Решение № 9928 от 26.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9928 гр. С.., 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110111263 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба депозирана от „.“ ЕАД срещу Л. Б. К. - Г. и М. Б. Я., с която са предявени обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, врз чл. 139 ЗЕ и чл.

86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищцовото дружество следните суми:

За Л. Б. К. - Г. сумата в размер на 8.48 евро /16.58 лева/, представляваща 1/2 част от неизплатена цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.01.2022 г. до 30.04.2024 г. за имот, находящ се в гр. С.., ж.к. „.“ .., абонатен номер ., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 26.02.2025 г., до окончателното изплащане; сумата в размер на 1.92 евро /3.76 лева/, представляваща 1/2 част от обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 17.03.2022 г. до 14.02.2025 г.

За М. Б. Я. сумата в размер на 8.48 евро /16.58 лева/, представляваща 1/2 част от неизплатена цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.01.2022 г. до 30.04.2024 г. за имот, находящ се в в гр. С.., ж.к. „.“ .., абонатен номер ., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 26.02.2025 г., до окончателното изплащане; сумата в размер на 1.92 евро /3.76 лева/, представляваща 1/2 част от обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 17.03.2022 г. до 14.02.2025 г.

От името на ищеца се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в качеството им на съсобственици – наследници на Б. А. Й. на процесния 1 топлоснабден имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като дължимите от ответниците суми за исковия период не били заплатени.

Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира се присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, чрез назначения на ответниците особен представител. От името на ответниците се изтиква, че по делото не е представен документ за собственост, от който по безспорен начин да се установи, че процесния имот е бил собственост именно на наследодателя на ответниците. Подчертава се, че писмото от район ., Столична община касае продажба от преди 30 години, поради което е налице неяснота кой е собственикът към този момент. Поддържа се, че представения договор, сключен между етажните собственици и топлофикация касае друг вход Г, а топлоснабденият имт е във вход В. Сочи се, че по делото не е представено удостоверение за наследници на Б. Й., въпреки че има приложена справка по делото. Ето защо ответниците не се противопоставят да бъде изискано удостоверение за наследници. С оглед изложеното се подчертава, че липсва облигационна връзка между ищеца и ответниците през исковия период. С оглед изложеното се моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца е да установи, че ответниците са клиенти на топлинна енергия, чийто имот се намира в сграда присъединена към абонатна станция, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор, или от самото ищцово дружество, и че е възникнало за ответниците задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства в тежест докаже, че е погасил задълженията си към ищеца. на всеки от ответниците е да

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по 2 облигационното отношение с топлопреносното предприятие.

По делото не се спори и че апартамент ., находящ се в гр.С.., ж.к. „.“ ., се намира в сграда, присъединена към абонатната станция, което се доказва и от представения по делото констативен протокол ./04.08.2009г., подписан от представител на „.“ ЕАД и от представител на етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост в ж.к. „.“ .. Съгласно цитирания констативен протокол в сградата с адрес гр.С.., ж.к. „.“ . съществува техническа възможност за прилагане на дялово разпределение на топлинна енергия, но не се прилага, поради липса на сключен договор на потребителите от етажната собственост със съответната лицензирана фирма. От така подписания протокол може да се направи непротиворечив извод, че сградата е присъединена към абонатната станция и единствено липсва подписан договор с лицензирано дружество, което да извършва дяловото разпределение.

Спорен по делото въпрос обаче е наличието на облигационна връзка между страните, доколкото в отговора на исковата молба от името на ответницике изрично се оспорва това обстоятелства. Във връзка с така направеното оспорване Софийски районен съд приема следното:

За доказване на това спорно между страните обстоятелство по делото е приет договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от .г, от който е видно, че Б. А. Й. е придобила право на собственост върху ап.., на . в жилищна сграда ., в комплекс .. Приложена по делото е и справка за родствени връзки, от която е видно, че Б. А. Й. е починала на 26.03.2010г., като е оставила за свои наследници двете си дъщери – ответниците по делото Л. Б. К. - Г. и М. Б. Я.. Следователно на основание чл. 5, ал.1 ЗН всяка от ответниците е придобила по 1/2 ид.ч от топлоснабдения имот.

Същевременно липсват доказателства след придобиването на правото на собственост върху процесния имот и преди исковия период, съответно в рамките на исковия период, Б. Й., докато е била жива, или ответниците в качеството им на нейни наследници, да са се разпоредили с притежаваните вещни права върху жилището. Предвид това се явява неоснователно възражението на ответниците, че е са минали 30 години от придобиването на имота, доколкото отминалото време е ирелевантно, при липса на разпореждане с правото на собственост. Изтичането на дълъг период от време от датата на придобиване не погасява само по себе си правото на собственост. Ето защо при извършване на съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства съдът намира, че по делото по безспорен начин е установено, че именно ответниците са били собственици на топлоснабдения недвижим имот през исковия период.

Същевременно съгласно действащата към 2010., когато ответниците са наследили правото на собственост върху топлоснабдения имот, уредба –§ 1, т. 42 /отм./ ДР на ЗЕ „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице-собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Подобна е и дефиницията за клиент на топлинна енергия, разписана 3 в чл. 153, ал. 1 ЗЕ /Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ - редакцията действаща към спорния период.

Ето защо ответниците Г. и Я. в качеството си на собственици на топлоснабдения имот се явяват материално легитимирани да отговарят за заплащането на задълженията свързани с доставката и отчитането на топлинната енергия през исковия период в имота. Същите в качеството си на потребители на топлинна енергия са обвързани с общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. Следователно, писмена форма на договор не е необходима, като за да се явява обвързан всеки от ответниците с общите условия на ищцовото дружество е достатъчно общите условия да са влезли в сила, което обстоятелство не е спорно между страните. По делото не е установено и някоя от ответниците да е упражнила правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ срещу Общите условия, действали към процесния период.

С оглед изложеното, за неоснователни следва да се приемат възраженията на ответниците, че не се намират във валидни облигационни отношения с ищцовото дружество и че имотът им не е присъединен към топлопреносната мрежа.

Основният спор по делото касае възникването на задължение за ответниците освен да заплатят цената на услугата дялово разпределение, с оглед възраженията в отговора на исковата молба за липса на валидно възникнало облигационно отношение между етажните собственици на сградата, в която се намира процесното жилище – ж.к. „.“ . и дружеството осъществявало услугата дялово разпределение.

Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба №. от 12.03.2020 год. за топлоснабдяването.

Съгласно нормата на чл. 139, ал. 2 от Закона за енергетиката дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Следователно, дяловото разпределение може да бъде осъществявано и от самото топлопреносно дружество без да е необходимо наличието на договор между етажната собственост и дружество, извършващо дялово разпределение. Поради това на „.” ЕАД се дължи заплащането на осъществената услуга, като няма пречка за фактическото изпълнение на това си задължение ищцовото дружество да оправомощи трето за правоотношението с потребителите лице. Ето защо дори и да липсва сключен между етажните собственици и дружество, осъществяващо 4 дялово разпределение, договор, какъвто е настоящия случай, това не е равнозначно на липса на основание за потребителя да заплаща предоставената му услуга дялово разпределение, доколкото законодателят е предвидил и възможност тази услуга да се предоставя на потребителя от топлопреносното предприятие, което от своя страна да възложи фактическото изпълнение на тази дейност на трето лице.

В настоящия случай видно от констативен протокол №5/04.08.2009г. в сграда с адрес гр.С.., ж.к. „.“ ., . е съществувала техническа възможност за прилагане на дялово разпределение на топлинна енергия, но то не се прилага, поради липса на договор на потребителите от етажната собственост със съответна лицензирана фирма. При наличие на такава хипотеза в чл. 26, ал.1 от Общите условия на „.“ ЕАД, приложими към исковия период, е предвидено, че за сгради, в които по технически причини е невъзможно въвеждането на система за дялово разпределение на топлинна енергия, и за сгради, в които етажните собственици не са изпълнили задължението си да изберат търговец, съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 2 от Наредбата за топлоснабдяването, разпределението се извършва от ищцовото дружество. Ето защо в случая липсва изрично сключен писмен договор между ищеца и етажната собственост, в която се намира процесното жилище, но правоотношението между тях възникна по силата на Общите условия, доколкото именно етажните собственици не са изпълнили задължението си по чл. 139 и следващите от ЗЕ да сключат договор с лицензирано дружество, което да осъществява дяловото разпределение, въпреки че е налице техническа възможност за това. Изрично в чл.139б ЗЕ е предвидено задължение за етажните собственици да изберат лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово разпределение. Неизпълнението на това задължение не може да освободи етажните собственици от задължението да заплащат цената на предоставената им услуга дялово разпореждане, поради което е въведена именно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от Общите условия.