Решение № 41 от 12.03.2026, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Варна, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20253000500213 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. Н. Л., чрез процесуалния й представител адв. Я., против решение № 111/07.02.2025 г. на ОС – Варна, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 597/02.06.2025 г., постановени по гр. д. № 1255/2022 г., с което са отхвърлени предявените от въззивницата против Н. С. Н. евентуално съединени искове за заплащане на сумата от 26 000 лева, предявена като част от общо 220 000 лева, съставляващи стойност на извършени СМР, подробно описани с решението по чл. 247 ГПК, в недвижим имот, съставляващ ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Добрич, собственост на ответника, претендирана като претърпяна вреда от неизпълнение на договорно задължение, на основание чл. 79 ЗЗД, евентуално като стойност, с която ответникът се обогатил поради извършването им без натоварване и в интерес на ищцата, на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковете до окончателното й изплащане.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено при допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че неправилно съдът не е допуснал събирането на своевременно поискани доказателства за опровергаване изложеното от свидетелите, не е обсъдил в съвкупност 1 събраните по делото доказателства и възраженията на страните, неправилно не е кредитирал ангажирани от въззивника гласни доказателства, в резултат на които процесуални нарушения направените изводи за неоснователност на предявените искове са немотивирани и необосновани. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на първоинстанционото решение и уважаване на исковите претенции.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – въззиваемия Н. С. Н., в който по подробни аргументи се изразява становище за неоснователност на жалбата, вкл. и на направеното искане по доказателствата.

При разглеждане на делото в о. с. з. въззивницата не е взела участие, лично или чрез процесуален представител. Въззиваемият, чрез процесуалния си представител поддържа подадения отговор и възраженията си по съществото на спора.

За да се произнесе, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, ангажираните по делото доказателства и приложимия закон, настоящият състав на АпС – Варна взе предвид следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени, в условията на евентуалност, от Д. Н. Л. против Н. С. Н. искове за заплащане на сумата от 26 000 лева, посочена като част от сумата от 220 000 лева, съставляваща стойността на СМР, извършени в недвижим имот – комплекс „Дъбовете“, находящ се в м. „Кобалъка“, гр. Добрич, претендирани като претърпяна вреда от неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника за снабдяване на сградата с документи за статут на хоспис и кандидатстване по европроект за финансиране на дейността на хосписа, на основание чл. 79 ЗЗД, евентуално като сума, с която ответникът се е обогатил, поради извършването им от нея без възлагане в хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

В исковата си молба и направените по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК уточнения /молба с вх. № 11480/07.2024 г. по делото на ОС/, въззивницата е навела твърдения, че през 2002 г. съпругът й, в качеството му на ЕТ „Валентин Николов Лазаров“ е закупил двуетажна сграда, съставляваща комплексресторант Дъбовете, а през 2005 г. е придобил и земята. От 2010 г. същата е стопанисвала имота и развивала търговска дейност, първоначално чрез фирмата на съпруга й, а впоследствие и чрез притежаваното от нея дружество „Доника 62“ ЕООД. През 2015 г. решила да промени дейността на комплекса и същият да бъде ползван като хоспис. В тази връзка с нот. акт № 200/15.12.2015 г. имотът бил прехвърлен от ЕТ на „Доника 62“ ЕООД, както и че била убедена от свой познат, че може да й съдейства за промяна на статута му в хоспис, както и да получи финансиране по европейски програми, но при условие, че като собственик фигурира ответника Н. Н.. Твърди, че с последния са постигнали съгласие за съвместно упражняване на дейността на бъдещия 2 хоспис, че имотът ще му бъде прехвърлен, за да може той като собственик да се снабди с необходимите документи за промяната на предназначението и получи финансирането по европроект, а тя със свои средства да извърши необходимите преустройства, за да отговаря на изискванията за ползването му като хоспис. В изпълнение на това, на 23.12.2015 г. сключили договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 88, том ІХ, рег. № 13916, д. № 1560, с който „Доника 62“ ЕООД продала имота на Н. Н., като в договора била вписана фиктивна цена и която също била фиктивно заплатена /чрез няколко банкови превода на една и съща сума/. Твърди, че в изпълнение на поетите от нея задължения, на 11.01.2016 г. сключила договор за СМР, като в периода м. януари 2016 г. – м. юли 2016 г. за нейна сметка били извършени множество ремонти, част от които са били и необходими, както и преустройства на основната сграда и пристройките към нея, отразени подробно в съставен приемо-предавателен протокол, обр. 19 и на обща стойност 228 392.86 лева.

Твърди, че ответникът е знаел за извършваните от нея строителни работи, но не е предприел каквито и да било действия по изпълнение на поетите от него задължения, като вместо това на 22.10.2018 г. поискал да освободи имота му, спрял тока и водата, а впоследствие завел и иск по чл. 108 ЗС. Счита, че има право да й бъдат възстановени направените от нея разноски за извършените СМР поради неизпълнението на насрещното задължение от ответника, евентуално като извършени от нея в чужд имот със знанието и без противопоставянето на собственика и в нейн интерес. С оглед на това е предявила и искането си за заплащане на сумата от 26 000 лева, представляваща част от стойността на извършените СМР, при заявен размер на същите в 220 000 лева.

Направените в срока по чл. 131 ГПК възражения по основателността на предявените искове се свеждат до оспорване на твърденията за постигани уговорки за съвместна дейност, включващи поемане на задължение за извършване на ремонти и преустройства от въззивницата, съответно за снабдяване с необходимите документи за промяна на предназначението на имота и осигуряване на средства по европрограми, от страна на въззиваемия.

Твърди се, че имотът е закупен от него в състоянието, в което се намира и към настоящия момент, след покупко-продажбата владението е било предадено от въззивницата, през м. януари 2016 г. същата се е самонастанила в имота, но не е извършвала претендираните от нея подобрения и ремонти, още повече това да е ставало с негово знание и съгласие. Оспорва исковете по размер.

Направено е и възражение за погасяването им по давност.

С обжалваното решение, при отчитане и на постановеното такова по реда на чл. 247 ГПК, първоинстанционният е приел, че са предявени в условията на евентуалност частични искове за заплащане на сумата от 26 000 лева, претендирани като вреди от неизпълнение на договорно задължение – направени разноски за извършване на описаните в диспозитива на решението по чл. 247 ГПК СМР, на основание чл.79 ЗЗД, евентуално за заплащане на същата сума – част от стойността на същите СМР, като извършени от 3 въззивницата без пълномощие в имота на въззиваемия, с негово знание, с която същият се е обогатил, на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД.

Така дадената правна квалификация се споделя от настоящия състав. С постановеното по настоящото дело определение № 526/29.07.2025 г. е направена констатация за нередовност на исковата молба по изложените в него мотиви, съобразно което на въззивницата са дадени указания да уточни как е формирана общата цена от 220 000 лева и частично заявената претенция от 26 000 лева - дали същата включва част от изброените в исковата й молба СМР и ако да кои, или всичките; да посочи стойност на всяко едно СМР, което е предмет на исковете й – пълна и предявен частичен размер, общият сбор на които да съответства на предявения размер от 26 000 лева и на посочения пълен размер на исковете.

С молба вх. № 6147/21.08.2025 г. същата е посочила, че общата стойност на извършените в имота СМР е сумата от 228 392.86 лева, а предявеният за заплащане размер от 26 000 лева, включва част от посочените в акт образец 19 СМР и които претендирани СМР са подробно изброени в молбата.

Съпоставката с така описаните и описаните такива в акт образец 19 СМР, в т. ч. и техните стойности, обаче, сочи на извод, че сумата от 26 000 лева е формирана от пълните претендирани размери на тези частично заявени СМР.

Следователно претендираната сума не е част от общото вземане, включващо и множество други СМР, а същата има за предмет вземане за конкретни СМР с пълната им стойност. Следователно, независимо от посоченото в петитума на исковата молба от страната за частично заявена претенция по пълният претендиран размер на всички СМР, предявените в условията на евентуалност искове не са частични искове. Няма пречка ищецът да предяви иска си само за част от спорното право. Същото обаче се определя от правопораждащите го юридически факти, съдържание /предмет/ и страни по материалното правоотношение. В случая спорното вземане не включва всички СМР, поради което и не е налице предявяване на част от него.

Така направената констатация обуславя извод за произнасяне от първоинстанционния съд по незаявена искова претенция в частта относно невключените в предявените евентуални искове СМР, което прави постановеното решение в тази му част недопустимо.

В частта, в която съдът е разгледал евентуалните искове за заплащане сумата от 26 000 лева, съставляваща стойността на посочените в уточнителната молба от 21.08.2025 г. СМР, решението е съобразно завения размер, поради което е допустимо. Посочването, че тези претенции съставляват частичен иск не е произнасяне по непредявен иск, но обстоятелството, че исковете не са частични следва да намери отражение в диспозитива на настоящото решение /арг. от чл. 129, ал. 5 ГПК и ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

По съществото на спора:

От ангажираните по делото доказателства се установява, че с нот. акт № 4

88, том ІХ, рег. № 13916, д. № 1560 на нотариус с рег. № 160, е сключен договор за покупко-продажба, съгласно който „Доника 62“ ЕООД продава на Н. С. Н. собствения на дружеството недвижим имот, находящ се в гр. Добрич, м. „Кобаклък“, съставляващ ПИ с идентификатор *** по КККР, с площ от 3 181 кв. м., ведно с построената в него масивна двуетажна сграда – ресторант „Дъбовете“, със застроена площ от 328.50 кв. м. и РЗП с включен тавански етаж - 885 кв. м.

Не е спорно, че едноличен собственик на капитала на дружеството към датата на сключване на договора е била въззивницата Д. Л..

С влязло в сила на 11.10.2021 г., в хода на настоящия исков процес, решение № 88/14.04.2020 г. по гр. д. № 566/2018 г. на ОС – Добрич, е бил уважен предявен от въззиваемия против въззивницата иск с правно основание чл.108 ЗС, като последната е била осъдена да му предаде владението върху имота, закупен с посочения договор по нот. акт № 88/2015 г. С формираната по така постановеното решение СНП възраженията й за абсолютна симулация на договора са отречени.

Спорните въпроси между страните са относно това дали между същите са постигани уговорки за осъществяване на съвместна дейност по експлоатация на процесния недвижим имот като хоспис и за поети във връзка с тях задължения, съответно налице ли е изпълнение, както и по това дали въззивницата е извършила/направила разходи за претендираните СМР.

За доказване на твърденията на страните във връзка с тези обстоятелства по делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, както и са изслушани заключения на СТЕ и допълнителна СТЕ.