Решение № 4005 от 23.11.2018, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 4005

23.11.2018 година, град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд, 20 гр. състав, в открито съдебно заседание на първи ноември две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ МИТЕВА при участие на секретаря Марина Кънева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 527 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск от „Мост Финанс

Мениджмънт” АД, ЕИК: *********, против К.Е. Ч. (Д.) с искане за осъждане на ответницата да заплати сума в общ размер на 1080,85 лв., от които 582,85 лева - остатък от главница по Договор за потребителски заем ***; 226,15 лева - договорна лихва, за периода 28.09.2012г.-23.08.2013г., 140,00 лева - неустойка за забава от датата на настъпване на предсрочната изискуемост 17.05.2013 г. до датата на сключване на договора за цесия 14.10.2015г., 131,85 лева - законна лихва от дата 15.10.2015г. до 05.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 09.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумите. Претендират се разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В исковата молба е посочено, че между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД бил сключен договор за потребителски заем ** г. По договора за заем на лицето била отпусната сумата от 1000 лева. Договорено било сключване на застраховка „Защита на плащанията" в размер на 40,00 лв.

Договорен бил годишен процент на разходите в размер на 561,79%, който е добавен към дължимата главница и е изготвен погасителен план с фиксирани седмични вноски, а именно 48 седмични вноски по 45,00 лева /четиридесет и пет лева/.

Лихвеният процент се равнявал на 194,01 %. Договорен бил падежът на всяка вноска и крайният срок за издължаване на отпуснатия кредит, а общата стойност на плащанията по кредита е 2160,00. Ищцовото дружество поддържа, че съгласно Общите условия на Договора за заем, група „Удостоверявания", заемателят удостоверява че е получил посочената в група „Параметри и условия" сума и преддоговорна информация, в съответствие със Закона за потребителския кредит и екземпляр от договора за заем. Посочва се, че с Договор за цесия от ** г. и Приложение № 1 към него, „БНП Париба Пърсънъл

Файненс" ЕАД прехвърля на „Мост Финанс Мениджмънт" АД, вземанията към К.Е.Ч. (Д.), ЕГН ********** по Договор за потребителски заем **. Ищецът твърди, че ответницата извършила плащания към предходния кредитор в общ размер на 1351 лв, като последната вноска е извършена на 29.04.2013г. съответно предсрочната изискуемост е настъпила на 17.05.2013г. на основание чл. 4, изр. второ от Договор за потребителския заем **. Претендира дължимост и на законна лихва от 15.10.2015г. до датата на изготвяне на исковата молба в размер на 131,85 лева. Цедентът и цесионерът, съвместно изпратили Уведомително писмо с изх. № *** г. за цесията, което не било връчено, поради което се прилага към искова молба.

В срока по чл. 131 от ответникът чрез назначения о.п. оспорва исковете. В отговора на исковата молба се излагат подробни съображения за недействителност на договора за потребителски кредит поради неизпълнение на императивни изисквания по чл. 11 ЗПК. Твърди се недействителност на основание чл. 20, ал. 1 ЗПК на клаузите на договора и общите условия, касаещи основните негови реквизити.

Твърди се нищожност на клаузи от договора на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК .

Претендира се, че на основание чл. 23 ЗПК дължима е само чистата стойност на кредита, но не и лихва и други разходи по кредита, т.е. сумата от 1000 лева.

Твърди се, че клаузите относно годишния лихвен процент и размера на годишния процент на разходите са нищожни поради накърняване на добрите нрави и следва да бъдат заместени от повелителните норми на закона. Предвид посоченото вместо уговорената възнаградителна лихва ответницата дължи законната лихва за срока на договора в размер на 94,25 лева. Предвид посоченото се поддържа, че ответницата не дължи претендираните в исковата молба суми. Претендира, че е налице недължимост на претендираната договорна лихва за периода от 28.09.2012 г. до 23.08.2013 г. в размер 226,15 лева, тъй като ответницата е заплащала задълженията си до 26.04.2013 г. Оспорва се претенцията за неустойка, като се твърди, че същата не е уговорена между страните. Оспорва се искането за законна лихва от деня, следващ датата на договора за цесията до датата на изготвяне на исковата молба, като недължима и неясно формулирана.

Правната квалификация на предявените искове е по чл. 240, чл. 86 и чл. 92 вр. чл. 99 от ЗЗД. Същите са родово и местно подсъдни на Районен съд- Пловдив.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Видно от представените по делото писмени доказателства между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД бил сключен договор за потребителски заем *** г. За дата на сключване на договора следва да се приеме ръкописно посочената такава при подписването му от страните именно ** г., а не сочената от ищеца дата ** г. По договора на ответницата била отпусната сумата от 1000 лева. От заключението на с.-с. е. и изявлението в Условия по договор за потребителски заем, група Раздел Удостоверявания, изречение във връзка с ред първи от Раздел „Параметри и условия“ се установява, че ответницата е получила сумата от 1000 лева на 20.09.2012 г. Съгласно ред 2 от Раздел „Параметри и условия“ от договора и Сертификат № Cash

10034351 на ответницата е предоставена в заем и сума в размер на 40 лева, която е изплатена директно на застрахователен агент „Директ сървисиз“ като застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията“ при „Кардиф Животозастраховане, клон България“ КЧТ, ЕИК *********.

Посочените суми било уговорено да бъдат върнати на 48 погасителни вноски съгласно погасителен план в период от 28.09.2012 г. до 23.08.2013 г. Видно от съдържанието на

Раздел „Параметри и условия“ от договора за потребителски заем предвидено е погасителната вноска да е в размер на 45 лева, като общата стойност на дължимите суми е в размер на 2160 лева / т.е. 45*48/, какъвто размер е посочен и като „обща стойност на плащанията“. В цитираната договорна част е посочено и „годишен процент на разходите: 561,79%“ и „годишен лихвен процент: 194,01 %“.

В т. 3 от Условия по договор за потребителски заем е посочено, че предоставянето на посочената в поле „Общ размер на кредита“ сума съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и създава задължение за Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни вноски, указани по размер в поле „Погасителна вноска“ и брой в поле „Брой погасителни вноски“. В същата разпоредба е предвидено, че погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по кредита ведно с добавка, покриваща разходите на Заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран и е посочен в поле „Лихвен процент“. От посочените договорни клаузи не би могло да се направи еднозначен извод какви са вземанията на заемодателя по договора за заем, освен за получаване на предоставената от него в заем сума в размер на общо 1040 лева. Разликата между общия размер на сумата, която е записана като обща стойност на плащанията в раздел „Параметри и условия“ – 2160 лева и предоставените от заемодателя средства – 1040 лева, възлиза на 1120 лева. Тази сума съгласно посоченото в т. 3 от Условия по договор за потребителски заем би следвало да представлява сбор от добавка, покриваща разходите на Заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя. За размерите обаче на тези вземания липсва еднозначна договорна разпоредба. В този смисъл съдът съобразява, че действително в Раздел „Параметри и условия“ са посочени размер на годишен процент на разходите и годишен лихвен процент. Липсва обаче ясно уговаряне и посочване по вид, размер и падеж на задължението на ответницата да заплаща възнаградителна лихва. Предвид посоченото липсва яснота каква е била договорната воля на страните и по какъв начин е определена сумата от 2160 лева, която ответницата е следвало да заплаща на 48 вноски от по 45 лева всяка. В погасителния план липсва посочване на размерите на компонентите на погасителните вноски, поради което не е ясно какви са размерите на поетите задължения за заплащане на добавка за разходи и за печалба в полза на заемодателя. Формално погледнато ищецът твърди възникване на вземане за възнаградителна лихва, но договорът не предвижда уговорка на такава, а две отделни задължения на потребителя за заплащане на добавка за разходи и за печалба в полза на заемодателя, които не са ясно посочени като конкретни размери. Посочената празнота в условията на договора е съществена и предвид невъзможността за преценка на реда на погасяване на задълженията, дори и да се приеме, че валидно е възникнало задължение за заплащане на възнаградителна лихва с оглед посочването на лихвени проценти, които следва да са индикация за поемане на задължение за заплащане на възнаграждение за ползването на паричната сума.

Създадената неяснота във волята на страните не би могла да се преодолее чрез тълкуване на клаузите на договора. Поради това съдът намира, че в полза на заемодателя не е валидно възникнало вземането за сумата над предоствените заемни средства от 1040 лева до „общия размер на плащанията“, посочен в Раздел „Параметри и условия“ - 2160 лева, а именно за сумата от 1120 лева.

С оглед установените от в.л.и признати от ищеца плащания по договора в размер на 1351 лева задължението на ответницата да върне на заемодателя предоставената ѝ в заем парична сума в размер на 1040 лева се явява изпълнено.

За пълнота следва да се посочи, че настъпилата неяснота относно различните вземания по договора е видна и от заключението на с.-с.е., представляващо очевидно механично пресъздаване на данните от заемодателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД. Съгласно заключението на в.л.ответницата е извършила плащания в общ размер 1351 лева, извършени както следва – в размер 45 лева на 21.09.2012 г, в размер 180 лева на 26.10.2012 г., в размер на 225 лева на 29.11.2012 г., в размер 180 лева на 29.12.2012, в размер 180 лева на 25.01.2013 г., в размер 180 на 01.03.2013 г. в размер на 225 лева 26.03.2013 г. и в размер на 136 лева на 29.04.2013 г.

Едновременно с това според в.л.съгласно предоставената му информация с посочените плащания е извършено погасяване на главница в размер на 707,01 лева и на лихва в размер на 932,85 лева, т.е. общо погасените задължения възлизат на 1639,86 лева (707,01 + 932,85), което е сума, по-голяма от заплатената от ответницата съобразно същата точка от заключението. Изложеното дава основание на съда да не кредитира изготвеното заключение в тази му част.

На следващо място следва да се отчете и фактът, че ответницата притежава качеството на потребител по смисъла на параграф 13 от ЗЗП. В случая липсва яснота относно механизма на сключване на процесния договор, тъй като видно от представените писмени доказателства на 20.09.2012 г. ответницата е подписала Формуляр за потребителски заем, в който е посочен размер на заема 1000 лева, застраховка „Сигурност на плащанията“ –

40 лева и погасителни вноски - 48 броя по 45 лева. Твърдението на ищеца е, че заемната сума е предоставена на ответницата именно на 20.09.2012 г. Към тази дата обаче по делото не бе установено, че ответницата е имала възможност да се запознае с всички параметри на договора за потребителски кредит включително и с раздел „Параметри и условия“, който съдържа годишния лихвен процент и годишния процент на разходите по кредита. Това е така тъй като независимо от напечатаната дата на лист 1 от договора 20.09.2012 г. същият е подписан на 21.09.2012 г. съобразно ръкописното отбелязване и на двете страни в неговия край при полагане на подписите. Поради това следва да се приеме, че потребителя не е имал възможност да изрази воля и съгласие относно лихвения процент, както и относно общите параметри на договора за потребителски кредит. В този смисъл са и разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите в редакциите им към 20.09.2012 г. Съгласно чл. 11 от ЗПК (Обн. в ДВ, бр. 18 от 05.03.2010г.) сред задължителните реквизити от всеки договор за потребителски кредит са лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.