Определение № 1564 от 21.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1564 гр. София, 21.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно частно гражданско дело № 20251100514377 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, по дадена от подадена от М. М. Б., ЕГН **********, срещу решение № 4702 от 18.03.2025г., постановено по ч.гр.д. № 63961/2024г. по описа на СРС, 164-ти състав, с което е издадено европейско удостоверение за наследство на М.А.Б., починал на 31.01.2024г.

В жалбата се поддържа, че издаденото удостоверение е незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Поддържа се, че за установяване дали компетентен да разгледа спора е българският съд, би било редно да се положат поне минимални усилия. Твърди се, че съдът не е вложил никакви усилия да установи да бъде налице публичност и прозрачност, да е налице равенство между страните и да бъде спазено служебното начало. Поддържа се, че исканията на жалбоподателката и други наследници са оставени без уважение. а съдът изцяло е кредитирал неподкрепените с доказателства твърдения на молителката..Жалбоподателката поддържа, че тя и сестра й са поискали справки за наличието на други фирми и имущество на наследодателя и за събиране на информация къде реално е центърът на жизнените му интереси, но такива не са събрани, като съдът е постановил своето решение без да съобрази и да извърши проверка, позовавайки се единствено на твърденията на Г. Б.. В жалбата се сочи, че ноторно известен факт е наличие на собствеността на починалия и негов бизнес партньор в Гърция, както и опитите на определени лица да заграбят имуществото му. Твърди се, че е съществен въпрос преди постановяване на съдебното решение е къде е пребивавал починалият, къде е бил центърът на жизнените бизнес интереси, като съдът не е обсъдил и съобразил възраженията, касаещи престоя на наследодателя в Гърция и започването на строителство на земята в Гърция, управлението на дружеството, възможността за притежание на други 1 дружества. Твърди се, че съдът е базирал решението си на голословни твърдения на молителя. Моли се да бъде извършена справка от гранична полиция за пътуванията на М.Б., по въздух, вода и по път, до Гърция, както и до други европейски страни; да бъде направена справка в ТОЛ системата, касаеща автомобили, собственост на М.Б., на дружествата „Дизайн Комерс 2011" ЕООД и „Клеманн" ЕООД, от конто да се установи колко пъти същите са пътували до Гърция и границата ни с Гърция, съответно обратно в Република България; да бъде поискано от НАП по реда на задължителния автоматичен обмен на информация за трансгранични данъчни схеми между държавите членки на ЕС смисъла на [Директива (ЕС) 2018/822 на Съвета от 25 май 2018 година, като бъде предоставена информация за М.Б. и респективно участието му в дружества, дали има данъчни номера в Гърция, дали е регистриран по ЗДДС като физическо лице,дали дружеството е едно или няколко; дали има дружества и в други юрисдикции в ЕС. В жалбата е посочено, че допълнителна информация би могло да се събере и чрез разпит свидетели или снемане на обяснения от страните. Моли се за обезсилване, евентуално отмяна на обжалваното решение.

Молителката Г. Г. Б. изразяваща становище за неоснователност на подадената частна жалба.

Заинтересованата страна М.М. Б. изразява становище за основателност на подадената частна жалба. Моли да й бъде допуснат един свидетел при режим на довеждане.

Останалите заинтересовани страни - Л.М.Б., М. М.Б. и К.М. Б., не изразяват становище по подадената частна жалба.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Европейското удостоверение за наследство (ЕУН) е нов инструмент на европейското право със специфично правно действие. Въведен е с Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство. По своята правна същност представлява унифициран по форма и реквизити официален писмен свидетелстващ документ (според националната 2 ни правна терминология) с еднакво юридическо действие в държавите членки, които са страни по регламента и който не подлежи на признаване въз основа на разпоредбите, отнасящи се до решенията и автентичните актове. С оглед уреденото в чл. 69 от регламента действие на ЕУН всеки орган в държава членка следва да зачете като осъществени, респ. като съществуващи вписаните в удостоверението факти и права, попадащи в предметния обхват на Регламент № 650/2012 и да ги съобрази при произнасянето си по искането на лицето, което представя действащо копие от ЕУН.

Регламент № 650/2012 се прилага по отношение наследяването на лица,починали на датата или след 17.08.2015 г. /чл. 83 §1 от ПР на Регламента/,и следователно същият е приложим спрямо наследството на М.А.Б., починал на 31.01.2024г.

Нормата на чл. 4 от Регламента определя общата компетентност на съдилищата на държавата членка по обичайното местопребиваване на починалия към момента на смъртта да се произнасят по въпроси, свързани с наследяването на имуществото на починалия като цяло, респективно по силата на чл. 64 от Регламента те са и компетентни да разглеждат подадените заявления за издаване на европейско удостоверение за наследници.

Компетентностите, предвидени в разпоредбите на чл. 7, чл. 10 и чл. 11 от Регламента са специални и дерогират общата компетентност по чл. 4 единствено при наличието на изрично предвидените в тях предпоставки.

Същите са неприложими с оглед конкретиката на казуса, доколкото компетентността по чл. 7 изисква починалият да е упражнил правото си на избор на приложимо право, а чл. 10 и чл. 11 от Регламента се прилагат, когато обичайното му местопребиваване не е било държава членка или съответно, когато никой съд на държава членка не е компетентен да разгледа заявлението.

В настоящия случай посочените хипотези, обуславящи приложимост на специалните компетентности по регламента не са изпълнени, поради което приложение намира общата такава по чл. 4 от Регламента.

Начинът за определяне на обичайното местопребиваване по смисъла на регламента се определя съгласно съображения в т. 23 и т. 24 от преамбюла на регламента, чието тълкуване налага извод, че обичайното местопребиваване отразява тясната стабилна връзка на починалия със съответната държава, за определянето на която следва да направи цялостна оценка на обстоятелствата от живота на починалия в годините преди смъртта му и в момента на смъртта му, като се вземат предвид всички фактически елементи от значение за случая, по - специално продължителността и редовността на престоя на починалия в съответната държава, както и условията и причините за този престой.

В настоящия случай наведените от заявителката твърдения, а и приложените писмени доказателства по делото обосновават безспорно извода, че страната на обичайно местопребиваване на М.А.Б. към момента на откриване на наследството е била Република България, поради което и българският съд има международна компетентност да се произнесе по 3 заявлението. Това се установява от обстоятелството, че М.А.Б. е български гражданин, имал е постоянен и настоящ адрес в гр. София, идентичен с този на неговата съпруга Г. Г. Б. и двете му малолетни деца Л.М.Б. и К.М. Б..

Отделно от представената по делото справка от ТР е видно, че М.А.Б. е бил съдружник и управител в десетки търговски дружества, регистрирани на територията на Р. България.

Фактът, че М.А.Б. е бил съдружник в търговски дружества в Р. Гърция, евентуално и в други държави, сам по себе си не води до извод за това, че центърът му на интереси е бил в държава, различна от България. В тази връзка и неоснователни са заявените в частната жалба доказателствени искания, защото установяването на участието на лицето в определени търговски дружества в чужбина, регистрацията му като физическо лице по ДДС, не би довело до извод за обичайно местопребиваване в страна извън Р. България. В тази връзка следва да се посочи, че в жалбата, а в рамките на първоинстанционното производство не са заявени конкретни твърдения за трайно установени семейни и професионални връзки на М.А.Б. в чужбина, които да евентуално да се установят посредством разпита на поисканите свидетели. Предмет на удостоверяване в издаденото удостоверение е кръга на наследниците на починалото лице, а не имуществото, включено в наследствената маса. В жалбата не са оспорени изводите на съда относно кръга на наследници на починалото лице, не са наведени и конкретни доводи за установени трайни семейни и професионални връзки в чужбина на лицето, а са наведени оплаквания във вр. с неуважени доказателствени искания, които обаче целят не да установят различно обичайно местопребиваване, а какво точно имущество е притежавал наследникът в чужбина. В рамките на настоящото производство такова установяване е недопустимо, в тази връзка недопустимо е и събирането на произволни доказателства, които целят установяването на факти, които не са релевантни към предмета на делото. Ето защо и заявените доказателствени искания следва да се оставят без уважение.

По правилата на чл. 5, ал.1 от ЗН, наследниците по закон на М.А.Б., са преживялата съпруга в лицето на заявителя Г. Г. Б. и неговите низходящи – синовете Л.М.Б. и М. М.Б., както и дъщерите му – К.М. Б., М.М. Б. и М. М. Б., като съпругата и децата на починалия наследяват по равни части, в случая всеки от заинтересованите лица наследява по закон по 1/6 ид.ч. от притежаваното от наследодателя имущество.

По изложените съображения обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявените доказателствени искания от М.

М. Б. и М.М. Б..

4

ПОТВЪРЖДАВА решение № 4702 от 18.03.2025г., постановено по ч.гр.д. № 63961/2024г. по описа на СРС, 164-ти състав, с което е издадено европейско удостоверение за наследство на М.А.Б., починал на 31.01.2024г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред ВКС при условията на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1564 гр. София, 21.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно частно гражданско дело № 20251100514377 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, по дадена от подадена от М. М. Б., ЕГН **********, срещу решение № 4702 от 18.03.2025г., постановено по ч.гр.д. № 63961/2024г. по описа на СРС, 164-ти състав, с което е издадено европейско удостоверение за наследство на М.А.Б., починал на 31.01.2024г.

В жалбата се поддържа, че издаденото удостоверение е незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Поддържа се, че за установяване дали компетентен да разгледа спора е българският съд, би било редно да се положат поне минимални усилия. Твърди се, че съдът не е вложил никакви усилия да установи да бъде налице публичност и прозрачност, да е налице равенство между страните и да бъде спазено служебното начало. Поддържа се, че исканията на жалбоподателката и други наследници са оставени без уважение. а съдът изцяло е кредитирал неподкрепените с доказателства твърдения на молителката..Жалбоподателката поддържа, че тя и сестра й са поискали справки за наличието на други фирми и имущество на наследодателя и за събиране на информация къде реално е центърът на жизнените му интереси, но такива не са събрани, като съдът е постановил своето решение без да съобрази и да извърши проверка, позовавайки се единствено на твърденията на Г. Б.. В жалбата се сочи, че ноторно известен факт е наличие на собствеността на починалия и негов бизнес партньор в Гърция, както и опитите на определени лица да заграбят имуществото му. Твърди се, че е съществен въпрос преди постановяване на съдебното решение е къде е пребивавал починалият, къде е бил центърът на жизнените бизнес интереси, като съдът не е обсъдил и съобразил възраженията, касаещи престоя на наследодателя в Гърция и започването на строителство на земята в Гърция, управлението на дружеството, възможността за притежание на други 1 дружества. Твърди се, че съдът е базирал решението си на голословни твърдения на молителя. Моли се да бъде извършена справка от гранична полиция за пътуванията на М.Б., по въздух, вода и по път, до Гърция, както и до други европейски страни; да бъде направена справка в ТОЛ системата, касаеща автомобили, собственост на М.Б., на дружествата „Дизайн Комерс 2011" ЕООД и „Клеманн" ЕООД, от конто да се установи колко пъти същите са пътували до Гърция и границата ни с Гърция, съответно обратно в Република България; да бъде поискано от НАП по реда на задължителния автоматичен обмен на информация за трансгранични данъчни схеми между държавите членки на ЕС смисъла на [Директива (ЕС) 2018/822 на Съвета от 25 май 2018 година, като бъде предоставена информация за М.Б. и респективно участието му в дружества, дали има данъчни номера в Гърция, дали е регистриран по ЗДДС като физическо лице,дали дружеството е едно или няколко; дали има дружества и в други юрисдикции в ЕС. В жалбата е посочено, че допълнителна информация би могло да се събере и чрез разпит свидетели или снемане на обяснения от страните. Моли се за обезсилване, евентуално отмяна на обжалваното решение.