Решение № 2789 от 04.05.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е

Н И Е

№................. гр. София, 04.05.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-4 състав, в открито заседание на седми февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: КАЛИНА АНАСТАСОВА при секретаря Ива

Иванова, като разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. д. № 2123/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на П.и.б. АД срещу

В.Е.К. ЕООД и срещу А.ЗА П.и интервенции в земеделието на Румъния, искове с правни основания:

- чл.135, ал.1 ЗЗД за обявяване за относително недействителни спрямо Банката правните действията на В.Е.К. ЕООД по приемане на изпълнението от Румънската А.ЗА П.и интервенции в земеделието /Агенцията/ съобразно договор от 04.09.2012 г. за доставка на слънчогледово олио, опаковано в бутилки от 1 литър, закупено от пазара на Общността с финансови средства, предоставени от Европейската комисия в рамките на Европейска програма за хранителни помощи за най-нуждаещите се лица в Румъния /PEAD/-2012, като описва тези правни действия по приемане на изпълнението в банкови сметки различни от посочените в договорите за особени залози на вземания;

- чл. 510 ГПК вр. с чл. 44а, ал. 2 ЗОЗ за осъждане на Агенцията, в качеството й на длъжник по заложеното вземане, спрямо което е пристъпено към изпълнение на 27.08.2013 г. да заплати сумата 31784963.09 евро /увеличение на размера на иска по молба от 18.05.2015 г. /л.1553/.

При условията на евентуалност предявява искове по чл. 21, ал. 2 ЗЗД за осъждане на Агенцията като длъжник по заложеното вземане да заплати сумата 31784963.09 евро /изменение на размера на иска по молба от 18.05.2015 г. /л.1553/ поради извършено нарушение на указанията на Банката по писмо изх.№ 11-11306/11.09.2012 г., получено на 14.09.2012 г.

Излага фактически и правни доводи, за това че Банката сключила с В.Е.К. ЕООД договор за издаване на банкова гаранция за участие в търг. На 06.07.2012 г. издала банкова гаранция № 000LG-L-003371 за участие в търг за доставка на слънчогледово олио в размер на Lei

433127.00.

На 03.09.2012 г. В.Е.К. ЕООД върнал на Банката издадената банкова гаранция, тъй като спечелил търга и следвало да изпълни задълженията си по сключения договор за доставка на слънчогледово олио.

На 31.07.2012 г. Банката издала банкова гаранция № 000LG-L-003436 по сключен договор в изпълнение на сключения договор за гарантиране изпълнение на задълженията по договора, сключен между ответниците, за размера на цената по договореното количество стока - 22 033 854. 39 евро. За обезпечаване вземанията на Банката по издадената банкова гаранция, В.Е.К. ЕООД учредило особен залог върху вземанията си по договора сключен с Агенцията /№ 95/04.09.2012 г. за доставка на олио и № 69/22.06.2012 г. за доставка на брашно/ по посочената сметка. Последният бил вписан в Централния регистър за особените залози на 03.08.2012 г. с рег.№ 2012080302251.

Между ответниците било договорено, че сумата за продажна цена следва да се преведе до 15.10.2012 г., т.е. същата представлява авансово плащане.

Поддържа, че с писмо изх.№ 11-11306/11.09.2012 г. Банката изрично уведомила Агенцията за учредения в нейна полза залог на вземане, като в изпратеното писмо било посочено, че дължимите суми по договора за доставка следва да се превеждат по посочената банкова сметка *** В.Е.К.

ЕООД.

На

13.11.2012 г. Банката изпратила отново писмо до Агенцията, с което искала и подробна информация за изпълнението на договора.

На

19.11.2012 г. било изпратено от Банката отново писмо до Агенцията, в което допълнително било посочено, че се очаква отговор.

На

10.12.2012 г. Агенцията изпратила писмо до Банката, в което информирала, че договора се изпълнява, както и че плащанията са направени съобразно нареждания за плащания и данъчни документи.

На

11.02.2013 г. в Банката постъпило искане от Агенцията за заплащане на сумата 21444187.23 евро, което искане било основано на сключения договор за банкова гаранция. В отговор ищецът отказал поради наличие на формални несъответствия съобразно Еднообразните правила за банкови гаранции на поискване.

На

28.02.2013 г. в Банката постъпило ново искане от Агенцията за плащане на сумата, на което Банката отново отказала поради наличие на формални несъответствия съобразно Еднообразните правила за банкови гаранции на поискване, но и поради наличие на съществено материално неизпълнение. Банката посочва, че допуска авансовото плащане между ответниците да е било извършено по различна от посочената банкова сметка, ***. Посочва, че според приложимото румънско право, Банката като издател на банковата гаранция има право да откаже плащане, ако е налице явна измама.

По твърдения, на 29.01.2013 г. е постъпило от Агенцията първо по ред искане за плащане по банкова гаранция № **********г. на сумата 9472916.00 евро. Поради формални несъответствия съобразно Еднообразните правила за банкови гаранции на поискване, Банката отказала плащане.

На

12.02.2013 г. постъпило второ искане от Агенцията за плащане по тази банкова гаранция, което отново било последвано от отказ на Банката.

На 28.02.2013 г.- трето искане, което отново било последвано от отказ на Банката.

На

25.01.2013 г. Агенцията изпраща първо по ред искане за плащане по банкова гаранция № 000LG-L-003539/24.09.2012 г. на сумата 201717.04 евро. Поради формални несъответствия съобразно Еднообразните правила за банкови гаранции на поискване, Банката отказала плащане.

На

20.02.2013 г. постъпва второ искане по същата гаранция на сумата 195047.71 евро, което Банката отказва.

Поради неизпълнение на задълженията на длъжника по договора за банкова гаранция на 27.08.2013 г. Банката вписва пристъпване към изпълнение върху заложеното вземане.

Излага правни и фактически доводи, за това че Агенцията се е отклонила от указаното в цитираните норми, че изпълнението на вземането следва да бъде извършено по точно определен начин – по сметка на залологадателя в Банката- ищец. Освен това, според ищеца залогодателят събира заложеното вземане до момента на пристъпване към изпълнението. Последното било ограничено от действието на двамата ответници. Всички плащания от заложния кредитор се считат заложени в полза на заложния кредитор и залогодателят няма право да се разпорежда с тях до освобождаването на залога. Кредиторът на заложеното вземане има право да го събере и се счита възложено за събиране с вписване пристъпване към изпълнение.

В случая обаче авансовото плащане от Агенцията е било направено в различна сметка от тази на ищеца, посочена по твърдения в договора за особен залог и сключените договори за банкова гаранция.

Обосновава активната си легитимация по спора с твърдения, че е кредитор по сключения договор за особен залог и банкови гаранции. Длъжник по тях съответно е първия ответник, който е следвало да получи плащанията по сключения договор от втория ответник в посочената банкова сметка. *** на посочените договори, а неговият падеж, по твърдения, е падежът за авансово плащане – 15.10.2012 г. по договора за доставка сключен между двамата ответници.

Поради това, че двамата ответници са извършили плащане по посочения договор в различна от посочената банкова сметки при ищеца, на Банката била нанесена щета.

Последното, тъй като било намалено имуществото на длъжника, служещо като обезпечение в полза на Банката и заложено в нейна полза. Освен това Банката било кредитор на В.Е.К. ЕООД и по издадените в нейна полза записи на заповед.

Излага правни и фактически доводи, за това че е настъпила вреда за Банката с описаните извършени от ответниците действия, с които длъжника В.Е.К. ЕООД е намалил имуществото си. Поддържа, че е налице знание за увреждането, тъй като договаряйки плащане в отклонение от договорите за издаване на банкова гаранция от 31.05.2012 г., от 31.07.2012 г. и от 24.09.2012 г. и договорите за залог на вземане от 31.07.2012 г. и 24.09.2012 г. длъжникът съзнателно е лишил Банката от възможността й да получи реален залог върху постъпилите по банковата сметка суми от Агенцията. В случая длъжникът недобросъвестно е събрал вземането си в отклонение от договореното с кредитора. Поради това, за ищеца е налице правен интерес да атакува действията по приемане на изпълнението, респ. договарянето на различен начин на изпълнение като бъдат обявени за недействителни, а в патримониума на длъжника се възстанови вземането му към Агенцията, което ищецът има право да събере по силата на вписаното пристъпване към изпълнение.

Твърди, че е налице знание за увреждането и у Агенцията, която е заплатила по друга сметка, а не при Банката – ищец, тъй като е била уведомена още на 14.09.2012 г.

След уведомлението всяко плащане в отклонение от договора за доставка и банковата гаранция предполага съзнаване, че уврежда кредитора.

Обосновава правният си интерес с излагане на правни и фактически доводи, че при обявяване недействителност на действията по събиране на вземането извършени от ответниците ще събере вземането си от Агенцията по предявения осъдителен иск спрямо нея. Последното, доколкото Банката е пристъпила към изпълнение и вземането се счита възложено на нея за събиране.

Независимо от извършеното плащане към длъжника, платилият лошо втори ответник, следва да плати и втори път сумата предмет на залога, но на заложния кредитор, спрямо който плащането е обявено за недействително. Действията на Агенцията не е съобразено с указанията на Банката, извършени са погрешно и не са породили правни последици да бъде погасено задължението на Агенцията по договора за доставка, респ. задължението на първия ответник по договора за особен залог.

Предявява и при условията на евентуалност на двата иска – осъдителен иск срещу Агенцията за заплащане на сумата в нарушение на указанията на Банката. Според ищеца, Агенцията е знаела, че следва да извърши плащанията си по договора в полза на заложния кредитор.

По молба на ищеца от 18.05.2015 г. е допуснато изменение на размера на предявените искове, чрез увеличаване на размерите им от сумата 22033854.39 евро на сумата 31784963.09 евро. Увеличението е поискано с пояснение извършено от Банката, че сумата по увеличението съответства на сбора от сумите по издадените от Банката и предявени от Агенцията за плащане три броя банкови гаранции, както следва: № 000LG-L-003436/31.07.2012 г. за сумата 22033854.39 евро; № **********г. за сумата 9472916.10 евро и № 000LG-L-003539/24.09.2012 г. за сумата 278192.60 евро.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът

В.Е.К. ЕООД не изразява становище по исковете.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът

А.ЗА П.и интервенции в земеделието на Република

Румъния изразява следното становище по исковете: Оспорва исковата молба като нередовна поради незаплащане на дължимите държавни такси по всеки от предявените искове.

Прави възражение, че спорът във връзка с банкова гаранция № 000LG-L-003436/31.07.2012 г. следва да бъде разрешен според румънските закони пред съда в Букурещ. Това било изрично предвидено и от издателя – П.и.б. АД в писмото за банкова гаранция.

Прави възражение, че

Агенцията не е била страна по сключения договор за особен залог.

Прави възражение, за това че българският съд не е компетентен да се произнесе по спора.

Излага правни и фактически доводи, че от страна на ищеца в Румъния са предявени и други искове срещу Агенцията произтичащи от същите спорни правоотношения. Това, според ответника би довело до постановяване на различни съдебни решение по идентични въпроси.