Определение № 3375 от 09.08.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1513/2024
- Вид
- Определение № 3375
- Подписан
- 09.08.2024
- В сила
- 09.08.2024
- Състав
- Светла Величкова Пенева, Деница Славова, мл.с. Христо Руменов Митев
Цитирани разпоредби
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 ал. 1 т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 ал. 2 · Закон за гражданската регистрация
- чл. 89 ал. 1 · Закон за гражданската регистрация
- чл. 48, ал. 7 · Кодекс на международното частно право
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3375 гр. Варна, 08.08.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Светла В. Пенева
Членове:
Деница Славова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно частно гражданско дело № 20243100501513 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 56985/12.07.2024г. от „Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик” №258, Варна Тауърс Г, срещу определение № 7638 от 08.07.2024 г., по ч.гр.д. № 20243110106338 по описа за 2024 на Районен съд - Варна, 43 - ти състав, с което съдът ОТХВЪРЛЯ заявление на „Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №258, Варна Тауърс Г за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против В. Н. Д., роден на 20.07.1965 г., с адрес: гр. Варна, ул. „Поп Харитон“ №1, вх.Б.
Първоинстанционният съд е приел, че съгласно писмо на ОДМВР – Варна, В. Н. Д., гражданин на Руската федерация, роден на 20.07.1965 г., няма регистриран постоянен и настоящ адрес на територията на Република България, поради което заповед не може да бъде издадена.
В частната жалба се излага, че определението е неправилно и незаконосъобразно, доколкото от справка от Регистър „Булстат" по партидата на длъжника се установява, че длъжникът е вписан в регистъра под номер 175977463 с адрес за кореспонденция в Република България: р.Варна, р-н Приморски, ж.к. БРИЗ, УПИ №-XVII-3130, бл.А, ет.4, ап.15. Същият 1 притежава недвижимо имущество на територията на страната. С оглед на това моли съда ДА ОТМЕНИ Определение № 7638/08.07.2024г. по ч.гр.д. № 6338/2024г., 43 с-в по описа на Районен съд – Варна, а в условия на евентуалност ДА ВЪРНЕ делото на 43 с-в при Районен съд - Варна с указания за предявяване на осъдителен иск срещу В. Н. Д., роден на 20.07.1965г. на основание чл.415, ал.3 от ГПК, което първоинстанционният съд е пропуснал да направи.
Съгласно чл. 413 ал. 2 от ГПК препис от жалбата не се връчва.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, редовна e и процесуално допустима.
По същество същата се явява неоснователна поради следното:
Съгласно чл.411, ал.2 от ГПК, съдът разглежда заявлението в закрито заседание и издава заповед за изпълнение в тридневен срок, освен когато: т. 4.
(предишна т. 3 – ДВ, бр. 100 от 2019 г.) длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; и т. 5. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 100 от 2019 г.) длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
В конкретния случай са налице две хипотези, обосноваващи отказ на съда да издаде заповед за изпълнение срещу физическо лице – първата се състои в липсата на постоянен адрес на физическото лице /по т. 4 пр.1, предишна т. 3 пр. 1/, а втората – в липсата на обичайно местопребиваване на територията на Република България /по т. 5 пр.1, предишна т. 4 пр. 1/, като следва да се подчертае, че второто предложение на двете хипотези се отнася само за юридическите лица.
Съгласно чл. 89 ал. 1 от ЗГР, адресът е еднозначното описание на мястото, където лицето живее или където то получава кореспонденцията си, а съгласно чл. 90 ал. 1 от същия закон, всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация по този закон, е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес, който трябва да съответства на адрес по чл. 89, ал. 5. Чл. 91 от ЗГР сочи, че адресната регистрация на лицето е отразяване на постоянния и 2 настоящия му адрес в регистъра на населението.
Съгласно чл. 3 ал. 2 от ЗГР, в регистъра на населението се вписват: 1. всички български граждани;
2. чужденците, които са: а) получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България; и в) получили статут на бежанец или хуманитарен статут или на които е предоставено убежище в Република България.
В Определение № 547 от 22.08.2013 г. по ч.т.д. № 1355/2013 г., II т.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, е изразено становището, че постоянен адрес, съответно седалище в страната по смисъла на чл. 411, ал. 2, т.
3 ГПК могат да имат единствено местните лица. Поради това проверката за обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на РБ по чл.
411, ал. 2, т. 4 ГПК се извършва само по отношение на чуждестранните физически или юридически лица.
Независимо дали ще бъде възприето това становище обаче /доколкото нормата на чл. 3 ал. 2 от ЗГР включва и чуждестранни лица в регистъра на населението/, нормата на чл.411, ал.2 т. 4. (предишна т. 3) от ГПК е ясна, като същата борави с термина „постоянен адрес“ по смисъла на ЗГР, т.е. само и единствено официалният регистър на населението по смисъла на чл. 22 от ЗГР, вкл. поддържания в електронен вид такъв и формиращ Национална база данни "Население", може да бъде източник на данни за постоянния адрес на лицето.
Видно от молба вх. № 54390/04.07.2024г. заявителят не твърди ответникът В. Н. Д., гражданин на Руската федерация, роден на 20.07.1965 г., да има регистриран постоянен адрес на територията на Република България, съответно липсват и доказателства за наличие на такъв. С оглед на горното съдът следва да извърши проверка само и единствено на втората отрицателна предпоставка, а именно налице ли е или не обичайно местопребиваване на територията на Република България за лицето.
В чл. 48, ал. 7 КМЧП е дадено легално определение на понятието "обичайно местопребиваване", според което под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени 3 обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки. Доколкото в ГПК липсва легално определение за „обичайно местопребиваване“, приложение по аналогия следва да намери разпоредбата на чл. 48, ал. 7 КМЧП при преценката на съда относно наличието/липсата на обстоятелствата по чл. 411, ал. 2, т. 5 /предишна т. 4/, предл. 1 от ГПК.
Доколкото заповедното производство е едностранно и формално, в тежест на заявителя е да установи както положителните, така и липсата на отрицателните предпоставки за издаване на заповед за изпълнение. В този смисъл съгласно чл.411, ал.2 т. 5. (предишна т. 4) пр. 1 от ГПК заявителят следва да докаже при условията на пълно доказване, че длъжникът има обичайно местопребиваване на територията на Република България. За тази цел установяването, че длъжникът има регистрация на адрес в Регистър „Булстат" не е достатъчно, доколкото вписването на такъв адрес не доказва, че длъжникът се е установил там преимуществено да живее или че е създал трайни връзки с това място или има намерение да създаде такива връзки.
Логиката на процесуалния закон за въвеждане на изискване за наличие на постоянен адрес на територията на България или доказателство за обичайното местопребиваване на длъжника на същата територия, следва от факта, че за него трябва да съществува обосновано предположение, че пребивава на посочения адрес, предвид възможността за уведомяване по реда на чл. 47 от ГПК чрез залепване на уведомление на адреса и свързаните с това уведомяване процесуални последици.
Поради това недопустимо е да бъде издавана заповед за изпълнение срещу длъжник, за който няма достатъчно писмени доказателства за факти, обосноваващи в достатъчна степен предположението, че същият обичайно местопребивава на посочения в заявлението адрес.
С оглед съвпадащите изводи на двете съдебни инстанции, въззивният съд намира, че първоинстанционното разпореждане /неправилно наименовано определение/ следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл. 415 ал. 1 т. 3 от ГПК, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение. Първоинстанционният съд е пропуснал задължението си по чл.
415 ал. 1 т. 3 от ГПК, и не е указал на заявителя, че може да предяви иск за 4 вземането си. Поради това делото следва да бъде върнато на ВРС с указания в посочения смисъл.
По изложените правни съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, неправилно наименовано определение № 7638 от 08.07.2024 г., по ч.гр.д. № 20243110106338 по описа за 2024 на Районен съд - Варна, 43 - ти състав, с което съдът ОТХВЪРЛЯ заявление на „Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.„Владислав Варненчик” №258, Варна Тауърс Г за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против В. Н. Д., роден на 20.07.1965 г., с адрес: гр. Варна, ул. „Поп Харитон“ №1, вх.Б.
УКАЗВА на Районен съд - Варна, 43 - ти състав, да изпълни задължението си по чл. 415 ал. 1 т. 3 от ГПК като даде указания на заявителя, че може да предяви иск за вземането си.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5