Определение № 465 от 30.04.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 465 гр. Бургас, 29.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Въззивно частно наказателно дело № 20242100600415 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.243, ал.8 от НПК.

С Определение № 66/23.02.2024 г., постановено по НЧД № 40/2024 г., Районен съд – Несебър е отменил постановление на прокурор от Районна прокуратура – Бургас от 23.11.2023 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 304-ЗМ-147/2022 г. по описа на РУ – Несебър, вх. № 236/2022 г. по описа на Районна прокуратура – Бургас, водено за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Върнал е делото на БРП за изпълнение на указанията, дадени с мотивите на постановеното определение.

Приел е на първо място, че в постановлението изцяло липсват мотиви, които да съдържат анализ относно констатираните противоречия в показанията на св. Д. и св. В. Н.. Също така е приел, че липсва анализ на показанията на св.

Д., които да обосновават извода на прокурора, защо приема същите за недостоверни. Намира, че приетият с постановлението за установен факт във връзка с обсъдените от прокурора показания на посетилите местопроизшествието полицейски служители, че след края на съприкосновението св. В. Н. е бил с видимо повече увреждания, не е годен да потвърди тезата на св. В. Н., че инициативата за сбиването е била на св. Д.. С оглед на това, при необоснован извод относно механизма на нанасяне на увреждания между двамата свидетели, първоинстанционният съд е приел, че незаконосъобразен се явява правният извод на наблюдаващия прокурор относно приложението към случая на чл. 12, ал. 1 от НК. На следващо място първоинстанционният съд е посочил, че не са събрани всички възможни доказателства, като не са проведени действия по разследване във връзка с приобщаване на носител, на който е запазена информация от наблюдението – хард диск, както и не е проведен разпит на лицето С.К.. Намира също, че с цел изчистване на констатираното в постановлението противоречие между 1 показанията на полицейските служители, св. М. Н. и пострадалия Д., би било резонно изготвяне на допълнителна СМЕ, която да даде отговор на въпроса възможно ли е ударът, който твърди пострадалият, че му е нанесен, да причини получените увреждания, както и същият да не е оставил непосредствена видима следа /подуване, зачервяване и др./, съответно възможно ли е подобни признаци да се проявят в по-късен момент. Намира, че по делото следва да се извърши и допълнителен разпит на св. М. Н., като е посочил кои обстоятелства следва да се изяснят. От друга страна, първоинстанционният съд намира извода на прокурора за отсъствието на събрани доказателства за извършено престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК за необоснован и незаконосъобразен. От заключението на изготвената по делото СМЕ се установява, че Д. е получил остър периодонтит на 32-ри зъб и патологична подвижност на зъб 31-ви, които увреждания са довели до трайно затруднение на дъвченето и говореното за срок повече от 30 дни. Този извод е възприет от прокурора в постановлението, но при анализа му във връзка със съставомерността на повредите като средни такива, държавното обвинение единствено е обсъдил отсъствието на експертен извод за избити и счупени до венеца зъби на св. Д., като съдът е приел, че необосновано е заключил, че уврежданията не отговарят по характеристика на средни такива, съгласно закона. Съдът е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от НК телесната повреда е средна, когато е причинено трайно затруднение на речка, като в същата разпоредба е предвидена отделна хипотеза за средна телесна повреда, а именно избиването на зъби, без които се затруднява дъвченето или говореното.

Недоволен от постановеното определение на РС е останал районният прокурор, който в частен протест излага съображения за неправилност на съдебния акт. Изразява несъгласие с изводите на районния съд. На първо място намира, че действително е налице противоречие между показанията на посочените от съда свидетели, но тази доказателствена празнота е запълнена чрез показанията на св. М. Н., като показанията на полицейските служители също свидетелстват за състоянието, в което са се намирали св. Д. и св. В. Н..

Дори в прокурорският акт де се обсъдят показанията на св. Д. по начина, изискан от съда, то това не би променило крайният извод на прокурора. На следващо място намира, че проведеното разследване е обективно, всестранно и пълно, като са събрани всички налични по делото доказателства.

Наблюдаващият прокурор по делото е преценил, че разпит в качеството на свидетел на С.К. не е бил необходим в доказателствен аспект, тъй като същата не е възприела сбиването между свидетелите, а единствено посочва, че няма налични записи от камери за видеонаблюдение от датата на деянието. Намира за безпредметно възлагане на ОИМ за установяване на камери за видеонаблюдение, хард диск, памет на телефон, виртуално хранилище – облак или др., предвид това, че такива не са били налични и към месец ноември 2021 г. На следващо място намира, че дадените от съда указания за назначаване на допълнителна СМЕ е неоснователно, както и счита, че не е 2 необходим и допълнителен разпит на св. М. Н. за установяване състоянието на зъбите на съпруга й преди датата на деянието. Освен това посочва, че К. Д. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а от НК спрямо М. Н.. Поради това иска отмяна на определението на БРС и потвърждаване на прокурорския акт.

Предмет на въззивното производство е съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 6 от НПК. Протестът срещу определението на районния съд е подаден в предвидения в закона срок и изхожда от процесуално легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустим. Въззивният съдебен състав, след като се запозна с атакуваното определение на РС – Несебър, протеста и материалите по ДП, установи следното:

Досъдебно производство № 304-ЗМ-147/2022 г. по описа на РУ – Несебър, вх. № 236/2022 г. по описа на Районна прокуратура – Бургас е образувано но 18.04.2022 г. за това, че на 23.11.2021 г. в к.к. „Слънчев бряг“, общ. Несебър, в комплекс „С.М.“ е причинена средна телесна повреда на К. Г. Д., изразяваща се в избиване на два зъба, без които се затруднява дъвченето и говореното – престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

В хода на воденото досъдебно производство няма привлечено лице в качеството на обвиняем, респ. не е взета мярка за неотклонение и/или друга мярка за процесуална принуда.

В хода на досъдебното производство са разпитани в качеството на свидетели К. Д., В. Н., М. Н., Б.С., Я.С. и Г.И., назначени и изготвени са били експертизи – съдебномедицинска и фоноскопна, както и са представени и приобщени множество писмени доказателства.

Посредством събрания по делото доказателствен материал, наблюдаващият разследването прокурор е формирал извод, че по делото не са събрани доказателства за извършено престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК.

Въз основа на изготвената и приета съдебномедицинска експертиза, прокурорът е приел, че настъпилите периодонтит на 32-ри зъб и патологична подвижност на зъб 31-ви, следва да се квалифицират като лека телесна повреда. Приел е, че действително това медикобиологично състояние затруднява дъвченето и говореното, но съгласно закона, като средна телесна повреда се квалифицира избиване на зъби. Позовавайки се на трайно установената съдебна практика, прокурорът посочва, че избиването на зъби обхваща алтернативно счупване на зъбите до венеца или разклащането им, което води до отпадането им. В конкретния случай заби 31 и 32 не са избити и не са отчупени до ниво на венеца, същите са налични, като и с оглед показанията на пострадалия Д., същите подлежат на лечение. Освен това, пострадалият посочва, че може да дъвче с тях, но изпитва дискомфорт. Също така, държавното обвинение приема, че от доказателствата по делото не може да се установи точен механизъм на причиняване на телесната повреда на св.

Д.. Отделно от това, прокурорът е счел, че дори на К. Д. да е причинена 3 средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, то следва да се обсъди хипотезата на „неизбежната отбрана“, като намира, че от доказателствата по делото се установява, че В. Н. е бил застрашен от поведението на К. Д., който първо го е издърпал с ръце, за да го изведе от асансьора, а след това, дори и носейки сина си на ръце, е започнал да нанася удари на В. Н..

С оглед на изложеното, с Постановление от 22.11.2023 г. на основание чл.

243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК е прекратил производство по воденото ДП за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр., ал. 1 от НК.

С атакуваното определение НРС не е споделил аргументите и правните изводи на прокурора. Приел е в контролирания съдебен акт, че разследването не е проведено пълно, обективно и всестранно, като не са изяснени съществени факти и обстоятелства, касаещи неговия обхват и предмет. В тази връзка е отправил указания за извършване на допълнителни действия по разследването.

Въззивният съд, в специалното производство по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК, проверява единствено законосъобразността и обосноваността на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и изводите в тази насока на първоинстанционния съд.

Настоящият въззивен състав счита, че протестираното определение в частта, касаеща извода на наблюдаващия прокурор за отсъствието на събрани доказателства за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, е правилно и законосъобразно.

Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е посочил, че крайните изводи на прокурора не отговарят на събрания по делото доказателствен материал досежно наличието на причиняване на св. Д. средна телесна повреда. Необосновани са изводите на прокурора, изложени в протеста, че разследването по делото е обективно, всестранно и пълно и крайният извод в постановлението е формиран при анализ на цялата съвкупност от доказателства.

По делото по безспорен начин е установено, че към 23.11.2021 г. св. М. Н. и св. К. Д. живеели на семейни начала, като заедно отглеждали роденото от съвместното им съжителство дете на *** години, както и *** годишният син на св. М. Н. от предишен неин брак. Първоначално семейството живеело в апартамента на св. В. Н. – баща на св. М. Н., като в последствие се преместили в жилище в ************. Също така е установено, че между св.

Д. и М. Н. имало често конфликти с оглед на това, че св. Д. не желаел св. В. Н. да ги посещава в дома им.

Установено е и, че на 23.11.2021 г. между свидетелите Д. и М. Н. отново възникнал скандал, който ескалирал във физически. Св. М. Н. се обадила на баща си – св. В. Н., като му казала, че св. Д. я гони от дома им, като разговорът рязко прекъснал. Поради това, св. В. Н. набрал дъщеря си по телефона, но тя нищо не говорела, само се чували викове и падане на предмети, както и че децата плачели. За да види какво се случва в дома на 4 дъщеря си, св. В. Н. тръгнал към дома й, като във входа на кооперацията, в която живеела, се срещнал със св. Д., който държал в ръце малкия си син.

Между двамата се стигнало и до размяна на удари.

След обаждане на тел. 112, на място на инцидента бил изпратен екип на РУ – Несебър, като било съобщено, че няма нужда от линейка.

На място отишли полицейските служители Н.К., М.М., Б.С. и Я.С., последните двама разпитани в качеството на свидетели по ДП, които съставили протоколи за предупреждение.

На досъдебното производство е била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза, от която се установява, че пострадалият Д. е получил кръвонасядания, охлузвания, оток, драскотини и болки по главата и крайниците, които увреждания са му причинили болка и страдание. Също така е получил остър периодонтит на 32 зъб и патологична подвижност 2-ра степен на зъб 31, които увреждания са довели до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок повече от 30 дни. Уврежданията, според експерта, отговарят да са получени по време и начин, както се съобщава от пострадалия, от действието на твърди тъпи предмети, каквито могат да са ударите с части от човешкото тяло, като няма пречка да са му нанесени с човешки ръце. Експертизата е изготвена по писмени данни.