Решение № 294 от 19.11.2025, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 294 гр. С., 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Мария Кр. Донева при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20252200500395 по описа за 2025 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 122/20.06.2025г. по гр.д. № 311/24г. на НзРС, с което, на основание 349, ал.1 от ГПК е:

- ПОСТАВЕН В ДЯЛ на И. С. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр.Н. З., ул.“П. М. Б.“ № **, следния недвижим имот - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** /петдесет и една хиляди осемстотин и девет, точка, петстотин и две, точка, единадесет хиляди деветдесет и три/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Н. З., одобрени със Заповед № РД-18-56/ 31.08.2010. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.Н. З., п.к.****, ул.“П. М. Б.“ № **, с площ по кадастралната карта от 414 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10/, със стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 1193, квартал: 57, парцел: 16, при съседи: поземлени имоти с идентификатори:

1

***, ***, ***, ***, ведно с построените в ПИ сгради: СГРАДА с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Н. З., одобрени със Заповед № РД-18-56/ 31.08.2010. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес гр. Н. З., обл.С., ул.“П. М. Б.“ № **, със застроена площ от 67 кв.м, брой етажи: 1, с предназначение: Жилищна сграда еднофамилна; С Г Р А Д А с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Н. З., одобрени със Заповед № РД-18-56/31.08.2010. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес гр.Н. З., обл.С., ул.“П. М. Б.“ № **, със застроена площ от 43 кв.м, брой етажи: 1, с предназначение: Друг вид сграда за обитаване; СГРАДА с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Н. З., одобрени със Заповед № РД-1856 31.08.2010. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес гр.Н. З., обл.С., ул.“П. М. Б.“ № **, със застроена площ от 11 кв.м, брой етажи: 1, с предназначение: Постройка на допълващо застрояване, с пазарната стойност в размер на 137 400,00лв., при условие, че заплати на М.

В. Б. с ЕГН **********, с адрес гр.Н. З., ул.“К. Ф.“ № **, ап. ** за уравнение на дела й сумата от 44 902,32 лв. в шесмесечен срок от влизане на настоящото решение в сила, ведно със законната лихва върху тази сума от влизане в сила на решението до окончателното изплащане.

- ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл.348 от ГПК лек автомобил марка „PEUGEOT” модел „RANCH”, № на рама VF3GJRHYK95147842, двигател № RHY3009949, с регистрационен номер ******** с пазарната стойност в размер на 4 100,00 лв..

- ОТХВЪРЛЕН ПРЕДЯВЕНИЯТ ИСК от И. С. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр.Н. З., ул.“П. М. Б.“ № ** срещу М. В. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр.Н. З., ул.“К. Ф.“ № **, ап. ** да бъде осъдена да му заплати сума в размер на 12 450,00 лв., представляваща приспадащата й се част от изплатените от И. С. Б. вноски по кредит, отпуснат му за закупуване на недвижимия имот, предмет на делбата, които са в общ размер от 24 900,00 лева, ведно със законната лихва върху сумата от предявяването й на 18.02.2025г. до окончателното й изплащане.

2

- ОСЪДЕНА М. В. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр.Н. З., ул.“К. Ф.“ № **, ап. **, ДА ЗАПЛАТИ на И. С. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр.Н. З., ул.“П.

М. Б.“ № **, сума в размер на 12 058,82 лв., представляваща стойността на направените подобрения върху имота от страна на И. С. Б., съответна на квотата на М. Б. в собствеността /32,68 %/, ведно със законната лихва от предявяването й на 18.02.2025г. до окончателното й изплащане.

- ОСЪДЕН И. С. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр.Н. З., ул.“П. М. Б.“ № **, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 355, изр. първо ГПК във връзка с чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, държавна такса от 4% върху стойността на дела му по сметка на Районен съд Н. З., която е в размер на 3 781,91 лв. и върху отхвърления иск такса в размер на 498.00 лева, или общо 4 279.91 лева.

- ОСЪДЕНА М. В. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр.Н. З., ул.“К. Ф.“ № **, ап. **, ДА ЗАПЛАТИ, на основание чл. 355, изр. първо ГПК във връзка с чл.

8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, държавна такса от 4% върху стойността на дела й по сметка на Районен съд – Н. З. в размер на 1 878,09 лв. и върху уважения иск за претенции за сметки по чл.346 от ГПК такса в размер на 482.35 лв., или общо 2 360.44 лева.

- ОСЪДЕНА М. В. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр.Н. З., ул.“К. Ф.“ № **, ап. **, ДА ЗАПЛАТИ на И. С. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. Н. З., ул.

“П.. М. Б.“ № ** сума в размер на 251.95 лв., разноски по изготвените експертизи по делото.

Против това решение са постъпили въззивни жалби от двете страни в първоинстанционното производство.

Първата въззивна жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство, к о й т о не е доволен от постановеното от Районен съд – Н. З. решение по гр. дело № 311/2024 г., в частта относно приетата от съда оценка на допуснатия до делба недвижим имот – поземлен имот и сградите в него, оценката на дяловете на страните, паричното уравнение, което въззивникът следва да заплати на другата страна за възложения му имот, както и в частта, в която е отхвърлен предявеният от него иск за заплащане на сумата от 12 450 лева, представляваща половината от изплатения от него кредит, използван за 3 покупката на част от допуснатия до делба недвижим имот, заедно със законната лихва за забава от предявяването на претенцият а до окончателното плащане, както и в частта на разноските по делото.

Сочи, че в обжалваното решение съдът е възложил на него допуснатия до делба недвижим имот при условията на чл. 349 ал. 1 ГПК, като го е осъдил да заплати на другата страна сумата 44 902,32 лв. в шестмесечен срок от влизане в сила на решението, заедно със законната лихва до окончателното изплащане. Решението за възлагане на имота е правилно, но въззивникът счита, че сумата, която е осъден да заплати за уравнение на дела на другата страна, е неправилно определена и не съответства на действителната пазарна оценка на имота, дадена от вещото лице.

Въззивникът твърди, че според заключението на вещото лице общата пазарна стойност на поземления имот и сградите в него е 68 700 лева. Тази стойност е дадена като пазарна оценка на целия имот, включително и сградите в него. Въпреки това, съдът е възприел двойно по-висока стойност на имота, което е довело до неправилно определяне на дължимото парично уравнение и на държавните такси. Въззивникът счита, че при наличието на неяснота в заключението на вещото лице относно пазарната стойност и описанието на сградите и имота, съдът е следвало да постави допълнителни въпроси с цел отстраняване на евентуални противоречия или неточности.

Неполагането на такива усилия представлява съществено процесуално нарушение, довело до постановяване на неправилно решение при неизяснена фактическа обстановка.

Освен това въззивникът твърди, че решението е неправилно и в частта, в която е отхвърлена облигационната претенция за заплащане на сумата 12 450 лева, представляваща половината от изплатен от него кредит, използван за покупката на част от допуснатия до делба имот.

Заявява, че претенцията му не е за трансформация по смисъла на чл. 23 от СК, а е основана на принципа на неоснователното обогатяване.

Изплащането на кредита е извършено изцяло от него със собствени средства, което се доказва по делото с писмени доказателства. Съдът обаче е разгледал и мотивирал решението си по друг, неприложим към конкретния спор, правен въпрос, което е довело до неправилност на съдебния акт.

4

С оглед изложеното въззивникът моли въззивния съд да отмени атакуваното решение в обжалваните части и вместо него да постанови ново, с което да приеме, че пазарната стойност на имота е 68 700 лева, като определи сумата от 22 450,98 лв., дължима като парично уравнение на дела на другата страна, и да осъди последната да заплати на въззивника 12 450 лв., представляваща половината от изплатения от него кредит, заедно със законната лихва за забава до окончателното плащане.

Във въззивната жалба е направено доказателствено искане за изслушване на вещото лице инж. Н. П. Д. относно пазарната стойност на процесния имот и сградите в него, с цел отстраняване на неясноти в заключението, които имат съществено значение за правилното решаване на спора.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата по тази въззивна жалба страна не е подала писмен отговор.

Втората въззивна жалба е подадена от ответницата в първоинстанционното производство, която също обжалва частично цитираното решение, като твърди, че то е неправилно в частта, в която съдът е приел, че недвижимият имот, предмет на делбата, е с пазарна оценка 137 400 лева — общо за дворното място и сградите в него. Според заключението на вещото лице целият имот е 68 700 лева, поради което за нейния дял /22450.98 лева/ дължи държавна такса в размер на 898.04 лева.

Заявява, че първоинстанционният съд неправилно е определил държавната такса, която следва да заплати ответницата и в тази част решението е незаконосъобразно.

Също така втората въззивница счита, че то е незаконосъобразно и по иска на И. Б. за заплащане на половината от изплатения от него кредит, с който е заплатена част от недвижимия имот при неговата покупка.

Изплащането на този кредит е било изцяло с лични средства на ищеца, по времето, когато той работел в Англия, всички преводи по кредита са от неговата лична сметка, тъй като по време на брака двамата са имали отделен бюджет, той не е имал общо със средствата по нейните влогове, а тя не съм имала никакъв принос в неговите, като сочи, че този факт е признала в отговора на исковата молба. Решението на съда е неправилно, тъй като изводите не кореспондират с претенцията по сметки, а се 5 отнасят до дяловете от имота и в този смисъл цитираната практика на ВКС е неотносима към втората фаза на делото и облигационните претенции между страните.

С оглед изложеното въззивницата-ответница моли да се отмени решението и вместо него да се приеме, че пазарната оценка на допуснатия до делба недвижим имот е 68700 лева, като ответницата бъде осъдена да заплати държавна такса в размер на 898.04 лева върху стойността на дела й, който е 22450.98 лева, както и да се уважи претенцията на ищеца за изплатения от него кредит. Няма заявена претенция за разноски за тази инстанция.

В тази въззивна жалба няма направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата по втората въззивна жалба страна е подала писмен отговор, с който заявява, че я счита за основателна. Решението на първоинстанционния съд, в частта на приетата от съда оценка на допуснатия до делба недвижим имот е неправилно, дадената пазарна оценка на поземлен имот и сградите в него е общо 68700 лева, а не както е прието в решението на съда - 68700 лева за дворното място и 68700 лева за сградите в него. Заявява, че неправилно съдът е възприел заключението на съдебно техническата експертиза в тази част и поради това е допусната грешка, която дава отражение не само върху стойността на имота, но и върху паричното уравнение и размера на дължимите от страните държавни такси.

Въззиваемият-ищец намира жалбата на другата страна за основателна и по отношение на облигационната му претенция за заплащане на половината от изплатения от него кредит, ползван за закупуване на част от процесния имот. Изложените по тази претенция факти са признати от другата страна и са доказани по делото. Мотивите на съда не кореспондират със съществото на претенцията за заплащане на половината от заема, а са относими към друг вид иск – за трансформация по чл.23 СК, какъвто в случая не се разглежда.