Определение № 664 от 16.11.2023, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 664 гр. Габрово, 15.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Димитрова като разгледа докладваното от Велемира Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20234200500413 по описа за 2023 година

Въззивното производство е образувано по въззивна частна жалба подадена от адв. П. в качеството й на пълномощник на Л. Х. Л. от гр. Габрово, действаща със съгласието на своята майка Д. М. Х. против Определение №1155/25.09.2023г. по гр.д. №478/2023г. на РС Габрово В ЧАСТТА с която съдът се е произнесъл по молбата й с основание чл. 248 от ГПК за възложените й разноски на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК във вр. с чл. 38 ал.2 във вр. с ал.1 т.2 от ЗА, и по въззивна частна жалба подадена от адв. С. в качеството й на пълномощник на Х.

П. Л. от гр. Габрово против същото определение В ЧАСТТА му, с която съдът се е произнесъл по молбата й с основание чл. 248 от ГПК относно размера на дължимата държавна такса на осн. чл. 78 ал.6 от ГПК.

В жалбата на Л. Х. Л. се твърди, че определението е незаконосъобразно, тъй като разноските, които е осъдена да заплати на ответника не са сторени от него, а се претендират по реда на чл. 38 ал.2 от ЗА. Според жалбоподателката право на такива разноски имат само лицата, които се нуждаят от издръжка, но не и ответниците по такъв иск, още повече, че в случая ответникът по иска за издръжка има доход от близо 3 000 лева на месец, поради което няма основание да бъде освободен от разноски за адвокат по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА.

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника по жалбата Х. П. Л. от гр. Габрово, чрез адв. Д. С., в който се взема становище за неоснователност на жалбата.

В депозираната от на Х. П. Л. от гр. Габрово въззивна частна жалба се твърди, че Определение №1155/25.09.2023г. по гр. д. №478/2023г. на РС Габрово е неправилно необосновано и незаконосъобразно, тъй като цената на разгледания иск за издръжка по чл.

150 от СК следва да се определи на база присъденото увеличение на издръжката в размер на 220 лева, считано от 23.03.2023г. до 15.05.2024г., когато ищцата навършва пълнолетие и с това настъпва законно основание за прекратяване на издръжката. Или цената на иска е в размер на 3 028.67 лева /13 месеца и 23 дни умножено по 220 лева /, при което дължимата държавна такса е в размер на 121.15 лева, а не както е приел съда /36 месеца умножено по 220 лева/ – 7920 лева цена на иска и дължима държавна такса от 316.80 лева.

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от ответника по жалбата Л. Х.

Л..

1

Въззивният съд намира, че двете въззивни частни жалби са подадени в срок от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са допустими.

По жалбата на Л. Х. Л.:

Видно от приложеното гр. д. № 478/2023г. на РС Габрово, жалбоподателката със съгласието на своята майка Д. М. Х. е предявила иск по чл. 150 от СК срещу Х. П. Л. за увеличение на определената със съдебно решение по гр. д. № 1911/2015 г. на РС Габрово, месечна издръжка от 130 лева на 400 лева.

С постановеното по делото решение № 380/10.08.2023г. съдът е уважил иска частично като е увеличил размера на присъдената на ищцата издръжка от 130 лева на 350 лева / увеличение с 220.00 лева/, като е отхвърлил иска в останалата част до пълния предявен размер от 450.00 лева. Съобразно отхвърлената част на иска, Л. Х. Л. е осъдена ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. С. от АК-Габрово, сумата 92.59 (деветдесет и два лева и петдесет и девет стотинки) лева – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ответника Х. П. Л., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за адвокатурата.

В срока за обжалване на решението от страна на Л. Х. Л. е подадена молба по чл. 248 от ГПК за изменяване на решението в частта за разноските, като за пръв път в производството по делото е направено възражение, че не са налице предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ по чл. 38 ал.1 т.т. 1-3 от ЗА. Молбата е отхвърлена, като съдът е изложил съображения за нейната неоснователност.

Въззивният съд като извърши проверка на определението по чл. 248 от ГПК в обжалваната част, намира че същото е правилно.

Съгласно практиката на ВКС /Определение № 162 от 28.04.2022 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 5096/2021 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Симеон Чаначев/, в т. 11 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че след приключване на устните състезания пред съответната съдебна инстанция страните не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства, дори и те да са във връзка с поддържано становище по време на процеса, включително относно претенциите за съдебни разноски по чл. 78 ГПК.

В практиката по приложението на чл. 38, ал. 2 ГПК се приема, че получилата безплатна адвокатска помощ страна не е длъжна да доказва пред съда наличието на обстоятелствата по чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 ЗА – че има право на издръжка, че е материално затруднена, че е в роднински или друг вид близки отношения с адвоката или че е юрист. За уважаване на претенцията за присъждането на адвокатското възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА е достатъчно в договора за правна защита и съдействие да е ясно изразена волята на страните по него, че адвокатската помощ е оказана безплатно – в този смисъл определение № 480 от 12.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. дело № 122/2019 г., IV г. о. и цитираните в него. Следователно, след като ответната страна не е възразила срещу наличието на предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в хода на производството, то тази нейна възможност е преклудирана и възражението не може да бъде въведено за пръв път в производството по чл. 248 ГПК. По такова възражение съдът не може да се произнася и разглеждането му води до неправилност на постановеното определение.

Както е посочено в горецитираното тълкувателно решение, макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред 2 съответната инстанция. Аналогично разрешение следва да бъде дадено и по отношение възраженията на насрещната страна във връзка с претенцията за разноски. В противен случай се стига до неравнопоставено положение на страните – аналогично разрешение е дадено и в определение № 456 от 04.12.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3934/2017 г., III г. о., определение № 97 от 12.02.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 2895/2019 г., II т. о.

С оглед на горното и доколкото в случая възражението за липса на предпоставките по чл. 38 ал.1 от ЗА е повдигнато едва в производството по чл. 248 от ГПК, жалбата на Л. Х. Л. срещу определение №1155/25.09.2023г. по гр. д.№478/2023г. на РС Габрово е неоснователна и определението в тази му част следва да бъде потвърдено.

По жалбата на Х. П. Л.:

Видно от приложеното гр. д. № 478/2023г. на РС Габрово, ищцата Л. Х. Л., със съгласието на своята майка Д. М. Х. е предявила иск по чл. 150 от СК срещу Х. П. Л. за увеличение на определената със съдебно решение по гр. д. № 1911/2015 г. на РС Габрово, месечна издръжка от размера от 130 лева на 400 лева.

С постановеното по делото решение № 380/10.08.2023г. съдът е уважил иска частично като е увеличил размера на присъдената на ищцата издръжка от 130 лева на 350 лева / увеличение с 220.00 лева/, като е отхвърлил иска в останалата част до пълния предявен размер от 450.00 лева.

Със същото решение на осн. чл. 78 ал. 6 от ГПК, Х. П. Л., е осъден да заплати по сметка на РС - Габрово сумата 320.87 лева (триста и двадесет лева и осемдесет и седем стотинки)- държавна такса.

В срока за обжалване от страна на Х. П. Л. е подадена молба по чл. 248 от ГПК за изменяване на решението в частта за разноските, тъй като държавната такса, която е осъден да заплати е неправилно определена. Посочено е, че цената на иска е определена от съда на база присъденото увеличение на издръжката за 36 месеца, без да се отчете, че ищцата навършва пълнолетие след 13 месеца и 23 дни и от този момент издръжката се прекратява по силата на закона.

Молбата е отхвърлена, като съдът се е мотивирал с това, че съгласно чл. 68 ГПК цената на иска е паричната оценка на предмета на делото, като в чл. 69 ал. 1, т. 7 от ГПК са установени правила за извършването на тази оценка. Тази цена съвпада със сбора на платежите за три години, като в случая възлиза на 9720 лв. Доводите, че ищцата ще навърши пълнолетие на 15.05.2024 г. са приети от първоинстанционния съд за ирелевантни за определяне цената на иска и дължимата държавна такса.

Срещу определението е подадена въззивната частна жалба на Х. П. Л..

Въззивният съд като извърши проверка на определението в обжалваната част по чл.

248 от ГПК, намира че същото е неправилно.

За да определи, че цената на иска за издръжка е в размер на 9720 лв., съдът се е позовал на чл. 69 ал.1 т.7 от ГПК касаеща искове за периодични платежи за неопределено време или за пожизнени платежи.

Въззивният съд намира, че в случая цената на иска следва да бъде определена по реда на чл. 69 ал.1 т.6 от ГПК доколкото предявеният иск по чл. 150 от СК е заявен за известен период – от 23.03.2023г. до настъпване на обстоятелства обуславящи изменяването или прекратяването на издръжката, каквото обстоятелство е навършването на пълнолетие от ищцата на 15.05.2024г.

В случая цената на иска е в размер на 3 028.67 лева /13 месеца и 23 дни умножено по 220 лева /, при което дължимата държавна такса е в размер на 121.15 лева, а не както е приел съда – 36 месеца умножено по 220 лева – 7920 лева цена на иска и дължима държавна такса 3 от 316.80 лева.

По изложените съображения в тази част обжалваното определение следва да бъде отменено, като бъде постановено ново, с което да се измени съдебното решение, като се отмени постановеното осъждане на Х. П. Л. да заплати по сметка на РС – Габрово държавна такса в размер над 121.15 лева, до определения размер от 316.80 лева.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №1155/25.09.2023г. по гр. д. №478/2023г. на РС Габрово В ЧАСТТА, с която е отхвърлена молбата на Х. П. Л., ЕГН **********, с правна квалификация чл. 248 ГПК, за изменение на решение № 380 от 10.08.2023 г. по гражданско дело № 478/2023 г. на ГРС, в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 380 от 10.08.2023 г. по гражданско дело № 478/2023 г. на ГРС В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ , като ОТМЕНЯ постановеното осъждане на ответника Х.

П. Л., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС – Габрово държавна такса над размер на 121.15 лева / сто двадесет и един лева и петнадесет стотинки/ до размер на 316.80 лева / триста и шестнадесет лева и осемдесет стотинки/.

ПОТВЪРЖДАВА Определение №1155/25.09.2023г. по гр. д. №478/2023г. на РС Габрово В ЧАСТТА, с която е отхвърлена молбата на Л. Х. Л., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на нейната майка Д. М. Х., ЕГН **********, с правна квалификация чл. 248 ГПК, за изменение на решение № 380 от 10.08.2023 г. по гражданско дело № 478/2023 г. на ГРС, в частта за разноските , като правилно и законосъобразно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4