Решение № 277 от 20.10.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. Пловдив, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно търговско дело № 20255001000327 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №33 от 02.04.2025г., поправено с Решение №36 от 03.04.2025г., постановено по т.дело №71/2024г. по описа на Окръжен съд*********, „Застрахователна компания Лев Инс“АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Студентски, бул.“Симеоновско шосе“№67А, е осъдено да заплати на Н. А. А. с ЕГН:**********, от с.***********, общ.*********, ул.“***************“№16, сумата от 27500лв., от която 2500лв. обезщетение за имуществени вреди и 25000лв. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие телесни увреждания, причинени й от А.Е.С. като водач на МПС марка „Мерцедес“, модел „Е 220“, с рег.№**********, със застраховка „Гражданска отговорност“ по полица **************** със срок на покритие 21.07.2023г.-20.07.2024г., ведно със законната лихва за забава, считано от 14.02.2024г. до окончателното 1 изплащане на обезщетенията, като предявеният като частичен иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 25000лв. до пълния предявен като частичен от 70000лв. размер от 50000лв. е отхвърлен като неоснователен, и „Застрахователна компания Лев Инс“АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Студентски, бул.“Симеоновско шосе“№67А, е осъдено, на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв, да заплати на адв.Г. Б. Х., член на САК, личен номер на адвоката **********, адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца в размер на 3420лв. с ДДС, а в полза на бюджета на съда да заплати държавна такса от 1100лв. и разноски в размер на 260,90лв., като Н. А. А. с ЕГН:**********, от с.***********, общ.*********, ул.“***************“№16, е осъдена да заплати на „Застрахователна компания Лев Инс“АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Студентски, бул.“Симеоновско шосе“№67А, деловодни разноски в размер на 196,06лв., съобразно отхвърлената част на заявената претенция.

Недоволна от така постановеното решение е останала жалбоподателят Н.

А. А., която чрез пълномощника си адв.Г. Х. го обжалва в частта му, с която е отхвърлен предявения от нея иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдения размер от 25000лв. до пълния предявен от 50000лв. като частичен от 70000лв., с доводи за неправилност като несъобразено със събраните доказателства относно характера и тежестта на претърпените увреждания, продължителността на възстановителния период, психо-емоционалното отражение на травмите и социално-икономическите условия в страната, и претендира за отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на пълния предявен размер на обезщетението със законна лихва от 14.02.2024г., както и сторените пред двете инстанции разноски.

Въззиваемата страна „Застрахователна компания Лев ИНС“АД е депозирала чрез пълномощника адв.В. Д. писмен отговор на въззивната жалба със съображения за нейната неоснователност и искане за потвърждаване на решението.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено 2 следното:

Предявени са от Н. А. А. против „ЗК Лев Инс“АД искове с правна квалификация чл.432,ал.1 от КЗ за сумата от 50000лв. /след допуснатото с протоколно определение от 12.03.2025г. при условията на чл.214,ал.1 от ГПК изменение на иска досежно неговия петитум чрез увеличаване на първоначално предявения размер от 30000лв./, частично от 70000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, и за сумата от 2500лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от нея вследствие получените при ПТП на 03.02.2024г., на път PAZ 1122, между с.*********** и с.Ивайло, причинено по вина на водача А.Е.С. при управление на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е220“, с рег.№**********, за който е сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с полица ******************, валидна от 21.07.2023г. до 20.07.2024г., травматични увреждания – счупване на дясната бедрена кост, закрито със съществена дислокация на фрагментите, оток на палеца на лявото стъпало, ведно със законната лихва от 14.02.2024г. до окончателното изплащане на сумите.

С отговора на исковата молба ответникът е признал наличието на валидно застрахователно правоотношение и механизма на произшествието.

Оспорил е то да е настъпило по вина на водача на лекия автомобил, както и иска за обезщетение за неимуществени вреди по размер, считайки претендирания за прекомерен по смисъла на чл.52 от ЗЗД и навеждайки възражение за съпричиняване, изразяващо се в пътуване без поставен обезопасителен колан.

С допълнителната искова молба ищецът е оспорила възраженията относно размера на обезщетението за неимуществени вреди и за съпричиняване с твърдения да е пътувала с поставен предпазен колан.

С подадена в хода на производството молба вх.№10368/06.11.2024г. ответникът е признал произшествието да е настъпило по вина на водача и е оттеглил възражението си за съпричиняване поради непоставяне на обезопасителен колан.

С частично обжалваното първоинстанционно решение е прието, че процесното ПТП е настъпило по вина на А.Е.С., който като водач лекия автомобил с рег.№********** със сключена валидна към този момент 3 застраховка „Гражданска отговорност“ в нарушение на разпоредбите на чл.5,ал.1,т.1 и чл.20 от ЗДвП е управлявал автомобила с несъобразена скорост, вследствие на което при навлизане в десен завой изгубил контрол върху движението и автомобилът напуснал пътното платно, отклонявайки се в дясно, и е попаднал в крайпътния отводнителен канал. Прието е, че вследствие на удара ищецът А. е претърпяла травматично увреждане – фрактура на дясна бедрена кост, наложила оперативна интервенция за открито наместване с поставяне на импланти, гипсова имобилизация и медикаментозна терапия. При определяне на размера на дължимото й се обезщетение за неимуществени вреди е отчетено, че, според заключението на СМЕ, тя е търпяла болки и страдания с по-интензивен характер през първите дни, които са били най-силни при получаване на увреждането и непосредствено след това до хоспитализирането й, когато след проведената обезболяваща терапия интензитет им е бил редуциран, като същите са били силни и в следоперативния период, през първите месеци от който е търпяла и физически и психически дискомфорт вследствие наложената имобилизация, ограничаваща движенията и самообслужването й. Възстановителният процес е бил с нормална продължителност, дори по-малко от година, заради естеството на травмата и младата възраст, с оглед и на установеното от събраните гласни доказателства, че 10 месеца след травмата и през деветия месец от бременността си тя е била в състояние да предприеме пътуване до Кипър и до Лондон. Към момента същата е напълно възстановена от гледна точка на правилното и пълно срастване на костите на мястото на травмата, а остатъчните последици като накуцваща походка и ограничение в движенията на колянната и тазобедрената става се дължат на небрежност към възстановителния процес – липса на провеждани физиотерапевтични и рехабилитационни процедури, и са обратими. Като трайна и необртима последица от увреждането е прието, че ищецът, според вещото лице, ще изпитва търпими непродължителни болки при промяна на климатичните условия. Взети са предвид изпитваните от нея душевни терзания, установени от показанията на свидетеля – била стресирана, изпитвала болки през време на бременността и трудности впоследствие при отглеждането на детето, като е прието, че тези негативни преживявания не надхвърлят типичните за подобен случай и не са оказали трайно и сериозно отражение върху психиката й.

Отречено е да е претърпяла и други увреждания – контузия на главата, 4 натъртвания и хематоми по тялото и одрасквания по лицето, за каквито говори свидетелката и каквито не са описани в исковата молба. При тези обстоятелства размерът на обезщетението е определен на 25000лв. Приета е за основателна претенцията за обезщетение за имуществени вреди в размер на 2500лв., представляваща разходи за заплатени консумативи.

Настоящата инстанция, с оглед правомощията си по чл.269 от ГПК, намира първоинстанционното решение за валидно, а в обжалваната му част и за допустимо. Ищецът А. е предявила претенцията си за плащане на обезщетение за неимуществени вреди с получена от застрахователя на 14.02.2024г. застрахователна претенция и в срока по чл.496,ал.1 от КЗ застрахователят не е заплатил такова, при което са налице процесуалните предпоставки по чл.498,ал.3 от КЗ.

Спорът във въззивното производство се концентрира единствено около размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, с оглед действително претърпените такива и техния характер, доколкото първоинстанционното решение не се обжалва в осъдителната му част относно присъденото обезщетение от 25000лв., а за разликата над този размер до пълния предявен като частичен от 70000лв. размер от 50000лв., както и не се обжалва относно присъденото обезщетение за имуществени вреди от 2500лв., при което елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, обуславящи функционално отговорността на застрахователя по прекия иск по чл.432,ал.1 от КЗ на увреденото лице, са установени със задължителна сила по обвързващ начин с влязлото в сила в необжалваните му осъдителни части първоинстанционно решение.

Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД при съобразяване с конкретните обективни обстоятелства от значение за степента и интензитета на търпените физически, психически и емоционални болки и страдания, и с оглед на социално-икономическите условия в страната към датата на деликта, от когато възниква отговорността.

От представената епикриза на „МБАЛ-*********“АД и медицинската документация във връзка с престоя в посоченото лечебно заведение, както и от изготвеното въз основа на тях и след извършен на 20.01.2025г. личен преглед заключение от 21.01.2025г. на СМЕ с вещо лице д-р Д.П., се 5 установява, че вследствие на удара при пътно-транспортното произшествие А. е претърпяла дислоцирано счупване на диафизата на дясната бедрена кост, закрито, и контузия в областта на палеца на левия крак, която втора травма не е отчетена при определяне на размера на обезщетението от първоинстанционния съд. Други травми не са документирани, включително сочените от ангажирания от ищеца свидетел Й.В., нейна леля, изпадане в безсъзнание, контузия на главата с продължили цял месец болки, натъртване на рамото, синини и драскотини по челото, каквито не са упоменати и в исковата молба, поради което, противно на възраженията в жалбата, такива правилно не са зачетени от първоинстанционния съд. На 05.02.2024г. тя е оперирана със спинална анестезия, при което е било извършено открито наместване на фрактурата на дясната бедрена кост и вътрешна фиксация със заключен интрамедуларен пирон, като при гладко протичане на следоперативния период е изписана на 12.02.2024г. за домашно лечение с дадени указания и предписан антикоагулант за в къщи. Най-силна физическа болка е изпитвала от момента на настъпване на увреждането до хоспитализацията й, като болките са били поносими около инвазивните мероприятия и впоследствие бавно и постепенно са се редуцирали под действието на проведената обезболяваща терапия, а след около месец при нормално протичане на оздравителния процес вече са били незначителни и затихващи. Първоначално, според св.В., Н. е била на легло, а след това започнала да се движи с патерици, каквито, според експерта, е ползвала за срок от три месеца. Не е имала външна имобилизация. При прегледа са установени оперативни цикатрикси – три в горната и два в долната част на дясното бедро. Според заключението, оздравителният и възстановителният период трае общо около 12-13 месеца, когато окончателно приключва костното срастване, след което металите се отстраняват под обща анестезия, който период включва и рахабилитационния процес, и болният се приема за напълно оздравял при условие, че оздравителният процес е преминал без усложнения. За стимулиране на костното срастване способства и „отключването“ на пирона с втора операция след 30-35 дни при преценка на специалист след контролен преглед, за да се разреши ранно внимателно натоварване на крайника, при което срастването става по-бързо. Такава операция при А. не е била направена. След изготвяне на заключението от ищеца са представени рентгенови снимки, въз основа на които при 6 изслушването му в съдебно заседание на 12.03.2025г. вещото лице е констатирало и потвърдило настъпилото при нея пълно и правилно костно срастване. Пояснило е, че установеното при прегледа леко накуцване на дясно няма връзка с пирона, а намаленият с по 30 градуса обем при свиване на дясната колянна става и тазобедрената става е по причина, че А. е натоварвала крайника и не го е пазила и най-вече, че не е провеждала рехабилитация, като не се е ангажирало с прогноза относно посочените усложнения, противно на приетото от първоинстанционния съд те да са обратими, а като прогноза е посочило, че и за в бъдеще при промяна на времето ще има търпими, променливи, непродължителни болки в областта на фрактурата.