Решение № 161 от 29.08.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Бургас, 29.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

Красимира Т. Донева при участието на секретаря Павлина Д. Костова като разгледа докладваното от Георги Хр. Иванов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20222100600538 по описа за 2022 година

Въззивното производство е образувано по повод жалба от подсъдимият В. Д. В. – ЕГН:**********, чрез повереника му адв.Харизанов от против Присъда №5 от 19.04.2022г., постановена по НЧХД №197/2021г. по описа на Районен съд-Царево.

С обжалваната присъда първоинстанционният съд e признал подсъдимият В. Д.

В. за виновен в това, че на 23.07.2020 год. в гр. Приморско, обл. Бургаска, на плаж „Перла“ причинил на П. М. М., лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота, която му причинил чрез нанасяне на удар по лицето, довел до травматичен оток по лицето, в областта на долната челюст в дясно, контузия на долната челюст, изразяваща се в нейното изкълчване - престъпление по чл. 130, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 130, ал. 1 от НК и чл. 78а от НК го освободил от наказателна отговорност като му наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Със същата присъда районният съд e осъдил подсъдимия да заплати на М. сумата от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинените му в резултат на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на извършването на деянието – 23.07.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението, като за разликата до пълния претендиран размер от 3 000 лева е отхвърлил гражданския иск като неоснователен. Съдът е осъдил подсъдимия да заплати на частния тъжител сумата от 191.55 лева, за причинени имуществени вреди в резултат от 1 престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, както и направените от М. деловодни разноски в размер на 1598.48 лева, а на основание чл.189, ал. 3 от НПК е осъдил подсъдимия да заплати в полза на държавата по сметка на районния съд дължимата върху уважения размер на граждански иск държавна такса от 60 лв.

Въззивната жалба съдържа оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционната присъда, изразяващи се в следното: посочва се, че се съдът не е направил собствен анализ на вида на телесното увреждане. Твърди се, че съдът неправилно и необосновано не е кредитирал показанията на свидетелите Л.В. и И.М.- очевидци на случая. Въз основа на изложеното се иска отмяна на обжалваната присъда и признаването на подсъдимия В. за невиновен в извършването на престъплението, за което е обвинен от частния тъжител М. и отхвърляне на всички граждански претенции на частния тъжител.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция частният тъжителят М. се явява лично и с упълномощения от първоинстанционното производство повереник- адв. Гьорчева от АК- Бургас. Двамата оспорват въззивната жалба и молят въззивният съд да потвърди присъдата на РС. С допълнителна молба след приключване на съдебното следствие се иска присъждането на адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция и разноски, направени от частния тъжител за да присъства на съдебното заседание пред ОС Бургас на 22.07.2022г.

Пред въззивната инстанция подсъдимият В. се явява лично и с упълномощеният си защитник - адв. И.Боев. Той поддържа становището за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционната присъда и моли за нейната отмяна във всичките части, както и за присъждане на разноските, извършени в производството до този момент. Ангажират се гласни доказателствени средства в подкрепа на защитаване от тях теза, че В. не е нанасял удар на М..

В защитната си реч подсъдимият В. твърди, че не е удрял тъжителя. Моли да бъде оправдан.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери жалбата за процесуално допустима, поради подаването в законоустановения 15-дневен срок от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При разглеждане на делото по същество въззивният съд установи, че са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред достатъчно доказателства, нужни за неговото правилно решаване. При самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност, въззивният съд възприе за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият В. Д. В., ЕГН **********, е роден на ********** в гр. ***********, с постоянен адрес: *********, ****, *****, *****, образование.

С трудов договор № 684/ 30.06.2020 год. В. е бил назначен на длъжност ******, на морски плаж *********

2

Частния тъжител П. М. е от гр.П..

Двамата не се познавали преди инцидента между тях.

На 23.07.2020 год. след 16:00ч. П. М., посетил плаж „Приморско- север“ /„Перла“/, в гр. Приморско, обл. Бургаска. Първоначално бил сам, а в последствие към него се присъединили св. Г.Х.Г. и още едно лице. Някои от плажуващите, които били без бански, се оплакали на подс.В., че непознато за тях лице ги снима с телефона си като посочили П. М..

Подсъдимият В. заедно с още няколко колеги направил забележка на М. да не снима с телефона си. Последният отрекъл да е правил снимки. Подс.В. започнал да обикаля плажуващите, които били без бански, и да им посочва М. като лице, което ги снима с телефона си без тяхно съгласие. Провокиран от това М. се приближил към В. за да му покаже, че в телефона му няма снимки и видеоклипове на плажуващи без бански. Между двамата възникнал спор, при който В. избутал с ръцете М., ударил го с юмрук в дясната страна на челюстта и го ритнал с крак в дясното бедро. В този момент се намесил свидетелят св. Л.Ц.В., който застанал между тях и така преустановил конфликта. След като инцидента приключил, подсъдимия напуснал плажа. Частният тъжител също се прибрал в квартирата си в Приморско, но изпитвал силни болки и не можел да се храни и да спи нормално.

На 24.07.2020 год. около 11:00 ч. тъжителя подал сигнал за случилото се в РУПриморско, като поискал съдействие от полицейските органи. На място били изпратени полицейските служители С.С. и В.П.- командировани полицаи в РУ- Приморско. Същите извършили проверка, установили участвалите в конфликта, снели сведения и съставили предупредителни протоколи.

Същият ден-24.07.2020г. в 14,18 часа М. посетил УМБАЛ гр.Бургас, където бил прегледан от д-р А.И.. Видно от амбулаторен лист/л.13 от НОХД№197/2021г на РС Царево при прегледа му били установен оток на дясната част на челюстта, преглеждащият го лекар имал съмнения за счупване на мандибулата, поради което и назначил рентгенологично изследване на лицеви кости.

Пет дни след инцидента, на 28.07.2020 год. М. посетил УМБАЛ Св. Георги“- гр.

Пловдив, където му бил извършен медицински преглед от д-р С.П. - лицево челюстен хирург. В издадения му амбулаторен лист №000160/28.07.2020 год. медицинското лице констатирало, че в момента на прегледа на М. липсват всякакви отоци около долната челюст. Отварянето и затварянето на устата било нормално. Липсвали убедителни данни за фрактура на челюстта.

На 29.07.2020 година М. посетил клиника „Медикус Алфа“-гр. Пловдив, където д-р Ц.Е. извършила „КАТ на долна челюст“. В резултат на проведеното медицинско изследване не били установени фрактури на тялото и клоновете на „мандибулатата“ на заявителя.

На 09.09.2020 год. в 09:30ч. М. посетил съдебна медицина при УМБАЛ-Св. Георги“ гр. Пловдив, където доц. Д-р П.Т.Л. и извършил медицински преглед и е издал съдебномедицинско удостоверение № 902/2020 год. В него било отразено, че на заявителя 3

П. М. му е причинено разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК.

Видно от заключението на назначената в хода на съдебното производство пред РС съдебно-медицинска експертиза увреждането на М. е травматичен оток по лицето, в областта на долната челюст в дясно и контузия на долната челюст, изразяваща се в нейното изкълчване, което може да се причини от удар с или върху твърд тъп предмет и представлява временно разстройство на здравето неопасно за живота.

Гореизложената фактическа обстановка, формулирана от въззивния съд, се установява от събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: свидетелски показания на Г.Г. и П.И., частично от обясненията на подсъдимия и от показанията на Л.В., И.М. и М.И., писмените доказателства- Лист за преглед на пациент от 24.07.2020г., Искане за рентгенологично изследване от 24.07.2020г., Фактура от 24.07.2020г. издадена от „УМБАЛ Бургас“ АД за образно изследване, Болничен лист № Е20201054339, Амбулаторен лист №000160/28.07.2020г. на УМБАЛ- Св. Георги, гр.Пловдив, Разчитане на КАТ от Клиника Медикус Алфа - 29.07.2020г., Съдебномедицинско удостоверение №902/2020г., Фактура №1700006966/09.09.2020г., материалите по ДП № 255 от 2020г на РУ Царево. Настоящата инстанция намира, че РС правилно се е доверил на гореизброените доказателства, които в своята съвкупност водят до еднозначен, непротиворечив и единствено възможен извод, че на указаната дата и място между подсъдимият и частният тъжител е възникнал скандал по повод твърдения за снимане на плажуващи без дрехи от М., при който В. избутал с ръцете М., ударил го с юмрук в дясната страна на челюстта и го ритнал с крак в дясното бедро.

Въззивният съд констатира, че първата инстанция е анализирала всички събрани по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, и е извлякла от тях действителното им съдържание, без да ги извращава или пренебрегва.

В отговор на възраженията на защитата, свързани с доказателствения анализ на първата инстанция, въззивният състав намира за необходимо да изложи следното:

От гласните и писмени доказателства и доказателствени средства, безспорно се установява, че на 23.07.2020 год. за времето между 17:00ч.-18,00ч. на плаж „Приморскосевер“ /„Перла“/, в гр. Приморско е имало конфликт между М. и подсъдимия В.. Основният спорен въпрос по делото е дали в хода на този конфликт подсъдимия В. е нанесъл удар в челюстта на М., който е довел до травматичен оток в областта на долната челюст в дясно и контузия на долната челюст, изразяваща се в нейното изкълчване.

Наранявания на М. са установени при прегледа му от д-р И. на 24.07.2020г. в УМБАЛ Бургас. При извършеният на 24.07.2020г. в УМБАЛ Бургас преглед на М., лекарят д-р И. е установила оток на дясната част на челюстта му и имала съмнения за счупване на мандибулата, поради което и назначила рентгенологично изследване на лицеви кости. Въз основа на тези безспорни данни следва да се приеме, че констатираното при прегледа на 24.07.2020г. увреждане на челюстта е било причинено на М. преди тази дата от някого. По отношение на авторството на подсъдимия В., то се установява от показанията на свидетеля 4

Г.Г.-очевидец на случилото се. Неговите показания са подробни, последователни, и кореспондират на безспорното писмено доказателство, удостоверяващо, че на 24.07.2020г.

М. е имал оток на дясната част на челюстта му. Правилно при изграждане на фактическата обстановка по делото показанията на свидетелите Л.В. и И.М. в частта им относно твърдението, че не е имало удар от страна на В., са ценени като недостоверни от РС Царево, тъй като противоречат на медицинските документи, представени от частния тъжител.

Цялата медицинска документация обективно доказва наличие на увреждане у частния тъжител на следващия ден след контакта му с подсъдимия. От друга страна, свидетелят В. е заявил, че познава В. от 20 години, а свидетелят М. е колега на подсъдимия. Тези обстоятелства заедно с това, че показанията им противоречат на обективните данни от медицинските документи по делото, създават сериозно съмнение по отношение на тяхната обективност и достоверност по основния спорен по делото въпрос. Тези разсъждения важат в пълна степен и за показанията на разпитания пред въззивната инстанция свидетел М.И., който също е колега на подсъдимия. Отделно от това прави впечатление, че той разказва много лаконично за случилото се без никакви подробности за предисторията на конфликта , което създава съмнения у съда дали той изобщо е бил очевидец на случилото се.