Решение № 116 от 22.02.2023, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. гр. Хасково, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Галя В. Ангелова като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20215640101707 по описа за 2021 година

Предявен е от Е. С. Х. против „Банка ДСК“ АД иск с правно основание чл.55, ал. 1, предл.1 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът твърди, че на 28.08.2007г. сключ ил с ответника Договор за ипотечен кредит. Съгласно чл.7 от Договора, за предоставения кредит кредитополучателят заплащал лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора и надбавка, съгласно условията за ползване на преференциален лихвен процент по програма ДСК „Уют“, като към датата на сключване то на договора базовият лихвен процент бил 3.69 %, а стандартната надбавка - в размер на 3.60 %, или общо 7.29 %. В Договора липсвала дефиниция на понятието базов лихвен процент, надбавка и отстъпка, както и яснота кои елементи са включени при формирането им и съответно как се изчисляват.

Нямало и формула, по която да се изчисляват. Следователно определянето на стойностите им изцяло било в зависимост от волята на банката.

Обстоятелството, че намаляването с отстъпката е право, а не задължение на банката, дори и да са налице условията за това, било доказателство, че определянето на ГЛП било субективно и зависело от волята на банката. Ето 1 защо, разпоредбата на чл.7 от Договора била нищожна на основание на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 147, ал. 1 ЗЗП, чл. 143, т. 3, т. 10 и т. 12 ЗЗП, чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗКИ, поради противоречие с морала и добрите нрави, в който смисъл била и формиралата се практика на ВКС. Поради произволното определяне на годишния лихвен процент от страна на банката, ищецът бил принуден да заплаща годишен лихвен процент, надвишаващ първоначално посочения в договора. Подведен от ответника, че ще облекчи положението си като предоговори годишния си лихвен процент, на 23.09.2010г., на 23.10.2012г. и на 07.11.2013г. той сключил Допълнителни споразумения.

Ч р е з тях банката се опитала от една страна да узакони неправомерно извършваните от нея действия по събиране на по-висока лихва, а от друга страна извършила капитализации на лихви и увеличила главницата с несъществуващи задължения за лихва. Доколкото клаузите, които определяли задълженията по договора, били нищожни, подобно саниране било недопустимо поради противоречието му със закона и добрите нрави. На 19.10.2019г. ищецът предявил иск по чл.124 от ГПК с искане съдът да признае, че ищецът не дължи на „Банка ДСК“ АД сумата от 16 290.69 лева – главница и да я осъди да му заплати сумата от 12 659 лева, представляваща получена без основание разлика между действително дължимата възнаградителна лихва по сключения между тях Договор за ипотечен кредит от 28.08.2007г. и заплатената такава за периода от 22.10.2014г. до 22.10.2019г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска – 22.10.2019г. до окончателното й изплащане. С Решение от 02.02.2021г. по гр.д. № 3182/2019г. по описа на РС-Хасково исковете били изцяло уважени. Посочва се още в исковата молба, че през периода от 23.10.2019г. до 28.02.2021 ищецът заплащал ГЛП в размер по-висок от договорения, като същият се начислявал върху главница, която е с 16 290.69 лева по-висока от реално дължимата. В резултат на това банката получавала суми, които били по-големи от реално дължимите и се обогатявала неоснователно за сметка на ищеца. Счита, че потребителят следвало да заплаща ГЛП в размер на договорената тдвърда надбавка, т.к. това била единствената стойност, за която страните са постигнали съгласие да е непроменена през целия период на действие на договора. В случая същата била в размер на 3.60 %. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 3 729 2 лева, представляваща получена без основание разлика между действително дължимата възнаградителна лихва и заплатената такава за периода от 23.10.2019г. до 28.02.2021г., ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й заплащане. Претендират се и направените деловодни разноски.

Ответникът оспорва предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са представени Договор за ипотечен кредит от 28.08.2007г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД гр.София и Е. С. Х., Допълнително споразумение към Договор за кредит 17/14453267, сключено на 23.09.2010г. между „Банка ДСК” ЕАД - Хасково и Е. С. Х., Допълнително споразумение към Договор за ипотечен кредит 17/14453267 от 28.08.2007г., сключено на 23.10.2012г. между „Банка ДСК” ЕАД гр.София и Е. С. Х., Допълнително споразумение към Договор за ипотечен кредит 17/14453267 от 28.08.2007г., сключено на 07.11.2013г. между „Банка ДСК” ЕАД гр.София и Е. С. Х., Общи условия за предоставяне на ипотечни кредити,Приложение № 3, Версия от 13.08.2007г., Погасителен план и ГПР по Жилищен/ипотечен кредит върху сумата 68 000 лева с посочен брой вноски 360 и лихвен процент 7.29%, Извлечение от банкова сметка на Е. С. Х. за периода от 29.10.2021г. до 29.12.2021г., издадено от „Банка ДСК“ АД, Писмо до Е. С. Х. от „Банка ДСК“ АД от 24.02.2021г., Писмо от „Банка ДСК“ АД до ищеца с дата 26.03.2021г., Молба, с вх. рег. № 3598/18.06.2012г. от Е. С. Х. до Мениджър Финансов Център – Хасково, Писмо от 01.03.2021г. до Е. С. Х. от Мениджър Финансов Център – Хасково, „Банка ДСК“ ЕАД, Обратна разписка с получател Е. С. Х., оформена на 12.03.2021г. От същите е видно, че имат описаното в исковата молба и отговора и посоченото по-горе съдържание, поради което същото не следва да се излага отново текстуално, като при необходимост ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, се установява, че за периода от 23.10.2019г. до 28.02.2021г. погасените по Договор за кредит от 28.08.2007г. възнаградителни лихви са в 3 размер на 8 796.09 лева. Възнаградителната лихва при ГЛП в размер на 7.29% от 23.10.2019г. до 28.02.2021г. след приспадане от счетоводно водената в „Банка ДСК“ АД главница към 23.10.2019г. в рамер на 72049.96 лева на сумата от 16 290.69 лева, е общо в размер на 5650.36 лева. Разликата между погасените по Договора за кредит от 28.08.2007г. възнаградителни лихви за периода от 23.10.2019г. до 28.02.2021г. в размер на 8796.09 лева и изчислените възнаградителни лихви при условията на приспадане на 16 290.69 лева от главницата и приложен 7.29 %, разпределен по анюитетни вноски, е 3145.73 лева. Възнаградителната лихва при ГЛП в размер на 3.60 % от 23.10.2019г. до 28.02.2021г. след приспадане от счетоводно водената от банката главница към 23.10.2019г. в размер на 72049.96 лева на сумата от 16 290.69 лева, е общо в размер на 2784.96 лева. Разликата между погасените по Договор за кредит от 28.08.2007г. възнаградителни лихви за периода от 23.10.2019г. до 28.02.2021г. в размер на 8796.09 лева и изчислените възнаградителни лихви при условията на приспадане на 16290.69 лева от главницата и приложен 3.60 %, разпределен по анюитетни вноски, е 6011.13 лева. Вещото лице посочва, че след влязло в сила съдебно решение „Банка ДСК“ е извършила промени по кредитната партида на Договор за ипотечен кредит 17/14453267 от 28.08.2007г. Извършена е корекция на приложения лихвен процент, като за целия период от 30.08.2007г. до 11.11.2022г. – датата, на която е предоставена информация на експертизата, ефективният лихвен процент е в размер на 7.29 % за целия период на кредита.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, който е процесуално допустим. За ищеца е налице правен интерес да установи размера на задълженията си по създаденото договорно правоотношение, доколкото съществува спор между страните по делото по този въпрос и той не разполага с друга възможност за правна защита.

Разгледан по същество, искът се явява основателен по следните съображения:

По делото няма спор, а и от събраните писмени доказателства се установява наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по силата на сключен Договор за ипотечен кредит от 28.08.2007г.

4

Съдържанието му е подробно регламентирано в представения договор, допълнителните споразумения към него и Общите условия за предоставяне на ипотечни кредити на банката. Основният спорен въпрос по делото е дали клаузите на чл.7 от процесния договор и на чл.25.3. от Общите условия към него /л.64/, подписани и действащи към датата на сключването му, относно начина на определяне на БЛП са нищожни. В тази връзка най-напред следва да се отбележи, че ищецът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, а предмет на договора е финансова услуга по смисъла на § 13, т.12 от ДР на ЗЗП, поради което в случая намират приложение разпоредбите на ЗЗП. По спорния въпрос е формирана трайна и задължителна съдебна практика, обективирана освен в цитираните от ищеца, така и служебно известните на съда Решение № 77/22.04.2015г. по гр. д. № 4452/2014 г. на ВКС, III г. о., Решение № 424/02.12.2015 г. по гр. д. № 1899/2015 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 51/04.04.2016 г. по т. д. № 504/2015 г. на ВКС, II т. о., Решение № 95/13.09.2016 г. по т. д. № 240/2015 г. на ВКС, II т. о., Решение № 205/07.11.2016 г. по т. д. № 154/2016 г. на ВКС, I т. о., Решение № 165/02.12.2016 г. по т. д. № 1777/2015 г. на ВКС, I т. о., Решение № 201/02.03.2017 г. по т. д. № 2780/2015 г. на ВКС, II т. о. и много други, съгласно която една договорна клауза е неравноправна при наличието на следните предпоставки: 1 тя да не е индивидуално уговорена; 2 да е сключена в нарушение на принципа на добросъвестността; 3 да създава значителна неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията – съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните; 4 да е сключена във вреда на потребителя. Прието е, че основният критерий за приложимост на изключението по чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП е изменението на цената да се дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавния регулатор. Само тогава търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се в чл.143, ал.1 от ЗЗП, тъй като увеличението на престацията, макар и едностранно, не зависи пряко от неговата воля. За да се прецени дали конкретните договорни клаузи отговарят на този критерий за изключване на общия принцип, въведен с чл.143, ал.1 от ЗЗП, те трябва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин, както и потребителят 5 предварително да е получил достатъчно конкретна информация как търговецът на финансови услуги може едностранно да промени цената, за да може на свой ред да реагира по най–уместния начин. Прието е и че уговорката в договор за банков кредит, предвиждаща възможност на банката за едностранна промяна на договорения лихвен процент възоснова на непредвидено в самия договор основание и когато такова договорено изменение не е свързано с обективни обстоятелства, които са извън контрола на доставчика на услугата, е неравноправна с оглед общата дефиниция на чл.143 от ЗЗП. Съгласно Решение № 95/13.09.2016г. по т. д. № 240/2015г. на ВКС, II т. о., методът на изчисляване на съответния лихвен процент трябва да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти – пазарни индекси и/или индикатори. Съобразно правната природа на договора за банков кредит, безспорна е и необходимостта от постигнато между съконтрахентите съгласие за начина на формиране на възнаграждението на кредитодателя, т. е. да е налице конкретна формула за определяне на възнаградителната лихва – съществен елемент от съдържанието на този вид банкови сделки. Когато потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна информация за начина, метода, по който кредитодателят може едностранно да промени цената на доставената му финансова услуга, както и когато методологията, създадена от банката – кредитор, например с нейни вътрешни правила, не е част от договора за кредит, банката не може да се счита за добросъвестна по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза по чл.143, ал.1 от ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП . В Решение № 165/02.12.2016г. по т. д.