Решение № 1039 от 09.07.2023, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1039 гр. Варна, 09.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20233110200573 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на В.

Д. Б., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул.“Цар Борис III“, № 18, депозирана чрез адв. А. Т. А., от АК Варна против Наказателно постановление №03-2200560 от 29.06.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Варна, с което на Б. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от Кодекса на труда.

В жалбата се моли за отмяната на наказателното постановление, като се сочи, че то е незаконосъобразно и неправилно, издадено е в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Сочи се, че допуснатите нарушения на процесуалните правила, са от категорията на съществените, тъй като засягат пълноценното реализиране на правото на защита. Претендира се за присъждане на разноски.

В съдебно заседание , въззивната страна, редовно призована се представлява от своя процесуален представител -адв.А., който поддържа жалбата. В пренията по съществото на делото излага аргументи за отмяна на НП, посочени в жалбата, като сочи, че нарушението не е доказано. Претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение, като представя и доказателства за неговото заплащане.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от ю.к.Ошавкова, която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

1

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Въззивницата В. Д. Б. живеела и работела в чужбина. През 2020г. тя придобила собствеността върху поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта, находящ се в гр.Варна, с.о. „Траката“ с площ от 620 кв.м., ведно с построената в него еднофамилна вилна сграда. Ползвател на имота, съгласно съставения нотариален акт за покупко-продажба №92, том7, рг.№8816, дело №1086 от 2020г. на нотариус Ж.Т., бил мъжът на Б.- З.Г.К..

На 17.03.22г. , в полза на възз., от Район „Приморски“,било издадено Разрешение за строеж №43/17.03.22г., съгласно което на Б. се разрешавало да изгради строеж „Еднофамилна жилищна сграда и подпорни стени“ в УПИ VII-1879, кв.128 по плана на с.о. „Траката“, идентичен с поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта.

Във връзка със строежа на горепосочената сграда възз.сключила договор за строеж със строителна фирма „“Вип Консулт Инженеринг“ ООД с прогнозна дата за започване на строежа 09.05.2022г. С оглед предстоящото откриване на строителна площадка на 16.05.2022г. в Д“ИТ“-Варна била регистрирана информационна табела съдържаща данните за възложител и строител.

Междувременно подготовката на терена за строеж изисквало почистването му от растителност и подравняването му. Във връзка с това З.Г.К. помолил свой приятел св.Б.С. да намери хора, които да почистят имот преди започване на строежа. Поради това св.С. се свързал със св.А. С. и поискал от него да почисти имота на възз. и св.К..

На 17.05.22г. А.ов и още три лица сключили граждански договори със св.С., в които приели да почистят имота собственост на възз. за срок от два дни срещу сумата от 50лв.

В изпълнение на договора на 17.05.22г. св.С. и останалите три лица отишли в имота на възз. и започнали да почистват. Около обяд на същата дата свидетелят Е. Н. и негови колеги служители на Дирекция „ИТ“- Варна, извършили проверка в имота на възз. по повод регистрираната в инспекцията информационна табела. При проверката инспекторите установили, че в имота се намират четири лица, които обядват.

Преценили, че там се извършват строителни и монтажни дейности- зидане на стена.

Едно от установените в обекта лица бил св. А. С. с ЕГН **********. Последният, по искане на проверяващите, попълнил декларация на основание чл.399 вр. чл.402, л.1 от КТ, в която посочил на 17.05.22г. е работил като „работник“ в обект „Траката“.

Посочил, работно време от 09 до 14 ч., трудово възнаграждение- 50 лв. на ден.

Декларирал, че няма сключен трудов и граждански договор, не посочил и работодател но вписал, че е зидал колони на ограда.

От установените лица в обекта проверяващите не могли да разберат кой е техен работодател. Била установена връзка с вписания в информационната табела строител „Вип Консулт Инженеринг“ ООД, като негов представител декларирал, че дружеството не участва в извършване на СМР на обекта. Впоследствие в Д“ИТ“ постъпило и писмо в тази връзка от управителя на дружеството.

Чрез едно от установените в обекта лица проверяващите се свързали със св.Б.С., който посочил , че е бил помолен от негов приятел З.К. да намери работници, които да почистят имота.

Впоследствие бил установен контакт с въззивницата Б. и З.К., които на същата дата17.05.22г. в 12:45ч влезни на територията на Р България през ГКПП Аерогара Варна.

На 31.05.22г. на К. били снети писмени сведения, в които той заявил пред проверяващите, че строителство в обекта не е започнало, а е помолил свой приятел да подравни парцела, както и е той е нямал уговорки с конкретни лица за заплащане. На 08.06.22г.. сведения били снети и от възз. В тях тя заявила пред проверяващите, че има 2 сключен договор с „Вип Консулт Инженеринг“ ООД,, като не е имала нито уговорка, нито сключен договор с установените в парцела лица.

В хода на документалната проверка от страна на възз. не бил представен трудов договор, сключен с А. С.. Във връзка с проверката, проверяващите вписали констатациите си от проверката в констативен протокол №ПР2216511/08.06.2022г.

На 08.06.22г. срещу възз. бил съставен и АУАН от св.Н., в който било посочено, че същата е нарушила разпоредбите на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ, тъй в качеството й на работодател е допуснала до работа лицето А. С. С. с ЕГН ********** да престира труд в нейна полза с определено работно време от 09:00 часа до 14:00 часа, с уговорено дневно трудово възнаграждение в размер на 50 лв., с определен работно място: строителен обект - „еднофамилна сграда и подпорни стени", в УПИ VII- 1879, кв. 128, по плана на СО „Горна Трака“, ПИ ***, гр. Варна, изпълнявайки трудови функции на „работник“, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудово правоотношение. В АУАН било посочено, че нарушението е извършено на 17.05.2022г. в строителен обект - „еднофамилна сграда и подпорни стени“, в УПИ VII-1879, кв. 128, по плана на СО "Горна Трака", ПИ ***, гр. Варна, когато е установено лицето да престира труд в полза на Б. и към който момент е следвало да е сключен писмен трудов договор между страните по трудово правоотношение.

АУАН бил съставен в присъствието на възз., бил й предявен и връчен, която го подписала без възражения. В законовия срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, в Д“ИТ“ не постъпили писмени възражения.

АНО изцяло възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и наложил на Б. административно наказание “Глоба” в размер на 1 500лв. на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ.

В хода на съдебното следствие като свидетели бяха разпитани Е. Н.-инспектор в Д“ИТ“-Варна, участвал в проверката на възз., св. Б.С.- наел св.А. С. във връзка с почистване на процесния имот и самия св.А. С..

Св. Н. в показанията си пред съда възпроизвежда възприятията си по време на проверката и потвърждава констатациите отразени в акта. Св.С. от своя страна сочи за договорките си с ползвателя на имота З.К. и със св.А. С.. Св.С. в показанията си пред съда разкрива причината, поради която се е намирал в процесния имот, сочи и за договорките си със св.С., отрича да е бил нает на работа в имота, а единствено сочи, че е трябвало да почисти същия заедно с още три лица.

Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и тези събрани в хода на съдебното следствие и приобщени към доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.

Описаната фактическа обстановка се установява чрез събраните и изготвени по реда на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства, а именно - от показанията на свидетеля, дадени в с.з. АУАН, декларации по чл.402 от КТ, обяснения, протоколи за разпити, постановление по чл.405а от КТ, протокол от извършена проверка и от останалите писмени доказателства по делото.

3

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП /съобразно редакцията на ЗАНН/ и пред надлежния съд - по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице.

В случая НП е било издадено от директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената по делото заповед на ИД на „ГИТ“ издадена на 12.01.2010год. Видно от т.4 от заповедта с нея ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по актове съставени от инспектори от „ „ИТ“.

Видно от съдържанието на АУАН, същият е съставен от Е. Н., който към момента на съставянето му е работил на длъжността гл. инспектор в Д“ИТ“-Варна, следователно е бил компетентен да издава АУАН.

АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на въззивницата и свидетеля М.О.М.-Ж., присъствала при установяване на нарушението. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, тъй като не засяга пряка правото на защита на обвинения правен субект.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН - относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – имена, ЕГН, адрес.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на 4 доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Поради това и възраженията в жалбата в този аспект не се споделят от съда.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени от правна страна, че НП е издадено в нарушение на материалния закон по следните съображения:

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение на разпоредбата на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ.