Решение № 273 от 13.12.2023, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. Разлог, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря К. И. Т., разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Гр. дело № 20211240101140 по описа за 2021 година

Делото е образувано въз основа на депозирана ИМ от „Н.Н.“ООД, ЕИК*, с адрес: г.П., у.

„Б.М.“№7, представлявано от К.П., чрез адв. П.Г., против „П.к.“ООД, ЕИК*, с адрес: г.Б., у.

„Г.“№5, представлявано от управителя Е.Е.С.

Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че по ч. гр. д. №79/2021 г. по описа на РС-Рг в полза на ищеца, е издадена заповед предаване на движими вещи по чл.410 от ГПК, като в указания срок е предявен настоящия иск. Изложени са фактически твърдения, че по силата на договори за наем от 13.11.2019 г. и 19.10.2018 г. дружеството-ищец предоставил машини П. – машина за сокове: тип “J.”, с фабр. №*, вътр. №557 и П. – мишина за сокове: тип “J.”, с фабр. №*, вътр.1533, серийно производство на дружество „К.Е.П.П.М.“ООД, което се явявало наемател на помещения в х.к.„Х.П.Р.“. За предаване на процесните машини били съставени и приемо-предавателни протоколи. Твърди се, че на 24.08.2020 г., ищецът получил уведомление от „К.Е.П.П.М.“ООД, че ответника „П.к.“ООД е иззело държането на помещенията, където били разположени машините и няма възможност да ги върнат обратното. Предвид посоченото ищецът изпратил до ответника нотариална покана за връщане на машините, но отговор не получил.

Изложеното обуславя правния интерес за ищеца от иницииране на настоящето исково производство за установяване на вземанията му по издадената заповед за изпълнение.

Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически и правни твърдения, се иска съдът да постанови решение, по силата, на което да признае за установено, че ответното дружество „П.к.“ООД, ЕИК*, с адрес: г.Б., у.„Г.“№5, с управител Е.Е.С., следва да предаде на ищеца „Н.Н.“ООД, ЕИК*, с адрес: г.П., у.„Б.М.“№7, представлявано от К.П., следните заместими вещи машини П. – машина за сокове: тип “J.”, с фабр. №*, вътр. №557 и П. – мишина за сокове: тип “J.”, с фабр. №*, вътр.1533, както и да бъде осъден ответника да му заплати сторените по делото съдебни и деловодни разноски.

С разпореждане №52, постановено в съдебно заседание проведено на 08.02.2022 г, съдът е дал ход на ИМ, приемайки редовността на същата и допустимостта на предявеният иск, като същевременно е изпратил на ответника препис от същата, ведно с приложените към нея писмени доказателства, давайки възможност за подаване на отговор по реда на чл.131, ал.2 от ГПК.

Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от получаване на съобщението е депозиран писмен отговор от ответника. С писмения отговор ИМ се 1 оспорва като недопустима, поради липсата на пасивна процесуална легитимация. Също така се оспорва редовността на ИМ, поради неясна обстоятелствена част. Ответникът сочи, че не се съдържат каквито и да е било твърдения относно наличието на каквито и да е било отношения между ищеца и ответника. Не е изяснено и къде понастоящем се намират машините.

С отговора се признават следните факти: че на 13.11.2019 г. и на 19.10.2018 г. по силата на договор за наем ищцовото дружество е предоставило процесните машини на дружеството „К.Е.П.П.М.“ООД и че на същите дати между посочените дружества са подписани приемопредавателни протоколи за предаването на въпросните машини.

С отговора на ИМ, ответникът оспорва твърденията, че ищеца на 24.08.2020 г. е получил уведомление от „К.Е.П.П.М.“ООД, че последното няма възможност да предаде машините.

Оспорва се уведомяване на ответника, че следва да върне процесните машини на ищцовото дружество.

В отговора са изложени фактически твърдения, че дружеството „К.Е.П.П.М.“ООД е нанесло множество щети по х. „П.“, както и че е изнесло по-голямата част от движимите вещи, както и че същото е отказало да подпише приемо-предавателни протоколи за състоянието, в което е оставило хотела и щетите и липсите, които е нанесло.

В СЗ ищецът се представлява от упълномощен представител, който поддържа по основание и размер предявения иск. Ангажира писмени и гласни доказателства в подкрепа на изложените фактически твърдения.

В СЗ по делото ответникът се представлява от упълномощен представител, като оспорва изцяло изложените в ИМ фактически твърдения. Поддържа направените с писмения отговор възражения.

След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. №79/2021 г. по описа на Рг.РС въз основа на подаденото Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 и следващите от ГПК, съдът е издал Заповед 500725 от 09.02.2021 г. за изпълнение на задължение за предаване на движими вещи.

Ответникът е депозирал възражение срещу издадената Заповед за изпълнение на задължение за предаване на движими вещи по ч. гр. д. 79/2021 г. по описа на Рг.РС.

Видно е, че в законоустановения едномесечен срок за предявяване на установителен иск, от връчване на съобщението по чл.415 от ГПК, ищецът е депозирал настоящата ИМ, с която иска да се признае за установено по отношение на ответника, че следва да предаде на ищеца „Н.Н.“ООД, ЕИК*, с адрес: г.П., у.„Б.М.“№7, представлявано от К.П., следните заместими вещи машини П. – машина за сокове: тип “J.”, с фабр. №*, вътр. № 557 и П. – мишина за сокове: тип “J.”, с фабр. №*, вътр. 1533.

Ето защо и въз основа на изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим и за ищеца е налице правен интерес от търсената защита с предявения по чл.422 от ГПК, във вр. чл.410, ал.1, т.2 от ГПК иск.

Видно от приложената фактура (инвойс) №PINV18-006072 от 03.04.2018 г., ищецът е закупил артикул „642003C.JU.O.13I – 7 бр. на обща стойност 8`212.71 €.

По делото е приложен приемно-предавателен протокол от 19.10.2018 г. и 13.11.2019 г., с които описаните постмиск – машина за сокове : тип “J.”, с фабр. №*, вътр. №557 и П. – мишина за сокове: тип “J.”, с фабр. №*, вътр.1533 са били предадени от страна на ищцовото дружество на обект „П.“-Б. и приети от лице с имена К..

С уведомително писмо дружеството „К.Е.П.П.М.“ООД, е уведомило ищцовото дружество „Н.Н.“ООД, че договор за наем между Х.к. „Х.П.Р.“ и „К.Е.П.П.М.“ООД е прекратен, като фактическата власт върху имота е предадена на наемодателя на 12.06.2020 г. След тази дата не са държатели на имота, наемодателят отказвал достъп до помещенията, където са монтирани вещите им, което прави невъзможно доброволното предаване и връщане на 2 заетите вещи. Моли претенцията за връщане на движимите вещи да бъде предявена към П.к.

В ОСЗ, проведено на 19.09.2023 г., съдът е открил производство по чл.193 от ГПК, по оспорване на автентичността на цитираното уведомително писмо, в частта относно положения подпис от името на свидетеля Д.К..

С нотариална покана ищцовото дружество „Н.Н.“ уведомило „П.к.“ООД, че намиращите се машини в х.к.„Х.П.Р.“ са изключителна тяхна собственост, поради което следва да им бъдат предадени. Поканата е връчена на ответното дружество на 02.12.2020 г.

По делото е разпитан като свидетел Д.К., който потвърждава, че подписът в приложеното по делото уведомително писмо /л.8/ е положен от него. Твърди, че дружеството „К.Е.П.П.М.“ООД е било в договорни отношения с дружеството „П.к.“ООД. Сочи, че влезли във владение през м.11.2019 г. и тогава с приемо-предавателен протокол съответно е получил машините, които били позиционирани в ресторанта на хотела. Това били микс машини за газирана вода и безалкохолни напитки, две на брой. Съответно ги ползвали до м.03.2020 г. След като приключил сезонът прекратили договора и нямали достъп до хотела.

Предали ключовете от обекта и поради тази причина нямал възможност да ги вземе и върне на „Н.Н.“. В момента няма информация кой е наемател или собственик на обекта. Не знае къде се намират в момента машините.

Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел като вътрешно непротиворечиви и припокриващи се с приложените по делото писмени доказателства.

Предвид показанията на свидетеля, съдът намира и направеното оспорване на автентичността на подписа в приложеното по делото уведомително писмо за недоказано. По делото липсват приложени доказателства, които да опровергават достоверността на цитираните свидетелски показания.

С доклада по делото е прието за не нуждаещо се от доказване, че на 19.10.2018 г. и на 13.11.2019 г. по силата на договор за наем ищцовото дружество е предоставило процесните машини на дружеството „К.Е.П.П.М.“ООД и че на същите дати между посочените дружества са подписани приемо-предавателни протоколи за предаването на процесните машини.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на иска:

Предявеният положителен установителен иск по чл.422 от ГПК, вр. с чл.415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.410, ал.1, т.2 от ГПК, е процесуално допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяването му, което се доказа от приложеното ч.гр.д. №79/2021 г. по описа на РС-Рг, по което срещу ответника е издадена Заповед 500725 от 09.02.2021 г. за изпълнение на задължение за предаване на движима вещ. Срещу заповедта за изпълнение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, е подадено възражение от длъжника, за което кредиторът е уведомен със съобщение, връчено на 12.08.2021 г. ИМ е подадена в съда на 12.08.2021 г. (видно от пощенското клеймо), т.е. в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК, за спазването на който съдът следи служебно, съгласно т.5а от Тълкувателно решение №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което предявеният иск е заявен от надлежна страна пред компетентния за това съд и в определения срок /едномесечен от получаване на съобщението, за подадено възражение от страна на длъжника в заповедното производство/.

Производството по чл.422, вр. с чл.415 ГПК, се явява продължение на заповедното производство и съвпада по предмет. В случая от заповедния съд е била издадена заповед за изпълнение на задължение за предаване на движими вещи по чл.410 ГПК, за подробно описани в заповедта движими вещи.

Не всеки кредитор може да иска издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, ал.1, т.2 ГПК. Хипотезите са изчерпателно изброени в закона, а разширителното тълкуване на процесуална норма е недопустимо. По този ред може да се иска предаване на движима вещ, само когато длъжникът я е получил със задължение да я върне или е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение за предаване на владението. В този 3 смисъл и определение №580 от 29.11.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. №6466/2013 г., I г.о., ГК. и Определение №472 от 29.01.2015 г. на ОС-Бл. по в. гр. д. №26/2015 г.

Ищецът се позовава на чл.410 ГПК, ал.1, т.2, пр.1 ГПК, която хипотеза е налице единствено и само при неизпълнение на договорно задължение на длъжника да върне вещ, която му е била предадена от заявителя. Когато основание на претенцията за връщане на движими вещи не е договорно, а извъндоговорно основание - напр. държане на вещи без основание, то не може да бъде издадена, на основание чл.410, ал.1, т.2 от ГПК, заповед за изпълнение за предаване на тези вещи /виж напр. определение №480 от 6.07.2021 г. на ОС-Пл. по в. ч. гр. д. №1176/2021 г. и Определение №1095 от 17.03.2023 г. на ОС-В. по в. ч. гр. д. №484/2023 г./.

В случая не е налице нито една от предпоставките за уважаване на така предявените установителни искове - нито се твърди, нито са налице доказателства, страните по делото да са сключили какъвто и да е договор, по силата на който ответника да е поел задължение да върне вещите, предмет на договора.

За основателността на предявения иск, ищецът следва да установи, че вземането му предмет на издадената заповед за изпълнение съществува, но не въобще, а на основанието на което е претендирано в заповедното производство. В конкретния случай, ищецът в заповедното производство е посочил като основание на исковата си претенция задължението на ответника за предаване на движими вещи, които се намират на територията на „Х.П.Р.“, собственост на ответното дружество и на които ответникът дължи връщането им. Не е предмет на делото правото на собственост, евентуално ревандикирането на тези вещи, с който иск за собственост ищецът би могъл успешно да защити в пълен обем правата си като собственик.