Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 554 от 26.05.2023, Административен съд - Бургас

Съд
Административен съд - Бургас
Дело
Административно дело 553/2023
Вид
Решение № 554
Подписан
26.05.2023
В сила
26.05.2023
Състав
КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ 554/26.05.2023 година, град Бургас

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Административен съд – Бургас, II-ри състав, в открито съдебно заседание на 10.05.2023 г., в състав: съдия: Константин Григоров секретар: Димитрина Димитрова като разгледа докладваното от съдия Григоров административно дело № 553 по описа на съда за 2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84, ал.2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба от А.С.Б., гражданин на Руската Федерация, роден на *** ***, ЛНЧ: **********, с настоящ адрес: ***, чрез адв. Б.К., против решение № УПБ-8/09.02.2023 г., издадено от интервюиращ орган в Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на административния акт поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби. Била нарушена разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУБ. Не било вярно отразеното в мотивите на решението, че Б. не заявява заплаха за живота си, тъй като именно такава заплаха била причина да напусне страната си. Пред административния орган жалбоподателят заявил, че получил повиквателна, която била оформена все едно той лично я получил, въз основа на която подлежал на частична мобилизация, съгласно указа на президента на Руската Федерация от 21.09.2022 г.

Този указ бил в сила, а изявленията за приключила мобилизация били единствено в пресата. Твърди се още, че в случай, че се завърне в държавата Б. ще бъде мобилизиран или предаден на съд. В случай на мобилизация същият щял да бъде изпратен в района на военните действия в Украйна, което представлявало реална заплаха за живота и свободата му. Неправилно в мотивите на административния акт органът се позовал на изказвания на говорителя на руския президент, че втора мобилизация не се обсъжда. Липсвали желаещи за обявените свободни места за сключване на договор с армията. В страната имало политически настроения за засилване на наказанията срещу хора като Б., като освен за осъждането им се настоява и за пълна конфискация на имуществото им. Изводът за липса на реална заплаха за живота на жалбоподателя не бил подкрепен от представените доказателства.

Иска се отмяна на оспореното решение.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. К.. Поддържа жалбата и представя доказателства, от които можело да се извлече обосновано предположение, че в случай, че Б. се завърне в страната си ще бъде подложен на наказателно преследване и репресия. Иска решението да бъде отменено, а преписката върната на органа за ново произнасяне.

Ответникът

– интервюиращ орган в Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, редовно уведомен, не изпраща представител. В изпълнение на указния на съда – представя заверено копие на административната преписка. В писмено становище, чрез упълномощен представител, оспорва жалбата и иска същата да бъде отхвърлена. Сочи, че по административната преписка не били налични данни, въз основа на които да се направи обоснован извод, че животът на жалбоподателя е бил в опасност, както и спрямо него да са предприемани действия, които да предизвикат основателни опасения от преследване или опасност от тежки посегателства по смисъла на ЗУБ. Оспорват се и всички твърдения, че ако се завърне в страната си Б. задължително ще бъде мобилизиран и изпратен да воюва в Украйна. Излага, че руският гражданин не е бил принуден да напусне Руската Федерация поради реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ

Факти:

А.С.Б. е гражданин на Руската Федерация, роден на *** ***. Същият е в граждански брак с М.С.Б., родена на *** г.

С молба вх. 28/23.01.2023 г. до Държавна агенция за бежанците при МС, Б. поискал предоставяне на международна закрила. На същата дата подписал декларация за съгласие за събиране на информация за него. Били му връчени: Информация за обработване на лични данни на чужденци, търсещи международна закрила; Указания относно компетентния орган по предоставяне на убежище, статут на бежанец и хуманитарен статут, пребиваване в Република България и Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в България.

Бил изготвен регистрационен лист рег. № УП3303/23.01.2023 г. и на Б. била връчена покана за явяване в ДАБ при МС, РПЦ с. Баня на 30.01.2023 г. за провеждане на интервю. С поканата гражданинът бил предупреден за последиците от неявяването.

В молба-декларация същият посочил, че по време на производството ще пребивава за собствена сметка на адрес – *****. Декларирал още, че разполага с достатъчно средства за задоволяване на основните жизнени потребности, че му е известно, че няма да получава финансова и материална помощ от ДАБ, както и, че следва да декларира всяка промяна на адреса.

С решение № 5/25.01.2023 г. на руския гражданин било разрешено да се настани на посочения адрес. С писмо рег. № УП3330/25.01.2023 г. директорът на РПЦ с. Баня сезирал началника на V РУ Бургас с искане за проверка на посочения от руския гражданин адрес. Искане за становище по молбата за международна закрила било изпратено и до директора на СД М ДАНС.

След извършена проверка на място, полицейски инспектор изготвил докладна записка, в която отразил, че лицето и съпругата му били установени на адреса и същите заявили, че се настанили там на 10.10.2022 г. и имат сключен договор за наем за една година, който бил предоставен при проверката.

С писмо рег. № УП3303/15.03.2023 г. директорът на специализирана дирекция „М” ДАНС посочил, че агенцията не възразява да бъде предоставена закрила в Р България на А.Б., в случай, че отговаря на изискванията на ЗУБ.

На 30.01.2023 г. било проведено интервю с жалбоподателя в Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, РПЦ Баня. Бил изготвен протокол рег. № УП3330/30.01.23 г. Интервюто е проведено с преводач. Посочено е, че интервюто се провежда с цел да се определи отговорната държава-членка, да бъдат представени обстойно фактите, свързани с проблема на жалбоподателя, както и да се изяснят причините, поради които е напуснал страната си и е подал молба за закрила в България. Указана е отговорността за представяне на неверни данни или умишлено заблуждаване на служебно лице.

А.Б. уточнил, че не съществуват пречки от здравословен или друг характер, поради които интервюто да не може да се проведе. Освен съпругата му, с която били заедно в България, Б. нямал други роднини в държава – член на ЕС. Все още нямали деца. Напуснал държавата си със задграничен паспорт, вътрешен паспорт на РФ, свидетелство за раждане и свидетелство за брак. Напуснал страната със самолет от Москва за Истанбул, легално, на 08.10.2022 г. Там пребивавал около 3 часа, след което с автомобил/трансфер, споделено пътуване, влязъл в България.

Напуснал РФ сам. Съпругата му дошла след около 10 дни. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-член на ЕС. Не е посещавал посолството на страната си в България или в друга държава и не е подавал молба за международна закрила или друга форма на закрила в България или друга държава. Б. не е бил арестуван и осъждан в РФ или в друга държава. Сочи, че е руснак, православен християнин и не е имал проблеми заради принадлежността към тази етническа група и религия. Не участва в религиозни организации, общности, секти. В РФ живеел в ***** и от там напуснал страната. Бащата на жалбоподателя починал, а майка му била безработна и живеела в Смоленска област. Имал и брат.

По професия А.Б. бил машинист, но имал свой бизнес – всичко свързано с интернет и работел онлайн. Отбил военната си служба от 2011 г. до 2012 г. в руско поделение на територията на Беларус. Бил ефрейтор в космически войски. Не е бил член на политическа партия и въоръжена групировка и не е влизал в отношения с армията или полицията в страната си.

Причината да напусне страната била войната и можел да бъде мобилизиран. Не искал да убива хора или да бъде убит. На 21.09.2022 г. била обявена мобилизация и се уплашил.

Всичките му приятели били мобилизирани. Според него към момента на интервюто все още се мобилизират хора на територията на РФ. Б. също получил повиквателна за мобилизацията, но когато вече се намирал на територията на България. Сестрата на съпругата му снимала повиквателната и му изпратила снимката. Видял, че в долната част повиквателната била скъсана. Според Б. това означава, че повиквателната била оформена така, все едно му е връчена лично. Повиквателната била в пощенската кутия. Всичко свързано с войната е причината да напусне РФ. Смята, че ако се върне ще бъде обявен за дезертьор и ще бъде осъден. Смята, че ще бъде арестуван директно на границата или улицата, като му проверят документите. В РФ живеел нормално, но ситуацията станала напрегната и нямало как да остане. Има близки приятели в България. Разбира езика и се чувства по-добре. По тази причина решил да дойде в България. След като била обявена мобилизацията започнал да чувства заплаха за живота си. Законите се променяли в рамките на 24 часа. Преди наказанието за дезертьорство било 2 г. лишаване от свобода, а сега 10 г. Смята, че, ако се върне ще бъде лишен от свобода до 10 г.

На следващо място Б. сочи, че лично срещу него не е било оказвано насилие, не е бил задържан, не е било образувано съдебно производство.

Тъй като в момента е годен за военна служба, можел да бъде изпратен да воюва.

Иска да остане в България легално и да води нормален живот. Иска да избегне мобилизацията. Имал виза за 90 дни, която изтекла на 08.01.2023 г.

Жалбоподателят представил разпечатана снимка на повиквателна, адресирана до посочения от него адрес в РФ, с която е предложено да се яви във Военен комисариат на гр. Вязма на 26.10.2022 г., кабинет 10, в 10 ч. за уточняване на документи.

Интервю било проведено и с М.С.Б. – съпруга на А.Б.. По същия начин е описано, че се провежда с цел да се определи отговорната държава, да бъдат представени обстойно фактите, свързани с проблема на жалбоподателя, както и да се изяснят причините, поради които е напуснал страната си и е подал молба за закрила в България. Указана е отговорността за представяне на неверни данни или умишлено заблуждаване на служебно лице.

Б. заявила, че има роднини в РФ, при които би могла да живее. Има средно специално образование – мениджър в туризма. От 2015 г. до 2019 г. работила като мениджър по продажби в гр. Вязма. От 2019 г. до 2020 г. била на по-висока позиция началник в отдел по продажби. След това не работила никъде около година и половина, до 2022 г. След това пак се върнала да работи в същото място, като мениджър докато напуснала през октомври 2022 г. Сега не работи.

Не е била член на политическа партия и въоръжена групировка и не е влизала в отношения с армията или полицията в страната си. Причината да напуснат страната била обявената мобилизация. Сестра й намерила повиквателната, когато тя и съпругът й били извън страната. Знаели, че престои да бъде получена такава повиквателна и затова решили да напуснат. Имало случаи, когато други получили такива повиквателни вече не можели да напуснат страната.

Само това били причините за напускане на страната.

На следващо място Б. сочи, че лично към нея нямало отправена заплаха. Не било оказвано насилие, никога не била задържана и не било образувано съдебно производство.

Срещу нейни роднини също. Би се върнала, когато приключи войната и се смени властта. Страхува се, че ако сега се върне съпругът й може да отиде на фронта и не се знае дали ще се завърне от там.

С преписката е представена справка с вх.№ МД-37/20.01.2023 г., изготвена от директора на дирекция „Международна дейност“ в Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет относно актуалната ситуация в Руска федерация. С писменото становище от упълномощения представител на ответника е представена актуализирана справка от същия орган с вх.№ ЦУ-361/10.04.2023 г. Тези справки съдържат данни относно: 1. Общо положение в страната; 2. Характер и особености на военната служба в Русия; 3. Подлежат ли на наказания лицата, които отказват военна служба и ако да, какви са тези наказания и в каква степен се изпълняват на практика; 4. Каква руска армия участва във военните действия в Украйна – професионални войници и/или наборници; 5. Обявено ли е военно положение и/или обща мобилизация на територията на РФ; 6. Отношение на руските официални власти към гражданите на Украйна и към лицата с двойно гражданство; 7. Достъп до образование и здравеопазване; 8. Отношение на руските официални власти към критици и опоненти на режима в Кремъл.