Решение № 693 от 10.06.2026, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 693 гр. Варна, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Трифонова при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова като разгледа докладваното от Милена Трифонова Административно наказателно дело № 20253110204111 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Х. Р. С., ЕГН: **********, адрес: с. *, общ.

Айтос, обл. Бургас, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. Д.

Т. от АК - Варна срещу Наказателно постановление № СК (2) - 6 от 25.08.2025 г., издадено от Зам. Кмета на община Варна, с което на жалбоподателя С., на основание разпоредбата на чл. 23а, ал. 1 от Закона за устройството на черноморското крайбрежие, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева за това, че на 15.07.2025 г. около 11:10 часа в УПИ XXXIX - 846 (идентификатор ***), кв. 25, к.к. „Ч.“ гр. Варна е установено, че Х. Р. С. извършва строително - монтажни работи на находящия се в имота строеж: „К - Г.“ - Жилищна сграда с подземни гаражи и басейн, изразяващи се в монтаж на армировка, като строително - монтажните работи се извършват при влязла в сила забрана за извършване на строителна дейност в националните курорти по черноморското крайбрежие в периода от 15 май до 1 октомври - нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Закона за устройството на черноморското крайбрежие.

Жалбоподателят Х. Р. С. намира издаденото наказателно постановление 1 за неправилно и незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в защита на своето становище. Оспорва материалната компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган да съставят АУАН за нарушения на Закона за устройството на черноморското крайбрежие и респ. да издават наказателни постановление за този вид нарушения. Навежда твърдения, че деянието е несъставомерно, както от обективна, така и от субективна страна, доколкото констатираната дейност на територията на строителния обект представлява неотложна аварийно - ремонтна дейност, геозащитни мерки и дейности, извършвани на основание чл. 15, ал. 4 от ЗУЧК.

Подчертава, че наказателното постановление е издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 8 от ЗАНН, доколкото липсва описание на обстоятелствата, при които е било извършено нарушението, както и не са посочени доказателствата, които го потвърждават. Застъпва аргументирана позиция за приложимост на разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН. Моли за цялостна отмяна на наказателното постановление.

В проведеното на 11.05.2026 г. открито съдебно заседание по НАХД № 4111 по описа за 2025 г. на Районен съд - Варна, жалбоподателят Х. Р. С. не се явява лично, а се представлява от своя процесуален представител адв. Д. Т. от АК - Варна, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на наказателното постановление, акцентирайки в своята пледоария, че жалбоподателят не е служител на търговското дружество „К.“ ООД, а на друго дружество. На следващо място намира, че неправилно е била ангажирана неговата лична отговорност за извършеното нарушение, а ако административнонаказващият орган е преценил, че нарушението на ЗУЧК е било извършено, е следвало да ангажира отговорността на неговия работодател. Адв. Д. Т. отправя молба за присъждане на сторените в хода на съдебното производство разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

В проведеното на 11.05.2026 г. открито съдебно заседание по НАХД № 4111 по описа за 2025 г. на Районен съд - Варна, въззиваемата страна зам. кметът на Община Варна се представлява от своя процесуален представител ст. юрисконсулт А. Р., която моли за потвърждаване на наказателното постановление, обосновавайки се, че нарушението е категорично установено, както и не са допуснати някакви нарушения на процесуалните правила в хода на административно - наказателното производство, включително правилно е ангажирана отговорността на физическо лице – строителен работник. Ст.

2 юрисконсулт А. Р. моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Възразява срещу искането на адв. Т. за присъждане на разноски на основание чл. 38 ЗА.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

Около 11:10 часа на 15.07.2025 г. св. П. В. Д. - ст. инспектор „Строителен контрол“ към дирекция УСКОР към община Варна, заедно със св. П. М. В., също служител към дирекция УСКОР към Община Варна, извършили проверка по спазване на забраната за извършване на строително - монтажни дейности във времевия период от 15 май до 01 октомври в УПИ XXXIX - 846 (идентификатор ***), кв. 25, к.к. „Ч.“ гр. Варна, в който имот се извършвал строеж на жилищна сграда с подземни гаражи и басейн.

Св. Д. и св. Вълков установили няколко на брой работника, които извършвали различни дейности на територията на строителния обект, като сред работниците бил и жалбоподателят Х. Р. С., с ЕГН: **********.

Приемайки, че със своите действия на 15.07.2025 г. Х. Р. С. е нарушил разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие, на същата дата 15.07.2025 г. св. П. В. Д. съставил акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирал жалбоподателя за нарушение на посочената нормативна разпоредба.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 25.08.2025 г. зам. кметът на община Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 23а, ал. 1 от Закона за устройството на черноморското крайбрежие наложил на жалбоподателя Х.

Р. С. административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие.

По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

3

Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради следните съображения:

Не е спорно по делото, че жалбоподателят Х. Р. С. е извършвал трудова дейност на територията на строителния обект в УПИ XXXIX - 846 (идентификатор ***), кв. 25, к.к. „Ч.“ гр. Варна, макар, че за прецизност следва да се отбележи, че нито св. Д., нито св. В. успяха да кажат какви точно строително - монтажни дейности е извършвал жалбоподателят на обекта. Единствено в обстоятелствената част на наказателното постановление е допълнено, че жалбоподателят е извършвал монтаж на армировка, но такива доказателства напълно липсват.

Въпреки това съдът приема, че на процесната дата действително Х. Р. С. е извършвал някакви, макар и неустановени с прецизност, строително монтажни дейности, която дейност действително изпълва фактическия състав на разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Закона за устройството на черноморското крайбрежие.

Разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Закона за устройството на черноморското крайбрежие забранява извършването на строителни и монтажни работи в националните курорти по черноморското крайбрежие във времевия период от 15 май до 1 октомври. Втората алинея на цитираната норма предвижда възможност извън случаите по ал. 1 периодът и териториите по черноморското крайбрежие, в които се забранява извършването на строителни и монтажни работи, да се определят от общинския съвет по предложение на кмета на общината. Изключение от правилото е допуснато в четвъртата алинея на нормата, но само за неотложни аварийно - ремонтни работи и геозащитни мерки и дейности.

Т. 1 от Решение № 153 от 24 февруари 2012 г. на Министерски съвет на Република България на основание чл. 76 от Закон за здравето е обявен чрез обнародване в „Държавен вестник“ бр. 18/02.03.2012 г. - Списък на курортите в Република България и определяне на техните граници, като гр. Варна (от к.к. Златни пясъци до нос Галата включително), община Варна, изрично е включен в списъка на климатичните морски курорти от национално значение.

Процесният обект строеж: „К - Г.“ - жилищна сграда с подземни гаражи и басейн се намира на територията на к.к. „Ч.“ в гр. Варна и следователно за него е важала забраната предвидена в чл. 15, ал. 1 от ЗУЧК. В посочения закон 4 липсва легална дефиниция на понятието "строителни и монтажни работи", но по силата на § 2 от ДР на ЗУЧК за неуредените в глави трета, четвърта и пета въпроси се прилагат разпоредбите на Закона за устройството на територията.

Доколкото нормата на чл. 15 от ЗУЧК е включена в глава трета на закона, понятието "строителни и монтажни работи" следва да бъде дефинирано съобразно разпоредбата на § 5, т. 40 от ДР на ЗУТ, според която "Строителни и монтажни" са работите, чрез които строежите се изграждат, ремонтират, реконструират, преустройват, поддържат или възстановяват. От своя страна нормата на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ дефинира понятието "строежи" като надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

В случая съдът не намира за необходимо да изследва въпроса дали въпросните строително - монтажни работи на датата 15.07.2025 г. попадат в обхвата на разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от Закона за устройството на черноморското крайбрежие, доколкото според съда субекта на нарушението е неправилно индивидуализиран от страна на административно - наказващия орган, което представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

Разпоредбата на чл.23а, ал. 1 от Закона за устройството на черноморското крайбрежие предвижда налагане на глоба и имуществена санкция за всяко едно лице, който наруши разпоредбите на чл. 15от Закона за устройство на черморското крайбрежие, но в контекста на забраната за извършване на строителни и монтажни работи, и на дефинициите по § 5, т.38 и т. 40 ЗУТ, при преценката за административнонаказателно отговорните лица, следва да се държи сметка кои са лицата, които изграждат, ремонтират, реконструират, преустройват, поддържат или възстановяват строежите.

Според нормата на чл. 160, ал. 1 ЗУТ участници в процеса на строителството са възложителят, строителят, проектантът, консултантът, физическото лице, упражняващо технически контрол за част „Конструктивна“, 5 техническият ръководител и доставчикът на машини, съоръжения и технологично оборудване.

По арг. от чл. 161, ал. 1 и чл. 163, ал. 1 ЗУТ, изпълнението на условията по чл. 148, ал. 9, т. 2 от ЗУТ, свързани със започването и изпълнението на строежа, е задължение, съответно на възложителя и на строителя.

От приложените към административно - наказателната преписка писмени доказателства се установява, че възложител на строежа е дружеството „С и С Стил“ ЕООД, а изпълнител на строежа е „К.“ ООД, като в т. 14 от условията по Разрешение за строеж № 149/28.10.2024 г., изрично е посочено, че на основание чл. 15 ЗУЧК се забранява извършването на строителни и монтажни работи на територията на к.к. „Чайка“ в периода от 15.05. до 01.10. на текущата година.

Според съда не е справедливо да бъде ангажирана отговорността за допуснатото нарушение на работника, доколкото в случая, според съда, самият работник (жалбоподателят Х. Р. С.) е действал в хипотезата на чл. 25 от ЗАНН. Няма съмнение, че същият е бил строителен работник, ангажиран с извършването на процесните СМР от друго лице. Касае се следователно за изпълнение на неправомерна служебна заповед, дадена му от негов работодател или от лице, непритежаващо това качество, но което му е възложило извършването на процесната дейност срещу заплащане. За да носи нарушителят административно - наказателна отговорност в подобен случай е необходимо заповедта да е съдържала очевидно за него нарушение.