Решение № 1795 от 01.12.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1795 гр. Варна, 30.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско дело № 20213100501847 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 286125/07.05.2021 г., депозирана от „ДИТСМАНН“ АД с ЕИК 831914845, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Козлодуй" №14, административна сграда - Блок А, ет. З, чрез адв. С.И., срещу Решение № 261331/15.04.2021 г., поправено с Решение № 261784/28.05.2021 г., постановени по гр. д. № 9572 по описа на РС-Варна за 2020 г., с които „Дитсманн“ АД с ЕИК 831914845 е осъдено да заплати на ЕМ. ИВ. Д. с ЕГН **********, с адрес: с. **************, на основание чл. 200 КТ, сумата от 1 250 лева, като част от цяло вземане в твърдян размер от 40 000 лева, представляващо обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания, настъпили в резултат на реализираната трудова злополука на 12.12.2019 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на реализиране на трудовата злополука – 12.12.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

Въз въззивната жалба се твърди, че атакуваното съдебно решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Въззивникът сочи, че са нарушени нормите на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и чл. 201, ал. 2 КТ, тъй като районният съд е пренебрегнал наличието на съществен принос на Е.Д. за настъпването на вредите. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът, проявявайки груба небрежност, е допуснал най-малко две нарушения на правилата за безопасност и за осъществяване на изпитванията. Поради това намира, че дружеството не следва да отговаря за вредите, претърпени от г-н Д.. ВРС обаче е постановил решение в обратния смисъл, като е отказал да съобрази съпричиняването на вредите. Въззивникът сочи, че отказът на съда да съобрази съпричиняването се дължи на съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неправилно прилагане на правилата на 1

ГПК относно преклузиятa. Счита, че неправилно съдът е приел, че възражението е следвало да бъде релевирано в срока за отговор на исковата молба. Сочи, че това разбиране съда е в пряко противоречие практиката на ВС (Решение № 3204 от 23.12.1974 г. по гр. дело № 2222/1974 г. на ВС), съгласно която възражението за съпричиняване може да се направи по всяко време пред първата инстанция, но дори съдът е длъжен да съобрази съпричиняването и без възражение в тази насока. Въззивната страна намира, че РС е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при събирането на доказателства по делото.

Сочи, че неправилно съдът не е уважил доказателственото искане на ответника за разпит на двама свидетели, като приел, че възражението за съпричиняване е преклудирано. Твърди, че така ВРС неправилно е препятствал доказването от страна на ответника и е нарушил правото на „Дитсманн“ АД на процесуална защита, а с това и два от основните принципи на гражданския процес - този на състезателното начало (чл. 8 ГПК) и този на равенството на страните (чл. 9 ГПК).

На следващо място сочи, че съдът неправилно е ценил и събраните по делото доказателства. Намира, че поведението на работниците на „Дитсманн" АД по време на изпитванията на съоръжението съществено се е отклонявало от дължимото, което в крайна сметка е довело до това, че ищецът Е.Д. се е намирал в близост до съоръжението при освобождаване на налягането от него. С това свое поведение той е станал причина за трудовата злополука.

Отделно от горното счита, че решението на първоинстанционния съд е постановено в условията на плюс петитум, тъй като ищецът е претендирал обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., като вредите включват и разтрогването на брака му. ВРС правилно приел, че разводът на ищеца няма отношение към трудовата злополука, но въпреки това постановил, че дължимото се на Е.Д. обезщетение е именно в размер на 40 000 лв., колкото ищецът е претендирал първоначално. След като ВРС е присъдил същото по размер обезщетение, отхвърляйки претенцията за неимуществени във връзка с развода на ищеца, то съдът е присъдил по-голямо по размер обезщетение. Моли за отмяна на решението. Претендира разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна ЕМ. ИВ. Д., действащ чрез адв. Е.М.. В същия се сочи, че жалбата е неоснователна. Намира, че анализирайки доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, решаващият състав правилно е обусловил извода, че Е.Д. е преживял болки и страдания, а причинените неимуществени вреди се намират в пряка и непосредствена връзка с настъпилата трудова злополука. Намира за правилно и заключението на съда, че съобразно преживените болки и душевни терзания, справедливото обезщетение изисква искът да бъде уважен в пълен размер. По отношение на твърдението, че съдът неправилно не е съобразил твърденията за съпричиняване на вредите сочи, че същото е неоснователно, доколкото възражението е несвоевременно въведено в производството. В условията на евентуалност сочи, че не са налице доказателства за твърдяната от насрещната страна груба небрежност. Твърди, че макар да няма легална дефиниция в КТ на квалификацията „груба небрежност“, то в практиката е изведено становище, че за да е налице тя, следва работникът или служителят да е съзнавал, че злополука може да настъпи, но със своята самонадеяност той се е надявал да предотврати вредите. Сочи, че в случая няма данни за такова поведение от негова страна, а фактите обосноваващи намаляване отговорността на работодателя следва да бъдат установени по несъмнен начин, като доказателствената тежест е за работодателя. Оспорва твърденията, че той е допуснал нарушения на правилата за осъществяване на изпитванията на съда под налягане, като излага подробни съображения в тази насока, като в допълнение сочи допуснати от работодателя нарушения на разпоредбите на редица нормативни актове.

Намира за неоснователно и твърдението, че съдът е постановил решението си в условията на плюс петитум. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

2

Във връзка с доказателствените искания на страните е постановено Определение № 2754 от 3.08.2021 г. по настоящото производство.

В проведеното по делото о. с. з., въззивникът не се явява, представлява се от адв. И., като излага доводи за основателността на въззивната жалба. Моли за отмяна на решението и за отхвърляне на иска.

Въззиваемият, чрез адв. Т. моли за потвърждаване на обжалваното решение, като поддържа изложените аргументи в отговора на въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА.

Третото лице, редовно призовано, не се явява, не се представлява. В депозирана молба чрез адв. В. моли за отмяна на първоинстанционното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, и съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, констатира следното:

Производството по гр. д. № 9572/2020 г. на Районен съд - Варна е образувано по предявен от ЕМ. ИВ. Д. срещу „Дитсманн“ АД /предишно наименование „Дитсманн Енергоремонт Холдинг“ АД/ иск с правно основание чл. 200 КТ, за осъждане на ответника да заплати сумата от 1 250 лева, като част от целия в размер на 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания, настъпили в резултат на реализираната трудова злополука на 12.12.2019 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на реализиране на трудовата злополука – 12.12.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се излагат доводи, че ищецът е в трудово правоотношение с ответника по силата на сключен Трудов договор № 507 от 31.05.2017 г. Към трудовия договор били сключени още две допълнителни споразумения от 1.04.2018 г. и от 10.12.2018 г., като с първото бил преназначен от длъжността „котляр“ в длъжността „заварчик“. На 12.12.2019 г. при изпълнение на служебните си задължения за подготовка на хидравлична проба на бак ТГ-9 за „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД се освободило налагаме в съда и го съборило на земята. Сочи, че след прием в МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД били установени множество счупвания на костите на предмишницата, открито в дясно, съпроводени с рана от 10-12 см, отток, деформация в областта на дясната лакътна става, силни болки и невъзможност за извършване на активни движения. Твърди, че на 13.12.2019 г. била проведена оперативна интервенция в областта на раменния пояс и ръката, като е вложена и метална остеосинтеза, което наложило и гипсирането на крайника. Излага доводи, че на 18.12.2019 г. бил изписан и след това му било назначено амбулаторно лечение, рехабилитация, както и медикаментозна и болкоуспокояваща терапия. Изпитвал неудобства с личната си хигиена, тоалет, прехрана, за които се нуждаел от помощ. Сочи, че имал затруднения в съня, бил социално изолиран, станал необщителен и сприхав. Навежда твърдения, че имал сериозен дефицит в движението на ръката, като цялото му здравословно и психическо състояние било повлияно. След злополуката не е започнал работа, чувствал се депресиран, неуверен, потиснат, поради което се влошили и отношенията със съпругата му, която го и напуснала.

Твърди, че възстановителният процес не е приключил и изпитвал силни болки повече от шест месеца. Позовава се и на разпореждане № 29183 от 16.01.2020 г. на ТП- София град на НОИ, с което е прието, че настъпилото увреждане има характер на трудова злополука. Моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Дистсманн“ АД, чрез адв. Й.Н., в който не се оспорва наличието на трудово правоотношение между страните.

Оспорват се твърденията относно последиците от увреждането.

С определение № 262340 от 27.10.2020 г., постановено по гр. д. № 9572/2020 г. по описа на Районен съд – Варна по молба на ответника е конституирано трето лице- помагач на страната на ответника – ЗК „Уника Живот“ АД. В становище от 2.12.2020 г.

3 дружеството се присъединява към изложените доводи в отговора на исковата молба.

Настоящият съдебен състав, като съобрази събрания и приобщен по дело доказателствен материал, приема за установени следните фактически положения:

Между страните не е спорно, а и от представените по делото доказателства се установява, че ищецът – Е.Д. е работил по трудово правоотношение с „Енергоремонт Варна“ ЕАД на длъжността „котляр“ по силата на трудов договор от 31.05.2011 г. С допълнително споразумение № 879 от 1.04.2018 г. е преназначен на длъжността „заварчик“.

От допълнително споразумение от 10.12.2018 г. е видно, че е налице преобразуване по отношение на работодателя като същият се е влял в „Дитсманн Енергоремонт Холдинг“ АД /сегашно наименование „Дитсманн“ АД/.

От представената застрахователна полица № 580012800119 от 24.07.2019 г. се установява, че е сключен договор за задължителна застраховка на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“ между „Дитсманн Енергоремонт Холдинг“ АД и ЗК „Уника Живот“ АД, с валидност за периода от 10.08.2019 г. до 09.08.2020 г. за 113 лица.

От представените банкови бордера се установява, че Е.Д. е получил плащания от застрахователното дружество на 5.06.2020 г. – сумата от 910 лева, на 17.09.2020 г. – 260 лева, на 6.11.2020 г. – 260 лева и на 8.07.2020 г. – 260 лева.

Видно от разпореждане № 29183 от 16.01.2020 г., издадено от НОИ- ТО- София-град, се приема, че декларираното увреждане представлява трудова злополука, на основание чл.

55, ал. 1 КСО. Установява се, че злополуката е станала през работно време, при извършване на служебните задължения, а именно докато пострадалият подготвял хидравлична проба на бак за ТГ-Я за „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД и провевил за пропуски в опресовката по заглушените отвори на съда и следствие на внезапни изхлузване на пристягащия хамут, същият паднал на земята от освободеното налягане в съда. При падането получава множествени счупвания на костите на предмишницата, открито на дясна ръка.