Определение № 210 от 14.01.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 210 гр. Варна, 14.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IX СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Василева като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело № 20253100102769 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл.441 ГПК вр. чл.74,ал.1 ЗЧСИ вр. чл.45 ЗЗД от „Голдън Кълект“ООД срещу ЧСИ №711- Д. З. П.-Я. за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 25 491.58 лева, претендирана като обезщетение за причинени имуществени вреди следствие незаконосъобразно принудително изпълнение по ИД №969/2022г. , изразяващо се в начисляване на такса по т.20 от ТТРЗЧСИ за извършен опис на недвижим имот, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателно изплащане на задължението.

В исковата молба се излага, че ищецът е длъжник по ИД №765/2022г. по описа на ЧСИ №807-Надежда Денчева с взискател „Павилион“ ООД и по ИД №969/2022г. по описа на ЧСИ №711- Д. П.-Я. с взискател „Солар ЕС“ЕООД.

Взискателят „Солар ЕС“ЕООД се присъединил към ИД №765/2022г. по описа на ЧСИ №807-Надежда Денчева по реда на чл.456, ал.1 ГПК. По ИД №765/2022г. по описа на ЧСИ №807-Надежда Денчева бил извършен опис и насрочена публична продан на имот собственост на длъжника. Твърди се, че незаконосъобразно ЧСИ Д. Я. също е описала същия имот и е пристъпила към публичната му продан , което действие било в противоречие на ТР№2/2013г. от 26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. За извършения опис ЧСИ Д. Я. начислила такса по т.20 от ТТРЗЧСИ, която такса се явявала вреда за длъжника, с оглед на това, че начислявала втори път за опис на един и същи имот. Излага се, че към настоящия момент тази такса не е заплатена, същата била заплатена авансово от взискателя и била начислена за сметка на длъжника.

Постановлението, с което таксата е начислена било влязло в законна сила и в този смисъл таксата била дължима.

Съдът след запознаване с изложените в исковата молба твърдения и претендираната защита намира, че предявеният иск е недопустим по следните 1 съображения :

По същество твърденията на ищеца се свеждат до наличие на противоправно деяние като част от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД - неправомерно извършено изпълнително действие, което е довело до начисляване на разноски, за които се сочи, че са дължими, но представляват вреда, която без е да е претърпяна е съизмерима с техния размер.

Изводимо от конструкцията на изложението на ищеца е, че доколкото неправомерният опис е довел до начисляване на разноски, то и самото действие по начисляването е незаконосъобразно предвид твърденията за изначална липса на предпоставки за извършване на повторен опис на вече описан имот. В тази хипотеза ищецът е имал възможност да защити правата си по реда на чл.435,ал.2, т.7 ГПК като обжалва начислените разноски в предвидените за това срокове при същите твърдения, което не е реализирал, предвид че сочи, че постановлението за тези разноски е влязло в законна сила.

В този смисъл неосъществената защита по посочения ред не е допустимо да бъде преодоляна чрез предявяване на иск по реда на чл.74 ЗЧСИ, касаещ вреда в размер на начислени разноски, причинена от съдебния изпълнител, който ги е начислил.

На следващо място следва да се изложи, че се претендира бъдеща имуществена вреда по задължение за заплащане на разноски, която не е настъпила в патримонума на ищеца. Плащането на парично задължение е под формата на претърпяна загуба – намаляване на актива на определено лице, което обективно не е настъпило с оглед, че не е погасено. В хипотезата на начислени, но незаплатени разноски по изпълнението следва да се приеме, че изначално липсват твърдения за увреждане като част от фактическия състав на непозволеното увреждане, което предпоставя допустимост на претенцията.

Начисляването на разноски не винаги обосновава пристъпване към събирането им и оттук наличието на бъдещо сигурно намаляване на имуществената сфера на ищеца в тази връзка.

На изложените съображения и на основание чл.130 ГПК, съдът намира исковата претенция за недопустима, с оглед и на което производството по нея следва да бъде прекратено.

С оглед горното съдът :

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №2769 по описа за 2025г. по описа на ВОС, IXс, на основание чл.130 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съдВарна в едноседмичен срок от получаването му.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 210 гр. Варна, 14.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IX СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Василева като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело № 20253100102769 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл.441 ГПК вр. чл.74,ал.1 ЗЧСИ вр. чл.45 ЗЗД от „Голдън Кълект“ООД срещу ЧСИ №711- Д. З. П.-Я. за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 25 491.58 лева, претендирана като обезщетение за причинени имуществени вреди следствие незаконосъобразно принудително изпълнение по ИД №969/2022г. , изразяващо се в начисляване на такса по т.20 от ТТРЗЧСИ за извършен опис на недвижим имот, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателно изплащане на задължението.

В исковата молба се излага, че ищецът е длъжник по ИД №765/2022г. по описа на ЧСИ №807-Надежда Денчева с взискател „Павилион“ ООД и по ИД №969/2022г. по описа на ЧСИ №711- Д. П.-Я. с взискател „Солар ЕС“ЕООД.

Взискателят „Солар ЕС“ЕООД се присъединил към ИД №765/2022г. по описа на ЧСИ №807-Надежда Денчева по реда на чл.456, ал.1 ГПК. По ИД №765/2022г. по описа на ЧСИ №807-Надежда Денчева бил извършен опис и насрочена публична продан на имот собственост на длъжника. Твърди се, че незаконосъобразно ЧСИ Д. Я. също е описала същия имот и е пристъпила към публичната му продан , което действие било в противоречие на ТР№2/2013г. от 26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. За извършения опис ЧСИ Д. Я. начислила такса по т.20 от ТТРЗЧСИ, която такса се явявала вреда за длъжника, с оглед на това, че начислявала втори път за опис на един и същи имот. Излага се, че към настоящия момент тази такса не е заплатена, същата била заплатена авансово от взискателя и била начислена за сметка на длъжника.

Постановлението, с което таксата е начислена било влязло в законна сила и в този смисъл таксата била дължима.

Съдът след запознаване с изложените в исковата молба твърдения и претендираната защита намира, че предявеният иск е недопустим по следните 1 съображения :

По същество твърденията на ищеца се свеждат до наличие на противоправно деяние като част от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД - неправомерно извършено изпълнително действие, което е довело до начисляване на разноски, за които се сочи, че са дължими, но представляват вреда, която без е да е претърпяна е съизмерима с техния размер.

Изводимо от конструкцията на изложението на ищеца е, че доколкото неправомерният опис е довел до начисляване на разноски, то и самото действие по начисляването е незаконосъобразно предвид твърденията за изначална липса на предпоставки за извършване на повторен опис на вече описан имот. В тази хипотеза ищецът е имал възможност да защити правата си по реда на чл.435,ал.2, т.7 ГПК като обжалва начислените разноски в предвидените за това срокове при същите твърдения, което не е реализирал, предвид че сочи, че постановлението за тези разноски е влязло в законна сила.

В този смисъл неосъществената защита по посочения ред не е допустимо да бъде преодоляна чрез предявяване на иск по реда на чл.74 ЗЧСИ, касаещ вреда в размер на начислени разноски, причинена от съдебния изпълнител, който ги е начислил.

На следващо място следва да се изложи, че се претендира бъдеща имуществена вреда по задължение за заплащане на разноски, която не е настъпила в патримонума на ищеца. Плащането на парично задължение е под формата на претърпяна загуба – намаляване на актива на определено лице, което обективно не е настъпило с оглед, че не е погасено. В хипотезата на начислени, но незаплатени разноски по изпълнението следва да се приеме, че изначално липсват твърдения за увреждане като част от фактическия състав на непозволеното увреждане, което предпоставя допустимост на претенцията.

Начисляването на разноски не винаги обосновава пристъпване към събирането им и оттук наличието на бъдещо сигурно намаляване на имуществената сфера на ищеца в тази връзка.

На изложените съображения и на основание чл.130 ГПК, съдът намира исковата претенция за недопустима, с оглед и на което производството по нея следва да бъде прекратено.

С оглед горното съдът :

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №2769 по описа за 2025г. по описа на ВОС, IXс, на основание чл.130 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съдВарна в едноседмичен срок от получаването му.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 3