Решение № 271 от 31.01.2023, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. Варна, 31.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20223110102577 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен иск от Д. Д. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ***, ет. 6, ап. 16 , за осъждане на П. К.

Кахъров, ЕГН **********, от гр. Варна, да заплати сумата 5808.20 лв. /след допуснато по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК изменение в размера на иска вместо първоначалния за сумата 5587.6 4 лв./, представляваща припадащата се ½ част от заплатена от ищцата сума в общ размер от 11616.40 лв. по Договор за потребителски кредит № FL1012288/22.08.2019 г., на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 32, ал. 2 СК.

Твърди се в исковата молба, че сключеният между страните по спора на 26.10.2013 г. граждански брак е прекратен с Решение № 260693/01.03.2021 г. по гр. д. № 5184/2020 г. по описа на Районен съд – Варна. Считано от 31.12.2019 г. страните са се намирали във фактическа раздяла. Излага се, че през 2016 г. за закупуване на семеен автомобил съпругата сключила договор за потребителски кредит с „Банка ДСК“ АД, който бил погасен през 2018 г. посредством рефинансиране с последващ такъв. Сочи се, че ищцата е сключила с „Юробанк България“ АД Договор за потребителски кредит № FL1012288/22.08.2019 г. за сумата 30000 лв., с който предсрочно е погасен вторият кредит от „Банка ДСК“ АД. Условие по договора е сумата 17821.13 лева да се преведе директно по сметка на страната при „Банка ДСК“ АД с оглед предсрочното погасяване на дълга при „Банка ДСК“ АД. С получената на 23.08.2019 г. в заем сума от „Юробанк България“ АД по договор FL1012288/22.08.2019 г. (в размер на 30000 лева.) е погасено въпросното задължение към „Банка ДСК“ АД; 3000 лв. са преведени към друга сметка на ищцата, а 8500 лв. са преведени по сметка на ответника.

Моли за осъждане на ответника да възстанови половината от изплатената до момента сума по договора за кредит, доколкото с получената в заем сума са посрещнати разходи на семейството, а бившите съпрузи носят солидарна отговорност.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор, с който оспорва така предявения иск. Не се спори, че насрещната страна е напуснала семейното жилище на 31.12.2019 г., като в тази връзка се излага, че процесният договор за кредит е сключен в 1 период, в който страните реално били отчуждени, а допълнителното споразумение е от дата, следваща фактическата им раздяла. Сочи, че усвоената сума не е разходвана за задоволяване нужди на семейството, макар и получена по време на брака, поради което намира, че не са налице основание за ангажиране на солидарната му отговорност. Семейният автомобил на страните е закупен с лични средства, както и със заем от баща му. Сумата от 8500 л в., преведена по негова сметка от ищцата е послужила именно за връщане на заема, предоставен от бащата на ответника за закупуване на семеен автомобил.

В проведеното по делото на 11.01.2023 г. открито съдебно заседание ищцата се представлява от адв. В. А., която заявява, че поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен.

Ответникът се представлява от адв. Борислав Златев, който поддържа становище за неоснователност на иска и моли същият да бъде отхвърлен.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 32, ал. 2 СК.

Между страните не е спорно, а и от представените с исковата молба съдебни решения се установява, че между страните е бил сключен граждански брак на 26.10.2013 г., прекратен чрез развод на 01.03.2021 г., за което е постановено и съответно решение по гр. д. № 5184/2020 г. по описа на ВРС, ХХ състав.

Не е спорно, че фактическата раздяла между страните е настъпила на 31.12.2019 г.

По време на брака между страните ищцата е сключила договор за кредит за текущо потребление от 02.09.2016 г. с „БАНКА ДСК“ ЕАД за сумата 18000 лв. /л. 167 – л. 180 от делото/, като кредитът е усвоен изцяло по банкова сметка на ищцата, открита в посочената банка, от която сметка на 09.09.2016 г. е извършено плащане в полза на „БУЛВАРИЯ ВАРНА“ ЕООД за сумата 24400 лв., видно и от представеното банково извлечение /л. 116 от делото/.

Не е спорно, а и от представения договор № 2016-067 за продажба на автомобил „Опел“ от 08.09.2016 г. се установява, че ответникът П. К. К. по време на брака си с ищцата е придобил собствеността върху лек автомобил „Опел“, модел „Мерива Cosmo“, цвят бял, като продажната цена е именно в размер на сумата 24400 лв., платена на „БУЛВАРИЯ ВАРНА“ ЕООД по горепосочения начин.

Не е спорно, че процесният автомобил се е ползвал като семеен такъв, съответно, че е придобит в режим на съпружеска имуществена общност по смисъла на чл. 21, ал. 1 СК.

Не е спорно, че автомобилът след раздялата между страните е продаден и получените от продажната цена средства са разделени поравно между страните.

По делото не бе оспорено обстоятелството, че през 2018 г. по време на брака между страните ищцата е сключила нов договор за потребителски кредит в размер на 20000 лв., с която сума е погасен старият кредит от м. септември 2016 г.

Доказателство в тази връзка е и процесният договор за потребителски кредит от 2

22.08.2019 г. в размер на 30000 лв., в който изрично е посочено, че сумата 17821.13 лв. следва да послужи за предсрочно погасяване на задълженията по договор за потребителски кредит, сключен с Банка ДСК. Видно от преводното нареждане /л. 31 от делото/, тази сума действително е послужила за предсрочното погасяване на задълженията по изтегления от ищцата кредит.

Прави впечатление, че от сметката, по която е усвоен новият кредит, на следващия ден – 23.08.2019 г. ищцата е превела в полза на ответника сумата 8500 лв., видно от приложеното с исковата молба преводно нареждане /л. 30 от делото/.

При съвкупния анализ на тези доказателства съдът приема, че в случая може да бъде направен обоснован извод, че сключеният по време на брака между страните от ищцата договор за потребителски кредит от 22.08.2019 г. е именно с оглед задоволяването на семейните нужди на съпрузите. В по-голямата си част този кредит е послужил за погасяването на по-рано изтеглен кредит, с който е закупен семейният автомобил на страните, като не малка част от допълнително получените от ищцата средства тя лично е превела по банкова сметка на ответника.

Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 СК съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството.

Ето защо и във връзка с направения по-горе извод съдът приема, че искът е доказан в своето основание.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че страните ангажираха и гласни доказателствени средства в производството.

От показанията на свидетеля Х. П. се установява, че в полза на ищцата е отпуснат заем във връзка с желанието на семейството да закупи нов автомобил, който не бил за цялата необходима сума, като същевременно и майката на ищцата й дала около 7000 лв. за покупката на автомобила.

В тази връзка е и представеният договор за паричен заем от 16.08.2016 г. /л. 114 – л.

115 от делото/, съгласно който заемодателят Емилия Атанасова Ж. /майка на ищцата/ е предоставила на дъщеря си сумата 6500 лв., със задължение да я върне при поискване.

Съгласно показанията на свидетелите К. П. К., баща на ответника, които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК и Ивайло Огнянов Пейчев, първият от посочените свидетели е предоставил на ответника през 2016 г. сумата 8500 лв. във връзката с покупката на процесния автомобил. Ивайло Пейчев заявява, че лично е възприел предаването на сумата в размер на 8000 лв. Сам свидетелят К. посочва, че след около 2 години синът му му е върнал парите.

Съдът намира, че в случая е ирелевантно обстоятелството кой е способствал на съпрузите да заплатят разликата в продажната цена на автомобила. И това е така, доколкото дори да бъдат кредитирани показанията на водените от ответника свидетели, то връщането на получената сума /очевидно се цели да се установи защо в полза на ответника от страна на ищцата е преведена сумата от 8500 лв. на 23.08.2019 г./ и то по време на брака между 3 страните установява именно обстоятелството, че кредитът от 22.08.2019г. е сключен за задоволяването на нужди на семейството – погасяване на задължения във връзка с покупката на процесния автомобил. Тоест, тези показания само ползват тезата на ищцовата страна, а не я опровергават по някакъв начин.

По отношение на размера на претенцията в производството е прието заключението на вещото лице Р. С. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът цени като компетентно и обективно изготвено. Съгласно заключението, общият размер на платените до датата на исковата молба – 25.02.2022 г. суми по кредита възлиза на 11616.40 лв.

Не е спорно между страните, че погасяването на дължимите по кредита към банката суми е извършвано единствено от ищцата. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 127, ал. 2 ЗЗД съдът намира, че ответникът дължи на ищцата ½ част от платената сума, предвид и солидарната отговорност на страните, тоест сумата 5808.20 лв. Това е именно и размерът на предявения иск след увеличението му по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, поради което същият следва да бъде уважен изцяло.

Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има ищцата. Същата представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и претендира присъждане на такива, както следва: 232.32 лв. - държавна такса; 300 лв. – депозит вещо лице, 10 лв. – държавна такса за издаване на съдебни удостоверения и 1540 лв. – платено по банков път адвокатско възнаграждение. От страна на процесуалния представител на ответника е направено възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Като взе предвид действителната правна и фактическа сложност на делото, ангажирания в производството доказателствен материал, проведените по делото две открити съдебни заседания, процесуалната активност от страна на представляващия ищщата и минимално дължимото адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията на текста към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие – 24.02.2022 г./ – 620.41 лв., съдът намира, че така направеното възражение е частично основателно. Съдът приема, че в полза на страната следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на сумата 800 лв., която е съизмерима и с платения адвокатски хонорар от страна на ответника. По изложените съображения в полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 1342.32 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА П. К. Кахъров, ЕГН ********** , със съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Атанас Х.” № 12, ет. 1, ап. 1, да заплати на Д. Д. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.

„Тинтява“ № 6, ет. 6, ап. 16, сумата 5808.20 лв. /пет хиляди осемстотин и осем лева и двадесет стотинки/, представляваща припадащата се ½ част от заплатена от ищцата сума в общ размер от 11616.40 лв. по Договор за потребителски кредит № FL1012288/22.08.2019 г., на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 32, ал. 2 СК.

ОСЪЖДА П. К. Кахъров, ЕГН ********** , със съдебен адрес: гр. Варна, ул. „Атанас Х.” № 12, ет. 1, ап. 1, да заплати на Д. Д. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.

„Тинтява“ № 6, ет. 6, ап. 16, сумата 1342.32 лв. /хиляда триста четиридесет и два лева и 4 тридесет и две стотинки/, представляваща сторените в настоящото производство съдебноделоводни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5