Определение № 49009 от 26.11.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 52330/2025
- Вид
- Определение № 49009
- Подписан
- 26.11.2025
- Състав
- КРИСТИЯН РОСЕНОВ ТРЕНДАФИЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 117, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 117, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 15 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 28 · Кодекс на международното частно право
- член 18 · Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст)
- § 2 · Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст)
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 49009 гр. София, 26.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20251110152330 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от "Т С" ЕАД, чрез юрк. И срещу М. К с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 149 вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в общ размер на 156,18 лв.
В исковата молба ищецът е посочил, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Настоящият състав приема, че следва да обяви, че спорът между страните не му е международно подсъден и прекрати производството по делото, при следните аргументи:
Видно от съдържанието на исковата молба, в случая се касае за потребителски спор, свързан с качеството на ищеца като страна по облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия. Предвид това несъмнено е, че по същия ответникът има качеството на потребител, на основание § 13, т. 1 от ДР на Закона за Защита на потребителите (ЗЗП), поради което и приложение следва да намерят специалните съдопроизводствени правила по потребителските спорове, в това число и уредената местна подсъдност по чл. 113 ГПК.
От извършената справка в НБД „Население“ се установява, че от 01.01.1980 г. М. К няма регистриран постоянен адрес в Република България, тъй като пребивава в Австрия от 1993 г. От справката не се установява и надлежно регистриран постоянен адрес на ответника в Република България. Също така, от представения от ищеца нотариален акт за продажба на идеални части от недвижим имот от 28.08.2015 г. е видно, че М. К е австрийски гражданин, с постоянен адрес в Австрия.
Горното дава основание да се приеме, че ответникът М. К няма обичайно местопребиваване в държавата ни. По аргумент от чл. 19, ал. 1 ГПК, в случаите на спор с потребител, какъвто е настоящият случай, не е допустимо спорът да бъде решен от арбитражен съд.
По смисъла на чл. 113 ГПК – исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се наМ. настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Съгласно чл. 117, ал. 1 ГПК определената от закона подсъдност не може да бъде изменяна по съгласие на страните, а договор за избор на съд, по смисъла на чл. 117, ал.
3 ГПК, не се твърди, нито установява.
Установява се, че ответникът към настоящия момент няма надлежно регистриран постоянен и настоящ адрес в Република България.
Съгласно Регламент (ЕС) № 1215/2012 на ЕП и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, другата страна по договора може да предяви иск срещу потребител само в съдилищата на държавата членка, където потребителят има местоживеене. Понятието „местоживеене на потребителя“, 1 посочено в член 18, § 2 от Регламент № 1215/2012 на ЕП и на Съвета, трябва да се тълкува в смисъл, че означава местоживеенето на потребителя към датата, на която искът е предявен в съда – така определение на СЕС от 03.09.2020 г. по дело С-98/20.
С оглед на горното и като се има предвид, че съгласно чл. 28 КМЧП международната компетентност се проверява служебно от съда, настоящият съдебен състав приема, че предявените искове не са му международно подсъдни. В разглеждания случай, ищецът е българско юридическо лице, ответникът – потребител, който няма обичайно местопребиваване в страната ни, между страните не е налице договор за избор на съд след възникване на спора, поради което спорът не е подведомствен на българския съд. В този смисъл и константната съдебна практика – Определение № 349 от 29.07.2022 по ч.т.д. № 449/2022 г., ВКС.
Така мотивиран и на основание чл. 15 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА, че българският съд не е международно компетентен по исковете, предявени с искова молба с вх. № 378573/19.11.2025 г. на „Т С“ ЕАД срещу М. К с местоживеене в Австрия, въз основа на която е образувано гр.д. № 52330/2025 г. по описа на Софийски районен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 52330/2025 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 167 състав.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2