Решение № 486 от 23.04.2021, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 1639/2021
- Вид
- Решение № 486
- Подписан
- 23.04.2021
- В сила
- 28.10.2021
- Състав
- Зорница Николова Тухчиева Вангелова
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28, б. "а" · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал. 1, т. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 486 гр. Пловдив , 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова Административно наказателно дело № 20215330201639 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на А. Г. К. против Наказателно постановление № 21 – 1030 – 000559 от 03.02.2021 г., издадено от Началник група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ с което на жалбоподателя на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание "глоба" в размер на 750 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца, както и са отнети общо 12 контролни точки на основание Наредба I3-2539 от 17 декември 2012 г.
В жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление като се моли за неговата отмяна. Претендират се и разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на въззивната жалба като моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно постановено. Не се претендират разноски.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
1
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията в тази насока са следните:
На 22.09.2020 г. в 08,29 часа в град Пловдив, на бул. „Асеновградско шосе“ срещу № 1, посока град Асеновград жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № ***, със скорост 110 км/ч, при максимално разрешена скорост за движение в населено място 50 км/ч.
След отчетен толеранс от минус 3 % от измерената скорост в полза на водача, наказуемата скорост, с която се движел описаният автомобил била 107 км/ч. Нарушението, изразяващо се в превишение на максимално разрешената скорост в населено място, а именно не повече от 50 км/ч, било заснето с TFR1 - М № 546, клип 20879, като заснетия материал бил показан на водача.
Във връзка с направените констатации в присъствието на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение Серия АА, № 909017 от 18.01.2021 г. от С. С. Б., на длъжност ***, който бил подписан от К. без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Нещо повече – жалбоподателят потвърдил писмено в декларация по чл. 188 ЗДвП от 18.01.2021 г., че в процесните ден и час именно той е управлявал гореописания лек автомобил.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с което на А.К. са наложени административни наказания – глоба в размер на 750,00 /седемстотин и петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 182, ал.1, т. 6 от ЗДвП. На основание Наредба I3-2539 на водача били отнети и 12 контролни точки.
Така описаната и възприета от настоящата съдебна инстанция фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на актосъставителя Б., разпитана в качеството на свидетел. Показанията на същата, съдът кредитира изцяло като обективни, логични, последователни и кореспондиращи си с писмените доказателства по делото – АУАН, Протокол за използване на Автоматизирано Техническо средство или система рег. № 2
1030р – 30255 от 23.09.2020г.; снимка на АТСС; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835; Протокол № 4 – 32 – 20 / 13.03.2020 г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR – 1М; снимков материал – клип № 20879; справка за собственици на превозно средство; декларация по чл. 188 ЗДвП от 18.01.2021г.; справка за нарушител/ водач;
Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
Наред с горното следва да се отбележи и това, че нарушението се установява и по силата на чл. 189, ал. 2 от ЗДП, според която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т. е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила и доколкото същата не е била оборена от жалбоподателя, следва да се приемат за доказани посочените в акта обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правилва правна квалификация на установеното нарушение. Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Описанието на нарушението е в достатъчна степен пълно, точно и ясно, така че жалбоподателят да разбере за какво поведение е санкциониран.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че на посочените в НП дата и място, жалбоподателят К., управлявайки собствения си лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № ***, с наказуема скорост от 107 км/ч, превишавайки с 57 км/ч ограничението на скоростта за движение в населено място от 50 км/ч, е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Всъщност, както вече беше посочено, самият жалбоподател не оспорва, че на датата, времето и мястото, посочени в постановлението е управлявал процесния автомобил, видно от приложената по делото декларация от 18.01.2021 г.
3
Нарушението било установено и заснето с автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M № 546, използването на което е допустимо съгласно Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Посочената мобилна система за видеоконтрол е одобрен тип средство за измерване и е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835, съгласно приложеното по преписката Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835/24.02.2010 г. Мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е преминала и последваща проверка със заключението, че съответства на одобрения тип, за което е съставен Протокол № 4-32-20/13.03.2020 г.
На следващо място, при съставяне на постановлението са спазени предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове, като по делото е представен и Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система рег. № 1030р-30255/23.09.2020 г., съставен в изпълнение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Посочената разпоредба задължава органа за контрол на правилата за движение по пътищата да попълва протокол съгласно приложение на наредбата при всяко използване на мобилно АТСС, каквото е настоящото техническо средство. В случая протоколът съдържа нормативно изискуемите реквизити и е доказателство относно мястото и датата за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, номер на служебния автомобил и други обстоятелства, необходими за да бъде извършена преценка за законосъобразността на издаденото постановление.
Към протокола е приложен снимков материал, в резултат на който се установява разположението на мобилната камера, а именно в служебния автомобил на процесното място, което е посочено в протокола – гр. Пловдив, бул. "Асеновградско шосе" срещу № 1, а джи пи ес координатите на местонахождението на служебния автомобил са посочени в съставения за установяване на нарушението клип 20879.
Във връзка с гореизложеното, следва да се отбележи и че според константната практика на Административен съд Пловдив, когато нарушението е извършено в рамките на населено място и се изразява в 4 превишаване на общото ограничение на скоростта 50 км/ч, какъвто е процесният случай, точното място на разполагане на АТСС е без съществено значение, доколкото деянието се явява съставомерно на цялата територия на населеното място. Точните координати на разполагане на АТСС са правно значими само в случай, че нарушението се изразява в превишаване на специално ограничение на скоростта, въведено с нарочен пътен знак, доколкото в този случай като условие за законосъобразност следва да са спазени изискванията на чл. 8 от Наредба № 8121з- 532/12.05.2015г. Така изрично Решение № 658 от 08.04.2020 г. по к. адм. н. д.
№ 3825 / 2019 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 848 от 15.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.
В тази връзка, и с оглед пълнота на изложението, съдът държи да отбележи следното:
Съгласно чл. 6, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., местата за разполагане на техническите средства се определят съгласно критериите, посочени в същата разпоредба. Точното местоположение на АТСС се индивидуализира, чрез посочване на съответните GPS координати в изготвеното по всяко дело статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г. представлява годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.
Доколкото обаче разчитането на конкретните GPS координати изисква наличие на специален софтуер, с който не всеки нарушител разполага, с оглед гарантиране правото на защита на санкционираните лица, практиката съвсем законосъобразно е наложила мястото на контрол да се обозначава с посочване на най-близкия административен адрес до конкретните географски координати, на които е разположено техническото средство.
В тази връзка следва да се отбележи, че чисто фактически GPS координатите, на които е разположено съответното АТСС биха съвпадали с GPS координатите на поземления имот, за който е отреден дадения административен адрес, само ако АТСС е разположено в границите на самия поземлен имот. Такова изискване обаче не може и няма как да бъде поставено. На първо място, то би влязло в непреодолим конфликт с правото на неприкосновеност на личната собственост на собственика на поземления имот. Освен това, такова изискване би противоречало и на напълно 5 нормалните и логични изисквания АТСС да се разполагат в близост до пътното платно, на място от където има максимално благоприятни условия за следене на пътната обстановка, при спазване на правилото дейността на техническото средство да не се затруднява от естествени препятствия, каквито се явяват дървета, огради, знаци и др.
С оглед всичко гореизложено и предвид описаната в приложението към удостоверението за одобрен тип вградена функция на АТСС за GPS разпознаване и синхронизация, настоящият състав счита, че за да се приеме, че е налице идентичност на мястото на извършване на нарушението е напълно достатъчно в статичното изображение, в АУАН и в НП да е описан един и същ административен адрес, което изискване в процесния случай е спазено.
При проверка относно приложението на материалния закон и съответната на нарушението санкционна разпоредба съдът прие, че посочената в АУАН и НП правна квалификация е правилна. Наложените на жалбоподателя наказания – глоба в размер на 750 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 месеца, съответстват на предвиденото в чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, съгласно която разпоредба за превишаване над 50 км/ч се налага глоба в размер на 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв. /в случая + 7 км/ч превишение над превишените вече 50 км/ч. Наложените наказания са в съответствие със санкционната норма, поради което и съдът приема, че същите са законосъобразно и правилно определени в съответствие с изискванията на чл. 27 от ЗАНН.