕООД /Кредитодател или кредитор/ е сключен Договор за кредит № L314214 от 23.01.2023 година. Договарянето е осъществено, чрез средства за комуникация от разстояние, като договорът за кредит е сключен във формата на електронен документ. По силата на сключения Договор за кредит № L314214 от 23.01.2023 година между Е. Б. Х. и „ЮтеКредит България” ЕООД е отпуснат кредит в размер на 1500лв. на ответника като кредитополучател. С подписване на договора, кредитодателят е предоставил сумата, чрез Изи Пей, за което е приложено копие от разписка от 23.01.2023г., след което кредитополучателят се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор на 15 месечни погасителни вноски, 14 от които в размер на 131.48 лв., а последната 15-та в размер на 118.81 лв. (включващи главница, договорна лихва и такса). Ищецът твърди, че ответникът е трябвало да изплати кредита до 10.04.2024г., но не е погасил задълженията си.

В тази насока са представени от ищеца и неоспорени от ответника следните писмени доказателства: копия от договор за кредит № L314214 от 23.01.2023 г., от приложение № 1 – погасителен план към договора за кредит, от стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, от рамково споразумение за потребителски кредити № 880772228 от 23.01.2023 година, от декларация по чл. 42, ал. 2, т.

2 от ЗМИП и от разписка за извършено плащане от 23.01.2023 година.

Ответникът не отрича, че е получила от ищеца сумата от 1500лв. на 23.01.2023г., но заявява, че не дължи суми за заплащане на такса за разглеждане и лихви за забава, тъй като това е нелоялна практика от страна на ищеца.

Страните не спорят, че ответникът не е заплатил на ищеца сумата от 1500лв., която му е дадена като кредит на 23.01.2023г. и е настъпила на 10.04.2024г. последната падежна дата 2 съгласно сключения договор за кредит.

Спорното между страните е дали процесните суми за такса за разглеждане и лихви за забава произтичат от валидно сключен действителен договор за потребителски кредит.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК са допустими, тъй като са предявени в срока, регламентиран в чл.415, ал.1 от ГПК.

Разгледан по същество искът по чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване на вземането на ищеца спрямо ответника за сумата-главница от 1500лева, представляваща парично вземане по Договор за кредит № L314214 от 23.01.2023 година е основателен и следва да се уважи като доказан, по следните правни съображения:

Фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба сочат, че вземането на ищеца срещу ответника е на основание сключен между страните на 23.01.2023г. договор за предоставяне на кредит от разстояние, твърдейки неизпълнение на задълженията на ответника за плащане след настъпване на крайната дата от договора с падеж 10.04.2024г., който е кредитополучател или заемател по същия.

Легалното определение на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл.6, ал.1 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, според който текст договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която отправянето на предложението за сключване на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние-едно или повече. В разпоредбата на чл.18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца-доставчик на услугата.

За доказване на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /чл.2/, а съгласно ал.3 преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Според разпоредбата на чл.3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, електронен документ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис или електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Това означава, че във всички случаи, когато законодателят изисква писмена форма, независимо дали формата е за действителност или за доказване, тя ще бъде спазена, щом е съставен електронен документ.

С Решение №70 от 19.02.2014г. на ВКС на РБ по гр.д.№ 868/2012г., 4-то гр. отделение е прието, че възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиката му. Съгласно чл.184, ал.1, изр. 1 от ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представяне на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание.

Договорът между страните е сключен онлайн. Съгласно сключения между страните договор, ответникът като кредитополучател е декларирал, че е получил предварително, запознат е и приема всички условия посочени в преддоговорната информация за 3 предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ под формата на Стандартен европейски формуляр, както и тези посочени в Общите условия. Според съдебната практика (Решение № 70/19.02.2014 г. на ВКС по гр.д. № 868/2012 г., IVг.о.), електронното изявление се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Видно от данните посочени в заявката на ответника, в тях фигурира информация, която логически е свързана само и единствено с ответника Е. Б. Х., която лично я е предоставила на дружеството при кандидатстването.

Следователно същата с попълване на данните си в заявката за кредит, приложена в препис по делото, се установява, че е нейн автор и никое друго лице не би могло да притежава тези данни. Законът придава значение на подписан документ не само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис /чл.13, ал.З от ЗЕДЕУУ/, но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. За обикновен електронен подпис се счита всяко въвеждане на лична информация, която логически се свързва с издателя й, какъвто е настоящия случай.

Съдът намира, че представеният и приет като доказателство по делото /на хартиен носител като заверен препис/ договор за кредит с кредитополучател - ответника, чието авторство не е спорно, има доказателствена стойност. Електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ /чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ/. Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация /чл.2, ал.1 и 2 от ЗЕДЕУУ/. Същото се счита за подписано при условията на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ. За електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство.