Решение № 5491 от 23.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5491 гр. С, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20241110138131 по описа за 2024 година

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основаниечл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Образувано е по искова молба на „ТС“ ЕАД срещу А. Р. П., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 23.06.2023 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 32362/2023 г. по описа на СРС, 119 състав, поправена с разпореждане № 182387/28.11.2025 г., постановено по същото дело, а именно: сумата 911,95 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С*****за период от 1.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 12.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 109,40 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 06.06.2023 г., сумата 9,11 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 1.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 12.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 1,77 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 06.06.2023 г.

В исковата молба, се навеждат твърдения, че ответника в качеството на собственик на топлоснабдения имот е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързана от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период за процесния имот е била доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася в съответните приложими през този период Общи условия. Поддържа, че съгласно чл.

155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота – „Т с“ ЕООД. Посочва, че ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия и на услугата 1 дялово разпределение през исковия период, като поради забавата за плащане дължи и мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия падеж. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника А. Р. П., чрез ос.представител адв. А., с който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че не е налице облигационна връзка между страните в производството. Оспорва в имота през исковия период да е доставяна топлинна енергия в претендирания размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Твърди ищецът да не е осигурил правилното измерване на топлина енергия, евентуално сочи уредите да са били неизправни. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Третото лице-помагач „Т с“ ЕООД не оспорва предявените искове и намира същите за основателни.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими. На 23.06.2023 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, поправена с Разпореждане № 182387/28.11.2025 г. по ч.гр.д. № 32362/2023г. по описа на СРС, 119-ти състав, в полза на „ТС“ ЕАД срещу А. Р. П. за следните вземания: сумата от 911,95 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. ***** за период от 1.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 12.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 109,40 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 06.06.2023 г., сумата 9,11 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 1.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 12.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 1,77 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 06.06.2023 г. Същата е връчена на ответника А. Р. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като на ищеца са дадени указания за предявяване на иск по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Исковата молба е депозирана в едномесечния срок.

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 вр. чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

По исковете по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.150 ЗЕ:

За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за 2 доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно това лице е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

От договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно Наредба за продажба и замяна на държавни жилища от 03.01.1977 г. се установява, че Х В Г и С С Г са придобили описания в исковата молба топлоснабден имот.

От нотариален акт за дарение на недвижим имот от 13.05.1993 г. се установява, че ССГ е дарила на децата си С Х Г и В Х Г своите 4/6 ид.ч. от описания в исковата молба топлоснабден имот.

От удостоверение на „ГИС -С“ ЕООД се установява, че имотът, описан в договора за продажба и договора за дарение, съответства на този, посочен в исковата молба.

От заявление-декларация от 23.03.2017 г. се установява, че Т Р.а П.а е поискала от ищцовото дружество да открие партида за посочения в исковата молба имот на нейно име.

От удостоверение за наследници от 08.06.2015 г. се установява, че след смъртта си, настъпила на 26.12.2013 г., С С Г (вдовица) е оставила за наследници В Х Г – син, С Х Г – дъщеря, която починала по-късно – на 09.01.2005 г. От удостоверение за наследници на С Х Г от 20.03.2023 г. се установява, че след смъртта си, настъпила на 09.01.2005 г., С Х Г оставила за наследници по закон А. Р. П. и Т Р.а П.а. Предвид изложеното и с оглед разпоредбите на чл. 5, ал. 1 ЗН съдът приема, че ответникът В Х Г притежава ½ ид.ч. от описания в исковата молба топлоснабден имот, а ответникът А.

Р. П. – 1/4 ид.ч. Останалата ¼ ид.ч. от имота е собственост на третото лице – помагач на страната на ответника В Х Г – Т Р.а П.а. Следователно по силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ с придобиване на собствеността върху ид.ч. от описания в исковата молба имот В Г, А.

П. и Т П.а са станали страни по договорното правоотношение с ищеца за доставка на топлинна енергия в имота, но съразмерно на притежаваните от тях квота в съсобствеността.

Независимо от горното обаче, по делото е представено Заявление-декларация с рег. № Г-6795/23.03.2017 г. по описа на „ТС“ ЕАД, с което Т Р.а П.а е поискала от ищеца партидата за доставката на топлинна енергия за битови нужди в описания в исковата молба имот да бъде открита. Съдът намира, че се касае за отправено от нея до фирма предложение за сключване на писмен договор, което очевидно е прието, щом самият ищец представя заявлението-декларация по делото и щом съобщенията към фактури и изравнителните сметки са издадени само на името на Т Р.а П.а. От представените от третото лице-помагач „Т с“ ЕООД индивидуални справки и главни отчети за процесния период също се потвърждава, че за описания в исковата молба имот с аб. № 54955 единствен титуляр на партидата е Т Р.а П.а. Следователно доказано е сключването след придобиване на съсобствеността от ответниците на нарочен писмен договор между „ТС“ ЕАД и Т Р.а П.а за доставка на топлинна енергия в процесния имот.

Съобразно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. По аргумент за по-силното основание няма пречка само един от съсобствениците да сключи договор за продажба за топлинна енергия за съответния индивидуален обект на правото на собственост, в 3 която хипотеза би дължал заплащане на цялата сума за потребена топлинна енергия.

Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В настоящия случай от представената по делото молба – декларация, се установява, че Т Р.а П.а е отправила изрично волеизявление за сключване на индивидуален договор за доставка на топлинна енергия за процесния имот, находящ се в ж.к. *****, на нейно име, което е прието от ищеца, видно от представените по делото изравнителни сметки и документ за годишен отчет, издадени на името на Т П.а. В подкрепа на този извод е и депозиранато от Т П.а възражение по ч.гр.д. № 32362/2023г. по описа на СРС, 119-ти състав, в което заявява цялата сума да бъде начислена на нейно име.

С оглед на гореизложеното и доколкото в случая не се установява по делото наличието на уговорка между страните, по силата на която всички съсобственици на имота да носят отговорност за задълженията за него дори и след откриване по искане на един от тях на индивидуална партида само на негово име, съдът намира, че със сключването на писмен договор между „ТС“ ЕАД и Т Р.а П.а договорното правоотношение между ищцовото дружество и ответника А. П. е прекратено.

С оглед на което, съдът приема, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване наличието на договор между страните за доставка на топлинна енергия, с оглед на което не следва да се обсъждат останалите предпоставки (количество и стойност на доставена топлинна енергия), поради което искът следва да се отхвърли изцяло като неоснователен.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения и забава в погасяването на същите.

Предвид правните изводи за липса на главен дълг за цената на доставена топлинна енергия и за извършена услуга дялово разпределение на адреса на процесния имот, следва да се отхвърлят изцяло и исковете за акцесорните вземания за лихва за забава.