Решение № 394 от 23.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 394 гр. Пловдив, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева при участието на секретаря Валентина В.а като разгледа докладваното от Анна Иванова Въззивно гражданско дело № 20255300503098 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивното производство е образувано по жалба на З. В. Ш., ЕГН **********, представляван от адв.С. М. против решение № 3925/10.8.2025 г. по гр. д. № 6205/2024 г. по описа на ПдРС, 18 гр.с., с което е осъден да заплати на Г. И. Д., ЕГН **********, следните суми: сумата от 6000 лв. - главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания от наранявания в областта на *****, вследствие на инцидент, настъпил на 21.12.2023 г., при който ищецът бил нападнат и ухапан от куче, порода „немска овчарка”, с име „Б.“, собств*****т на З. В. Ш., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 21.12.2023 г. до окончателното й погасяване; сумата от 535.51 лв. – главница, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – за закупени лекарства, медикаменти и медицински услуги, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.04.2024 г. до окончателното й погасяване; както и сумата от общо 2480 лв. - разноски за производството по гр.д. № 6205/2024 г. по описа на РС – Пловдив. Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове. Претендират се разноски за производството. Във въззивната жалба са изложени следните оплаквания:

Счита се, че фактическите констатации на съда, с които е приел за установено, че ищецът е 1 доказал наличието на всички елементи на чл. 50 ЗЗД, че ищецът е бил ухапан от кучето на ответника, са необосновани. Счита се, че не са събрани доказателства за осъществяването на тези факти. Не е доказано твърдението, че кучето на ответника е ухапало ищеца, позовава се на съдебно-медицинската експертиза, заявеното от д-р Б., каква е била раната на ищеца в случай, че е ухапан от куче. Че абсолютно възможно нараняванията в бедрото и ***** на ищеца да се получени в резултат на контакт със строгия нашийник на неговото куче.

Единствената свидетелка е съпругата на ищеца, чиито показания са вътрешно противоречи, недостоверни и взаимоизключващи се. Същата не е видяла, че кучето на ответника е ухапало ищеца, а е направила недопустими предположения. Няма доказателства, че *****ът на окото на ищеца е в причинна връзка с инцидента. Липсват доказателства, че нараняванията на ръката и оттока на крака са в причинна връзка с изначално недоказаното увреждане - ухапване от кучето Б.. Не е доказано наличието на твърдяната *****, нито причинно следствена връзка с конкретното поведение на кучето на ответника.

Необосновано съдът е приел за установено, че кучето Б. има агресивен нрав въпреки доказателствата по делото. Счита, че кучето Б. се е защитавало и не е нападнало когото и да било. По делото не е доказано, че кучето на ищеца е претърпяло наранявания от кучето Б..

Не е доказано, че операцията и разходите за тази операция са в причинна следствена връзка с процесния инцидент. Неправилно и необосновано съдът е приел за установен факта, че ищецът е водил кучето си с каишка и на повод, няма доказателства за това. Обратното, свидетелите на ответника посочват, че кучето на ищеца се е разхождало свободно с влачещ се по земята повод. Необосновано съдът е приел за установено, че ищецът е получил травма и отток на глезена в причинно следствена връзка с поведението на кучето на ответника. Че ищецът е получил травма на дясната ръка в причинно следствена връзка с поведението на кучето на ответника. Че *****ът е в окото на ищеца е в причинно следствена връзка с инцидента. Че одраскванията на ищеца по крака и по *****а, както и възпалението са в причинно следствена връзка с това ухапване. Необосновано съдът не е приел за установено, че ищецът е съпричинил настъпването на инцидента и е допринесъл за настъпилия вредоносен резултат. Необосновано съдът е приел за установено, че кучето Б. е нападнало ищеца и кучето Г., тъй като няма доказателства за осъществяването на тези ухапвания.

Необосновано съдът е приел, че ищецът е имал *****, за което няма доказателства по делото. Счита, че решението е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика, която се цитира в жалбата. Иска се да се отмени решението на РС и да се постанови ново, с което да се отхвърли предявения иск, алтернативно размерът му да бъде намален. Претендира разноски.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба от Г. И. Д., ЕГН **********. В съд.заседание пълномощникът му Адв. Д. заявява,че оспорва изцяло въззивната жалба, представя Постановление за отказ да се образува досъдебно производство на РП - *** от 4.9.2025 г., иска се потвърждаване на решението като валидно, допустимо и правилно по аргументи, изложени в решението, което се обжалва. Оспорва като недостоверни твърденията на въззивника.Счита, че РС е направил един цялостен, подробен и задълбочен анализ на събрания доказателствен материал, анализирал го е много точно и изводите, които 2 е направил, са изцяло в духа на закона и в съответствие със събрания доказателствен материал. Счита, че свидетелите на ответника в І-инстанционното производство са силно заинтересовани, поради това че са във финансови взаимоотношения и зависимости с ответника и от друга страна имало кардинални разминавания и неверни твърдения, които си противоречат и са в пълно несъответствие със останалия събран по делото доказателствен материал.Назначена е СМЕ, от неоспореното заключение на която, вещото лице изрично е заявило, че е налице причинно следствена връзка между нараняванията и ухапванията от кучето. Никъде по делото няма доказателства или индикации, че това куче ползва някога е ползвало строг нашийник, поради което счита, че възражението, че евентуално нараняването би могло да стане от т.н. строг нашийник е неоснователно.Претендира направените разноски за настоящото производство.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено следното:

Предявени са искове с пр.осн чл.50 ЗЗД, чл.86 ЗЗД.

В ИМ се твърди, че на 21.12.2023 г. около 16,30 ч ищецът се прибирал от разходка с неговото куче Г., когато кучето Б. внезапно изкочило от входната врата на имота на ответника и нахвърлило върху негвото куче, опитвайки се да го захапе за врата; ищецът се опитал да издърпа своето куче, за да го предпази от нападението и тогава кучето на ответника се хвърлило върху него и го захапало в областта на десния крак – *****; усетил остра болка и в областта на глезена, по дясната ръка както и получил ***** в дясното око; от имота на ответника излезли двама мъже, единият от които успял да издърпа кучето и да прекрати нападението. Освен болките, вследствие на инцидента изпитал и уплаха, стрес, потиснатост, напрегнатост и емоционален дискомфорт, безсъние, главоболие и *****, панически страх при излизане от вкъщи, за което претендира неимуществени вреди в размер на 6000 лв. ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деликта.

Ищецът претендира и имуществени вреди, изразяващи се в заплатени медицински услиги за прегледи и лечение в общ размер 535,51 лв., в т.ч.:9,38 лв. закупени лекарства, 14лв.- заплатени във ветеринарна лаборатория, 9,97 лв.- закупени марли, спирт, реванол, кислородна вода и др.; 12,16 лв. закупени марли, памук и др.; 50 лв.- такса преглед за освидетелстване; 440 лв.- заплатени за лекарства и операция на кучето му на 29.12.2023 г., за което представя касови бонове.

РС е уважил изцяло предявените искове за имуществени и неимуществени вреди.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

По делото са разпитани свидетелите:Б. К. И. - приятел на ищеца, без родство, Т. Р. Д.

– съпруга на ищеца, А. И. Т. – приятел на ответника без родство, К. И. Г.- приятел на ищеца, без родство.

От показанията на св. Б. К. И. – без родство със страните –се установява, че на 21.12.2023г, около 15ч по време на инцидента бил в къщата на ищеца и помагал за смяна на корнизите; ищецът излязъл да поразходи кучето; свидетелят бил на 70-80 м. от инцидента, когато чул 3 лай,крясъци, викове и видял как куче връхлита Г. и кучето му. Видял, че това куче се движило свободно, не видял човек до него. Г. държал Г. и се въртял , за да предпази нея, а Г. се защитавала; не е видял Г. да рита другото куче. Случката траяла около 10-15-20 секунди.

Появили се 2 човека, които правели опит да ги разтърват. Когато Г. се върнал, свидетелят видял, че той има кръв по ръката, по пръстите, отдясно на десния крак на бедрото и на десния крак между стъпалото и коляното. Кучето също имало наранявания по главата и ухото.Г. разхождал кучето с кожен повод със метална катарама, карабина. Г. казал, че го боляло, бил уплашен, притеснен.

От показанията на св. Т. Р. Д. – съпруга на ищеца се установява, че видяла кучето на съседа, че се спуска и започнало да хапе тяхното куче и съпруга й; кучето било само, пуснато свободно, без надзор. По време на инцидента Г. била на каишка. Г. се опитвал да предпази тяхното куче като го дърпал към себе си, а другото куче нападало; за да предпази кучето си, съпругът й застанал пред него и явно то го е захапало в този момент; като се прибрал, десният крак на Г. бил в кръв, панталонът му бил в кръв, дясната му длан била в кръв, имал ***** в окото, глезена му бил отекъл, имал следи от ухапване на бедрото и на *****.В болницата му промили раната и му сложили инжекция против тетанус; След няколко дни пак ходил до болницата, тъй като раната му загнояла- там промили раната и сложили превръзка. Ищецът бил в шок, стресиран, с главоболие, безсъние, раните го боляли, излизал навън със страх, 1 месец вземал болкоуспокоителни. Кучето им имало разкъсано лявото ухо и захапвания по врата – на следващия ден закарали Г. на ветеринар, който й залепил ухото и й предписали лекарства.

От показанията на свидетелят А. И. Т. се установява, че е очевидец на инцидента; свидетел е, че треньорът на Б. си тръгвал, когато кучето минало покрай тях и излязло през отворената входна врата и тръгнало да бяга към полето, където на завоя срещнало кучето на Г. Д., което вървяло само без придружител, с нашийник и повод; свидетелят бил на 15 метра и видял как двете кучета се сбили; зад бараката се появил ищецът и хванал негово куче за повод и започнал да рита кучето Б. с яростни шутове. Двете кучета се озлобили още повече и започнали да се въргалят; не е видял Б. да напада ищеца; двете кучета не се понасяли, защото когато Б. бил малък, кучето на ищеца го било хапало многократно. К. изтичал и за 3-4 секунди хванал Б. и всичко свършило. Г. Д. се оплакал, че е нахапан и си свалил панталоните и показал драскотина на бедрото от вътрешната страна около 4 мм. Поне час след инцидента бил там, но никой не е влизал или излизал от къщата на Г., една кола „Форд Феста“ минала по улица „*****“ преди инцидента.

От показанията на свидетелят К. И. Г. се установява, че тренира и двете кучета на ответника Ш. три пъти седмично.Б. бил немска овчарска с потекло; ходил по изложби, издържал бил изпит за неагресивност и имал диплома за това. Тръгвал си от къщата на Ш., когато Б. излязъл през отвораната врата, отреща се задало кучето на съдеда, което било само с повод; двете кучета се сбили; за няколко секунди притичал да ги разтърве, а междувременно ищецът започнал да рита с особена жестокост Б. – той го помолил да спре, за да го хване. Г. ритал Б. отстрани, а кучето му било със строг нашийник с шипове; той го бил хванал за 4 нишийника и го дърпал и в това време ритал кучето Б. с особена жестокост; не е видял Б. са скача и да захапва Г. Д.; двете кучета имали стара вражда – Б. изпитвла неприязън към кучето Г., защото като малък 2-3 пъти Г. го била сдавила.