Определение № 462 от 27.06.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 462 гр. Ловеч, 27.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500290 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл.

278, ал. 1 и сл. от ГПК

Постъпила е частна жалба № 3463/27.05.2024 г. от „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, депозирана чрез процесуалния представител на дружеството юрисконсулт Екатерина Костадинова против разпореждане по ч.гр.д. № 722/2024 година на Районен съд - Ловеч, с което е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника С. И. С.. Обстойно мотивира позиция по делото , в т.ч. с цитиране на съдебна практика. Моли съда да отмени атакуваното разпореждане по ч.гр.д 722/2024 г. и да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение против С. И. С. и присъдени разноски.

Ловешки окръжен съд приема, че производството е допустимо, тъй като частната жалба е подадена на 22.05.2024 г. чрез ССЕВ, а атакуваният съдебен акт е получен от жалбоподателя на 15.05.2024 г.

Подадено е Заявление № 4732/29.04.2024 г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.410 от ГПК от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК/ Код по БУЛСТАТ: 175074752, Адрес (седалище/адрес управление): гр. София, бул. България 49, бл. 53Е, вх. В, против С. И. С. за сумата от сумата от 354,07 лв. – главница, ведно със законната лихва от 29.04.2024 г. до изплащането й, 43,41 лв. – договорна лихва за периода 20.05.2023 г. до 20.10.2024 г., 109,08 лв. – незаплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, 170,12 лв. - незаплатено възнаграждение 1 за закупена услуга „Флекси“, 200,00 лв. – такса за събиране на вземанията при забава повече от 90 календарни дни, начислена на 20.07.2023 г, 44,37 лв. – обезщетение за забава за периода 20.10.2022 г. до 28.04.2024 г. и сторените разноски. Излага се , че кредита за срок от 11 месеца с месечни вноски в размер на 120.80 лв. с падежна дата всяко 20 число на месеца, посочено в т.

VІ на Договора. Позовава се на Общите условия,съобразно които длъжника дължи предварително определено договорно възнаграждение в размер на сумата 43.41 лева за периода от 20.05.2023 г. до 20.10.2023 г. Обсъжда се дължимост на сумата 109.08 лева неплатено възнаграждение за услугата „фаст“ и сумата 170.12 лева-за услугата „флекси“. Посочва се,че длъжниците са направили 8 погасителни вноски и изпаднал в забава повече от 90 дни, поради което е начислена сума за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 200 лева.

Постановено е разпореждане №1195/14.05.2024 г. по гр.д.

№722/2024 г. на Ловешки районен съд, с което е отхвърлено искането на заявителя изцяло .

Ловешки окръжен съд счита, че частната жалба от 22.05.2024 г. на „Профи кредит България“ЕООД – София е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Съдът не възприема като обосновани доводите на жалбоподателя относно дължимостта на сумата за неплатено договорно възнаграждение от 43.41 лева /по заявление/,неплатено възнаграждение за услуги „фаст“възлизащо на 109.08 лева и „флекси“ – 170.12 лева с оглед неизправността на длъжника по договора за заем. Доколкото се претендира вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит съдът намира, че са налице условията на чл. 411,ал.2,т.2 от ГПК и искането противоречи на закона-чл. 143,т.5 от ЗЗП.Длъжникът има качеството на „ потребител ” и съдът е следва да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя, предвид действието на член 6, параграф 1 от Директива 93 / 13 ЕИО на Съвета ,Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити за отмяна на Директива 87/102/ ЕИО на Съвета и на Директива 2011/90/ЕС на Комисията от 14 ноември 2011 г. за изменение на част II на Приложение I към Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, в която са предвидени допълнителни допускания за изчисляването на годишния процент на разходите/определение № 974 от 7.12.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 797 / 2010 г., ІІ т.о., Т К . Съдът приема, че разпоредбите на договора, с които е уговорено възнаграждение за услугите „Фаст" и „Флекси" са нищожни на основание чл.

26 ал. 1 пр. 2 от ЗЗД във вр. с 33, ал.1 ЗПК. С тях се цели заобикалянето на правилото на чл. 33, ал.1 ЗПК,поради факта,че не е предвиден начина, по които се определят сумите. Включването им в Общите условия на договора, предполага, че потребителя няма право на избор дали да ги приеме.

Въпросните уговорки за нищожни и на основание чл.143, ал.1 ЗЗП и чл. 26 ал.

2

1 пр. 2 от ЗЗД. С тях се нарушава добросъвестността, тъй като водят до значително неравновесие между правата и задълженията на страните и с включването им задължението към кредитора нараства в двоен размер.

Съдът съобрази, че договорът за потребителски кредит е сключен на 16.11.2022 година за сума в размер на 600 лева и закупена допълнителна услуга,с приложен погасителен план,в който е посочена главница, лихва и размер на закупени допълнителни услуги или общо месечна вноска от 120.73 л е в а . С. И. С. е внесъл 5 погасителни вноски. Съдът приема,че при недължимост на сумите за допълнителни услуги „фаст“ и „флекси“ кредитодателят е получил недължимо плащане по 5 погасителни вноски.

Следователно посочената в заявлението остатъчна главница от 392.83 лева е неправилно определена, като съобразно вида на заповедното производство в него не може да се изчисляват размера на вземанията на заявителя от заповедния съд. При това положение искането за издаване на заповед за изпълнение относно сумата 354.07 лева-главница е неоснователно.

По отношение на претенциите за заплащане на сумите: 43.41 лева договорно възнаграждение , 200 лева-обезщетение за забава, 44.37 левазаконна лихва съдът намира, че те също не се дължат. Касае се до акцесорни задължения, които предвид неоснователност на искането за присъждане сумата 354.07 лева-главница не се следва да заплащат, тъй като произтича от основателност на главното задължение.

Поради изложените съображения въззивната инстанция приема, че разпореждане №1195/14.05.2024 г. по гр.д. №722/2024 г. Ловешки районен съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА, като правилно и законосъобразно разпореждане, №1195/14.05.2024 г. по гр.д. №722/2024 г. на Ловешки районен съд Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4