Решение № 214 от 16.07.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Добрич, 16.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Момчева при участието на секретаря Милена Ст. Александрова като разгледа докладваното от Мариана Момчева Административно наказателно дело № 20223230201040 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „***“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя М. А. К. срещу НП № 89/11.06.2021г., издадено от Директора на Регионална здравна инспекция – гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 56 ал. 1 във вр. с чл. 218 ал. 2 от Закона за здравето на основание чл. 218 ал. 2 от Закона за здравето е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява. В придружително писмо изразява становище за неоснователност на подадената жалба, а наказателното постановление, като правилно и законосъобразно прави искане да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок.

1

Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган.

От фактическа страна:

По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:

При извършена проверка на 15.04.2021г. от инспектор И. П. М. - В. от отдел ДЗК във връзка със спазване на противоепидемичните мерки спрямо COVID – 19 в кафе – аперитив „***“, гр. Д., бул. „***, експлоатирано от „***“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя М. А. К. е установено, че юридическото лице е допуснало в стопанисвания от него обект извършване на тютюнопушене от клиенти в закритата търгиовска зала на кафе – аперитив „***“.

С посоченото жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 56 ал. 1 от Закона за здравето. Проверката е извършена съвместно с представители на Първо РУ на МВР – гр. Добрич.

Административната отговорност за нарушението по чл. 56 от Закона за здравето може да бъде насочена както към физическото лице, което пуши цигарата, така и към юридическо лице, което допуска в управляван от него обект да се употребяват по този начин тютюневи изделия - по аргумент от приложимата санкционна разпоредба - чл. 218 ал. 2 до ал. 3 от ЗЗ. Очевидно законът допуска да бъде ангажирана отговорността на стопанисващото обекта юридическо лице за нарушението на забраната за тютютопушене. На базата на всички събрани по делото гласни и писмени доказателства съдът намира, че обстоятелствата, описани в АУАН и наказателното постановление, както и заявени от актосъставителя и свидетелите по АУАН , са установени по безспорен начин. Установено е категорично, че в заведението, обект на проверката, клиенти пушат тютюневи изделия.

Тъй като в разпоредбата на чл. 218 ал. 2 от ЗЗ , като субект на нарушението по чл. 56 ал. 1 от ЗЗ са предвидени и юридическите лица и доколкото нарушението е резултатно – а именно констатиране на нарушение 2 на забраната за тютюнопушене, самият установен факт, води до основание за ангажиране на отговорността и на юридическото лице, стопанисващо обекта и то по смисъла на чл. 218 ал. 2 З акона за здравето, като безвиновна такава отговорност. При поведението си търговецът дължи резултат – спазване на забраната за тютюнопушене, а не усилие за организация на дейността си по подходящ начин. Доколкото жалбоподателят не оспорва фактите по делото, а и доколкото не бяха ангажирани каквито и да било доказателства, в обратна насока, то и правилен се явява извода, обективиран в процесните АУАН и НП за нарушение на забраната, визирана в нормата на чл. 56 ал. 1 от ЗЗ .

Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 218 ал. 2 от ЗЗ , която предвижда, че на юридическо лице, което допусне в управляван от него обект извършването на нарушение на чл. 56, се наказва с имуществена санкция от 3 000 до 5 000 лв.

Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред, който е тежестта на нарушението, като е наложил имуществената санкция в нейния минимален размер от 3 000 лв.

Правилно е посочена санкционната разпоредба, като административнонаказващият орган няма задължението да посочва и конкретното предложение, така че основанието за налагане на санкцията е ясно и разбираемо, посочено по недвусмислен начин и не се нарушават правата на жалбоподателя. Наказание в този размер би въздействало предупредително и възпитателно, както на самия нарушител за спазването на установения правен ред, така и на останалите субекти на законодателството, като прояви своята възпитателна цел.

Не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице "маловажен случай" на административно нарушение. Както вече беше посочено, при тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Категорично извършеното нарушение не е маловажен случай, доколкото целта на нарушената материална норма е да гарантира здравето на хората. В случая се касае до затворено помещение, където се събират множество хора. Съобразявайки конкретиката на 3 нарушението и като се взеха предвид степента на засягане на обществените отношения /конкретно свързани с опазване здравето на хората/, съдът намира, че настоящото нарушение не може да се приеме като такова с незначителни вредни последици, то пряко нарушава законовата забрана за тютюнопушене на обществени места, поради което правилно е преценено, че същото не е маловажен случай.

Поради това издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на спора и направената претенция от страна на въззиваемата страна, на основание чл. 63д от ЗАНН в ъ в вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът счита, че разноски следва да се възложат в тежест на жалбоподателя. Като съобрази фактическата и правна сложност на делото, обема на реално осъщественото процесуално представителство, намира, че дължимото юрисконсултско възнаграждение възлиза в размер на 100 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 89/11.06.2021г., издадено от Директора на Регионална здравна инспекция – гр. Добрич, с което на „***“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя М. А. К. за нарушение по чл. 56 ал. 1 във вр. с чл. 218 ал. 2 от Закона за здравето на основание чл. 218 ал. 2 от Закона за здравето е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя М. А.

К. да заплати на Регионална здравна инспекция – гр. Добрич сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 4