Акт от 26.04.2017, Административен съд - Монтана

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 151/26.04.2017 г. гр. Монтана

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Административен съд – Монтана, касационен състав, в публичното заседание на двадесет и първи април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Мария

Ницова

Членове: Момчил Таралански

Бисерка

Бойчева при секретаря А.А. и с участието на прокурора Галя А., като разгледа докладваното от съдия Таралански касационно административно-наказателно дело № 97 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 АПК във връзка с чл.63 ЗАНН.

С решение № 19/09.02.2017 г. по АНД № 264/2016 г. по описа на Районен съд – Лом е потвърдено наказателно постановление № 12-000445/11.05.2016 г. на Директор Дирекция „Инспекция по труда” – Монтана, с което на „Г*** Г*** “ ЕООД, с ЕИК * на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда КТ) във връзка с чл.414, ал.3 КТ е наложена имуществена санкция в размер 1 500 лева за нарушение на чл.62, ал.1 във връзка с чл.1, ал.2 КТ.

Жалбоподателите „Г*** Г*** “ ЕООД, чрез законния си представител, обжалват решението и в жалбата развиват доводи, че е постановено в нарушение на материалния закон, поради което моли да се отмени решението и потвърденото с него наказателно постановление.

Ответниците по касационната жалба

Дирекция „Инспекция по труда” – Монтана, чрез процесуалния си представител в писмено становище, депозирано за съдебно заседание, оспорват жалбата и молят съда да остави в сила обжалваното решение, навеждайки доводи за безспорно установено нарушение и липса на допуснати на фазата пред наказващия орган на съществени нарушения на процесуални правила, които да са довели до нарушаване на правото на защита на административно-привлеченото лице.

Окръжна прокуратура – Монтана, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Настоящият състав на Административен съд – Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по 211 АПК от надлежна страна, взела участие във въззивното производство, за която постановения съдебен акт е неблагоприятен и поради това, имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

За да постанови обжалвания съдебен акт, с който е потвърдил наказателното постановление, съставът на Районен съд – Лом е приел от фактическа страна, че при извършена проверка на 14.04.2016 г. по спазване на трудовото законодателство от ДИТ – Монтана, в шивашки цех, в гр. Лом, ул. „Б***“ № * , обект на „Г*** Г*** “ ЕООД, било констатирано, че дружеството в качеството на работодател е допуснало в шивашкия цех да работи М*** Ц*** Б*** , като шивач, престирайки работна сила с фиксирано работно време от 08.15 до 16.00 часа и работно място, без отношенията при предоставяне на работна сила да са уредени, като трудови правоотношения и без лицето да има предварително сключен трудов договор в писмена форма, с което са нарушени разпоредбите на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл.1, ал.2 от КТ. За това нарушение на 19.04.2016 г. в присъствието на законния представител на жалбоподателя, е съставен и връчен АУАН № 12-000335, като при връчването на АУАН, лично на законния представител на жалбоподателя, същия не е отбелязал възражения по акта. Въз основа на акта е издадено и обжалваното НП.

От правна страна въззивният съд е приел, че инкриминираното в атакуваното НП деяние съставлява от обективна страна административно нарушение, за което ангажирана отговорността на жалбоподателя, доколкото било безспорно, че на 14.04.2016 г. в 14.40 ч. допуснато от работодателя лице М*** Ц*** Б*** работела като шивач, като това е ставало при определено работно време, без да имало сключен валиден трудов договор в писмена форма. Това се установявало и от лично попълнения от лицето констативен протокол, в който Ц*** е посочила, че работи като шивач, като е посочила работното си време от 8.15ч. -16.00 часа. Съдът не е възприел възражението в акта, че лицето било тествано и реално не престирало работна сила, като е възприел в мотивите на обжалваното решение, че законодателството уреждало тестването да става с договор за изпитване, поради което дружеството-жалбоподател осъществило от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.416, ал.5, във вр. с чл. 414, ал. 3