Решение № 255 от 01.08.2022, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. Карлово, 01.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20215320101375 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, предявен от „Е.М.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., район В., ж.к.М.Д., ул. „Р.П.К.” № ***, с ЕИК *********, представлявано от Р.И. М.Т. с ЕГН **********, в качеството си на управител, чрез пълномощника адв.Д.П. - АК С.З., преупълномощена от „И.Д.А.Д.“, адрес за призоваване; гр. С.З. бул. „Ц.С.В.” № ********* против ЕМ. СТ. К., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. А.К.“ №***.

В исковата молба се твърди, че на 29.10.2008 г. в гр. К. бил сключен Договор за потребителски кредит по кредитни програми № ******* от 29.10.2008г. между „С.И.Б.“ АД /С./ с ЕИК *********, в качеството на Кредитор и ответника Е.С. К.. По силата на този договор „С.И.Б.” ЕАД отпуснала на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 10 000 лв.

(десет хиляди лева). Кредитополучателят се задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията, уговорени в договора.

Твърди се, че съгласно чл. 4.(1) главницата по кредита се олихвява с годишна лихва, равна на сбора на Банковия лихвен процент за кредити в национална валута на Банката /БЛП/ плюс преференциална лихвена надбавка в размер на 2,9%. за срока на издължаване на кредита. Към датата на сключване на договора БЛП бил в размер на 4,9% годишно.

Кредитът се издължавал на 120 месечни анюитетни погасителни вноски 1 в съответствие с погасителния план. Крайният срок за погасяване е 29.10.2018г.

След усвояване на Кредита, кредитополучателят погасил част от месечните си вноски, след което е преустановил плащанията си. Поради изтичане на крайния срок за издължаване на кредита, вземането станало изцяло изискуемо.

Междувременно на основание сключен Договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 28.09.2012г. и приложенията към него между „С.” АД, с ЕИК ********* и „Е.М.” ЕООД, с ЕИК *********, задължението на Е.С. К., произтичащо от Договор за потребителски кредит по кредитни програми № ******* от 29.10.2008г., било изкупено от „Е.М.” ЕООД.

В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закона за задълженията и договорите, ответникът бил уведомен, че кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане вече било „Е.М.“ ЕООД.

Съгласно приложено пълномощно, цесионерът „Е.М.“ ЕООД бил изрично упълномощен от цедента „С.” ЕАД, да извършва уведомяване от името на цедента. Уведомления за цесия били изпратени на посочения в договора постоянен адрес на Е.С. К.. Писмото се върнало в цялост, като на известието за доставка било отбелязано „преместен“. На основание чл.18 от договора уведомлението се считало получено. Въпреки това, ищецът моли на основание чл.235 ал.3 ГПК съдът да приеме, че длъжникът е надлежно уведомен с връчването на уведомление изходящо от цедента, като приложение към исковата молба. С връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по делото, ответникът получавал уведомлението, изходящо от „С.” ЕАД (стар кредитор) за извършеното прехвърляне на процесиите вземания, като ставал надлежно уведомен за извършената цесия, доколкото имало възражения в тази насока.

Поради непогасяване на дължимите суми „Е.М.“ ЕООД пристъпило към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до Районен съд гр. К. за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника за сумата от 3000 лв. – главница – частично от обща главница 7 637.82 лв. Било образувано частно гражданско дело № 867/2021 г. по описа на Районен съд гр. К., по което била издадена Заповед за изпълнение на претендираните суми. Срещу издадената заповед ответникът Е.С. К. подал възражение, което пораждало правния интерес на ищцовото дружество да предяви настоящия установителен иск.

„Е.М.“ ЕООД моли съда да признае за установено, че ответникът Е.С.

К., дължи на дружеството сумата от 3000 лв. – главница, представляваща част от общо дължима главница в размер на 7 637.82 лв. по Договор за потребителски кредит по кредитни програми № ******* от 29.10.2008г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 08.06.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, за което по ч. гр. д. №867/2021 г. по 2 описа на РС К. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Претендират се направените разноски по делото, включително и тези в заповедното производство.

Ответникът оспорва иска като недопустим и същевременно – неоснователен. Твърди, че с просто око се виждало, че на гърба договорът за цесия, който бил предоставен като доказателство, подписът на господин Ф.Я, и структурата на почерка съответствала на почерка на П.А., които се явявали представители на „С.“ ЕАД /цедента/. Ако господин А. бил представител и упълномощено лице на господин Ф.Я,, то следвало той да се подпише със зепетая на неговото място. В така предоставеното доказателство нямало запетая преди подписа, поради което ответникът оспорва подписа като истинност и легитимност и смята, че този договор следва да бъде обявен за нищожен, а от там – да бъдат прекратени техните искания към него.

Със същите доводи оспорва и „Потвърждението за извършена цесия на парични взимания на основание чл. 99 от ЗЗД.

Твърди, че в договора за кредит, който също бил представен като доказателство, нямало клауза или точка, където да е записано и упоменато, че: „Длъжникът предоставя и дава разрешение на „С.“ ЕАД да предоставя и преотстъпва на трети лица личните му данни“, което било грубо нарушение на Закона за личните данни, съгласно Българското и Европейско законодателство, и било престъпление по смисъла на НК.

В уведомлението за цесия по чл.99 от ЗЗД, което било представено като доказателство, липсвало пощенско клеймо на Пощенската служба - клон К., дата и подпис на служителя който е доставил и който е върнал писмото обратно на подателя. Ответникът заявява, че цесията била незаконна и било учудващо, че от „Е.М.“ ЕООД сега успели да намерят точния му адрес, а преди това – не. С тези си действия същите нарушавали конституционните му права, а с предоставените документи. които според ответника са с невярно съдържание, целяли да го лишат и от справедлив процес.

На следващо място, ответникът се позовава на настъпила погасителна давност. Договорът за кредит, представен с исковата молба, бил сключен на 29.10.2008 г., а съгласно сега действащото българско законодателство – чл.

110, чл. 111 и член 112 от ЗЗД, към датата на подаване на иска от ищцовата страна давността била изтекла.

Относно молбата на ищцовата страна към настоящото дело да бъде изискано и приложено частно гражданско дело 867/2021г. по описа на Районен съд гр. К., моли да не бъде уважена, поради факта че не му било известно и не бил запознат със същността на това дело.

Счита, че исканата счетоводна експертиза от ищците се целяло да бъде натоварен излишно с допълнителни такси и нямало какво по-различно да се установи с нея освен факта, че за посочените в договора суми е изтекла погасителна давност съгласно ЗЗД и Българското законодателство. Моли съда да не уважава това доказателствено искане.

3

От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч. гр. дело №867/2021 г. по описа на РС К. е видно, че по заявление на ищцовото дружество за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е била издадена Заповед № 444/10.06.2021 г. за следните суми:

3000 лв. – главница, представляваща част от общо дължима главница в размер на 7 637.82 лв. по Договор за потребителски кредит по кредитни програми № ******* от 29.10.2008г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 08.06.2021 г., до окончателното изплащане на вземането; 60.00 лева – разноски по делото за заплатена държавна такса.

Срещу заповедта в срок е постъпило възражение от ответника (тогава длъжник), поради което съдът, на осн. чл.415, т.2 от ГПК, е дал указания на ищцовото дружество (тогава заявител) да представи доказателства за предявен в едномесечен срок от съобщението иск срещу него. Искът е допустим, предявен в срока по чл.415, ал.4 ГПК.

Представени са в заверен препис Договор за потребителски кредит по кредитни програми с приложен погасителен план, от които е видно, че договорът е сключен на 29.10.2008 г. между „С.И.Б.” АД, от една страна – в качеството на кредитор, и от друга – ответникът Е.С. К., в качеството на кредитополучател. Съгласно уговореното, банката е отпуснала на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 10 000 лв. със срок за издължаване 120 месеца от датата на усвояването му.

От представения в препис договор за прехвърляне на парични вземания от 28.09.2012 г., се установява, че цедентът С. ЕАД продава на цесионера Е.М. ООД вземанията, подробно описани в Приложение №1 към договора, където под №1998 е вписан общият дълг на Е.С. К. в размер на 10 000 лева.

Приложено е и потвърждение за извършената цесия.

По делото е представено в препис нотариално заверено пълномощно от 16.11.2012 г., с което П.Г. А. и Х.А.Ф. в качеството си на законни представители на С. ЕАД упълномощават Р.И. М.Т. и Т.И.В., представляващи Е.М. ООД, в качеството му на цесионер по Договор за цесия от 28.09.2012 г., да реализират правата на банката по отношение на длъжниците от Приложение 1, включително и с право да изготвят, подписват и предприемат действия по връчване на уведомления по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД /т.4 от пълномощното/ и да преупълномощават адвокати и адвокатски дружества /т.8/.

Представено е в препис пълномощно от 01.02.2019 г., с което управителят на Е.М. ООД Р.И. М.Т. е упълномощила А.Д. „И.Д.“, ЕИК:

*******, представлявано от адв. И.И. и адв. Ж.Д. да реализират правата на упълномощителя, във връзка с договора за цесия от 28.09.2012 г. между С.

ЕАД и Е.М. ООД, включително и с право да уведомяват длъжниците съгласно разпоредбата на чл.99 от ЗЗД /т.4 от пълномощното/ и да преупълномощават 4 адвокати и адвокатски дружества /т.5/.

С последващи пълномощни управителят на Е.М. ООД Р.И. М.Т. е преупълномощила А.Д. „И.Д.“, представлявано от адв. И.И. и адв. Ж.Д., а те от своя страна – адв. Ж.Д., адв. И.И., адв. Д.П., адв. Н.К. и адв. П.Д. да реализират правата на Е.М. ООД в качеството му на цесионер по договори за цесия.

А.Д. „И.Д.“, представлявано от адв. И.И. и адв. Ж.Д. е с актуално състояние „И.Д. – А.Д.“, видно от представеното удостоверение с изх.

№1770/23.11.2016 г. на Старозагорски окръжен съд.

Представена е справка от Търговския регистър, от която се установява, ч е Е.М. ЕООД, ЕИК: ********* е правоприемник на Е.М. ООД, ЕИК:

*********.

От представените Уведомление с изх. № 7459/15.10.2020 г. и Уведомление с изх. № 7460/15.10.2020 г. е видно, че С. ЕАД, чрез пълномощника си адв. Ж.Д., е направила опит да уведоми Е.С. К. за извършената на 28.09.2012 г. цесия на задължението му, както и че вземането е станало предсрочно изискуемо и дължимите суми по Договора за кредит 29.10.2008 г. следва да бъдат платени по сметка на Е.М. ООД в 7-дневен срок.

От приложената обратна разписка се установява, че уведомленията са върнати невръчени, с отбелязване, че адресатът е „преместен“.

От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена, се установява, че на 29.10.2008 г. по счетоводна сметка ********** с титуляр ЕМ. СТ. К. са преведени 10 000 лв. по Договор за потребителски кредит по кредитни програми № ******* от 29.10.2008 г.

До дата на цесията – 28.09.2012 г., по Договор за потребителски кредит по кредитни програми № ******* от 29.10.2008 г. са внесени суми покриващи както следва: 513.09 лв. – внесени суми за погасяване на просрочен кредит;