Определение № 2096 от 11.07.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2096 гр. София, 11.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Галина Иванова

Анна Ненова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20258002901463 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 от ГПК, вр. чл. 295, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Уайн Бокс“ ЕООД срещу решение № 10004 от 29.01.2025г. по в.т.д. № 1418/2020г. на Апелативен съд – София, с което, като е отменено решение № 1226 от 23.06.2017г. по т.д. № 4516/2014г. на Софийски градски съд, са отхвърлени исковете по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД на касатора срещу „Полтурист“ ЕООД, като главен длъжник, „Катаржина Естейт“ ЕООД, като поръчител, и „Полония“ ЕООД, като задължено лице съгласно чл. 263л, ал. 1 от ТЗ, за солидарно заплащане на сумата от 200 000 евро главница по договор за заем от 18.12.2009г., 35 000 евро възнаградителна лихва съгласно чл. 1, ал. 2 от договора, начислена за времето от 30.06.2011г. до 31.12.2013г., както и 36 200 евро неустойка за забава за времето от 01.01.2014г. до 30.06.2014г., дължима съгласно чл. 6 от договора за заем.

Решението е постановено след отмяната, съгласно решение № 25 от 05.05.2020г. по т.д. № 76/2019г. на ВКС, ТК, І т.о., на решение № 1200 от

16.05.2018г. по т.д. № 5217/2017г. на предходен състав на Апелативен съд – София.

Оплакванията на касатора са, че въззивното решение от 29.01.2025г. е 1 неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Неправилен е изводът на въззивния съд, че представеното платежно нареждане от 18.12.2009г. не съдържа реквизитите съгласно Наредба № 3 от 16.07.2009г. на БНБ за условията и реда за изпълнение на платежните операции и за използване на платежните инструменти. Спазена е формата SWIFT MT 103. Въззивният съд не е обсъдил всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, не е посочил защо дава вяра на едни от тях, а на други - не, както и не е обсъдил доводите на „Уайн Бокс“ ЕООД. Съдът не е ценил представените както от вещото лице Р. С., така и от вещото лице С.

М. извлечение от сметка с IBAN BG18RZBB91551468513400 с титуляр „Агро Фама“ ЕООД и извлечение от сметка с IBAN BG69RZBB91551460392806 на „Полтурист“ ЕООД. От тях е видно, че на 18.12.2009г. сметката на първото дружество е дебитирана със сумата от 200 000 евро, а сметката на „Полтурист“ ЕООД е кредитирана с тази сума с основание LOAN (ЗАЕМ). Не е ценена представената банкова референция № 170-170, според която на 18.12.2009г. е бил нареден вътрешнобанков валутен превод съм „Полтурист“ ЕООД в размер на 200 000 евро, осчетоводен по сметка на получателя с основание „заем“. Същото е било удостоверено и от приложеното към референцията платежно нареждане от 18.12.2009г. и писмо изх. № 001127570 от 09.12.2015г. на „Райфайзенбанк България“ ЕАД. Неправилно тези документи са били сравнени с извлечение от сметка. Достоверността на изявленията в референцията и писмата на банката не се е опровергавала от събраните доказателства. Тези изявления са кореспондирали с извлеченията от банковите сметки, както и дневните банкови извлечения от 18.12.2009г.

Преводите в една банка, при открити при същата банка сметки на двама различни титуляри, могат да се извършват вътрешнобанково както безкасово, така и на каса от и по сметки, открити в тази банка. Съдът не е обсъдил заключенията на вещите лица, че заемната сума е надлежно осчетоводена както при ищеца, така и при цесионера. Редовността на осчетоводяването не е оспорена от страните. Съгласно допълнителното заключение на вещото лице Р. С., при „Агро Фама“ ЕООД на 18.12.2009г. е било осчетоводено вземане на „Полтурист“ ЕООД в размер на 391 166 лева (левова равностойност на 200 000 евро) с основание заем. Това, че „Полтурист“ ЕООД не е осчетоводило по надлежния ред своето задължение към кредитора „Агро Фама“ ЕООД не 2 може да послужи за извличане на права в полза на длъжника и да води до увреждане на кредитора. По делото не са представени доказателства за извършени преводи с основание „заем“ по сметка на „Полтурист“ ЕООД от Собиески СП.З.О. Полша в периода от 18.12.2009г. до 22.12.2009г.

Неправилно съдът е приел, че тъй като ищецът е твърдял, че предаването на сумата е осъществено чрез „вътрешнобанков превод“, то установяването на предаването посредством внасянето й от заемодателя на каса в банката (една и съща за двете страни) по сметка на заемополучателя е недопустимо изменение на иска. Основанието на иска не е променяно – претенция въз основа на сключен договор за заем с реално предаване на парична сума от ищеца на ответника.

Касаторът иска въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване, отменено и предявените от „Уайн Бокс“ ЕООД искове – уважени.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото процесуалноправни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Поставените въпроси са:

1.) Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводи на страните, които са свързани с предмета на доказването, и да формира правните си изводи въз основа на съвкупната им преценка, като конкретно, ясно и точно да изложи в решението си, като се следва законът и правилата на логиката, върху кои доказателства основава възприетата фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва и на кои не, кои възприема и кои – не?

2.) Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и 3 без да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни?

3.) Длъжен ли е въззивният съд, за да основе своето решение на приетото по делото заключение/я (да го кредитира) по същество, да го прецени съвкупно с всички останали доказателства по делото, неговата пълнота, яснота и обоснованост, и следва ли оценката на заключението на вещото лице да се мотивира от съда, а когато по делото са изслушани няколко заключения и е налице различие в мнението на експертите, следва ли съдът да изложи правни съображения, поради което възприема едно от тях?

4.) Длъжен ли е въззивният съд да изложи пълни, точни, ясни и безпротиворечиви мотиви в аргумент на крайните си изводи?

5.) Може ли съдът изцяло да игнорира прието по делото заключение или голяма част от изводите на експертите, без да изложи мотиви защо не кредитира констатациите им в необсъдените в цялост и отделни части заключения?

6.) Следва ли оценката на заключението на вещите лица във всички случаи да се мотивира от съда?

Касаторът счита, че по тези въпроси въззивното решение е постановено в противоречие с Постановление № 1 от 13.07.1953г. на Пленума на ВКС, решение № 91 от 21.04.2016г. по гр.д. № 4497/2015г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 37 от 29.03.2012г. по гр.д. № 241/2011г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 24/10 от 28.01.2010г. по гр.д. № 4744/2008г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 331 от 04.07.2011г. по гр.д. № 1649/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 546 от 01.12.2010г. по гр.д. № 966/2009г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 242 от 22.04.2024г. по гр.д. № 774/2023г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 96 от 03.12.2020г. по гр.д. № 1076/2020г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение № 170/20 от 06.01.2021г. по гр.д. № 169/2020г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 247/2019 от 06.01.2020г. по гр.д. № 540/2018г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 132 от 31.10.2018г. по гр.д. № 4116/2017г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 28 от 06.03.2019г. по т.д. № 205/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 117 от 22.01.2021г. по т.д. № 1409/2019г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 69 от 09.07.2015г. по гр.д. № 1582/2014г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 108 от 16.05.2011г. по гр.д. № 1814/2009г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 118 от 15.05.2012г. по гр.д. № 588/2011г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 60268 от 15.12.2021г. по гр.д. № 1040/2021г. на ВКС, ГК, ІV г.о., 4 решение № 60 от 25.03.2013г. по т.д. № 475/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 248 от 16.11.2015г. по гр.д. № 1271/2015г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 270 от 28.01.2015г. по гр.д. № 7515/2013г. на ВКС, ГК, І г.о.

7.) Формират ли основанието на иска по смисъла на чл. 214 от ГПК установени по делото факти, които не променят заявеното в исковата молба материално правоотношение, въз основа на което ищецът черпи права по спора?

Според касатора въззивното решение е в противоречие с решение № 55 от 27.04.2015г. по гр.д. № 5558/2014г. на ВКС, ГК, І г.о.

Дружеството счита въззивното решение и за очевидно неправилно. Това е поради изводите на Апелативен съд - София, че платежното нареждане от 18.12.2009г. не съдържа реквизитите по Наредба № 3 от 16.07.2009г. на БНБ, както и че е налице изменение на основанието на иска.

От насрещните страни „Полтурист“ ЕООД, „Полония“ ЕООД и „Катаржина Естейт“ ЕООД са подадени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с които касационната жалба се оспорва като неоснователна. Според ответниците не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

С искова молба от 30.06.2014г., по която е било образувано т.д. № 4516/2014г. на Софийски градски съд, „Уайн Бокс“ ЕООД е поискало „Полтурист“ ЕООД, като главен длъжник, и „Катаржина Естейт“ ЕООД, като поръчител, да бъдат осъдени да заплатят, при условия на солидарност, сумата от 200 000 евро, представляващи дължима главница по договор за заем от 18.12.2009г. с падеж 31.12.2013г., вземанията по който са били прехвърлени на 5 ищеца от „Агро Фама“ ЕООД съгласно договор за покупко-продажба на вземане (цесия) от 01.04.2014г. Претендирано е било още заплащане на сумата от 42 000 евро възнаградителна лихва по чл. 1, ал. 2 от договора за заем, изчислена за периода от 30.06.2011г. до 30.06.2014г., както и неустойка за забава от 36 200 евро, дължима съгласно чл. 6 от договора, за времето от 01.01.2014г. до 30.06.2014г.

Според изложеното в исковата молба заемната сума е била преведена на „Полтурист“ ЕООД с платежно нареждане от 18.12.2009г., както и извършването на паричния превод е било удостоверено в банкова референция.

Документите са били представени с исковата молба. Съгласно референцията (изх. № 170-170/09.04.2014г.), издадена от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, „Агро Фама“ ЕООД е поддържало разплащателна сметка в евро с IBAN BG18RZBB91551468513400, от която на дата 18.12.2009г. е бил нареден вътрешнобанков валутен превод към сметка на „Полтурист“ ЕООД при същата банка в размер на 200 000 евро, осчетоводен по сметка на получателя с основание „LOAN“ („ЗАЕМ“).

С исковата молба е бил представен и договорът за заем. За дружеството - заемополучател „Полтурист“ ЕООД договорът е бил подписан от Н. Г. Д., управител, а за „Катаржина Естейт“ ЕООД – от С. Г. С., също управител на това дружество. Към 01.04.2014г., датата на договора за цесия, Н. Г. Д. вече не е бил управител на „Полтурист“ ЕООД. Той е бил едноличен собственик на капитала и управител на „Агро Фама“ ЕООД (с последващи наименования „Агроеко Пропъртис“, „Церера Инвест“, „Бетърхалф“, „Агроеко Пропъртис 2017“). В качеството му на управител от него е бил подписан договорът за цесия.

С подаден отговор ответникът „Полтурист“ ЕООД е оспорил исковете.

Оспорено е било получаването на сумата от 200 000 евро по заемно правоотношение. Представеното платежно нареждане, според ответника, не е представлявало документ и не е доказвало нищо, а изложените в банковата референция данни не отговаряли на истината. Относно договора за заем е било посочено, че се оспорва датата на договора. Месец след посочената в договора дата Н. Г. Д. е бил сменен като управител на „Полтурист“ ЕООД, а до 2011г. дружеството заемополучател се е представлявало от С. Г. С.