Решение № 6319 от 22.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6319 гр. София, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20231100512982 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение от 22.07.2023г., постановено по гр. дело № 25892/2023г. по описа на СРС, 31-ви състав съдът е отхвърлил предявените от Р. М. П., срещу „Уиз Еър Унгария“ АД, дружество, регистрирано в Република Унгария, действащо чрез „Уиз Еър Унгария Црт. клон България“ осъдителни искове по чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 за заплащане на сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет W6 4361 SOF-BRI, ведно със законната лихва от 28.11.2022г. до окончателното плащане; чл. 8, § 1, б.

„а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 за заплащане на сумата от 221,18 лева, представляваща стойността на закупен двупосочен самолетен билет за полет W6 4361 SOF-BRI (София-Бари) и за полет W6 4362 BRI-SOF (Бари-София), ведно със законната лихва от 28.11.2022г. до окончателното плащане като погасени чрез извършено в хода на процеса плащане, както и иска по чл. 12 от Регламент (ЕО) № 261/2004 за заплащане на сумата от 443,89 евро, представляваща стойността на заплатена от ищеца хотелска резервация за три нощувки в хотел „Бостон“ в гр. Бари (Италия) за двама думи за периода от 09.07.2022г. до 12.07.2022г., ведно със законната лихва от 28.11.2022г. до окончателното плащане като неоснователен. С решението е осъдено на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Уиз Еър Унгария“ АД, дружество, регистрирано в Република Унгария, действащо чрез „Уиз Еър Унгария Црт. - клон България“ да заплати на Р. М. П. сумата от 247,48 лева – разноски по делото.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Р. М. П. срещу така постановеното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията за сумата от 443,89 евро, 1 представляваща стойността на заплатената хотелска резервация, дължима на основание чл.

12 от регламента. В жалбата са изложени съображения, че решението в обжалваната му част било неправилно и необосновано, както и постановено при множество нарушения на материалния и процесуалния закон, изразяващи се в липса на правилно определена квалификация на предявения иск, липса на пълно и всестранно обследване на събраните по делото доказателства, превратно тълкуване на материалноправните норми, както и направени необосновани изводи, несъответстващи на конкретни фактически обстоятелства, установени в производството. Сочи, че не бил налице доброволен отказ от резервация по смисъла на чл. 4 от Регламента. Твърди, че след като не бил налице доброволен отказ, била неприложима и разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от регламента, която изключвала приложното поле на чл. 12, ал. 1 от регламента. Счита, че правилната правна квалификация на иска била по чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД във вр. чл. 12 от Регламента. Твърди, че било необходимо да се изследва дали заплатената от нея цена за хотелска резервация била пряка и непосредствена вреда от неизпълнението на договора за превод, както и дали тази вреда била предвидима към момента на сключване на договора за въздушен превоз. Сочи, че от приетите по делото доказателства се установявало, че резервацията била направена на 08.07.2022г в 16:15 часа в хотел Бостън- гр. Бари, Република Италия, за настаняване на двама възрастни в двойна стая за три нощувки за период от 09.07.2022г. до 12.07.2022г. За промяна в часа и датата на първоначалния полет била уведомена в 05:06 часа на 09.07.2022г., по –малко от 3 часа преди уговорения първоначален час на излитане. Към този етап била в обективна невъзможност да промени датите на резервацията в хотела или да я анулира. Поддържа, че с промяна на полета въздушният оператор на практика я бил поставил в невъзможност да се възползва от резервираната на 09.07.2022г. нощувка и следващите такива. Сочи, че заплащането на нощувка в хотел и трансфер от летището били несъмнено най-дефинитивният пример за предвидими разходи при пътуване извън пределите на страната. Поддържа, че разпоредбата на чл. 17.1.6 от ОУ на Уиз Еър Унгария била в противоречие с приложимите нормативни актове, както и била с неравноправен характер. Същата противоречала на чл. 12 от Регламент ЕО/261/2004г. Искането към съда е да отмени решението в частта, с която е отхвърлен предявения иск за сумата от 443,89 евро и да й присъди сумата, ведно със сторените разноски. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемото дружество. С молба от 13.02.2025г. са посочили, че по делото било установено, че ищцата била получила съобщение от ответника на 09.07.2022г. в 05:06 часа, че полетът с дестинация София-Бари ще се забави и ще се изпълни на 10.07.2022г. в 10:20 часа, тоест с 26 часа закъснение при излитане. В резултат на променения час на излитане ищцата не се била явила на гишето за регистрация и на изхода за качване на борда на самолета в 10:20 часа по собствена преценка. Поддържат, че ищцата можела да пътува на 10.07.2022г. и да ползва оставащите две нощувки в хотела, но по свое решение се отказала от тях поради неизяснени причини. Поради доброволния й отказ разноските за хотелското настаняване следвало да останат за нейна сметка. Отделно се било установило, че била платила цена за 3 нощувки, но за двама души. По делото не се било установило кой бил 2 вторият човек, за когото било направено плащането за три нощувки и дали той бил пътник на полета на ответника от София до Бари на 09.07.2022г. Искането към съда е да остави без уважение въззивната жалба.

Решение от 22.07.2023г., постановено по гр. дело № 25892/2023г. по описа на СРС, 31-ви състав в частта, с която съдът е отхвърлил предявените от Р. М. П. срещу „Уиз Еър Унгария“ АД, дружество, регистрирано в Република Унгария, действащо чрез „Уиз Еър Унгария Црт. - клон България“ осъдителни искове по чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 за заплащане на сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет W6 4361 SOF-BRI, ведно със законната лихва от 28.11.2022г. до окончателното плащане; както и по чл. 8, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 за заплащане на сумата от 221,18 лева, представляваща стойността на закупен двупосочен самолетен билет за полет W6 4361 SOF-BRI (София-Бари) и за полет W6 4362 BRI-SOF (Бари-София), ведно със законната лихва от 28.11.2022г. до окончателното плащане, като погасени чрез извършено в хода на процеса плащане като необжалвано е влязло в сила.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предмет на въззивно обжалване е единствено претенцията за имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи за заплатени три броя нощувки в гр. Бари, Италия за периода от 09.07.2022г. до 12.07.2022г.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение в обжалваната му част е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. По правилността му, съдът намира следното:

Между страните не е спорно, че между тях е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за въздушен превоз между летища на територията на държавичленки на ЕС за редовен полет W64361, предвиден за изпълнение на 09.07.2022г. в 08:00 часа с дестинация гр. София, България – гр. Бари, Италия, както и че на 09.07.2022г. в 05,06 часа въззивникът-ищец е бил уведомен, че полетът има закъснение и ще излети на 10.07.2022г. в 10:20 часа. Освен безспорния характер на горното обстоятелство същото се установява и от приетия като доказателство имейл от 09.07.2022г.- л. 10 от делото.

Претенцията на ищцата за заплащане на имуществени вреди се основава на разпоредбата на чл. 12 от Регламент 261/2004г., като съгласно пар. 1 регламентът се прилага, без да се засягат правата на пътника за допълнително обезщетяване. Тази разпоредба дава възможност на националния съд да определи обезщетение за вредите /имуществени и неимуществени/, причинени вследствие на неизпълнение на договор за въздушен превоз. Т. е. освен предвидените в Регламента обезщетения пътникът има право на пълно 3 обезщетяване за претърпените от него вреди в съответствие с националното законодателство. В този смисъл е и Решение по дело № С-83/2010г. на СЕС от 13.10.2011г., с което е прието, че целта на обезщетението, предоставено на пътниците във въздушния транспорт на основание член 12 от Регламент № 261/2004 е да допълни предвидени в този регламент мерки по такъв начин, че пътниците да бъдат обезщетени за цялата вреда, която са претърпели поради неизпълнението от въздушния превозвач на неговите договорни задължения. В този смисъл посочената разпоредба позволява на националния съд да осъди въздушния превозвач да обезщети вредата, произтичаща за пътниците от неизпълнението на договора за въздушен превоз, на различно от Регламент № 261/2004 правно основание, тоест по-специално при условията, предвидени от Конвенцията от Монреал или от националното право. Вредата, подлежаща на обезщетяване въз основа на член 12 от Регламент № 261/2004, може да бъде не само имуществена, но и неимуществена. В този смисъл и Решение № 4098 от 20.07.2023г. на СГС по в. гр. д. № 10018/2021г.

Предвид което правилната правна квалификация на предявения иск за заплащане на имуществени вреди вследствие на забавен полет е именно чл. 12 от Регламент № 261/2004г. на СЕС вр. чл. 82 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.

Въззивният съд не споделя извода на СРС, че в процесния случай е приложима разпоредбата на чл. 12, пр. 2 от Регламента, доколкото не са налице предпоставките на доброволен отказ от резервация по чл. 4, ал. 1 от Регламента съгласно който когато опериращ въздушен превозвач по разумни причини има вероятност да откаже достъп на борда, той първо следва да апелира към доброволци да се откажат от техните резервации в замяна на определени облаги според условия, съгласувани между съответния пътник и опериращия въздушен превозвач. По делото не са въведени твърдения за приложение на горецитираната разпоредба, респ. от страна на ответника не е поддържано такова възражение нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство.

С оглед на което подлежат на изследване предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника за неизпълнение на задължението му своевременно да изпълни полета от София до Бари на 09.07.2022г.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД освен реално изпълнение на договорно задължение кредиторът може да иска и обезщетение за вредите, които са му причинени от неизпълнението- пряка и непосредствена последица от неизпълнението, ако са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. В този смисъл следва да бъде посочено, че разпоредбата на чл. 17.1.6 от ОУ на ответника, регламентираща че освен ако друго не е предвидено от Конвенцията или каквито и да е задължителни условия на какъвто и да е приложим закон, не носят отговорност за загуба на приходи, косвени или последващи щети, не би могла да дерогира приложението на горепосочените разпоредби от Регламента и ЗЗД и да доведе до изключване/ограничаване на отговорността на превозвача за претърпени в причинно-следствена връзка с отмяната/забавянето на полета вреди.

Съгласно чл. 82 ЗЗД обезщетението за неизпълнение на договорно задължение обхваща вредите, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат 4 предвидени при пораждането му, а ако длъжникът е недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди. Според установената по приложението на чл. 82 ЗЗД практика на ВКС разликата между имуществото след неизпълнението и икономическото положение, което кредиторът би имал, ако задължението би било точно изпълнено, формира размера на претърпяната вреда. Претърпените загуби представляват ефективните вреди, изразяващи се в намаляване на актива на имуществото на кредитора или увеличаването на неговия пасив, докато пропуснатата полза е осуетена сигурна възможност за увеличаване на имуществото на кредитора, което би настъпило при точното изпълнение от страна на задълженото с договора лице. Без значение какъв е видът на вредите, те следва да са в пряка причинно- следствена връзка с неизпълнението на длъжника. Пряка е онази вреда, която нормално произтича от неизпълнението на поетото задължение, която е закономерен негов резултат. Когато вредите се дължат на други фактори, независещи от волята и желанието на длъжника - на поведение на кредитора, на трети лица или на непреодолима сила, вредите са косвени. Вредата следва да е и предвидима, освен в случаите когато длъжникът е недобросъвестен. Предвидими са вредите, които нормално би трябвало да се допуснат при пораждане на задължението, като закономерен резултат от неговото неизпълнение. Това са тези вреди, които кредиторът е могъл да предвиди при полагане на дължимата грижа, според обстоятелствата, които са били известни на страните при сключване на договора, и обстоятелствата, които са могли да им бъдат известни. Предвидимостта се отнася до настъпването на вредите, а не до размера им.