Определение № 185 от 17.01.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 185 гр. София, 17.01.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Мирослав Г. Георгиев

Дора З. Илиева като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно частно наказателно дело № 20251100600201 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава двадесет и втора от НПК, с правно основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК.

Образувано е по повод на депозирана от името на тъжителя В. Д., чрез повереника й – адв. И.П. частна жалба срещу Разпореждане №

15095/09.12.2024г., постановено по н.ч.х.д. № 9878 по описа на СРС НО, 108 – и състав за 2024г., с което на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК районният съд прекратил образуваното наказателно производство.

Застъпва се принципно становище, че тъжителката била лишена от правосъдие. Претендира, че не било извършено валидно връчване на актове в производството в частност на Разпореждане от 18.10.2024г., с твърдения за неистинност на подписа на тъжителката под върнатата призовка. Излагат се съждения за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания акт. По преценка на съда, моли за назначаване на графологична експертиза.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по депозирана тъжба лично от В. Д., с която се инкриминира деятелност, осъществена на 13.02.2024г., чрез представянето на документ „Открито Писмо“ от страна на Д.М. по н.ч.х.д. № 12 988/2022г., СРС, 10 с-в, с вх. № 38 522/13.02.2023г., с множество адресати, с изложени в документа писмени твърдения, че подсъдимата била „осиновена, изнасилена, с нерадостно детство, измамница, луда, измамница с много пари“, като твърденията, частната тъжителка приема за обидни, унизителни, уронващи престижа и доброто име пред съседите й и пред адресатите на документа и грубо засягащи честта и достойнството й. От гореописаното, тъжителката претендира да е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се във физическо и психическо страдание, поради което моли да бъде приет за съвместно разглеждане граждански иск в 1 размер на 7 000 лв. срещу Д.М..

В опит да отстрани констатираните от първоинстанционния съд нередовности в тъжбата, с молби уточнения била конкретизирана датата на узнаване за инкриминираното деяние, както и бил обособен кръга от лица, до които последното се твърди да било разпространено, били изведени инкриминираните изрази: „осиновена, с уточнение за отрицателен контекст, изнасилена, с нерадостно детство, измамница, луда, измамница с много пари, Господ ще я накаже!“. Конкретизирано е, че тъжителката твърди да е извършено само едно деяние.

С уточнителната молба от 16.10.2023г., се посочват изразите „ти – дъщеря на уважаван от мен съсед… - си служиш с лъжи“, .. „ти си завършила начален курс, а може би и средния … станала си сервитьорка“, „Бог ще те накаже“, „осиновена“, „на 15 години си била изнасилена“, „човекът, с когото си живяла на семейни начала, те е изоставил“, „ако съвестта проговори в теб“.

Независимо от горното, СРС приел, че дадените указания не са били изпълнени и описаните обстоятелства на престъплението не са достатъчни, за да формират годно обвинение, съответно прекратил наказателното производство.

В рамките на инстанционната проверка по реда на Глава двадесет и втора, Софийски градски съд отменил разпореждането за прекратяване на наказателното производство и постановил връщане на делото на друг състав на Софийски районен съд.

На свой ред новият съдия докладчик дал указания на частната тъжителка за констатирани в рамката на собствената си проверка дефицити в тъжбата.

Впоследствие също прекратил наказателното производство по аргумент, че описаното в тъжбата не съставлява престъпление. В мотивите на ревизирания акт е застъпено, че изначално инкриминираните изрази „осиновена“, „изнасилена“, „Господ ще я накаже“ не съдържат обидни квалификации.

Прието е, че изразът „нерадостно детство“ представлява субективната оценка, израз на мнение.

Според първия съд останалите инкриминирани изрази: „ измамница, луда, измамница с много пари“, макар в принципен план да са обективно годни да накърнят честта и достойнството на лицето, за което се отнасят, в конкретния случай не били употребени в такъв контекст.

Констатирано е, че изразите, инкриминирани с молба от 16.10.2023г., са подадени след изтичане не 6-месечния срок по чл. 81, ал. 3 НПК, поради което приема, че не попадат в предмета на делото.

При така установеното, Софийски градски съд достигна до следните правни изводи:

Контролиращият съд е сезиран с процесуално допустимо искане, доколкото последното е депозирано в рамките на законоустановения 7-дневен срок, от активно легитимиран субект, пред родово компетентния съд и срещу акт, подлежащ на проверка в производство по инстанционен контрол.

Доколкото сезиращият документ отговаря на изискванията за съдържание и форма, съдът приема, че жалбата е и редовна. Разгледана по същество, последната е частично основателна.

Правомощията, предоставени на съдията-докладчик, съобразно 2 хипотезата на чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК следва да бъдат упражнени, когато в обстоятелствената част на тъжбата не се съдържат въобще съставомерни белези на престъпление съгласно нормите на НК. Поради това, когато поначало в процесуалния документ, с който е сезиран съдът са визирани съставомерни признаци на възможно осъществимо престъпно посегателство, той следва да разгледа делото по същество и наказателното производство да премине през всички свои етапи на развитие.

За начало, следва да бъде посочено, че анализът, извършен от районния съд по повод първата част от инкриминираните изрази /“осиновена“, „изнасилена“, “с нерадостно детство“/, доколкото е базиран единствено на фактическите обстоятелства, изложени в тъжбата е допустим, а възприетата мотивировка - правилна, поради което Софийски градски съд споделя мнението на първия съд за принципна несъставомерност на инкриминираните изрази.

С употребата на изразите „осиновена“, и „изнасилена“, /независими дали последните са верни - или не/ всъщност не се приписва конкретно поведение или непристойна проява на лицето, за което те се отнасят, нито последните биха могли да бъдат възприети като позорящи спрямо стандартите за морал на съвременното общество.

Мислимо е тъжителката да се е почувствала оклеветена от контекста и внушението, което се е създало с тези изявления, но едно лице не може да носи наказателна отговорност за чужди изводи, разсъждения и предположения, направени въз основа на негови изказвания.

Правилни са и констатациите по повод инкриминирания израз „нерадостно детство“, като и в тази насока съдебната практика е непротиворечива, че изказването на мнение по някои въпроси, оценка или разсъждения относно факти или лица /какъвто е и инкриминирания израз/, не осъществява от обективна страна признаците на престъплението „клевета“.

Надлежно е съобразено от Софийски районен съд и изтичането на преклузивния срок по чл. 81, ал. 3 НПК, доколкото, самата тъжителка твърди да е научила за инкриминираното деяние на 05.04.2023г., а със своята уточнителна молба от 16.10.2023г., последната е въвела нови, фактически твърдения, посредством различни от първоначално заявените изрази, то безспорно, по отношение на последните, 6 - месечния срок е бил изтекъл, респективно разглеждането им в производството е недопустимо.

От друга страна Софийски градски съд е на мнение, че при постановяване на своя акт съдията докладчик е излязъл извън рамките на своята компетентност по чл. 250, ал. 1, т. 2, предложение второ НПК относно изразите „измамница“, „луда“ и „Измамница с много пари“, доколкото, след като извършил анализ на доказателствата по делото /стр. 5, абз. първи от Разпореждането/, в частност на приложения препис от „отворено писмо“ приел, че не са употребени от Д.М. в контекста, твърдян от частната тъжителка. С тези си действия, съдът е опорочил произнасянето си, доколкото извършването на доказателствен анализ в тази фаза на процеса е недопустимо – такъв следва да бъде извършен при постановяването на крайния съдебен акт на СРС и респективно изложен в мотивите към присъдата, след като наказателното производство е преминало през всички свои етапи.

Инкриминираните в тъжбата изрази могат да са разгласяващи позорни 3 обстоятелства или могат да са обидни, могат и да не са нито разгласяващи позорни обстоятелства, нито обидни по смисъла на чл. 146 НПК. В никакъв случай обаче, не следва съдията докладчик да прави преценка дали претендираните фрази на общо основание не съдържат обидни квалификации за лицето, за което се отнасят на стадия подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание, преценявайки доказателствения материал. Когато поначало в тъжбата са визирани съставомерни признаци на възможно осъществимо престъпно посегателство съдът следва да разгледа делото по същество. Въпрос на доказване на основателността на обвинението, а не на допустимостта е дали тези изрази са позорящи тъжителя, в случаите, в които в принципен план са годни да бъдат подведени под конкретен престъпен състав.

Когато поначало в тъжбата са визирани съставомерни признаци на възможно осъществимо престъпно посегателство съдът следва да разгледа делото по същество. По тези причини, в тази си част, актът предмет на инстанционен контрол следва да бъде отменен.

За пълнота, неотносимо е възражението на повереника адв. Петрова за порочност на връчванията, предвид факта, че в кориците на делото не се установи наличието на акт „Разпореждане от 18.10.2024г.“, а доколкото липсва друга индивидуализация за последния, безпредметно е и адресирането на доказателственото искане.

Независимо от частичната правилност на изводите на първата инстанция, като бъде съобразена разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 1, букв. „в“ НПК, въззивният съд констатира, че по отношение на съдебния състав, постановил атакувания съдебен акт, са налице абсолютни основания за отвод, по отношение на разглеждането на конкретното дело /наличие на произнасяне по същество/, поради което същото следва да бъде разпределено на друг състав на същия съд.

След обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314, вр. чл. 345, ал. 3 НПК, служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, въззивната инстанция констатира наличието на основания, налагащи неговата частична отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 14562 от 27.11.2024г., постановено по н.ч.х.д. № 6342 по описа на СРС, НО, 16-и състав за 2024 г., в частта, с която наказателното производство е прекратено по отношение на инкриминираните с тъжбата изрази “измамница, луда, измамница с много пари”.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за разглеждане от друг състав от стадия “подготвителни действия за разглеждане на делото в открито съдебно заседание” по отношение на инкриминираните с тъжбата изрази “измамница, луда, измамница с много пари”.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждането на съдията докладчик по н.ч.х.д. № 6342 по описа на СРС, НО, 16-ти състав за 2024г. в частта, в която наказателното производство е прекратено относно изразите „осиновена, 4 изнасилена, с нерадостно детство“, и в частта, в която наказателното производство е прекратено относно обвинението за инкриминираните изрази, повдигнати с уточняваща молба от 16.10.2023.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5