Определение № 572 от 16.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 572 гр. София, 16.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Блага Иванова

Членове:

Мая Цонева

Бонка Янкова като разгледа докладваното от Блага Иванова Касационно частно наказателно дело № 20248003201050 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 351, ал. 6 НПК.

С разпореждане № 349 от 29.10.2024 г, по ВНЧД № 1166/24 по описа на Софийски апелативен съд, съдия от въззивния съд е върнал касационната жалба на адвокат Х. Г., защитник на обвиняемия Г. Г. Г., срещу определение на Софийски апелативен съд № 926 от 17.09.2024 г.

Срещу цитираното разпореждане в законоустановения срок е постъпила частна жалба, депозирана от защитника адвокат Г., в която е посочено правно основание чл. 274, ал. 3, т. 2, пр. 1 ГПК вр. чл. 234, ал. 8 НПК. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и произнасяне на ВКС по същество чрез отмяна на наложените на обвиняемия обезпечителни мерки.

Върховният касационен съд, III НО, за да се произнесе, взе предвид следното:

С определение № 926 от 17.09.2024 г, по ВНЧД № 1166/24 по описа на Софийски апелативен съд, е потвърдено определение на Софийски градски съд № 2610 от 23.08.2024 г, по ЧНД № 2882/24.

С първоинстанционното определение е оставена без уважение молбата на адвокат Х. Г., защитник на обвиняемия Г. Г. Г., с която, на основание чл.

234, ал. 8 НПК, е поискана отмяна на наложените по ДП № 231/21 по описа на ГДБОП-МВР, пр. пр. № 20202/21 по описа на СГП, мерки за обезпечение на наказанията „глоба“ и „конфискация“ / запор върху банкова сметка на обвиняемия, върху негов автомобил и възбрана върху недвижими имоти /.

1

Съдът е счел, че молбата е неоснователна, тъй като наложените обезпечителни мерки не попадат в приложното поле на процедурата по чл.

234, ал. 8 НПК.

По частна жалба на адвокат Г. срещу определението на първата инстанция делото е разгледано от Софийски апелативен съд, постановил определение № 926 от 17.09.2024 г, по ВНЧД № 1166/24 по описа на Софийски апелативен съд. Въззивният съд е споделил съображенията на Софийски градски съд и е изразил становище, че в НПК е предвидена процедурата по чл. 72 НПК за налагане на мерки за обезпечаване на „глобата“ и „конфискацията“, която препраща към нормите на ГПК. Изложената теза е обусловила извода, че произнасянето на първата инстанция е законосъобразно, доколкото искането за отмяна на обезпечителните мерки не може да бъде разгледано по реда на чл. 234, ал. 8 НПК, а молбата за отмяна на тези мерки е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Срещу определението на въззивната инстанция е постъпила касационна жалба от адвокат Г. като защитник на обвиняемия Г., в която се развиват доводи, че са налице условия за допускане до касационно обжалване, по реда на ГПК, и произнасяне по съществото на спора, а именно: чрез отмяна на наложените обезпечителни мерки от настоящата инстанция.

С разпореждане № 349 от 29.10.2024 г, по ВНЧД № 1166/24 по описа на Софийски апелативен съд, съдия от въззивния съд е върнал касационната жалба на адвокат Х. Г., защитник на обвиняемия Г. Г. Г., срещу определението на Софийски апелативен съд № 926 от 17.09.2024 г, по съображения, че определението не подлежи на касационно обжалване.

Настоящата инстанция намира следното:

В Гл. 7, раздел ІІ НПК, чл. 56-чл. 73 а НПК, са регламентирани мерките за неотклонение и другите мерки за процесуална принуда. Разпоредбата на чл.

72 НПК, в която са посочени мерките за обезпечаване на наказанията „глоба“ и „конфискация“, се намира в този раздел. Следователно, от систематичното им място в процесуалния закон може да се направи извод, че се касае за мерки на процесуална принуда. В ТР № 2 от 11.10.2012 г по т. д. № 1/2012, ВКС ОСНК е изразил становище, че мерките по чл. 72 НПК представляват принудителни процесуални мерки. Същото разбиране се съдържа и в практиката на ВКС по граждански дела, в която е посочено, че мерките за 2 обезпечаване на „глоба“ и „конфискация“ по чл. 72 НПК, са вид мерки за процесуална принуда /определение № 94 от 3.06.2022 г, по ЧГД № 675/22, І ГО ВКС /.

Законодателят е предвидил срок за действие на мерките за процесуална принуда, когато производството се намира на досъдебната фаза. Пределният срок за действие на тези мерки е фиксиран в чл. 234, ал. 8 НПК. Когато срокът бъде надхвърлен, прокурорът ги отменя, включително и обезпечителните мерки по чл. 72 НПК, в процедурата по чл. 234, ал. 8 НПК. Посочената процедура е предвидена в интерес на обвиняемия, като прилагането на принудителните мерки след изтичане на законовите срокове е недопустимо.

Ако прокурорът не отмени мерките за процесуална принуда, правата на обвиняемия могат да бъдат защитени чрез тяхната отмяна от съответния първоинстанционен съд, който се произнася еднолично в закрито заседание с определение, което е окончателно / чл. 234, ал. 9 и 10 НПК /. Идеята на законодателя е да се въздейства дисциплиниращо на органите на досъдебното производство, които следва своевременно да проведат необходимите процесуални действия, от които зависи по-нататъшната съдба на делото, като същевременно бъде съобразен и принципа за пропорционалност между интересите на правосъдието и обема държавна принуда, която обвиняемият търпи чрез налагане на обезпечителни мерки, засягащо правото му свободно да се разпорежда със своето имущество.

С оглед на изложеното, не може да бъде споделено становището, че мерките по чл. 72 НПК нямат характер на мерки за процесуална принуда, и че тези мерки не могат да бъдат отменяни, по реда на чл. 234, ал. 8 НПК, респективно, по чл. 234, ал. 9 и 10 НПК. Съдът от първата инстанция е следвало да съобрази изброените в процесуалния закон срокове от повдигане на обвинението и след констатация, че сроковете са изтекли, а делото е все още на досъдебна фаза, да отмени мерките, по реда на чл. 234, ал. 9 и ал. 10 НПК. Определението на първата инстанция не подлежи на обжалване, откъдето следва, че развилото се пред въззивната инстанция производство е било недопустимо. Липсва процедура за обжалване по касационен ред на въззивно определение, постановено в недопустимо контролно производство, откъдето следва, че определението на САС не подлежи на касационно обжалване.

3

По тези съображения, крайният извод на САС, че касационната жалба на адвокат Г. подлежи на връщане, е верен и се споделя от настоящата инстанция, а разпореждането за връщане на жалбата е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изложеното, предвид на обстоятелството, че предмет на настоящето дело е процедура, уредена в НПК / чл. 234, ал. 9 и 10 НПК /, за която не е предвидено субсидиарно приложение на ГПК, доводите на адвокат Г. за допускане до касационно обжалване, по реда и при условията на ГПК, не подлежат на обсъждане. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че правата на обвиняемия, произтичащи от чл. 234, ал. 8 НПК, могат да бъдат упражнени с нова молба от него или от защитника му, отправена до съответния първоинстанционен съд, по реда на чл. 234, ал. 9 и ал. 10 НПК.

По тези съображения, ВКС намери, че частната жалба срещу разпореждането за връщане на касационната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 351, ал. 6 НПК, ВКС, І II НО, ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 349 от 29.10.2024 г, по ВНЧД № 1166/24 по описа на Софийски апелативен съд, с което е върната касационната жалба на защитника на обвиняемия Г. Г. Г. адвокат Х. Г. срещу определение на Софийски апелативен съд № 926 от 17.09.2024 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4