Решение № 262 от 04.03.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231000501316 по описа за 2023 година

Въззивното производството е образувано по жалба на В. Г. П., конституиран в хода на процеса на мястото на първоначалния жалбоподател С. С. П., срещу решение № 263356/23.11.2022г. на СГС, ГО, 9 състав , постановено по гр.д. № 10057/20г., с което е уважен предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и е отменен нотариален акт №

67/24.09.2010г. на основание чл.537, ал.2 от ГПК. Жалбата е подадена от процесуалния представител адв. В. назначена на основание чл.95 от ГПК.

Срещу същият съдебен акт е постъпила въззивна жалба от С. П. чрез упълномощения от нея пълномощник адв. С. П..

В жалбата от 13.12.2022г., подадена чрез адв. В., се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. В нарушение на нормативните актове първоинстанционният съд е приел, че има идентичност между имота на С. П. и на ищците. Излага се, че последните не са обосновали правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск.

Затова моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да 1 постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.

В жалбата, депозирана на 06.04.2023г. от адв. П. се посочва, че е подадена в законоустановения срок и следва да бъде разгледана. Поддържа, че от страна на първоинстанционния съд са допуснати съществени процесуални нарушения относно определяне предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на доказване. Съдът не е назначил за процесуален представител на ответника посочения от нея адвокат, а е определен такъв от НБПП. Това е нарушило правото й на адекватна защита по делото. Няма произнасяне по направеното искане от назначения от съда пълномощник за допускане на двама свидетели. Той е заявил, че не се е свързал с ответника и не води свидетелите. С. П. не е била уведомена за насроченото съдебно заседание, с което е нарушено правото й на защита. Съдът не е направил служебно проверка за нищожността на сделката, от която черпят права ищците. Тя е нищожна поради липса на предмет- няма доказателства за степенна на завършеност на имота в груб строеж. Съдът не е съобразил ТР № 1/27.04.2022г. на ОСГТК на ВКС. В жалбата се твърди, че предявеният иск е недопустим и производството следва да бъде прекратено, поради нищожност на придобивното основание, от което ищците черпят права. Сочи се, че няма идентичност на имота на ищците и на ответника. Направено е доказателствено искане.

Затова моли въззивния съд да обезсили атакуваното решение на СГС и да прекрати производството като недопустимо или да го отмени и вместо него постанови друго, с което да отхвърли предявения отрицателен установителен иск.

В депозирани писмени отговори и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител ищците оспорват жалбите. Поддържат, че те са неоснователни. Твърдят, че предявеният иск е допустим поради наличие на правен интерес.

Съдът след като взе предвид събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК. В исковата молба ищците С. и М. П. твърдя, че са собственици на апартамент № 10, с идентификатор *** съгласно схема от 2

22.06.2020г. на СГКК- София, изграден в груб строеж със застроена площ от 92, 61 кв.м., състоящ се от дневна с трапезария, стая, кухня, баня с тоалетна, баня с тоалетна, антре и две тераси, при съседи: фасада, ап. № 9, калкан, фасада, заедно с избено помещение № 8 с площ от 3, 57 кв.М. П. съседи: коридор, стълбище, калкан, мазе № 7 заедно с 8, 937 % ид.ч. от общите части на сградата, която ще се построи върху дворно място, находящо в гр. София, ***, съставляващо парцел

VIII-26, кв.308.

Апартаментът е придобит с договор за покупко- продажба от В. К. Д. с нот. акт № 74/01.06.2001г. Ищците поддържат, че от момента на придобиването му те го владеят необезпокоявано. На 20.08.1997г. с нот. акт за покупко – продажба на право на строеж № 16/97г. ответникът С. П., починала в хода на процеса, е придобила правото на строеж за изграждане на апартамент № 10, находящ се на пети и шести жилищни етажи в подпокривното пространство на подлежащата на изграждане четириетажна жилищна сграда на ул. „***“ № *. , състояща се от партерен етаж с гаражи, четири етажа и две мезонетни жилища в подпокривното пространство, състоящ се по одобрен архитектурен проект от 20.02.1996г. със застроена площ от 154, 70 кв.м. заедно с избено помещение № 9 с площ от 5, 81 кв.м. и 14, 3744% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. С промени в архитектурния проект от 06.08.1998г. от апартамент № 10, находящ се на пет и шести жилищни етажи са обособени два самостоятелни обекта: апартамент № 10 на първо подпокривно ниво, който е придобит от ищците и ателие № 2 на второ подпокривно ниво. На 27.11.1998г. с нот. акт № 174/98г. С. П. и съсобственика й В. У. са продали на В. К. Д. правото на строеж за изграждането на обособения ап.10, находящ се на първо подпокривно ниво в сградата, която ще се изгради в гр. ***, ул. „***“ № *. С площ от 92, 61 кв.М. П. случайна проверка в имотния регистър ищците са установили, че с констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по покупкопродажба и строително преустройство № 67/24.09.2010г. С. П. е призната за собственик на апартамент № 10, който те са придобили. Поддържат, че тя, нейният наследник, не е собственик на имота. Нотариалният акт има само констативно значение, но не и конститутивно. Затова молят съда да признае за установено по отношение на С. П., заместена в хода на процеса от В. П., че той не е собственик на апартамент № 10, с идентификатор *** съгласно схема от 22.06.2020г. на СГКК- София, изграден в груб строеж със 3 застроена площ от 92, 61 кв.м., състоящ се от дневна с трапезария, стая, кухня, баня с тоалетна, баня с тоалетна, антре и две тераси, при съседи: фасада, ап. № 9, калкан, фасада, заедно с избено помещение № 8 с площ от 3, 57 кв.М. П. съседи: коридор, стълбище, калкан, мазе № 7 заедно с 8, 937 % ид.ч. от общите части на сградата, която ще се построи върху дворно място, находящо в гр. София, ***, съставляващо парцел VIII26, кв.308. Правят искане по чл.537, ал.2 от ГПК. Претендират разноски.

В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК първоначалния ответник С. П. чрез нейния служебен адвокат по реда на чл.95 от ГПК, оспорва иска. Прави възражение за липса на идентичност между имота на ищеца и този на ответника. Направено е възражение за придобивна давност от 08.04.2003г. до момента. Оспорват се приложените към исковата молба писмени доказателства. Счита за неотносими доказателствените искания на ищците.

Не е спорно, че с нот. акт № 74/01.06.2001г. С. П. е придобил на основание договор за покупко продажба от В. и С. Д. апартамент № 10, изграден в груб строеж, описан в исковата молба. Видно от схема от 22.06.2020г. на СГКК- гр. София имотът е с идентификатор ***.

От удостоверение, издадено от „Гео Мобайл“ ООД се установява идентичност между имот с посочения идентификатор и ап. № 10, находящ се в гр. ***, ул.

„***“ № * със застроена площ от 92, 61 кв.м.

Безспорно е, че с нот. акт № 174/27.11.1998г. В. У. и С. П. са продали на В. Д. правото на строеж върху ап. № 10 находящ се на първо подпокривно ниво в четириетажна жилищна сграда по одобрен архитектурен проект от 20.02.1996г. и 06.08.1998г. със застроена площ от 92, 61 кв. м. с адрес ул. „***“ № *.

Не се оспорва, че с нот. акт № 16/20.08.1997г. „Бест бетон и стомана“ ЕООД е продало на В. У. и С. П. правото на строеж върху подробно описани недвижими имоти, включително и ап. № 10 с площ от 154, 70 кв.м., находящ се пети и шести жилищни етажи в подпокривното пространство заедно с избено помещение № 9 с площ от 5, 81 кв.м.

Не се оспорва, че с нот. акт № 67/24.09.2010г. С. П. е призната за собственик на основание покупко- продажба и строително преустройство на апартамент № 10, ул. „***“ № * с площ от 92, 61 кв.м.

4

В хода на съдебното дирене е приета техническа експертиза, която е дала заключение за наличието на идентичност между имота на ищците и ответника. Този извод е обоснован след преглед на архитектурните проекти на сградата, където се намира процесния имот. Вещото лице е допълнило заключението си в съдебно заседание.

Съдът кредитира заключението като обективно, компетентно и безпристрастно и неоспорено от страните.

В хода на съдебното дирене са приети и други писмени доказателства с оглед твърденията и възраженията на страните.

При тази фактическа обстановка СГС е уважил иска.

Пред настоящата инстанция като ново доказателство е прието изп. д. № 256/10г., което не следва да бъде обсъждано, тъй като същото не е относимо към спора и поради неразглеждане на жалбата, депозирана на 06.04.2023г.

В хода на процеса пред въззивиня съд е починала С. С. П.удостоверение за наследници от 27.11.2024г. На нейно място е конституиран съпругът й З. Г. П. като законен наследник. Той е починал на 26.03.2025г. От удостоверение за наследници от 16.06.2025г. се установява, че той има законен наследник Г. З. П.- син. С определение от 30.06.2025г последният е конституиран като жалбоподател в процеса. С молба от 30.07.2025г. е депозирал удостоверение от СРС, издадено на 29.04.2025г., от което е видно, че той е направил отказ от наследството на З. П. и отказът е вписан в особената книга. С влязло в сила определение от 18.08.2025г. производството по отношение на Г. П. е прекратено.

Служебно въззивният съд е изискал от СО удостоверение за наследници на З. Г. П. по съребрена линия. От изпратения документ от 02.09.2025г. се установява, че той има сестра- Х. Г. А., брат Б. Г. П., който е починал и Д.

Г. П.- починал на ********г. Те са оставили законни наследници, конституирани като страни в процеса. От тях всички са се отказали от наследство с изключение на В. Г. П.. Същият има качеството на жалбоподател.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане е отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК.

5

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта в обжалваната част, а по отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата-чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.

Преди да разгледа спора по същество въззивният съд следва да определи предмета на въззивно обжалване с оглед на депозираните две въззивни жалби. Преценката засяга въпросът за това коя от тях е допустима като подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК. Видно от първоинстанционното производство е, че С. П., починала в хода на процеса, е имала назначен служебен адвокат по реда на чл.95 от ГПК във вр. с чл. 25 от ЗПрП.

Съобщението за решението му е връчено валидно на 07.12.2022г.

На

15.03.2023г. е изпратено съобщението до С. П. на адреса по местоработата й, което е получено на 23.03.2023г. от неин колега.

РелЕ.нтно за допустимостта на жалбите е кое от двете връчвания на решението е редовно. Съгласно чл.45 от ГПК съобщението до страната се връчва лично на адреса й. Но същото така е посочено, че връчването на представител се смята за лично връчване. Когато страната е упълномощила валидно процесуален представител и той разполага с представителна власт за съответната инстанция да я представлява или е посочен само като съдебен адрес/ чл.40 ГПК/, то съдът е длъжен да връчи съобщенията и съдебните книжа първо на адвоката. Това е посочено в чл.39 от ГПК, която определя редът за връчване на съобщения от съда. Той няма задължение да връчи съобщението лично на страната, освен в хипотезата на чл.35 или 36 от ГПК. Връчване на пълномощника по делото има характер на лично връчване на страната и тя се счита за уведомена за съдебното решение или за указанията на съда.