Определение № 1443 от 27.03.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1443 гр. София, 27.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Светлана Калинова Касационно гражданско дело № 20238002103957 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 8442/27.06.2023г., подадена от А. С. Б., С. Г. Б. и Е. Г. С., чрез процесуалния представител адвокат Ц. Р. от АК Б., срещу решение № 176/04.04.2023г. по в. гр. д. № 885/2022г. на Благоевградския окръжен съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение № 906674 от 07.07.2022г. по гр. д. № 128/2021г. на Благоевградския районен съд, е отхвърлен предявеният от касаторите срещу Х. А. К., Роза А. Ц. и С. С. Ц. положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК - за признаване за установено между страните, че ищците са собственици на недвижими имоти, които съгласно нотариален акт № 30, том III, дело № 444/27.09.1978г. на PC - Б. представляват дворно място от 300 кв.м., ведно с построената върху него паянтова жилищна сграда, състояща се от зимнично помещение и един етаж от две стаи, при съседи:

Д. Б., М. В. и улица, като същите имоти, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], представляват ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор [№] , по кадастралните карти и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-32/10.05.2006г., целият с площ от 2 126 кв.м., със стар номер по предходен план: 108056, при съседи на ПИ:

ПИ с идентификатор [№]; [№]; [№]; [№] и сграда с предназначение „друг вид сграда за обитаване“, заснета с идентификатор [№], изградена в ПИ с идентификатор [№] по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], със застроена площ от 82 кв.м., на основание наследствено провоприемство, като е отхвърлен съединеният иск по чл.

537, ал. 2 ГПК за отмяна на констативен акт нотариален акт за собственост, издаден на основание давностно владение и наследство № 56, том V, рег.№ 10754, дело № 650/16.10.2013г. на нотариус И. К. - нотариус с район на действие БРС и вписана в НК № 1

241.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при нарушаване на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат уважени със законните последици.

Касаторите твърдят, че е налице противоречие в мотивите на обжалваното въззивно решение, доколкото от една страна съдът е приел, че няма идентичност по отношение на имотите, а от друга страна по отношение на същите имоти е приел, че ответниците са доказали изтекла в тяхна полза давност.

Поддържат, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като същото е лаконично по отношение разглеждане, обсъждане и анализ на събраните по делото доказателствата, както и по отношение на правните изводи, които са обосновали крайния резултат, считат, че „елементарно, повърхностно и избирателно“ са разгледани само някои от събраните по делото доказателства, а що се отнася до тяхното обсъждане, анализ, преценка и формиране на собствени правни изводи, такива в решението липсват. Твърдят, че наведените с въззивната жалба оплакванията изобщо не са разгледани от въззивния съд.

Считат, че съдът е постановил решението си при съществено нарушение на съдопроизводствените правила като е приел, че липсват доказателства за идентификация на имота, предмет на делото.

Поддържат, че по делото е било безспорно обстоятелството, че къщата, която ответниците са надстроили е именно имота, принадлежал на наследодателя на ищците като въззивният съд не е обсъдил събраните гласни доказателства в тази насока.

Касаторите твърдят, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради факта, че съдът е разгледал заявеното от ответниците възражение за изтекла придобивна давност, без същото да е редовно направено с отговора на исковата молба.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпроса: длъжен ли е въззивният съд да разгледа, анализира и прецени всички доказателства, да обсъди и се произнесе по всички доводи и съображения на страните, по направените от тях доказателствени искания, като конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава възприетата фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва и на кои не, кои възприема и кои не. По въпроса се поддържа, че въззивното решение противоречи на решение № 173 от 06.11.2020г. по гр.д.№ 4404/2019г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 411 от 27.10.2011г. по гр.д.№ 1857/2010г. на ВКС, ІV г.о., решение № 149 от 03.07.2012г. по гр.д.

№ 1084/2011г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 3 от 22.07.2013г. по гр.д.№ 534/2012г. на ВКС, ІV г.о., решение № 22 от 24.02.2015г. по гр.д.№ 458/2014г. на ВКС, І г.о, решение № 10 от 01.02.2012г. по гр.д.№ 130/2011г. на ВКС, І г.о, както и на Тълкувателно решение № 1 /2013 2 от 09.12.2013г. на ВКС, Общо събрание на ГК и ТК.

Поддържа се и становище за „очевидна неправилност” на атакуваното решение като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационна жалба Х. А. К., Роза А. Ц. и С. С. Ц., чрез процесуалния си представител адвокат А. Б., изразяват становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.

283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

Производството пред първата инстанция е образувано по предявен от А. С. Б., С. Г. Б. и Е.

Г. С. срещу Х. А. К., Роза А. Ц. и С. С. Ц. положителен установителен иск за собственост за признаване за установено между страните, че ищците са собственици на недвижими имоти, които съгласно нотариален акт № 30, том III, дело № 444/27.09.1978г. на PC - Б. представлява дворно място от 300 кв.м., ведно с построената върху него паянтова жилищна сграда, състояща се от зимнично помещение и един етаж от две стаи, при съседи: Д. Б., М.

В. и улица, като същите имоти съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] представляват ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор [№], по кадастралните карти и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-32/10.05.2006 г., целият с площ от 2 126 кв.м., със стар номер по предходен план: 108056, при съседи на ПИ: ПИ с идентификатор [№]; [№]; [№] и сграда с предназначение „друг вид сграда за обитаване“, заснета с идентификатор [№], изградена в ПИ с идентификатор ***, със застроена площ от 82 кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], на основание наследствено правоприемство, както и иск по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на констативен акт нотариален акт за собственост, издаден на основание давностно владение и наследство № 56, том V, рег.№ 10754, дело № 650/16.10.2013г. на нотариус И. К. - нотариус с район на действие БРС и вписана в НК № 241 г. Твърдят, че са придобили правото на собственост като наследници на С. Б., починал на 09.03.1996г., на когото имотът е бил продаден от неговия баща А. (С.) Х. Б. през 1978г. Правния си интерес от предявяването на иска обосновават с обстоятелството, че на 16.10.2013г. е съставен нотариален акт по обстоятелствена проверка, с който С. С. К., наследодател на Х. А. К. и Роза А. Ц., е призната за изключителен собственик по наследство и давност на процесния имот.

В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК ответниците са оспорили така предявения иск с твърдението, че имотът никога не е бил владян от С. Б. и неговите наследници, а винаги е бил собственост на ответниците и е бил владян от тях, а преди това от техните наследодатели.

3

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че фактическата обстановка по делото е правилно установена от първоинстанционния съд и е препратил към фактическите констатации на първоинстанционния акт. Посочил е, че след подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е установила родствените връзки, по силата на които ищците А. С. Б., С. Г. Б. и Е. Г. С. са наследници на общия наследодател А. Х. Б., починал на 28.11.1978г., като ищецът А. С. Б. е син на С. С. Б., който от своя страна е син - пряк наследник на А. Х. Б., а ищците С. Г. Б. и Е. Г. С. са преки наследници на Г. С. Б., негови син и дъщеря, който е наследник също на С. С. Б., пряк низходящ наследник на общия наследодател, съгласно удостоверение за наследници изх.

№1779/18.06.2020г. на Община-Б..

Посочено е, че ответниците Х. А. К. и Роза А. Ц. са съответно син и дъщеря на С. С. К., която е пряк и низходящ наследник на общия наследодател А. Х. Б., съгласно удостоверение за наследници изх. №1779/18.06.2020г. на [община]. Констатирано е, че съгласно удостоверение за идентичност на лице с различни имена от

[община] с изх.

№64/16.07.2020г., се установява, че А. Х. Б. и С. Х. Б. са едно и също лице.

Съдът е констатирал, че на 27.09.1978г. С. Х. Б. и С. С. Б. са сключили договор за покупкопродажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №30, т.3, дело №444/1978г., като С. Х. Б. е продал на С. С. Б. собственото си дворно място от 300кв.м., ведно с построената върху него ПЖС, състояща се от зимнично помещение и един етаж от две стаи, при съседи: Д. Б., М. В. и улица.

Посочено е, че на 16.10.2013г., с нотариален акт №56/2013г. С. С. К. е призната за изключителен собственик на основание давностно владение и наследство на поземлен имот с трайно предназначение „урбанизирана“, с начин на трайно ползване „ниско застрояване (до 10м.)“, с идентификатор ***, с площ 1695 кв.м. по КК и КР на [населено място], с ЕКАТТЕ 04279, [община], Област Б., одобрена със Заповед № РД-1832/10.05.2006г. на ИД на АК, с административен адрес [населено място], ул. Кресна (Комуна) при граници (съседи): имот [№]; имот [№]; имот [№]; имот [№]; имот [№]; имот [№]; имот [№]; имот [№] и имот [№], както и на поземлен имот с трайно предназначение „урбанизирана“, с начин на трайно ползване „за друг вид застрояване“, с идентификатор ***, с площ от 2126 кв.м. по КККР на Б., с ЕКАТТЕ 04279, [община], Област Б., одобрена със Заповед №РД-18-32/10.05.2006г. на ИД на АК, с административен адрес [населено място] при граници (съседи): имот №***; имот №***; имот №***; имот №[№]. Със същия нотариален акт С. С. К. и ответниците по делото Х.

А. К. и Роза А. Ц. са признати за собственици на основание давностно владение, прекратена съпружеска имуществена общност и наследство на недвижим имот, находящ се в [населено място], а именно: сграда, с предназначение „Друг вид сграда за обитаване“, заснета с идентификатор [№], изградена в поземлен имот с идентификатор [№] със застроена площ от 82 кв.м. на два етажа по КК и КР на Б., с ЕКАТТЕ 04279, [община], Област Б., одобрена със заповед №РД-18-32/10.05.2006г. на ИД на АК с административен адрес Б., при квоти на собственост: за С. С. К. - 4/6 ид.ч. и за Х. А. К. и Роза А. Ц. - по 1/6 ид.ч.

Констатирано е, че с Уведомление изх. №24-15614/07.07.2020г. на С.-Б. ищците са 4 уведомени, че по реда на чл. 51, ал. 3 ЗКИР е извършено изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти за сграда с идентификатор ***, находяща се в [населено място], общ. Б., м. „Старо С.“, като изменението се състои в заличаване на С. С. Б. като собственик на имота и вписване като такива на Роза А. Ц., Х. А. К. и С. С. К., на основание чл. 69, ал. 2 от Наредба РД-20-02-5/15.12.2016г. и нотариален акт №49, т. 15, peг.