Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 338 от 11.11.2025, Окръжен съд - Смолян

Съд
Окръжен съд - Смолян
Дело
Въззивно гражданско дело 484/2025
Вид
Решение № 338
Подписан
11.11.2025
В сила
11.11.2025
Състав
Тоничка Димитрова Кисьова, Ивайло Стефанов Стефанов, Полина Петрова Бешкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 338 гр. С., 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Виляна Р. Ризова като разгледа докладваното от Ивайло Ст. Стефанов Въззивно гражданско дело № 20255400500484 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ОУ „С. Ш.“ с.Т., общ. С., представлявано от Д. Д.

– директор, против решение № 270 от 02.07.2025г. по гр. д. № 533/2025г. на PC – С., с което жалбоподателят е осъден да заплати на Ф. А. Г. ЕГН **********, следните суми:

1 906,30 лв. – представляваща дължимата разлика между полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023г. и 26.06.2023г. и увеличението с 15% съгласно Анекс № Д01 192/10.08.2023г. към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д 01 - 269/06.12.2022г., ведно със законната лихва върху тази главница от предявяване на иска (01.04.2025г.) до окончателното й изплащане; 431, 42 лв., представляваща мораторна лихва върху дължимата се разлика в брутното трудово възнаграждение (1906,30 лв.) за периода от 10.08.2023г. до 01.04.2025г.; 3 562,13 лв., представляваща дължима неизплатена разлика до пълния размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, ведно със законната лихва върху тази главница от предявяване на иска (01.04.2025г.) до окончателното й изплащане. 806, 16 лв., представляваща мораторна лихва върху дължимата се разлика до пълния размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ (3562,13 лв.) за периода от 10.08.2023г. до 01.04.2025г.; 99,83 лв., представляваща дължима неизплатена разлика до пълния размер на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху тази главница от предявяване на иска (01.04.2025г.) до окончателното й изплащане; 22, 59 лв., представляваща мораторна лихва върху дължимата се разлика до пълния размер на обезщетението по чл. 224, ал.

1 от КТ за периода от 10.08.2023г. до 01.04.2025г. Със същото решение ОУ „С. Ш.“ се 1 осъжда да заплати на Ф. Г. - сумата от 2000.00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение, както и да заплати на РС - С., възнаграждение за вещо лице от 300 лв. и държавна такса от 273.14 лева.

Във въззивната жалба се излагат подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Обосновава се становище, че разпоредбите на подписания на 10.08.2023г. Анекс към Колективен трудов договор от 2022г. не се прилагат за служителите, освободени от заеманата длъжност преди подписването му. Сочи се, че планираното увеличение на индивидуалните работни заплати, макар и считано от задна дата - 01.01.2023г., ползва само педагогическия и непедагогически персонал, зает в училищното и предучилищното образование към датата на подписване на анекса. Според жалбоподателя, ищцата не попада в тази категория, тъй като била освободена от системата на образованието преди посочената дата. Поддържа също, че към датата 10.08.2023г., ищцата вече не била обхваната от действието на КТД, поради факта че не била синдикален член, т.е. освен валидно индивидуално правоотношение с нея към наведения релевантен момент липсва и втората предпоставка за практическо реализиране на увеличението – синдикално членство. Обосновава се извод, че предвиденото увеличение се извършва от работодателя единствено и само на работници и служители, които имат действащи трудови договори към момента на увеличение на работните заплати съобразно чл. 118, ал. 3 КТ. Прави се и анализ на ЗДБ за 2023г. и Параграф 3 от ЗР на Наредба № 4 на МОН за нормиране и заплащане на труда, където е предвидено, че минималните размери на основните месечни заплати на педагогическите специалисти влиза в сила от 01.01.2023г., като се взема становище, че тази разпоредба касае само тези лица, които имат качеството „педагогически специалисти“ към момента на приемане на изменението на нормативния акт. Акцентира се и върху това, че КТ точно и ясно посочва момента, в който влиза в сила и действа КТД. Така, според чл. 54, ал. 1 КТ, КТД влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго.

Правилото е, че клаузите на КТД действат занапред, за в бъдеще, но страните по договора могат да уговорят друго. Под „друго“ се имал предвид друг момент или дата, различна от датата на сключването/подписването му, от която ще влезе в сила.

Поддържа се, че в случая не става дума за „обратно действие“ на анекса към КТД, а за началния момент, от който се увеличават заплатите на лицата, притежаващи качеството на работници и служители към момента на постигането на договореността 10.08.2023г., т.е. основанието за увеличението на заплатите възниква на 10.08.2023г. с подписването на анекса към КТД, поради което към тази дата следва да бъде очертан кръгът на правоимащите лица.

Търси се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на ново, с което исковите претенции се отхвърлят изцяло. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпвал отговор на въззивната жалба. В Молба – становище вх. № 4640/03.11.2025г., въззиваемата, чрез процесуалния представител излага подробни съображения за правилност, законосъобразност и обоснованост на решението, което се иска да бъде потвърдено. Обосновава се извод, че и в Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017г. за нормиране и заплащане на труда, обнародвана в ДВ бр.75 от 01.09.2023г., съгласно която от 01.01.2023г. се увеличават минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти, и в Анекса към КТД не било предвидено увеличението на възнагражденията да касае единствено и само заетите лица към момента на издаване на наредбата, респективно сключването на анекса (10.08.2023г.), 2 поради което стеснителното тълкуване на тези норми, за които е предвидено обратно действие, не следва да се прилага. Така, изменението на КТД с анекса от 10.08.2023г. се прилага за всички работници/служители в сферата на предучилищното и училищното образование-синдикални членове, които към 2023г. са полагали труд по трудово правоотношение. Цитира се обилна съдебна практика във възприетия от районния съд смисъл. Претендират се разноски.

С.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Ищцата е предявила против ответника обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 222, ал. 3 КТ, чл. 224, ал.1 КТ вр. чл. 59 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на: 1. увеличения размер на трудовото възнаграждение за времето от 01.01.2023г. до 26.06.2023г., 2. увеличения размер на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск и 3. увеличения размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, ведно с обезщетение за забава върху трите главници в размер на законната лихва, считано от 10.08.2023г. до подаване на исковата молба /01.04.2025г./, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Твърди, че е била в трудово правоотношение с ответното училище на длъжност „старши учител“, прекратено със Заповед № РД-08 311/26.06.2023г., считано от 26.06.2023г., на основание чл. 328, ал.1, т. 10а от КТ поради придобиване право на пенсия. Сочи, че през времето на работата си при ответника е била член на синдикална организация към Синдиката на българските учители, който е страна по Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01269/06.12.2022г. С Анекс № Д01-192/10.08.2023г. към този договор били увеличени минималните основни работни заплати, считано от 01.01.2023г., като също било прието индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, да се увеличат с не по-малко от 15 %. Ищцата твърди, че за заеманата от нея длъжност „старши учител“ било предвидено минимално възнаграждение от 1763 лв. Поддържа, че изменението на КТД и предвиденото в него увеличение на минималните възнаграждения е заложено и в Закона за държавния бюджета на Република България за 2023г., който макар приет на 01.08.2023г., влиза в сила от 01.01.2023г. С оглед на това счита, че се дължи разликата между получени и дължими плащания, преизчислени съобразно Анекса, а именно разликата между изплатено и дължимо основно трудово възнаграждение, преизчислено с минимум 15 %, ведно с дължим процент за прослужено време; разликата между изплатено и дължимо обезщетение при пенсиониране от 11 брутни заплати спрямо КТД и разликата между изплатено и дължимо обезщетение за неизползван годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ /10 дни/. Твърди, че на 17.02.2025г., чрез заявление, била поканила ответника да изплати доброволно сумите, но без резултат, като от тази дата счита, че той дължи и обезщетение за забава върху всяка от главниците.

Ответникът оспорва претенцията. Признава, че ищцата е работила при него на длъжност „старши учител“ до 26.06.2023г., когато трудовото правоотношение било прекратено поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не оспорва, че е била член на синдикална организация към Синдиката на българските 3 учители - страна по Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269/06.12.2022г., изменен с Анекс № Д01192/10.08.2023г., въз основа на който са увеличени минималните основни работни заплати от 01.01.2023г. Счита обаче, че ищцата няма право да получи увеличение на основната работна заплата с 15% със задна дата, тъй като към момента на подписване на анекса към колективния трудов договор - 10.08.2023г., правоотношението между страните е прекратено и не поражда права за минал период. Същевременно с прекратяване на трудовото правоотношение автоматично се прекратява и качеството на страна по КТД. Намира за безспорно ретроактивното действие на анекса, подписан на 10.08.2023г., който влиза в сила от 01.01.2023г. и предвижда с обратна сила увеличение на заплатите на служителите. Счита обаче, че тази определена задна дата не изменя кръга на ползващите се лица, а именно „заетите в системата на предучилищното образование“. Анексът не сочел, че тези лица следва да са заети към посочената задна дата - 01.01.2023г., поради което прави извод, че кръгът от лицата, по отношение на които е приложимо увеличението на заплатите със задна дата, е именно моментът на подписването му - 10.08.2023г. Поддържа становище, че предвиденото увеличение се извършва от работодателя единствено в полза на работници и служители, които имат действащи трудови договори към момента на увеличение на работните заплати, като правното основание за това е чл. 118, ал. 3 КТ. Припомня, че КТ не предвижда правна възможност за увеличаване на трудово възнаграждение на лица с прекратени договори, тъй като трудовото възнаграждение е част от съдържанието на съществуващо трудово правоотношение и няма как да се подпише допълнително споразумение за увеличение на възнаграждение към несъществуващ трудов договор (чл. 119 КТ) или работодателят едностранно да увеличи трудово възнаграждение по несъществуващо правоотношение на лице, което няма качеството на работник или служител по действащ договор. Не споделя довода, че със ЗДБ за 2023г., законодателят е предвидил увеличение на работните заплати на педагогическия персонал с определен процент със задна дата. Такава разпоредба в ЗДБ за 2023г. според ответника не съществува, защото в този закон не се предвиждат конкретни увеличения на заплати. Правилото според него е, че клаузите на КТД действат занапред, за в бъдеще, но страните по договора могат да уговорят друго. Счита, че в случая не става дума за „обратно действие“ на анекса към КТД, като основанието за увеличение на заплатите възниква на датата на подписването му, поради което към този момент следва да бъде очертан кръгът на правоимащите. Оспорва и акцесорните претенции поради неоснователност на главните.