Решение № 266 от 20.10.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. Ихтиман, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радослава М. Йорданова при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Гражданско дело № 20261840100221 по описа за 2026 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, депозирана от „Хепи Кредит“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 9“, бл.

963, ет. 1, срещу Д. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ж.к. „*“, бл.*, вх. А, ет. 5, ап. 15, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за установяване съществуването на парични вземания по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

В исковата молба ищецът твърди, че претендираното вземане произтича от Договор за потребителски кредит SO № * от 10.11.2025г., по силата на който последният е получил сума в размер на 357,90 евро (700,00 лева), която е следвало да върне в 90-дневен срок от сключване на договора, който срок изтича на 08.02.2026г. Съгласно процесния договор за кредит, бил договорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,15%, както и годишен размер на разходите в размер на 46,65%. Твърди се, че длъжникът не е изпълнявал в срок задълженията си за погасяване на задълженията си, като се сочи, че към настоящия момент дължимата главница по договора за кредит е в размер на 357,90 евро, а дължимата възнаградителна лихва, е в размер на 35,43 евро, начислена за периода от 10.11.2025г. до 08.02.2026г.

Поради неизпълнение на процесните вземания, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, по силата на което е образувано ч.гр.д. № */2026г. по описа на Районен съд – Перник, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № */27.02.2026г., съгласно която длъжникът Д. В. С. е осъден да заплати на кредитора „Хепи Кредит“ ООД сумите, както следва: 357,90 евро – непогасена главница по Договор за потребителски кредит SO № * от 10.11.2025г., ведно със законната лихва върху главницата от за периода от 16.02.2026г. до окончателното изплащане на вземането, 35,43 евро– договорна лихва, начислена за периода от 10.11.2025г. до 08.02.2026г., 10,86 евро – държавна такса и 255,62 евро – адвокатско възнаграждение. Срещу така издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК длъжникът е подал възражение по чл. 414 ГПК, където е посочил, че оспорва изцяло вземането и прави възражение за несъразмерност на претендираното адвокатско възнаграждение

1

В срока по чл. 131 от ГПК препис от исковата молба е бил връчен на ответника, като последният не е депозирал отговор на исковата молба.

След изтичане на срока за отговор е постъпило писмено становище, в което ответницата оспорва иска, като твърди, че договорът за потребителски кредит е нищожен, тъй като противоречи на закона и на добрите нрави

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна:

Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК, който е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяването му, което се доказва от приложеното ч.гр.д.

№ */2026 г. по описа на РС-Перник, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № * от 27.02.2026 г. за заплащане на сумата от 357,90 евро – главница по Договор за потребителски кредит с SO No *, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 16.02.2026 г. до окончателното му изплащане и 35,43 евро – договорна лихва за периода от 10.11.2025 г. до 08.02.2026 г., срещу което е подадено надлежно възражение от страна на длъжника.

Страните не спорят, а и от представения индивидуален договор за потребителски кредит SO № * от 10.11.2025 г. се установява, че Д. В. С. е получила сумата от 700 лева (357,90 евро), която е следвало да върне в срок от 90 дни при годишен лихвен процент на в размер на 40,15 % и годишен процент на разходите 46,65 %. Уговорената договорна лихва е в размер на 69,30 евро.

Съобразно представеното платежно нареждане от 18.11.025 г., което не е оспорено от ищеца, ответницата е заплатила сумата от 212,50 лева (108,65 евро).

В проведеното първо съдебно заседание и във връзка с направеното плащане ищецът е оттеглил иска за сумата 73,22 евро главница и 35,43 евро договорна лихва При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Ищецът "Хепи Кредит“ ООД претендира установяване съществуване на вземане за главница в размер на 284,68 евро, представляваща главница по договор за кредит SO No *.

В производството по чл. 422 ГПК за установяване на вземане взискателят следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу него.

Доказателствената тежест за спорните факти се разпределя с оглед на твърденията на страните, т.е. ищецът дължи пълно и главно доказване на фактите, въз основа на които претендира изпълнение от ответника – в случая валидно облигационно отношение между „Хепи Кредит“ ООД и Д. С. по договор за предоставяне на паричен заем. В тежест на ответника е да докаже изпълнение на задължението си за връщане на получената в заем сума.

В хода на производството се установи, че страните са били обвързани от договор за кредит. По делото не се спори, че ищецът е предоставил заемната сума. Страните не спорят и че ответникът е изплатил сумата от 108,65 евро преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Доказателства за други плащания не са представени.

При сключване на договора ищецът е действал в рамките на своята търговска дейност като небанкова финансова институция, а ответникът е физическо лице, като в този случай е бил приложим Закона за потребителския кредит (в сила от 12.05.2010г.).

По тези спорове съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Освен това съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено 2 възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на Върховния касационен съд, ОСГТК).

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда задължителни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК.

Посочените разпоредби имат императивен характер и са приети в защита на обществения интерес и в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори и Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета.

В чл. 21, ал. 1 ЗПК е предвидено, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, а съгласно чл. 22 ЗПК договорът е недействителен когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9.

В случая сключеният между страните договор за потребителски кредит съдържа минимално изискуемото от ЗПК съдържание - размер на заема и валута, в която се предоставя, срок на издължаване, погасителен план, възнаградителна лихва.

Съдът приема, че процесният договор за паричен заем отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, съгласно която договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

На първо място, обстоятелството, че е уговорена една погасителна вноска и не са предвидени други плащания извън договорната лихва, води съда до извода, че договорът не съдържа клаузи, които да противоречат на Закона за потребителския кредит или на добрите нрави.

По отношение на уговореното договорно възнаграждение следва да се съобрази, че по процесния договор е предоставен кредит в размер на 357,90 евро, равностойни на 700 лв., като е уговорена възнаградителна лихва в размер на 35,43 евро. Погасяването е предвидено чрез една вноска При тези параметри договорната лихва възлиза на приблизително 9,90 % от предоставената главница за целия срок на договора или 40,15 % на годишна база.

Само въз основа на съотношението между главницата и общия размер на договорната лихва не може да се направи извод, че уговореното възнаграждение противоречи на добрите нрави, още повече след като същата е под установения в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит размер.

Затова и според съда сключеният договор валидно е обвързал страните в правоотношението, поради което и ответницата дължи връщане на получената в заем сума, ведно с договорната лихва върху нея.

От доказателствата по делото се установи, че ответникът не е изпълнил изцяло задължението си за връщане на цялата получена в заем сума – той е получил в заем 357,90 лева, а е платил 108,65 евро, с което по правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД е погасил договорната лихва и част от главницата., като дължимият остатък възлиза на 284,68 евро.

В този смисъл съдът следва да признае съществуване на вземането на ищеца за 3 главница в претендирания размер

По разноските:

При този изход на спора по делото, в съответствие с чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство – заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, но като се вземе предвид действителният размер на задължението на ответницата.

Първоначално предявеният размер на претенцията, предмет на заповедното производство и последвалия иск по чл. 422 от ГПК, възлиза на общо 393,33 евро (включващ 357,90 евро главница и 35,43 евро договорна лихва). С настоящото решение съдът приема иска за основателен и доказан за сумата от 284,68 евро (само главница), като за разликата ответницата не е дала повод за завеждане на делото. Затова и в нейна тежест следва да бъде възложена сумата от по 7,86 евро за държавна такса за заповедното и за исковото производство и адвокатско възнаграждение от по 185,03 евро за всяко едно от производствата.

Воден от горното С Ъ Д Ъ Т

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ж.к.

„*“, бл.*, вх. А, ет. 5, ап. 15 дължи на „ХЕПИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 9“, бл. 963, ет. 1 сумата от 284,68 евро, представляваща главница по Договор за потребителски кредит SO № * от 10.11.2025г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 16.02.2026 г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ж.к. „*“, бл.*, вх. А, ет. 5, ап. 15 ДА ЗАПЛАТИ на „ХЕПИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин 9“, бл. 963, ет. 1 сумата от 385,78 евро разноски в заповедното и в исковото производство.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________

4