Акт от 03.10.2022, Административен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е №46 гр.Силистра, 03.10.2022 година

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административният съд гр.Силистра,в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева-Железова

ЧЛЕНОВЕ:

Валери Раданов

Маргарита Славова при секретаря Румяна Пенева,с участието на прокурор при ОП-Силистра С.Г., като разгледа докладваното от с-я Славова КАНД

№45 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение №93/14.04.2022г., постановено по АНД №408/2021г., Силистренският районен съд е отменил Наказателно постановление №19-001257/10.06.2021г. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” Силистра,с което на „Стар пост“ ООД гр.София, на основание чл.415в ал.1,във вр. с чл.413 ал.2 от Кодекса на труда (КТ) и във връзка с чл.55 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), е било наложено административно наказание по вид „имуществена санкция”,в размер на 300 лева,за нарушение на чл.223 от Наредба №7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (Обн.ДВ,бр.88/99г.,посл.изм.ДВ, бр.95/17г.),във връзка с чл.5 т.5 от Наредба №8121з-647/01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите (Обн.ДВ,бр.89/ 14г.,посл.изм.ДВ,бр.37/2021г.) Производството е образувано по касационна жалба на Дирекция ”Инспекция по труда” Силистра, подадена от директора, с искане да бъде отменено обжалваното решение на СРС и след решаване на спора по същество от касационната инстанция, да бъде потвърдено първоначално оспореното наказателно постановление. В съдебното производство касаторът се представлява от ст.юрисконсулт И.А., който поддържа доводите от жалбата.Твърди наличие на касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 НПК,като счита,че неправилно е бил приложен материалният закон от съда по отношение на факти, които не са били спорни.Релевира и оплакване за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Възразява срещу главния отменителен извод за неправилна юридическа квалификация на установените по делото факти, както и за липса на установявания за други съставомерни такива по приетия от СРС за съответен нормативен текст - чл.225 ал.2 Наредба №7/ 99г., вместо приложения от касатора чл. 223 от с.н. Ето защо настоява за отмяна на съдебния акт и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация-“Стар Пост“ООД,с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.София,бул.“Черни връх“ №73, представлявано от управителя Д.В.чрез представител по пълномощие адв.М.Д. ***,оспорва касационната жалба.Излага аргументи в подкрепа на решаващите изводи на въззивната инстанция и настоява оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила. В писмена защита поддържа доводите си от въззивното производство, на които счита, че съдът или не е дал отговор, или неправилно ги е отстранил,като неоснователни от мотивите по съществото на спора,независимо от правилно формираният краен решаващ извод.Настоява ксационният съд да съобрази тези оплаквания,отново развити в писмената защита, тъй като същите допълнително обосновавали отменителния резултат, който бил съответен на закона.Поради липса на право на касационна жалба (отменителното решение на СРС е в интерес на санкционирания ответник) не е могъл да релевира горните съображения в процеса извън съдебното заседание,като същите се свеждат до следното:- липса на компетентност както за актосъставителя (не било установено да е държавен контролен орган съгласно чл.416 ал.1,вр. с чл.399 КТ), така и за административно-наказващия орган, който бил действал без надлежно упълномощаване (независимо,че терминът в чл.416 ал.5 КТ е „оправомощаване“), тъй като нормативно определеният орган с такава компетентност бил изпълнителният директор на ИА“ГИТ“;- липса на законоустановено нарушение изобщо, съгласно приложения от касатора чл.233 от Наредба №7/99г., който не съдържал правило за поведение, а препращал към отменена Наредба №Iз-2377/ 2011г. и съгласно чл.46 ал.3 ЗНА е недопустимо административнонаказателната отговорност да се основава на разширително тълкуване на закона; - релевираните в административнонаказателното производство правни разпоредби не били свързани с трудовото законодателство, което сочело на евентуална компетентност за установяване на тяхното нарушаване от органите на противопожарната безопасност,а не от тези по чл.399 и сл. КТ; както и че - определеният максимален размер на санкцията съгласно приложения привилегирован състав от чл.415в ал.1 КТ е следвало да бъде мотивиран от АНО,което като не е сторено в НП, е нарушение на закона.В обобщение моли, да бъде потвърдено решението на районния съд, като правилно по своя резултат. Не претендира разноски за настоящата инстанция и не представя доказателства за такива.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Силистра намира обжалваното решение за законосъобразно и дава заключение за неговото потвърждаване от касационния състав като съответно на фактите по делото и закона.

Производството е по реда на Глава ХІІ

/чл.208 и сл./ АПК,вр.с чл.63в ЗАНН. Силистренският административен съд, след обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните,прие:Касационните основания, които са заявени и поддържани пред настоящата инстанция се свеждат до твърдения за неправилно приложение на закона и допуснато нарушение на съдопроизводствените правила във фазата на оценка на доказателствата и тяхното значение за разрешаването на повдигнатия спор (чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК,вр.с чл.63в ЗАНН/.Акцентът в касационната жалба е поставен върху довод,че районният съд неправилно бил приел, че адекватната правна квалификация на констатираното нарушение (макар и с неустановени всички съставомерни признаци) се намирала в друг текст на приложената Наредба №7/1999г.Релевираната от касатора разпоредба била съставна и съдържала в общото задължение за работодателя- да създаде организация за осигуряване на пожарната безопасност в предприятието и изискването от чл.225 ал.2 с.н.,тъй като част от горната организация именно било процесното оборудване на работните места с подходящи пожаротехнически средства за първоначално пожарогасене. Възразява и срещу заключението на съда,че фактическото обвинение не било изчерпателно и не съдържало установявания на факти от вида на посочените в чл.225 ал.2 Наредба №7/ 99г.,като отделно от това не били посочени кои и колко са „подходящите пожарогасителни средства“ в проверения обект, съгласно нормативната регламентация.Тези констатации на въззивната инстанция са препятствали и процесуалната възможност от чл.337 ал.1 т.2 НПК, да измени НП прилагайки адекватната материална правна разпоредба, тъй като е недопустимо за първи път пред съда да се установяват факти от състава на административното нарушение, срещу които страната не се е защитавала. Подминавайки горните обстоятелства касаторът твърди,че констатацията за „неосигурени подходящи пожарогасителни средства“ се потвърждавала от писмени- те обяснения на мениджъра в проверения офис в гр.Силистра на дружеството, както и на неговия управител, в които обяснения се говорело за един пожарогасител, без уточнение с какъв клас на праха следва да е същият, с каква вместимост и дали да е на водна основа или друга. Още по-малко в административнонаказателното производство касаторът е установявал факти свързани с уточняване на горните съществени елементи от фактическия състав на нарушението,вкл. в сегмента - кои са подходящите пожаротехнически средства,които не е осигурил ответникът по касация.

Силистренският районен съд е установил фактическатата обстановка по делото въз основа на събраните доказателства,при спазване на базовите изисквания от чл.13,чл.14 и чл.107 НПК.За да бъде извършен настоящия контрол относно съответствието на оспорения съдебен акт с материалния закон,преди това следва да се провери основателността на касационния довод за нарушение на съдопроизводствените правила (такова не е конкретизирано в касационната жалба, а съгласно чл.218 ал.1 АПК настоящият съд няма задължение да проверява за пороци,извън посочените в жалбата),което да е компрометирало фактическите изводи на въззивната инстанция.Твърдението за превратно обсъждане на доказателствата,вкл. на процесните пред съда актове, с приетото „лаконично описание на административното обвинение“,сочещо на съществено отклонение от изискванията както на чл.42 ал.1 т.5, така и на чл.57 ал.1 т.6 ЗАНН, не се установява.Напротив,съдът е приел за установено нещо, което не е посочено нито в АУАН,нито в НП- че ставало въпрос за „липса на пожарогасител“.Няма такова установяване в хода на административнонаказателното производство, въпреки което въззивната инстанция го е приела, но е счела за недостатъчно за формиране на фактическо обвинение по текстовете на глава девета „Борба с пожари“ от Наредба №7/1999г., издадена от Министъра на труда и социалната политика и Министъра на здравеопазването, по законовата делегация от чл.7 ал.2 ЗЗБУТ и чл.276 КТ,съгласно §2 ПЗР на същата.Последното сочи на неоснователност на оплакването на ответника по касация, че процесното нарушение не било такова на трудовото законодателство,а на правилата за противопожарна безопасност, което го извеждало изцяло от обсега на компетентност не само на органите от чл.399 и сл. КТ, но и от нормативната регулация на обществените отношения с КТ и ЗЗБУТ.

Напротив, релевантната Наредба №7/99г. е издадена за прилагане на отделни разпоредби на нормативни актове от по-висок ранг каквито са както КТ, така и ЗЗБУТ, съгласно регламентацията от чл.7 ал.2 ЗНА.

Следователно, релевираното нарушение с процесното пред СРС наказателно постановление, е такова на нормативните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд,намиращи се в сегмента на безспорните задължения на работодателите, които съгласно чл.55 ЗЗБУТ носят отговорност по чл.413, чл.415в и чл.416 КТ, в които параметри се е провело и процесното производство.Компетентността на службите за осигуряване на пожарна безопасност по чл.17 и сл. ЗМВР,изчерпателно разписана в глава пета, раздел VI ЗМВР (вероятно се има предвид и Наредба №8121з-882/25.11.14г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол),не попада в периметъра на правомощията на контролните органи от чл.399 КТ, във връзка със ЗЗБУТ и няма правен способ да бъде погълната или игнорирана същата от правилата на ЗМВР, тъй като се уреждат различен кръг от обществените отношения.

И за да бъде изчерпен въпросът с упорито поддържаното възражение от ответника по касация за липса на компетентност както на актосъставителя,така и на АНО, на което СРС е дал законосъобразен отговор, настоящият състав намира за нужно да допълни още следното: Видно от доказателството на л.31 от АНД/СРС е, че актосъставителят Румяна Маринова Петрова изпълнява длъжност „старши инспектор“ в ДИТ-Силистра,което съгласно чл.21 ал.1 от Устройстения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (Обн.ДВ,бр.6/14г.,посл.изм.ДВ,бр.34/ 22г.), го определя именно като „контролен орган“, имащ правомощията, установени в КТ, ЗЗБУТ, ЗНЗ, ЗТМТМ, ЗДСл и в други нормативни актове, които възлагат контрол на Агенцията. Съгласно регулацията от чл.416 ал.5 във връзка с ал.1 КТ, НП се издават от ръководителя на съответния орган от чл.399 КТ или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. С приложената на л.29 АНД/СРС Заповед №186/13.06.2008г. са делегирани правомощия на директорите на ДИТ по реализиране на административнонаказателната отговорност на лица, срещу които са съставени АУАН от контролни органи в съответната ДИТ.

Възражението,че персонализацията на централния едноличен административен орган,с нормативно правомощие да делегира част от своята компетентност (арг. чл.416 ал.5 КТ,както и чл.6 ал.5 УПИАГИТ), била многократно променяна през изтеклия период от издаване на горната заповед до настоящото производство,е ирелевантно за спора.Това е така,защото няма данни въпросното делегиране на административнонаказателна компетентност на директорите на ДИТ,вкл. на ДИТ-Силистра, да е отменяно,а за настоящия процес е от значение единствено това дали делегиращият орган е разполагал със съответните правомощия и дали същите са възложени на визирано в закона „длъжностно лице“. Всички останали възражения, напр. че не бил посочил издателят на процесното пред СРС наказателно постановление, че действа при условията на „упълномощаване“,каквото в случая не се и установява,следва да бъдат отклонени, защото органът, комуто са делегирани правомощия, действа от свое име, в какъвто смисъл е Тълкувателно решение №4/22.04.2004г. на ВАС по т.д. №ТР-4/2002г. на ОСС. Ето защо като е отклонил като неоснователно възражението на „Стар Пост“ООД в горния смисъл,районният съд е постановил правилно решение, в тази му част.

Разпечатката съдържа 19 от 33 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/909f3da3-6381-4339-a723-2d6ea3c17a4d