Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 129 от 12.03.2024, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно частно гражданско дело 156/2024
Вид
Определение № 129
Подписан
12.03.2024
В сила
17.04.2024
Състав
Минка Петкова Трънджиева, Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 14, ал. 1, т. 3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 14, ал. 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 18ж, ал. 1, 18з, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 28 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.28, ал. 9 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 129 гр. Пазарджик, 12.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно частно гражданско дело № 20245200500156 по описа за 2024 година Производството е по чл.274 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

Обжалвано е определение на Районен съд Пазарджик № 246 от 29.01.2024 година , постановено по гр.д.№ 3275 по описа за 2023 година , с което е прекратено производството по делото , поради недопустимост на иска.

В частната си жалба против определението част от ищците - И. Н., Г.

Ш. и М. Ч. , представлявани от адв. Т. обжалват постановеното определение.

За да прекрати производството по делото съдът приел, че редът за защита на засегнатите субективни материални права на ищците е различен.

Твърденията за противоправно бездействие на държавните и общинските органи да изработят и одобрят плана за териториите по параграф 4 ПЗР от ЗСПЗЗ предполага прилагането на разпоредбите на ЗОДОВ. От друга страна, ако ищците считат, че имотите въобще не попадат в територия по & 4 ПЗР от ЗСПЗЗ, следвало е да обжалват решението на ПК на основание чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ.

Поставят въпроса дали първоинстанционният съд е обследвал в пълнота наведените обстоятелства по делото, за да приеме, че предявеният иск е преждевременно предявен и поради това е недопустим и същевременно дали на базата на тези обстоятелства правилно е определено правното основание на 1 предявения иск.

С Решение № 26-Ц1 от 02.02.2000г. на Общинска служба по земеделие и гори гр. Септември, на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ, чл. чл. 18ж, ал.

1, 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, било възстановено правото на собственост на наследниците на А. И. Н., поч. на 11.07.1959г., б.ж. на с. Церово, общ.Лесичово, в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следните недвижими имоти:

1/ ЛИВАДА от 5, 300 д-ка (пет декара и триста кв.м.), шеста категория, находящ се в терен по § 4 на с. Церово, в местността „ГЮРОВЕЦ“;

2/ ЛИВАДА от 0, 300 д-ка (нула декара и триста кв.м.), шеста категория, находящ се в терен по § 4 на с. Церово, в местността „ГЮРОВЕЦ“.

В решението било посочено , че „Възстановяването на правото на собственост върху имотите, разположени в територии по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.28, ал. 9 ППЗСПЗЗ.“

И към момента не били издадени скици на ищците за процесиите два имота.

Неправилно съдът приел, че с оглед наведени от страна на ищците твърдения за това, че тези два имота не попадат в категорията на земите по & 4 ПЗР от ЗСПЗЗ, следвало да обжалват Решение № 26-Ц1 от 02.02.2000г. на Общинска служба по земеделие и гори гр. Септември.

Тези твърдения били въведени от Община Лесичово. Тъй като решението , с което им били възстановени права било позитивно , то и ищците нямали интерес да го обжалват. Те очаквали да бъде приключена процедурата съобразно предвижданията на закона. След доводите на Община Лесичово, че няма как да им бъде възстановена собствеността върху тези два имота с издаване на Заповед от страна на кмета на общината, на практика пред ищците оставала възможността да доказват правото си на собственост.

Те инициирали геодезическо заснемане на контур по Решение 26-Ц1 на ОСЗ с. Церово за възстановяване правото на собственост на земи във възстановими стари реални граници по Позиция 8 и 29 в землището на м.

„Гюровец“, с. Церово, общ. Лесичово. Ищците не желаели провеждането на 2 производство по ЗОДОВ. Те желаели да установят собствеността си върху двата имота. Първоинстанционният съд не си поставил въпроса, дали с оглед наведените твърдения ищците с предявения иск именно не искат установяване правото на собственост върху процесиите имоти към момента на включването им в ТКЗС или други селскостопански организации, защото това е релевантният момент на установяване правото на възстановяване на собствеността съгл. чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ, какъвто е предметът на иска по чл.

14, ал. 4 от ЗСПЗЗ .Позовават се на съдебна практика - решение № 47/22.06.2020г. по гр.д. № 2898/19г. на ВКС, I гр. отделение.

На един доста по-късен етап от реституцията ищците били изправени пред обстоятелството, че възстановяването на правото на собственост върху процесните два имота няма да бъде извършено при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ и имотните им граници не могат да бъдат определени въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти по чл.28, ал. 9 ППЗСПЗЗ, тъй като в с. Церово не съществуват терени по &4 ПЗР от ЗСПЗЗ и такава процедура няма да бъде провеждана. За да бъде завършена реституционната процедура следвало тези два имота да бъдат индивидуализирани с имотните си граници, а с оглед липсата на процедура по чл. 28 от ППЗСПЗЗ и нехайството на отговорните за това административни органи пред ищците остава единствената възможност да установяват правото си на собственост.

Молят обжалваното определение да бъде отменено и делото върнато с указания за продължаване на производството.

Писмен отговор от ответниците не е постъпил.

Съдът , като прецени доводите на страните , за да се произнесе ,взе предвид следното:

В исковата си молба против Община Лесичово и Областна администрация Пазарджик ищците И. Н. , представляван от адв. Т., З.Х. К.

Н., Н. Ш., Г. Ш. , представляван от адв. Т., М. Ч., представлявана от адв. Т., З.

Н., Р.Л., С Н. и В. И.ов, като наследници на А. Н. починал на 11.07.1959г., б.ж. на с. Церово, общ. Лесичово, обл. Пазарджик твърдят , че с решение № 26-Ц1 от 02.02.2000г. на Общинска служба по земеделие и гори гр.

Септември, на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ, чл. чл. 18ж, ал. 1, 18з, ал.

1 от ППЗСПЗЗ, е възстановено правото на собственост на наследниците на А.

Н. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следните 3 недвижими имоти:ливада от 5, 300 дка (пет декара и триста кв.м.), шеста категория, находящ се в терен по § 4 на с. Церово, в местността „ГЮРОВЕЦ“;ливада от 0, 300 дка (нула декара и триста кв.м.), шеста категория находящ се в терен по § 4 на с. Церово, в местността „ГЮРОВЕЦ“.

В решението било посочено ,че възстановяването на правото на собственост върху имотите, разположени в територии по параграф 4 ПЗР на ' ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.28, ал. 9 ППЗСПЗЗ.“

И. Н. многократно поставял въпроса, както пред Общинска служба „Земеделие“ гр. Септември, така и пред Община Лесичово, касаещ именно тези два имота с оглед спецификата на процедурата по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Получил отговор, че в землището на с. Церово няма такива имоти, които да отговарят на сочените изисквания по този параграф и в тази връзка няма стартирана процедура. От страна на Общинска служба „Земеделие“ гр.

Септември му отговаряли, че те не са компетентни да направят нищо и ако смята, че са нарушени правата му на собственик да потърси начин да реализира претенциите си.

Ищците знаели къде се намират имотите и, че те не отговарят на сочените изисквания по §4а; § 46; § 4в; §4г; § 4д; § 4ж и §4з от ПРЗ на ЗСПЗЗ, поради което те не представляват земи по смисъла на параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Двата имота представлявали един общ имот, тогава в местността „Ленищата“ в землището на с. Церово ,собственост на наследодателя им.

След създаването на ТКЗС този имот бил ливада и видно от Решение № 26-Ц1 от 02.02.2000г. на Общинска служба по земеделие и гори гр.

Септември е възстановен като такъв. В момента той е залесен с дърветатополи.

Имотите им следвало да бъдат възстановени в реални граници. Върху тези имоти не било предоставяно право на ползване по този ред и съответно тези два имота не следвало да преминават през предвидената процедура по § 4 и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Молят да бъде прието за установено по отношение на ответниците ,че те са собственици на описаните имоти .

4

Претендират разноски.

С разпореждане на съда от 12.09.2023 година исковата молба е оставена без движение ,като са дадени указания за отстраняване на нередовности, включително и за обосноваване на правния интерес по отношение на двамата посочени ответници.

В постъпилата молба интересът от водене на иска срещу посочените ответници е обоснован по следния начин: Процедурата по изготвянето на плана на новообразуваните имоти била в компетенцията на Областна администрация гр.Пазарджик. До влизане в сила на плана на новообразуваните имоти и определяне на имотните граници на двата процесии имота, по смисъла на закона, те били общинска собственост. След влизане в сила на плана, следвало да бъде възстановено правото на собственост на ищците с издаването на Заповед от страна на кмета на Община Лесичово. Имотите не били предоставяни за ползване по смисъла на на & 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и ищците не били въведени във владение.

След неколкократно продължаване на срока за отстраняване на нередовности със свое разпореждане от 15.01.2024 година съдът отново е оставил исковата молба без движение.

Съдът е съзрял противоречия в изложените обстоятелства в самата искова молба и в молбата , с която са отстранени нередовности.

Твърденията на ищците били ,че въпреки възстановяването на имота в реални граници Областна администрация Пазарджик бездейства и отказва да изготви план на новообразуваните имоти по чл.28 ППЗСПЗЗ, който да определи границите на процесните имоти, а ответникът Община Лесичово отказва да издаде заповед, с която да им възстанови правото на собственост върху имотите. Освен това твърдят, че тези имоти въобще не попадат в категорията на земите по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ. Видно било ,че административната процедура по възстановяване на имотите не е приключила.

Съдът е отишъл доста далеч , сочейки че противоправните бездействия на администрацията дават основание за реализиране на отговорност по ЗОДОВ.

В молбата си в изпълнение на тези указания ищците са повторили изложението в исковата молба , като следва да се отбележи ,че действия , в 5 изпълнение указанията на съда са предприемани единствено и само от ищците , представлявани от адв.Т..

След постъпване на тези молби съдът е постановил обжалваното определение ,като е приел,че по отношение на ищците не е приключила процедурата по възстановяване на права ,както и ,че бездействието на ответниците не е равнозначно на оспорване на права. Посочил е още, че при твърдения , че имотите не попадат в хипотезата на & 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ е следвало правата да се реализират чрез обжалване на решението.

Въззивната инстанция намира ,че постановеното определение е правилно.

Така както е предявен ,иска е недопустим на първо място , поради липсата на индивидуализирани имоти , който да са годен обект на собственическа защита , а още по-малко за ищците е налице интерес от установяване на права по отношение на посочените от тях ответници.

Видно от приложеното към исковата молба решение на ПК Община Лесичово от 2.02.2000 година на наследниците на А. Н. е признато и възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имотите описани в исковата молба по чл.18 ж ал.1 от ППЗСПЗЗ ,като за конкретните имоти е посочено ,че се намират в терен по параграф 4 на с. Церово. Процедурата по възстановяване на права не е приключила , поради което напълно правилно първоинстанционният съд е съобразил ,че няма годен обект на собственическа защита- по предявен иск за установяване на права към момента.

Ясна и последователна е съдебната практика и правната доктрина, че с иска по чл. 124, ал. 1 ГПК може да се установи съществуването или несъществуването на едно право или на едно правоотношение, заплашено от нарушаване, тоест когато правото е несигурно. Именно защото ищецът има интерес да внесе яснота в отношенията си с дадено лице, като установи с влязло в сила решение, че между тях съществува или не определена правна връзка, да установи съществуването или несъществуването на едно правоотношение, той има правен интерес от предявяване на иск за установяване на претендираното от него право. Предмет на установителния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК могат да бъдат всякакви граждански правоотношения, възникнали по силата на фактически състави, регулирани от 6 отделните клонове на гражданското право. Правният интерес от един иск се определя от твърденията в исковата молба. Ако ищецът твърди, че притежава правото на собственост върху определена вещ и че това негово право се оспорва от ответника, той има правен интерес да иска от съда защита на това свое твърдяно право.