Решение № 5110 от 24.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5110 гр. София, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20251100100305 по описа за 2025 година

Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл. 2в ЗОДОВ, предявен от Д. А. Д. против Софийски апелативен съд.

Ищцата твърди, че на 21.08.2008 г. е сключила с „Юробанк България“ АД договор за потребителски кредит в швейцарски франкове с равностойност 37000 евро по курс купува. Твърди, че разпоредбите на чл. 1, ал. 1 в частта „размер на равностойността в швейцарски франкове“, чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 2, чл. 13, чл. 22 и чл. 24 от Договора са нищожни. На 07.06.2012 г. бил сключен договор за рефинансиране, по който ищцата не получила главницата, а швейцарските франкове били определени да се превалутират в евро при курс, съответен на деня на превалутирането. Така се стигнало до ситуация, при която вместо първоначално обслужваната и погасявана главница от 37000 евро ищцата дължала 53642 евро главница поради разлика в курса спрямо този от 2008 г., капитализации и начин на изчисляване на възнаградителната лихва.

На 31.08.2018 г. „Юробанк България“ АД подало в СРС заявление по чл. 417 ГПК, а въз основа на издадените заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 58262/2018 г. на СРС, 34 с-в, било образувано изпълнително дело. По подадено възражение банката предявила иск, предмет на разглеждане по гр. дело № 16883/2018 г. на СГС, I-16 с-в. Постановени били: решение от 30.12.2021 г. на СГС, потвърдено с решение № 1379/16.11.2022 г. по в.гр.дело № 872/2022 г. на САС и недопуснато до касация с определение № 681/20.03.2024 г. по т.д. № 773/2023 г. на ВКС, II т.о. Съдът приел дължимост на претендираните по заявлението суми: 43459 евро главница, такси в размер на 468,18 евро, застраховки в размер на 187,27 евро, нотариални такси 405,60 евро – непогасени суми по договор от 07.06.2012 г. Твърди се, че с 1 постановените съдебни актове съдът отказал да разгледа правоотношението по договора за кредит в цялост, считано от 21.08.2008 г. С решение по дело С598/2021 г. СЕС приемал, че преценката за нелоялни търговски практики е приложима и по договорите за рефинансиране, наличието на които е от значение за преценка на неравноправния характер на договорните клаузи. В тази връзка се твърди, че с отказа на САС да разгледа наведени твърдения във въззивната инстанция за неравноправни клаузи, каквото задължение съдът имал и служебно, е допуснато правоприлагане в нарушение на директивите за нелоялни търговски практики: Директива 2005/29/ЕО. Съдът, на основание Директива 93/13/ЕИО, дължал служебно да следи за наличие на неравноправни клаузи и да извърши проверка на договора за рефинансиране.

Изрично искане за разглеждане нищожността на договора въззивницата направила пред Софийски апелативен съд, но искането било оставено без уважение както с определението за насрочване, така и с молба от 18.10.2022 г., както и в открито заседание. Уговореното прехвърляне на валутния риск според чл. 1 и чл. 2 от договора за кредит на потребителя е достатъчно, за да се установи нищожност на договора, съответно на размера на дълга. В нарушение на Директива 93/13 въззивният съд приел искането за преклудирано, обратно на решения С-40/08, С-618/10 и С-168/05 на СЕС.

Касаело се за пропуск на СГС, който въззивният съд дължал да поправи.

Наред с това възражението за нищожност поради неравноправен характер на договорна клауза не се преклудирало с изтичане на срока за отговор. Така при допуснатите нарушения съдът достигнал до извод за дължимост на суми по нищожен договор, разграничавайки поетото задължение през 2012 г. от първоначалното съглашение от 2008 г. Посочените нарушения се определят от ищцата като достатъчно съществени предвид важността на обществените отношения, които засягат. Релевантната практика на СЕС е била поставена от въззивницата на вниманието на Софийски апелативен съд, но въпреки това произнасянето на съда е в противоречие с нея. Доколкото ВКС не е разгледал делото по същество, отговорен за допуснатото нарушение на правото на ЕС е Софийски апелативен съд. Ищцата твърди, че в резултат на нарушението е претърпяла вреди в размер на 33459 евро главница и 21014,27 евро мораторна лихва. По изложените съображения Д. Д. моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 2в ЗОДОВ Софийски апелативен съд да бъде осъден да й заплати сумите: 20000 евро – частичен иск от сумата 33459 евро – обезщетение за претърпени имуществени вреди от нарушено право на ЕС, изразяващи се в присъдени по гр. дело № 16883/2018 г. на СГС (потвърдени с решение № 1379/16.11.2022 г. по в.гр.дело № 872/2022 г. на САС) суми в полза на „Юробанк България“ АД, ведно със законната лихва от 14.06.2024 г. до окончателното изплащане на претендираната сума, както и сумата от 10000 евро, частично от 21014,27 евро, мораторна лихва върху главницата от 20000 евро за периода 31.08.2018 г. – 14.06.2024 г.

В отговор на исковата молба Софийски апелативен съд оспорва предявения иск. Посочва, че въпросът за неравноправните клаузи е поставен 2 за разглеждане от въззивницата, в качеството й на касатор, пред ВКС, поради което САС не е легитимиран да отговаря по предявения иск. Договорът от 2012 г. е самостоятелна правна сделка и не е допълнително споразумение към предходен договор. При твърдение за недължимост на сумата по договора от 2008 г. ищцата е следвало да заведе иск с правно основание чл. 55 ЗЗД. САС е приел, че практиката на СЕС относно неравноправния характер на клаузата е приложима и е приложил Директива 93/13. Правилно съдът не е допуснал нова счетоводна експертиза предвид разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ГПК, тъй като твърдяната нищожност е за договор, който не е предмет на правния спор.

Моли съда да отхвърли иска.

В съдебно заседание ищцата, чрез адв. И., поддържа иска. Ответната страна не изпраща представител и не заявява становище по спора.

Контролираща страна Прокуратура на Република България заявява становище за неоснователност на претенцията.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Производството по гр. дело № 16883/2018 г. на СГС, І-16 с-в е образувано по предявен от „Юробанк България“ АД против Д. А. Д. иск с правно основание чл. 422 ГПК. Ищецът е твърдял, че на 07.06.2012 г. с Д. Д. и К.С. е сключен Договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредит HL 58311 с предмет предоставяне на кредитен лимит в размер на 54400 евро с цел рефинансиране на договор за кредит HL 42096 за срок от 264 месеца, считано от 31.07.2012 г. На 28.03.2012 г. и 20.08.2012 г. били сключени допълнителни споразумения, според които натрупаните просрочия следвало да се преоформят към главницата, увеличена до 55634,36 евро. Дължима била комисионна за обслужване на кредита в размер на 0,025% от непогасената главница, такса за администриране на просрочен кредит, разноски по принудително изпълнение, застраховка на обезпеченото имущество. Поради просрочие кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 15.05.2015 г., като длъжниците били уведомени с нотариална покана, връчена на 25.06.2018 г. По ч.гр.дело № 58262/2018 г. на СРС, 34 с-в била издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист на 13.09.2018 г. Образувано било изпълнително дело № 544/2018 г. по описа на ЧСИ Б.. Моли съда да признае за дължими по отношение на ищеца сумите: главница 43459,81 евро; такси в размер на 468,18 евро, застрахователна премия в размер на 187,27 евро и нотариални такси 405,60 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.08.2018 г. до изплащане на вземането.

В отговор на исковата молба ответницата оспорва да е спряла изплащане на погасителните вноски. Твърди да не са й предоставяни актуални погасителни планове при преподписване на споразуменията. Наред с това задължението е изцяло погасено чрез публична продан по изпълнителното дело и сумата е недължима към предявяване на иска. Моли съда да отхвърли 3 иска.

С решение № 267151/30.12.2021 г. съдът е уважил предявените искове, като е признал за установена по иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.

432 ТЗ, дължимостта на част от непогасени суми по договор за кредит за рефинансиране на ипотечен кредит № HL 58311/07.06.2012 г., както следва: главница в размер на 43459,81 евро; такси в размер на 468,18 евро, застраховки в размер на 187,27 евро и нотариални такси в размер на 405,60 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.08.2018 г. до изплащане на вземането, за които вземания на 13.09.2018 г. са издадени заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, по ч.гр.д.

№ 58262/2018 г., по описа на СРС, 34 състав. Ответницата е осъдена да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за производството пред СГС в размер на 400 лв., за депозит за експертиза, както и разноски за заповедното производство в общ размер на 3929,90 лв.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от Д. Д.. Наведени са доводи за неправилност на решението поради нищожност на клаузи по чл. 1 (1) от договора от 21.08.2008 г. – липса на яснота каква сума в швейцарски франкове се равнява на 37000 евро към момента на сключване на договора.

Курсът на швейцарския франк се е покачил, а размерът на вноската се определя към падежа на съответната вноска, като разликата в курса след превалутиране по курс на банката се явявала печалба за банката, наред с дължимостта на лихва, но за сметка на кредитополучателя – чл. 6, ал. 2 и чл.

22, чл. 24 от договора. Клаузите не са изразени на ясен и разбираем език, възможно поскъпване на чуждестранната валута и последиците от клаузата.

Клаузите не са индивидуално договорени и въззивницата не е имала възможност да влияе върху тях. Твърди се и нищожност за клаузите, определящи начина на формиране на годишния лихвен процент. Твърди се чрез договорът от 2012 г. банката да се е опитала да узакони неправомерно извършваните действия по прехвърляне на валутния риск, събиране на повисока лихва и капитализации на лихви, като е увеличила главницата с несъществуващи задължения. Посочено е, че съдът дължи служебно произнасяне по съдържащите се в договора неравноправни клаузи, респ. нищожността на договора. Посочено е, че възраженията за неравноправност не са преклудирани. Заявени са доказателствени искания за нова счетоводна експертиза.

По образуваното въззивно гр. дело № 872/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд, с определение от 06.04.2022 г. съдът е оставил доказателствените искания без уважение. Мотивирал е, че те са заявени за пръв път пред въззивната инстанция, наред с това твърденията за нищожност касаят договор, който не е предмет на повдигнатия спор. С молба от 18.10.2022 г. въззивницата е конкретизирала, че твърденията за нищожност са относими към договора от 2012 г., касаещ уреждане на задължения по договор за кредит от 2008 г., като договорът за рефинансиране няма самостоятелно съществуване. Отбелязано е, че разпоредбата на чл. 266 ГПК не е приложима 4 при твърдения за неравноправност на клаузи в потребителски договор и преклузивните срокове не се прилагат. В съдебно заседание на 19.10.2022 г. искането е оставено без уважение, договорът от 2008 г. не е приет като писмено доказателство и не е допусната съдебно-счетоводна експертиза.

С решение № 1379/16.11.2022 г. първоинстанционното решение е потвърдено. Съдът е приел, че преценка за дължимост на претендираните суми следва да се осъществи при отчитане само на договора от 2012 г. като самостоятелна правна сделка, а не допълнително споразумение към вече сключен договор. Твърденията за неравноправност на клаузи на договора от 2008 г. следва да се разгледат в отделно съдебно производство с приложимост на института на неоснователното обогатяване. По отношение наличието на неравноправни клаузи в договора от 2012 г. съдът е приел, че клаузите не са индивидуално договаряни. Приел е, че клаузата за променлив годишен лихвен процент е установена по предвидим за страните начин. Уговорките за възнаградителна лихва и допълнителни такси са обявени ясно и разбираемо и не пораждали несъответствие в правата и задълженията на страните.