Решение № 1047 от 02.11.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1047 гр. Бургас, 02.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. С.ов при участието на секретаря Т. Н. Михова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20222100500908 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.№13544/18.04.2022г., подадена от С. Н. Р., ЕГН **********, чрез адв.Т. ИлиеваБАК, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.„Иван Богоров“№1, срещу Решение №544/25.03.2022г., постановено по гр.д. №6150/2021г. по описа на Районен съд- Бургас.

С посоченото решение, Бургаският районен съд е отхвърлил иска на С. Н. Р., ЕГН **********, чрез адв.Т. Илиева- БАК против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Люлин, бул.„Панчо Владигеров“№21, Бизнес център „Люлин 6“, ет.2, представлявано от членовете на Съвета на директорите:Томаш Яжембович, Барбара Руджик и Зорница Димитрова, за приемане на установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи като погасени по давност задължения към „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ЕАД по изп.д№20218030401203 на ЧСИ Т. М., рег.№803, район на действие-БОС- 1925.89 лева- главница, дължима по договор за покупка на стоки или услуги CREX- 02853670 от 19.06.2012г„ сумата от 481.94 лева- надбавка, представляваща печалба по договора , сумата от 4.88 лева - такса обработка по кредита, 217.70 лева- мораторна лихва за забава за периода от 20.02.2013г. до 27.03.2014г, ведно със законната лихва , начиная от подаване на заявлението - 22.04.2014г. до изплащане на вземането, както и съдебно- деловодни разноски от 352.61 лева, от които 52.61 левазаплатена държавна такса от 300 лева- юрисконсултско възнаграждение, за които е бил издаден изпълнителен лист от 19.05.2014 г. по ч.гр.д. № 3153/2014 г. по описа на БРС.

1

Със същото решение, съдът е осъдил С. Н. Р., да заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД, деловодни разноски в размер на 250 лева.

С жалбата се изразява недоволство от постановения съдебен акт. Жалбоподателят намира същият за неправилен и незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.

На първо място се излага становище във връзка с извода на съда относно извършените изпълнителни действия и приложените по делото доказателства. Твърди се, че от представената от ЧСИ Т. М. преписка по изп. дело№1203/2021г. не можело да се установи хронологията на съответните действия, прекъсващи давността, касаещи периода от последното извършено действие- 10.05.2016г. до изтеглянето на изпълнителния лист на 22.03.2021г. Посочва се, че по силата на чл.116, б.„в“ от ЗЗД, давността се прекъсвала с предприемането на действия на принудително изпълнение на вземането. Цитира се т.10 от ТР № 2/2013г. по т.д. № 2/2013г. на ОСТК на ВКС. Развиват се подробни съображения.

Подчертава се, че с цитираното ТР било обявено за изгубило сила ППВС№3/1980г, според което погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Навеждат се доводи досежно предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.

Заявява се, че перемпцията настъпвала по силата на закона, а съдебният изпълнител можел само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяне на съответните правно релевантни факти. Твърди се, че в настоящия случай, последното валидно изпълнително действие по събиране на вземанията било от 10.05.2016г..

Излагат се аргументи за наличие хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ЕПК, тъй като в периода от 10.05.2016г. до 10.05.2018г., взискателят не поискал извършването на изпълнителни действия.

Заявява се, че петгодишната давност започнала да тече от датата на последното валидно извършено изпълнително действие- 10.05.2016г. и изтичала на 10.05.2021г.

Изразява се несъгласие с изложеното в мотивите на решението, че с подаването на молба за конституиране на нов взискател от кредитора „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД, както и с присъединяването на Държавата в изпълнителното производство, се прекъсвала погасителната давност. Излагат се съображения в тази насока, като подробно се изброяват действията, които не прекъсват давността и не представляват изпълнителни такива.

Твърди се, че поради изтичане на двугодишния давностен срок от последните действия на принудително изпълнение, изпълнителният процес бил прекратен ех lege на 10.05.2018г.

Навеждат се доводи във връзка с приложение разпоредбата на чл.60, ал.1 от ТПК.

Жалбоподателят счита, че образуването на изпълнително дело №1203/2021г. с молба от 22.03.2021г. и извършването на справки не представлявали изпълнителни действия. Намира, че след като последното действие е от 10.05.2016г., давността за принудителното удовлетворяване на изпълняемото право изтекла преди депозиране на исковата молба.

2

Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване съдебен акт на настоящата инстанция, с който бъдат уважени изцяло исковите претенции. Претендира се присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба. Въззиваемият счита същата за неоснователна, а атакуваното решение за правилно, постановено в синхрон с материалния и процесуалния закон и тълкувателната практика на ВКС. Посочва, че първоинстанционният съд изрично описал изпълнителните действия, предприети по изп. д.

№ 1435/2014г. и изп.д.№1203/2021г по описа на ЧСИ Т. М., от които безспорно се установявало, че вземанията не са погасени по давност.

Излага становище, че молбата за образуване на изпълнително дело, с която на съдебния изпълнител се възлагат правомощията по чл.18 от ЗЧСИ, както и насрочването на опис на движими вещи, представлявали действия, прекъсващи погасителната давност (ТР№2/26.06.2015г). В подкрепа на изложеното се цитират и съдебни актове на окръжните съдилища.

Навежда доводи във връзка с прилагане давността и значението на перемпцията, позовавайки се на практика на Европейския съд за правата на човека, съгласно която, при аналогични хипотези на нови тълкувателни решения на ВКС, отменящи стари и придаващи различно задължително тълкуване на една и съща правна норма, да се придаде обратно действие на новия тълкувателен акт, означава да се наруши правото на ефективен достъп до съд, прокламирано в чл.6,§1 от КЗПЧОС- Решение от 19.02.2013г. по дело Петко Петков срещу България; Решение от 10.01.2019г. по дело Вълков срещу България. Подчертава се, че горното становище се застъпвало и в постановени от ВКС решения (Решение №51/21.02.2019г. по гр.д.№2917/2018г. на ВКС, IV-то г.о.; Решение №911/12.10.2019г. по в.т.д.№ 1091/2019г).

Посочва се, че в цитираните съдебни актове се приема, че до постановяване на Тълкувателно решение №2/26.05.2015г. на ВКС по тълк.д. №2/2013г. на ОСГТК, приложимата задължителна съдебна практика, с която правните субекти е следвало да се съобразяват е Постановление №3/18.11.1980г. От момента на приемане на тълкувателната разпоредба, тълкувателните актове, постановени от ВКС имат обратно действие, но не и в хипотезата, когато спрямо същата тълкувателна разпоредба вече е било постановено задължително тълкуване, а същото впоследствие се изменя с ново тълкувателно решение.

Заявява се, че правният въпрос за съотношението при прилагане ППВС№3/1980г и ТР№2/26.06.2015г., бил изяснен с Решение №170/17.09.2018г. по гр.д.№2382/2017г. на ВКС, IV-то г.о.

Излага се становище, че последващите тълкувателни решения нямали обратно действие, както първоначалните такива и тяхното действие започвало да тече от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред.(Решение №252/17.02.2020г. гр.д.№1609/2019г. на ВКС, II-ро г.о.).

Посочва се, че извършената с т.10 от ТР №2/26.06.2015г. отмяна на ППВС№3/1980г, 3 пораждала действие от датата на обявяване на тълкувателното решение- 26.06.2015г.

Навеждат се доводи, че следвало да се направи разграничение между перемпционния и давностния срок. След като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнтел не можел да откаже да изпълни искания нов способ. Единствената правна последица е, че той следвало да образува новото искане в отделно ново дело, тъй като старото е прекратено по право.

(Решение№37 от 14.02.2021г. по гр.д.№1447/2020г. на ВКС, IV-то г.о. ; Решение №98 от 17.05.2021г. по гр.д.№2766/2020г. на ВКС, IV-то г.о.; Решение № 264663 от 12.07.2021г. на СГС по в.гр.д.№11391/2020г.; Решение №266763 от 30.11.2021г. на СГС по в.гр.д.

№13842/2020г.). Подчертава се, че перемпцията била без правно значение по отношение прекъсване на давността.

Иска се потвърждаване на обжалвания съдебен акт и отхвърляне въззивната жалба като неоснователна. Претендират се разноски пред въззивната инстанция, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. При условията на евентуалност, на основание чл.78, ал.5 от ГПК, е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Въззивникът не се явява в с.з., редовно и своевременно уведомен. Чрез процесуалния си представител адв. Илиева, поддържа подадената въззивна жалба.

Въззиваемата страна, редовно и своевременно уведомена, не изпраща представител в с.з.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Жалбата отговоря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и е допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание с правно основание в чл. 439 от ГПК.

Ищецът претендира да се приеме за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не му дължи като погасени по давност задължения по изп.д №20218030401203 на ЧСИ Т. М., рег.№803, район на действие – БОС сумата от 1925.89 лева - главница, дължима по договор за покупка на стоки или услуги CREX- 02853670 от 19.06.2012., сумата от 481.94 лева - надбавка, представляваща печалба по договора, сумата от 4.88 лева - такса обработка по кредита, 217.70 лева - мораторна лихва за забава за периода от 20.02.2013г. до 27.03.2014г., ведно със законната лихва, начиная от подаване на заявлението - 22.04.2014г. до изплащане на вземането, както и съдебно - деловодни разноски от 352.61 лева, от които 52.61 лева - заплатена държавна такса и 300 лева - юрисконсултско възнаграждение, за които е бил издаден изпълнителен лист от 19.05.2014 г. по ч.гр.д. № 3153/2014 г. по описа на БРС.

4

На 19.06.2012 г., ищецът сключил договор с „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД за кредит за покупка на стоки или услуги. Дружеството кредитор се е снабдило с изпълнителен лист от 19.05.2014 г. по ч.гр.д. № 3153/2014 г. по описа на БРС за процесните суми. Не се спори между страните, че въз основа на издадения му изпълнителен лист, кредиторът „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД е подал молба до ЧСИ Т. М., за което е образувано изпълнително дело № 1435/2014 г. по описа на съдебния изпълнител. По делото е представен договор за цесия, с който на 14.09.2018 г., „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А. клон България, което е универсален правоприемник на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД е продало на ответното дружество „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД свои вземания срещу длъжници, включително процесните вземания. Представено е пълномощно, с което цедентът е упълномощил цесионера, да уведоми всички длъжници, чийто вземания са прехвърлени с договора за цесия. От представените по делото доказателства е видно, че ответното дружество е изпратило уведомление до ищеца С. Р. за извършеното прехвърляне на процесните вземания.