Решение № 2039 от 04.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2039 гр. София, 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20241110201692 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 59д и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление (НП) № 004435/27.11.2023 г., издадено от И.Г.Б. – директор на регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите (КЗП) - гр. София, с което на основание чл. 45, ал.1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) на "Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева, за нарушение на чл. 10а, ал.2 от ЗПК, както и на основание чл. 45, ал. 1 от ЗПК на "Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева, за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 26 от ЗПК.

Недоволно от наказателното постановление е останало санкционираното дружество, което го обжалва в законоустановения срок. В жалбата излага твърдения, че постановлението е незаконосъобразно и неправилно. Намира, че АУАН и процесното НП съдържат факти и правни констатации, които са в противоречие със закона, необосновани и неправилни. Излагат се доводи, че таксата, за която им е наложено наказание по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, не е свързана с усвояването на кредита. Излага се становище, че бил нарушен принципа „ne bis in idem”. По отношение на второто вменено нарушение се твърди, че такова не е извършено, тъй като все пак е посочен адрес на КЗП, 1 макар и предходен такъв. Изразено е становище, че в случай, че се приеме, че е допуснато нарушение, то следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

В проведените по делото съдебни заседания, дружеството-жалбоподател е редовно призовано и се представлява от адв. У., с пълномощно по делото. Иска се отмяна на НП, като се поддържат аргументите, изложени в жалбата и се посочва, че жалбоподателят е върнал таксата на клиента. Претендират се разноски, като се предоставя договор за правна защита, в който е инкорпорирана и разписка за платената сума, както и списък с разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява, но с придружително писмо изх. № С-03-7301/18.01.2024 г. изразява писмено становище по същината на спора, като намира жалбата за неоснователна, моли за потвърждаване на процесния акт и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на жалбоподателя.

След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.09.2023 г. при извършена проверка в РД- София на Комисия за защита на потребителите с адрес: гр. София, общ. Столична, обл. София (столица), ул. „Врабча“№1, ет.3 били установени следните нарушения и обстоятелства:

„Ай Ти Еф Груп“ АД е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Търговския закон, вписан в Търговския регистър с ЕИК 202255877.

На 22.08.2023 г. в деловоден регистър на Комисия за защита на потребителите (КЗП) постъпила жалба с вх. № С-03-4677 от Ю. К. И. срещу Smile Credit - „Ай Ти Еф Груп“ АД. В същата било посочено, че на 31.07.2023 г. потребителят сключил договор за потребителски (бърз) кредит от разстояние с дружеството за сумата от 2500 лв. Впоследствие И. решил да се възползва от законовото си право за отказ от договора в 14-дневен срок.

Първоначално от дружеството му отговорили, че не могат да удовлетворят претенцията му като твърдели, че не били получавали никакви имейли от него. По-късно решили да приемат молбата му. След допълнителна кореспонденция между страните дружеството поискало от потребителя да върне сума в размер от 2800,00 - с 300,00 лева по-голяма от отпуснатата му от 2500,00 лева, въпреки че в закона било предвидено да не се начисляват никакви такси освен административните, които са между 0.5 % и 1 %. След спор за дължимостта на начислените допълнителни такси, последните били намалени на 160,00 лева. Потребителят нямал друг избор и платил сумата.

Освен прекратяването на договора, потребителят поискал да заличат всичко свързано с него в системите на Дружеството, но му било отказано с мотива, че законосъобразно договорът следва да бъде съхраняван в срок от 5 /пет/ години. Към сигнала на потребителя били приложени екранни снимки на водената между него и доставчика на финансови услуги кореспонденция.

С оглед извършване на проверката от комисията, с писмо изх. № С-032 4677/04.09.2023 г., проверяващия инспектор от КЗП уведомил дружеството за постъпилата жалба и изискал да се представят в КЗП писмено становище по жалбата, документи и информация.

Отговорът на същото бил получен на 03.10.2023 г., с който „Ай Ти Еф Груп“ АД представило пред проверяващия орган становище по повод подадената жалба и копия на относимите документи, включително и платежно нареждане за върнатата сума от 17.08.2023 г.

От прегледа на предоставените от дружеството документи било установено, че дължимата сума по Договор за кредит № 585397 към 16.08.2023 г. включва: Главница в размер на 2 500,00 лева., възнаградителна лихва в размер на 40,27 лева, такса за разглеждане и оценка на заявката за отпускане на кредита, съгласно Приложение № 4 към договора за кредит в размер на 99,84 лева. Установено било също, че в последваща комуникация с потребителя от 17.08.2023 г. на същия е уточнено, че към дата 17.08.2023 г. дължимата сума е в размер на 2 642,63 лв., като се посочва, че причината за промяната на сумата към 17.08.2023 г. е приложението на чл. 29, ал. 4 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) към настоящия казус.

С платежно нареждане от 17.08.2023г. жалбоподателят И. върнал на дружеството посочената сума от 2642,63 лева. и кредитът бил погасен, а договорът приключил.

Проверяващият счел, че при тези факти и обстоятелства, проверяваното юридическо лице е определило изрична такса за оценката на кредитоспособността на потребителя в нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

Счел е, че посочената такса е свързана с усвояването на кредита и като такава е в нарушение на закона.

В предоставените пред проверяващия екип Общи условия, приложими към договора за потребителски кредит № 585397/31.07.2023 г., сключен между „Ай Ти Еф Груп“ АД и Ю. И. за сумата от 2500,00 лева, в Раздел VIII, т. 18.3 било записано: „Кредитополучателят има право да подава жалби, свързани с настоящите Общи условия и Договора до Комисията за защита на потребителите в съответствие с правилата на ЗПК. Адресът на Комисията за защита на потребителите е: гр. София, пл. „Славейков“ 4а, уеб страницата www.kzp.bg, а електронният й адрес : [email protected]“.

Актосъставителят констатирал, че предвид това, че от 2019 г. КЗП се намира на адрес: гр. София, ул. „Врабча“ № 1, ет. 3, 4 и 5, а в Общите условия (неразделна част от договора) на „АЙ ТИ ЕФ ТРУП“ АД е записан стария адрес на КЗП и предвид установеното и съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗПК:

„Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: т. 26 - адреса на Комисията за защита на потребителите като контролен орган по спазване изискванията на този закон“ установил извършено нарушение на същия.

Свидетелят Е. Б. Ц., определена със Заповед № 319 ЛС/ 22.04.2015 г. на председателя на КЗП като длъжностно лице, намерила че при горните констатации е извършено административно нарушение - на чл. 10а, ал. 2 от 3

ЗПК както и на чл. 11, ал. 1, т. 26 от ЗПК, поради което с оглед разпоредбите на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, предприела действия за осигуряване на присъствието на нарушителя при съставянето на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/. Изпратено било нарочно писмо – покана, което било връчено надлежно на нарушителя. В деня на съставянето присъствало упълномощено лице - представител на жалбоподателя, на което бил връчен в същия ден срещу подпис съставения АУАН № 004435.

В преклузивния срок на чл. 44 от ЗАНН, при административнонаказващия орган били депозирани писмени възражения, в които били изложени съображения, част от които аналогични на посочените в жалбата.

Въз основа на съставения АУАН, АНО е издал обжалваното НП № 004435/27.11.2023 г., с което на основание чл. 45, ал. 1 от ЗПК на дружеството жалбоподател е наложено административно наказание имуществена санкция, в размер на 5000 лв. за нарушение на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 11а, ал. 1, т. 26 от ЗПК.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото доказателствени материали: показанията на свидетеля Е. Б. Ц., тези на Ю. И. както и писмените доказателства по делото, които настоящият състав е приобщил по надлежния ред, визиран в чл. 283 от НПК.

Съдът намира, че показанията на разпитания свидетел Ц. са пълни, ясни, непротиворечиви и последователни и се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал. В тях се излагат непосредствените възприятия на проверяващия инспектор относно хода на проверката, доколкото тя се явява и пряк участник в нея- очевидец на обстоятелствата по случая, поради което им се дава вяра изцяло.

Съдът намира разказа на свид. Ю. И. за възникването, развитието и прекратяването на договорните отношения с дружеството – жалбоподател, за кореспондиращи с думите на свид. Ц.. Установява се съответствие и с приобщените по делото писмени материали и макар и оскъдни по спорните моменти, предвид дългия срок от датата на деянието до разпита на свидетеля, този състав на съда ги кредитира и ползва при постановяването на решението си.

Показанията на двамата свидетели, този състав на съда, намира за обективни и без вътрешни противоречия, съдът им даде вяра и основа фактическите си изводи и върху тях.

Съдът кредитира в цялост цитираната доказателствена съвкупност, намирайки гласните и писмени доказателствени източници за безпротиворечиви и допринасящи за правилното изясняване на фактическата обстановка.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол 4 административнонаказателен акт, с оглед на което се явява процесуално допустима.

Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи - видно от заповед № 319ЛС/22.04.2015 г. на председателя на КЗП, свидетелят Е. Ц. е оправомощена да съставя актове за установяване на административни нарушения, а компетентността на административнонаказващият орган произтича от Заповед № 984/007.11.2023 г. на председателя на КЗП, вр. Заповед № 1012/10.11.2023 г. на същия.

Установява се, че са спазени и посочените в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове - нарушението е установено при проверка на 20.09.2023 г., а АУАН е съставен малко повече от месец по-късно - на 23.10.2023 г.

Наказателното постановление пък е издадено на 27.11.2023 г. - преди изтичане на шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

В АУАН и НП е посочено ясно и точно мястото на извършването на нарушението, както и датата на извършването му. Не е допуснато нарушение на ЗАНН при съставянето на АУАН в присъствие на упълномощен представител на нарушителя, който бил надлежно поканен да се яви за съставянето на акта. Актът и НП са връчени на упълномощения представител на дружеството.

Следователно няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до засягане на правото на защита на наказаното юридическо лице относно съставянето и връчването на АУАН.

Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК сочи, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Установява се безспорно, че „такса за разглеждане и оценка на заявка за отпускане на кредит“ е била начислена и заплатена от потребителя на банковата услуга.