Решение № 867 от 20.12.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 5469/2024
- Вид
- Решение № 867
- Подписан
- 20.12.2024
- В сила
- 04.02.2025
- Състав
- Костадинка Костадинова, Лилия Недялкова Георгиева, Иван Александров Стоилов
Цитирани разпоредби
- чл.183, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.183, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.54, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 80, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 80, ал. 1, т. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 81, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 327 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 867 гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Костадинка Костадинова
Членове:
Лилия Н. Георгиева
Иван Ал. Стоилов при участието на секретаря Невена Ст. Братоева в присъствието на прокурора Я. М. Н., Б. П. К. и М. Б. С. като разгледа докладваното от Лилия Н. Георгиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100605469 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С Присъда от 22.03.2024 год. на СРС, НО, 17 състав по НОХД № 9097/2022 г. по описа на Софийски районен съд, подсъдимият по делото Б. Д.
П. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.183, ал.1 от НК, но не е бил наказан на основание чл.183, ал.3 вр. ал.1 от НК. Със същата присъда подсъдимият Б. Д. П. е бил признат за виновен и за престъпление по чл.183, ал.1 от НК (с пострадал Б. П.), като на основание чл.54, ал.1 от НК му е било наложено наказание „ПРОБАЦИЯ“ със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност 2 пъти седмично за срок от 6 месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца.
Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноските в досъдебната фаза по сметка на СДВР в размер на 736,50 лева, както и да заплати на частните обвинители К. Г. и Б. П., направените то тях разноски за адвокатско възнаграждение: за първата от тях – сумата от 225 лева и за втория от тях – сумата от 150лв.
Срещу постановената присъда, в законоустановения срок за обжалване, е постъпила въззивна жалба от подсъдимия П. чрез неговия защитник и процесуален представител – адв. Д. К. от САК.
С депозираната жалба се обжалва присъдата единствено досежно осъждането на подсъдимия за престъплението по чл.183, ал.1 от НК с 1 пострадал Б. П.. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на присъдата, като се твърди, че същата е постановена в нарушение на процесуалния и материалния закон. Изложени са доводи, че първоинстанционния съд не е дал възможност на подсъдимия да изпълни в цялост задължението за издръжка, както е сторил по отношение на едното си дете. Твърди се, че е нарушено правото на справедлив процес и е била осуетена възможността да бъде приложена разпоредбата и за второто престъпление. В заключение е отправено искане постановената присъда да бъде отменена в обжалваната й част като неправилна, незаконосъобразна и постановена при нарушение на правото на справедлив процес, а делото да бъде върнато за ново разглеждане на Софийски районен съд или да бъде изменена присъдата (в обжалваната част).
В закрито съдебно заседание, проведено на 20.09.2024 год., въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 НПК прецени, че подадената въззивна жалба е депозирана в срок и за изясняване на делото не е необходимо ангажирането на допълнителни доказателства.
В проведено съдебно заседание 11.12.2024 год. и в дадения ход по същество, подсъдимият и неговият защитник отправят искане за прекратяване на наказателното производство предвид настъпилата абсолютна погасителна давност.
Представителят на държавното обвинение излага аргументи, че присъдата на Софийския районен съд е правилна и законосъобразна, поради което и моли същата да бъде потвърдена.
Повереникът на ЧО заема принципно становище, че присъдата е правилна и законосъобразна, но с оглед изявлението на подсъдимия и неговия защитник – предоставя на Съда.
В последната си дума, подсъдимият П. моли наказателното производство по делото да бъде прекратено.
Въззивният съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното в жалбата, както и доводите, направени в съдебното заседание счита, че са налице основания за отмЯ. на атакувания първостепенен акт и прекратяване на наказателното производство.
На 22.03.2024 г. районният съд е постановил присъда, с която е признал Б. Д. П. за виновен за това, че за месец февруари 2019г. и месец март 2019г., периода от месец май 2019г. до месец септември 2019г., включително и една частична вноска в размер на 80.50 лева за месец октомври 2019г., в гр. София, след като бил осъден с решение № III – 139 - 36/29.09.2015г. на СРС, 139-ти състав, постановено по гражданско дело № 55659/2015г., влязло в законна сила на 29.09.2015г., да издържа свой низходящ – сина си Б. Б.ов П., чрез неговата майка и законен представител К. В.Г., като заплаща месечна издръжка в размер на 100.00 лева, съзнателно не изпълнил задължението си в размер повече от две месечни вноски, а именно - 7 пълни месечни вноски в размер на 100.00лева всяка и една частична вноска в размер на 80.50 лева, като 2 размерът на общо дължимата сума за издръжка възлиза на 780,50 лева престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
Съгласно особената част на НК и предвидената санкция, за престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода“ за срок до 1 година или „Пробация“.
В разпоредба на чл. 80, ал. 1 НК е определен срок, след чието изтичане наказателното преследване спрямо лице, осъществило престъпление се изключва по давност, като визираните в тази разпоредба срокове са съобразени с общественоопасните последици от наказанието. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено след изтичане на три години от осъществяване на деянието и настоящият случай попада именно в тази хипотеза, тъй като максималното наказание за посоченото престъпление е в размер от 1 година „Лишаване от свобода“ или „Пробация“.
Съгласно указаното в нормата на чл. 81, ал. 3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва по давност, ако е изтекъл срок, надвишаващ с една втора срока, посочен в нормата на чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК.
За настоящето инкриминирано деяние по чл. 183, ал. 1 от НК този давностен срок е четири години и шест месеца и преценявайки разпоредбата на чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал.1, т. 5 от НК този давностен срок е изтекъл през м. април 2024 година, в момент след произнасяне на първоинстанционната присъда и преди постановяването на мотивите към нея.
За да бъде приложен институтът на давността със съответните правни последици, е необходимо изявление на дееца дали желае производството да продължи. В настоящия случай подобно изявление е направено по време на съдебното заседание пред въззивния съд, провело се на 11.12.2024 год. от страна на подсъдимия П.. Институтът на давността не следва да се прилага единствено в случаите на нарочно изявление на дееца, че желае наказателното производство по отношение на него да продължи (съгласно нормата на чл. 24, ал.2 от НПК).
В този смисъл, съдът единствено може да констатира наличието на изискуемите в закона предпоставки за приложение на давността по отношение на деянието, за чието осъществяване Б. Д. П. е обвинен и в чието извършване е признат за виновен. Предвид това и поради изтичането на срока на абсолютната давност, постановената присъда на Софийски районен съд следва да бъде отменена в обжалваната й част и съответно да бъде прекратено наказателното производство за престъплението по чл.183, ал.1 от НК (с пострадал Б. Б.ов П.), като Съдът не следва да се произнася по вината на подсъдимия.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 4 вр. чл. 24, ал.
1, т. 3 от НПК, съдът
РЕШИ:
3
О Т М Е Н Я Присъда от 22.03.2024 год. постановена по НОХД № 9097/2022 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 17 състав, в частта в която е признал Б. Д. П. за виновен в извършването на престъпление по чл.183, ал.1 от НК (с пострадал Б. Б.ов П.) и му е наложил наказание „ПРОБАЦИЯ“.
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство, в частта в която е водено срещу Б. Д. П. (с установена по делото самоличност) за престъплението по чл.
183, ал. 1 от НК (с пострадал Б. Б.ов П.), поради изтичане на предвидената в закона абсолютна погасителна давност за наказателното преследване.
Решението подлежи на обжалване или протестиране пред ВКС в 15дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4