Решение № 230 от 15.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Пловдив, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20235330203063 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № 23-0432-000128 от 14.03.2023 г., издадено от Началник на Първо РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на В. Р. О. с ЕГН ********** на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл.

461, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) е наложено административно наказание – глоба в размер на 250 лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т.1 от КЗ.

В жалбата се излага бланкетно становище за незаконосъобразност на обжалвания акт. В допълнителни мотиви (писмена защита) към жалбата като аргументи за неправилно и незаконосъобразно издадено НП се изтъкват наличието на сключен договор за гражданска отговорност към датата на нарушението и незнание от страна на жалбоподателя за началния час на действие на договора и на периода на застрахователното събитие. В съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя се поддържат възраженията от жалбата. Пледира се отмяна на НП и сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна е депозирала молба-становище, в която счита, че жалбата е неоснователна и пледира потвърждаване на обжалваният акт. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя и моли неговия размер да бъде намален до минимално предвидения такъв. Не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява неоснователна, поради следните съображения:

1

От фактическа страна съдът установи следното:

Жалбоподателят В. О. е собственик на лек автомобил „Ауди“ с рег. № ***** На 04.02.2023 г. управлявал личния си лек автомобил в гр. Пловдив, по път отворен за обществено ползване, на ул. „Коматевско шосе“ в посока от север към юг. В 13:50 часа до № 28 на същата улица във връзка с настъпило ПТП на жалбоподателя била извършена проверка от Д. П. К., мл. автоконтрольор при Първо РУ към ОД на МВР Пловдив. При проверката било установено, че към момента на извършването й, жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил, който бил регистриран на територията на страната и не бил спрян от движение, но не притежавал сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

По този повод бил съставен АУАН серия GA, бл. № 889819 от 04.02.2023 г. в присъствието на нарушителя за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Актът бил връчен на жалбоподателя, без възражения от негова страна. Впоследствие депозирал писмено възражение срещу акта, с приложено към него заверено копие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена на 04.02.2023г. Във възражението посочил, че към момента на проверката имал сключен такъв договор, но не знаел, че влиза в сила два часа по-късно от сключването му.

С оглед установяването на нарушението с АУАН, административнонаказващият орган е издал и обжалваното НП, с което на жалбоподателя е била наложена на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ глоба в размер на 250 лв. за нарушението, посочено в акта.

Установява се, че жалбоподателят сключил застрахователна полица № BG/30/123000428862 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на 04.02.2023 г. в 12:56 ч. със срок на валидност на договора от 14:56 ч. на същата дата.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства, а именно два броя справки за проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в информационен масив на Гаранционен фонд, АУАН, писмо рег.№ 432000-3636/14.03.2023 г. на ОД на МВР, Първо РУ Пловдив, докладна записка, писмено възражение, заверено копие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена на 04.02.2023г., справка за нарушител/водач, заповед № 317з-7973 от 30.08.2021 г. на директора на ОД на МВР Пловдив, както и от събраните гласни доказателства, а именно показанията на разпитания в съдебното следствие свидетел Д. П. К. – актосъставител. В показанията си свидетелят сочи за настъпилото ПТП на процесното място, установеното нарушение чрез извършената справка в Гаранционен фонд, като уточнява, че няма спомен какво му е било казано и представено от водача. Показанията на свидетеля съдът намира за обективни, непротиворечиви и последователни, поради което им се довери.

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от представената заповед № 317з-7973 от 30.08.2021 г. на директора на ОД на МВР Пловдив, а на актосъставителя – от разпоредбата на чл. 647, ал. 1 от КЗ.

При съставяне на АУАН са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН, които да са съществени и опорочават административнонаказателното 2 производство, като нарушават правата на нарушителя. Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Актът е съставен в присъствието на свидетел при установяване на нарушението и нарушителя, бил му е предявен за запознаване и връчен екземпляр от него. Не е нарушено правото да възрази срещу него, като в момента на съставяне на акта не е посочил възраженията си, а в 7дневен срок от съставянето е депозирал писмени такива.

Постановлението е издадено в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено).

Спазени са срО.ете по чл. 34 от ЗАНН при съставяне на АУАН и издаване на НП.

От правна страна съдът намира следното:

След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че се установява авторството на деянието и виновното му извършване, като с основание е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

На базата на всички събрани и оценени с доверие писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно както актосъставителят, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Разпоредбата гласи, че договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.

Безспорно се установява, че В. О. като водач на МПС на 04.02.2023 г. в 13:50 часа в гр. Пловдив на ул. „Коматевско шосе“ до № 28 управлявал собствения си лек автомобил марка „Ауди“ с рег. № ***** без да има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя, доколкото правната квалификация на извършеното, предвижда правило за поведение за собственика на автомобила, какъвто се установява да е О. спрямо управляваното от него МПС.

В случая констатациите в акта и НП съответстват на събраните писмени и гласни доказателства. Не се установиха от съда доказателства, които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН, въпреки твърдението на жалбоподателя за сключена застраховка към датата на нарушението и представеното от него и приложено в преписката заверено копие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Съгласно копието, застрахователният договор е бил сключен на 04.02.2023 г. в 12:56 часа, но началото на застрахователното покритие по така сключения договор е от 14:56 часа, който момент попада във времево отношение след извършване на деянието, установено с извършената на същата дата в 13:50 часа 3 проверка от контролните органи. Следователно към момента на проверката О. е управлявал личния си лек автомобил без действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Елементарната житейска логика сочи, че ако преди констатиране на нарушението водачът е имал сключена застраховка, каквито са твърденията на жалбоподателя, то при проверката би представил документ за сключен такъв договор и би направил възражения в този смисъл при съставяне на акта, което в случая не се констатира по делото. Такъв договор е бил представен едва с депозираното от него писмено възражение. Затова съдът отчете презумптивната сила на АУАН, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Именно преценката на доказателствата дава основание на съда да прецени, че фактическата обстановка в АУАН се установява по безспорен начин, а следователно и съпричастността на жалбоподателя в извършването на нарушението. Еднопосочни в този смисъл са посочения по-горе препис на застрахователна полица и резултатите от справката в информационния масив на Гаранционен фонд, съгласно които към датата и часа на проверката /04.02.2023 г. в 13:50 часа/ жалбоподателят не е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и в същия период е управлявал автомобила си.

Следователно жалбоподателят не е съобразил правилата на КЗ, като по време на движение с автомобила си не е имал сключена и действаща задължителна застраховка, с което е осъществил състава на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Същата норма има за цел да бъдат обезпечени последиците от ПТП и да се гарантира правото на обезщетение на евентуалните пострадали от ПТП.

Нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си – противоправността на притежаване и управление на МПС, което не е спряно от движение, и липсата на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му може да доведе до настъпване на общественоопасни последици. Твърдението на О., че не е имал знание за по-късния час, в който започва да тече застрахователната покритие, съдът приема за негова защитна теза, изградена, за да оправдае бездействието му по отношение на задължението му по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ като собственик. Същият е подписал договора, което предполага, че предварително се е запознал с включените в него клаузи, включително и тези, уреждащи начален и краен срок на застрахователно покритие и въпреки това е предприел управления на личния си автомобил. Затова съдът намира, че деянието му е извършено при пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.