Определение № 18751 от 03.10.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 10237/2025
- Вид
- Определение № 18751
- Подписан
- 03.10.2025
- В сила
- 03.10.2025
- Състав
- Мариана Георгиева, Йоанна Наскова Станева, Димитър Ковачев
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 10, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 10, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 11, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 17, ал. 6 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 9, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 18751 гр. София, 03.10.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мариана Георгиева
Членове:
Димитър Ковачев
Йоанна Н. Станева като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20251100510237 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба от 08.05.2025г., наречена „въззивна жалба“, срещу Решение № 7471/28.04.2025г., постановено по гр. дело № 53414/2024г. по описа на СРС, 83ти състав /с характер на определение/, с което е прекратено на основание чл. 130 ГПК като недопустимо производството по гр. дело № 53414/2024г. по описа на СРС, 83-ти състав с оглед подадената извън преклузивния тримесечен срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН молба с вх. № 285919/10.09.2024г. от А. Л. И. срещу Б.В.П..
В жалбата са изложени съображения, че пред първата инстанция не били дадени указания за ангажиране на допълнителни доказателства по отношение на здравословното състояние на молителката, което имало отношение към допустимостта на депозираната молба по ЗЗДН. Твърди, че съдът неправилно бил възприел, че молителката нямала уважителна причина за пропускане на срока, както и неправилно бил приел, че срокът бил изтекъл на 26.08.2024г., както и че здравословното й състояние не било до степен, че да не може да потърси защита през посочения период. Сочи, че по делото било представено медицинско направление, издадено на 05.08.2024г. от лекуващ лекар д-р М. Т.а при АГ ППМП, относимо за период от 05.08.2024г. до 23.08.2024г., през който период по отношение на молителката било установено, че страда от сърдечна аритмия, системни панически атаки, световъртеж, болки в ставите с трудна подвижност. Твърди, че й било предписано лечение в домашно-стаен режим с медикаменти- ксанакс, валериан, мента и глог, както и допълнителни медикаменти по отношение на констатираното сърцебиене. Било представено и Експертно решение № 90626 от 29.01.2024г. от Университетска първа МБАЛ „Йоан Кръстител“ ЕАД, че по отношение на молителката било налице заболяване аортна /клапна/ инсуфициенция, свързана със сърцебиенето, паник атаките и световъртежите. Поддържа, че независимо че съдът прекратява производството, с решението на практика били изложени мотиви по същество. Твърди, че за обстоятелството, че съдът намира, че производството е 1 недопустимо, се узнава едва с постановеното решение. Искането към съда е да обезсили като недопустим обжалвания акт, евентуално да го отмени като неправилен. Направено е искане да бъде допълнен изготвения проект за доклад като бъде разпределена правилно и законосъобразно доказателствената тежест като бъде предоставена възможност за ангажиране на допълнителни доказателства пред въззивната инстанция, свързани с процесуалната допустимост на молбата по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от Б.В.П., с който се оспорва жалбата. Твърди, че правилно първоинстанционният съд бил приел, че молбата по ЗЗДН била депозирана на 10.09.2024г. и била процесуално недопустима като подадена извън срока по ЗЗДН, който бил изтекъл на 26.08.2024г. Счита, че за наличието на обективна невъзможност не били представени никакви доказателства. В молбата от 14.09.2024г. молителката била посочила, че обективната невъзможност за депозиране на молбата в тримесечния срок се дължала, както на страха от сезиране на съдебен орган за разглеждане на настоящото производство, така и отсъствието й от гр. София през целия месец август.
След указания на първоинстанционния съд с последваща молба молителката твърдяла, че страда от заболявания, които била пропуснала да спомене в първоначалната си молба. Счита, че молителката се опитвала да доказва нетрудоспособност за определен период от време, без да предоставя амбулаторни листове за реално извършени прегледи и болнични листове. По отношение на приложеното решение от 29.01.2024г. твърди, че същото било неотносимо към твърдения времеви период на невъзможност да бъде подадена молбата в тримесечния срок, считано от твърдения акт от 26.05.2024г. По отношение на необходимостта от даване на указания сочи, че на стр. 6 от молбата било посочено, че „По изложените причини, моля съдът да приеме, че настоящата молба е подадена в срока по чл. 10 ЗЗДН, като в хода на съдебното производство чрез гласни доказателствени средства ще бъдат представени доказателства за отсъствието на молителката от гр. София, което е препятствало възможността й да депозира молбата на по-ранен етап“. Поддържа, че на молителката не е следвало да бъдат давани указания, доколкото в молбата било заявено, че ще доказва твърденията си чрез гласни доказателствени средства. Сочи, че първоинстанционният съд правилно бил прекратил производството с крайния си съдебен акт, тъй като в изпълнение на указанията на СГС и предвид разпоредбата на чл. 235 ГПК бил преценил всички доказателства по делото преди прекратяването му. Правилно СРС бил приел, че не били ангажирани никакви доказателства относно амбулаторни листове, епикризи, болнични листове, медицински удостоверения и други, които да съдържат категорични и безспорни данни за реално възникнала необходимост от провеждане на домашно лечение на молителката, както и да обосноват наличие на каквото и да е тежко физическо и/или психическо състояние, което да било основна причина да не може да подаде молбата в тримесечния срок. Сочи, че св. П. била разпитвана за процесния случай като в производството пред СРС, 37-ми състав по гр. дело № 41998/2024г. твърдяла, че насилието се било осъществило на друга дата, както и че не си спомня на коя дата бил балът й като от една страна сочела, че насилието било осъществено преди бала й, а в следващото изречение, че било след бала й. Искането към съда е да остави без уважение жалбата и да потвърди 2 решението.
Подадена е и частна жалба от 10.07.2025г., подадена от А. Л. И. срещу Определение № 26567/18.06.2025г., постановено по гр. дело № 53414/2024г. по описа на СРС, 83-ти състав.
В жалбата са изложени съображения, че обжалваното определение съдържало множество противоречия като били посочени взаимоизключващи се мотиви по отношение на размера на претендирания от ответника адвокатски хонорар от 1560 лева. Сочи, че не могат да бъдат споделени доводите на съда, че делото се отличавало с фактическа и правна сложност, което да обуславяло адвокатски хонорар за прекратено производство в подобен размер. Твърди, че критерии за прекомерността не можели да бъдат квалификацията, опита или специализацията на адвоката на другата страна, условията, при които била възложена и предоставена правната помощ, както и времето на извършването и спешността й. Счита, че от значение за прекомерността на възнаграждението било реално извършените от пълномощника на другата страна действия по делото във връзка с предоставянето на правната услуга. По отношение на пар. 5, т. 4, изр. 2 и 3-то ЗИДЗА сочи, че по делото били представени доказателства за оказана безплатна правна помощ на А. И., поради което искането по чл. 78, ал. 5 ГПК било относимо към възражението за прекомерност. Искането към съда е да отмени определението, с което е отхвърлено искането за изменение на решението в частта за разноските.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от Б.В.П., с който се оспорва същата. Изложени са съображения, че по делото били проведени 2 съдебни заседания- на 17.12.2024г. и на 11.03.2025г. Твърди, че по делото се бил запознал с молбата на жалбоподателката, която се състояла от 9 страници, с декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, приложенията към тях, както и уточнителната молба. Бил изготвен отговор на молбата от 12 страници, в които бил изложил подробни аргументи за недопустимост и неоснователност на молбата. В първото по делото съдебно заседание бил поддържал отговора на молбата, както и релевираните с него доказателствени искания. В съдебното заседание на 11.03.2025г. бил участвал активно в разпита на двамата допуснати свидетели, както и били направени допълнителни доказателствени искания. Счита, че с оглед правната и фактическата сложност на делото, подадените отговор на молба по ЗЗДН и писмени бележки, участие в две открити съдебни заседания, събиране и анализ на доказателства, правилно първоинстанционният съд бил уважил претенцията за адвокатско възнаграждение.
Поддържа, че следвало да се вземе предвид, че производството не се развивло по реда на ГПК, а по реда на специалния закон- ЗЗДН, което обосновавало значително по-кратки срокове за реакция на ответника в производството по ЗЗДН. Искането към съда е да остави без уважение частната жалба като неоснователна и недоказана.
Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на жалбоподателя и възраженията на насрещната страна, и прецени представените доказателства, намира следното:
СРС, 83-ти състав е бил сезиран с молба за защита от домашно насилие, подадена от 3
А. И. срещу Б.П.. В молбата е посочено, че на 26.05.2024г. разговаряли в гр. Копривщина като разговорът преминал в скандал. Молителката се обадила на дъщеря им Е. да се прибере, за да поговорят тримата. След като детето се прибрало, отново започнал скандал, като Б.П. се изправил и упражнил физическо насилие спрямо нея като я хванал силно за блузата в областта на гърдите в присъствието на дъщеря им, при което Е. скочила пред него и той останал шокиран. В молбата е посочено, че същата се подава извън тримесечния срок по чл. 10 ЗЗДН като обективната невъзможност за депозиране на молбата в тримесечния срок се дължала, както на страха от сезиране на съдебен орган за разглеждане на производството, така и на отсъствието й от гр. София през почти целия месец август, за което ще бъдат ангажирани гласни доказателствени средства.
Към молбата е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която е посочено, че на 26.05.2024г. били в гр. Копривщица в семейния хотел, построен с парите на А. И., но понастоящем собственост на юридическото лице „Е. ФЕ. Хаус“, ЕИК 201441971. Същата вечер около 20 ч започнал разговор, който прерастнал в скандал като Б.П. не спирал да крещи. Поводът бил, че не били поканени родителите му на бала на дъщеря им Е. П.. А. И. се обадила на дъщеря си Е. П. по телефона, докато текъл скандала. А. И. била разплакана по телефона и помолила Е. П. да се прибере веднага, за да говорят. Е. П. видяла майка си ревяща и седяща на дивана в хотела, като през това време Б.П. изскочил от спалнята и вдигайки отново скандал, хванал А. И. за фланелката в областта на гърдите със сила и я разтресъл със злоба.
С разпореждане от 10.09.2024г. съдът е указал на молителя в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателство за наличие на уважителни причини за пропуснатия тримесечен срок за образуване на дело по ЗЗДН; да посочи конкретно къде, кога в колко часа /точен или приблизителен час/ се е случил акта на насилие; да се посочи конкретно в какво се изразява системния физически или психически тормоз над молителката.
С молба от 16.09.2024г. молителката е посочила, че в периода от 05.08.2024г. до 23.08.2024г. е страдала от сърдечна аритмия, системни панически атаки, световъртеж, болки в ставите с трудна подвижност, както и че й било предписано лечение в домашно-стаен режим и прием на медикаменти- ксанакс, валериан, мента и глог, както и допълнителни медикаменти по отношение на констатираното от лекуващия лекар сърцебиене. Посочено е, че в периода от 05.08.2024г. до 23.08.2024г. молителката била в абсолютна невъзможност да предприеме фактически или правни действия за депозиране на молба по ЗЗДН предвид здравословното й състояние, световъртежите, паник атаките, сърцебиенето, които през този период били особено обострени. Това наложило пълна изолация на молителката с домашностайно лечение. Посочено е, че актът на физическо насилие се случил на 26.05.2024г. в гр.
Копривщица и се изразявал в хващане за блузата на молителката от страна на ответника, разтрисането й със сила и изблъскването й като баталната сцена се състояла в гр.
Копривщица, ул. ********, хотел „Е. ФЕ. Хаус“, при което същата се заплакала от безпомощност.