Решение № 951 от 07.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 951 гр. Пловдив, 07.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20245330202616 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Й. К. Д., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Наказателно постановление № 24-0444-000135/01.03.2024 г., издадено от В.А.Т. – ***, с което на основание чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за издаване на атакуваното наказателно постановление (НП) при неправилно приложение на материалния закон.

Жалбоподателят оспорва направения в наказателното постановление извод, че автомобилът му е представлявал пречка за останалите участници в движението предвид по начина, по който е бил паркиран. В тази връзка твърди още начинът и мястото, на които е паркирал, да са съобразени с нормативните правила. Позовава се на разпоредбите на чл. 96, ал. 3 от Правилника за приложение на ЗДвП и на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата си.

Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. № 50835/14.05.2024 г. взема становище при издаването на наказателното постановление да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка намира за правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му счита за категорично доказани. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, 1 редовно призована, въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Й. К. Д., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 05.04.2024 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез Системата за сигурно електронно връчване на 19.04.2024 г., поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 12.01.2024 г. около 08:26 часа свид. Й. К. К. – ***, при изпълнение на служебните си задължения извършвал обход със служебен автомобил на територията на Районното управление и в екип с *** Д.Й.Т.. Двамата се придвижвали по ул. „Съединение“ в гр. Пловдив в посока от юг към север, след което направили ляв завой и продължили движението си по ул. „Цар Светослав Тертер“. Тази улица била с двупосочно движение и се състояла от по една пътна лента за движение в съответната посока. Веднага след завоя, вдясно полицейските служители забелязали два паркирани автомобила, за които преценили, че пречели на движението, поради което съставили на собствениците фишове за неправилно паркиране и към всяко превозно средство закрепили уведомление по чл. 186, ал. 3 от ЗДвП.

След това свид. К. и неговият колега продължили движението си по ул.

„Цар Светослав Тертер“. Когато достигнали до блок № 11, забелязали още два паркирани автомобила. За да продължат движението си покрай на тях, на полицейските служители се наложило да спрат, да изчакат преминаването на превозните средства в съседната пътна лента, която била за движение в насрещната посока, след което и те да навлязат в тази лента, за да заобиколят двата паркирани автомобила, а накрая да се върнат в своята лента. Поради това свид. К. приел, че и тези два автомобила представлявали пречка за движението. Вторият от така паркираните две превозни средства бил товарен автомобил „Мазда ЦХ 5“ с рег. № ***. Той се намирал най-вдясно на платното за движение, успоредно на оста на пътя и по посоката на движение.

Автомобилът бил паркиран от жалбоподателя Й. К. Д.. Свидетелят К. съставил фиш за неправилно паркиране и закрепил уведомление по чл. 186, ал. 3 от ЗДвП към автомобила „Мазда ЦХ 5“ с рег. № ***.

След като видял уведомлението, жалбоподателят Д. се явил в Пето РУ при ОДМВР – Пловдив, където разговарял със свид. К. и заявил несъгласие с позицията му автомобилът да е паркиран неправилно.

На 18.01.2024 г. жалбоподателят подал писмено възражение срещу глоба с 2 фиш № 0002542442 от 12.01.2024 г.

Предвид оспорването на фиша на 05.02.2024 г. свид. К. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 424165 срещу жалбоподателя Д., в негово присъствие и в присъствието на свидетел. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. Й. К. К.. От тях на първо място се установяват времето и мястото на извършване на деянието – на 12.01.2024 г. в гр. Пловдив, на ул. „Цар Светослав Тертер“ до блок № 11. Показанията на свидетеля са изключително подробни в тази част при описанието на мястото, като същият последователно пресъздава първо посоката, от която е дошъл и се е движил служебният автомобил – при направен ляв завой от ул.

„Съединение“, а след това и всички установени превозни средства, за които е прието да са паркирани или престоявали в нарушение и на които са съставени фишове. Конкретно за автомобила на жалбоподателя се изяснява да е бил четвърти поред (от две групи от по две превозни средства), като свид. К. го описва с посочване на марка и модел – „Мазда ЦХ 5“. Тази обстоятелственост в разказа на свидетеля доказва, че той има съхранен ясен и подробен спомен от конкретния случай, което придава завишена доказателствена стойност на показанията му. На следващо място от свидетелските показания се установява местоположението върху платното за движение на паркирания автомобил на жалбоподателя към момента на проверката. Така от показанията на свид. К. се изяснява, че процесният автомобил се е намирал най-дясно на платното на ул.

„Цар Светослав Тертер“ и по посоката на движение. Следващото относимо за разкриването на обективната истина обстоятелство, което се разкрива от показанията на свид. К., е начинът на организация на движението в този пътен участък към датата на деянието. Установява се, че улицата е двупосочна с по една пътна лента за движение във всяка посока. От показанията на свидетеля се изяснява още, че по време на обхода си със служебния автомобил на полицейските служители им се е наложило да спрат, за да изчакат преминаването на насрещно движещи се превозни средства, след което да навлязат в съседната пътна лента, за да заобиколят паркирания от жалбоподателя автомобил, поради което да са приели, че последният представлява пречка за останалите участници в движението. Накрая, от показанията на свид. К. се установяват и обстоятелствата по последвалото явяване на жалбоподателя Д. в сградата на 05 РУ при ОДМВР – Пловдив, разговора, който е провел там с актосъставителя и възраженията, които е 3 направил, както и съставянето на АУАН на по-късна дата. В показанията си свидетелят възпроизвежда обстоятелства, които е възприел непосредствено като очевидец. Както беше изяснено, те се ценят за изключително подробни, хронологически и логически последователни, вътрешно непротиворечиви. По тези съображения съдът ползва с доверие показанията на свид. Й. К. К..

От справка за нарушител/водач за жалбоподателя Й. К. Д. се изяснява, че същият е правоспособен водач на МПС, има издадено СУМПС с № ***, валидно до *** г. и с налични 33 контролни точки.

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

С обжалваното наказателно постановление отговорността на жалбоподателя Д. е ангажирана за деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал. В случая за деянието на жалбоподателя е прието да е съставомерно, тъй като автомобилът му да е бил паркиран на място и по начин, при които да е представлявал пречка за останалите участници в движението.

По делото липсва спор по фактите. От страна на жалбоподателя не се сочат възражения за необоснованост на фактическите изводи, направени още в АУАН, а в последствие възприети и в наказателното постановление. В хода на процеса фактическата обстановка също е установена по несъмнен начин, като със съществено значение за разкриването на обективната истина са показанията на свидетеля очевидец Й. К. К., на които съдът изцяло дава вяра.

В резултат по делото е доказано по категоричен начин, че от обективна страна на 12.01.2024 г. около 08:26 часа в гр. Пловдив, на ул. „Цар Светослав Тертер“ срещу блок № 11 се е намирал процесният товарен автомобил „Мазда ЦХ 5“ с рег. № ***, който е бил паркиран. Съгласно чл. 93, ал. 2 от ЗДвП паркирано е това пътно превозно средство, което е спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. От своя страна превозното средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. По делото се установява, че към момента на проверката процесният автомобил е спрян и не са се извършвали нито товаро-разтоварни работи, нито са се качвали или слизали пътници, а водачът не е присъствал. Следователно превозното средство не е било спряно за ограничено време и за извършване на 4 някое от действията, характеризиращи го като престояващо. Спирането не е предизвикано и от друга причина по чл. 93, ал. 2 от ЗДвП, дисквалифицираща деянието като паркиране (избягване на конфликт с друг участник в движението, сблъскване с препятствие на пътя), доказателство за което е отсъствието от мястото на водача. По делото възражения не се сочат в тази насока, като жалбоподателят не оспорва, че автомобилът му е бил паркиран.

Следователно при паркирането той е трябвало да се съобразява с правилата за осъществяването на тази дейност.

Спорът по делото е изцяло правен и се концентрира около обстоятелството дали по начина, по който е паркиран процесният автомобил от страна на жалбоподателя, е представлявал пречка за движението по смисъла на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Понятието не е легално дефинирано.

Преценката е всякога конкретна, като изисква да се съобразява сбор от различни фактори – начина на организация на движението в съответния пътен участък; мястото и начина, по които е паркирано самото превозно средство; вида на затрудненията, които се създават за останалите участници в движението от паркирания автомобил и необходимото поведение за тяхното отстраняване/преодоляване. В допълнителните си разпоредби ЗДвП дефинира понятието „препятствие на пътя“, като към него се отнасят предмети и вещи, които се намират на пътя и създават опасност за движението. В конкретния случай нито в АУАН, нито в наказателното постановление не е описан никой от посочените по-горе относими фактори, при преценката дали едно паркирано ППС представлява пречка за движението от правна страна.